Начало
 
 

С какво България заслужи срама си за трагедията с Виктория Маринова

10.10.2018 /14:54 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

Кошмарът, в който живеем всички от  7 октомври, когато стана известно за зловещото убийство в Русе на журналистката Виктория Маринова, днес получи очакваното осветяване от властта. Премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Сотир Цацаров и вътрешният министър Младен Маринов свикаха обявена още от снощи пресконференция, на която информираха за хода на разследването и за задържането в Германия на лицето, което според събраните доказателства, се смята за извършител на престъплението - 21-годишния Северин Крисимиров.

Ако включванията на Сотир Цацаров и Младен Маринов бяха издържани повече в експертен тон, то изказването на Бойко Борисов, запазено за финала, целеше да изрази оценъчната официална позиция на правителството за бурната реакция на трагедията сред обществото и медиите у нас и силния отзвук в чужбина.

В характерния си езиков стил с накъсани и зле съгласувани фрази премиерът изрази възмущението си от български медии и политически сили, интерпретирали случая така, че да злепоставят България пред света, както и от критичните коментари на високопоставени европейски дейци, които го били „разсипали” от туитове. Борисов отбеляза още, че за три дни прочел „чудовищни неща за България и нито едно вярно”. Подчерта: „С нищо не сме заслужили, като държава говоря, да бъдем така охулени, докато работят всички не на 100, а на 1000%”.

Това за процентите се отнася до работата на специализираните органи по конкретното престъпление. Обаче първата част на фразата сигнализира, че министър-председателят възприема цялотната работа на държавата, която ръководи, като съвсем изрядна и с нищо незаслужаваща посипалите се коментари и обобщения за корупцията у нас и за тежката ситуация със свободата на словото. Очевидно дори не му и хрумва, че щом толкова лесно и естествено къде ли не по света приеха за нормално журналистка в България да бъде убита, защото е правила предаване по повод случай на корупция, то нещо никак не е наред с „имиджа” на страната ни. И то не от 7 октомври насам. Не заради „мейлите” на „разни сини и червени политици”. Не заради медийни интерпретации. Не заради „шпиценкандидата” за председателския пост в ЕНП Манфред Вебер, свързал в свой туит убийството на Виктория Маринова с убийствата на Каруана Галиция в Малта и на Ян Куцяк в Словакия.

Не, болезнената и крайна реакция у нас и в чужбина е плод на една-единствена причина - култивираните от години наред именно от управляващите в страната условия, при които корупцията процъфтява, а медиите са смачкани. Ето заради това, а не заради световната конспирация първият импулс и у нас, и по света бе свързването на чудовищното престъпление срещу Виктория Маринова с нейната професия. Това на всички се стори логично.

Впрочем, именно защото правителството на Борисов е отговорно за наличната обстановка у нас, нямаше и как да се очаква премиерът точно в този случай внезапно да израсне до осъзнаване на тази отговорност. Не, получаваме още от същото. Медиите, опозицията и чужденците са му виновни.

Истината е, че не са малко журналистите, които през тези дни не се умориха да повтарят, че преди да се правят заключения за конкретното престъпление е необходимо да се изчакат резултатите от следстието. Но на премиера не му изнася да чува и тях. Защото доста от тези коментари имат продължение - че какъвто и да е мотивът на престъплението, който и да е извършителят, отговорността е на държавата, допускаща подобни страшни неща да се случват на гражданите й. Независимо дали тези граждани са журналисти, административни директори, рибари или клошари.

Още един важен поглед върху трагедията с Виктория Маринова присъстваше  в реакциите през изминалите дни - че това е и ужасяващ пример за насилие над жени. Но този аспект така и не намери отзвук в големите медии у нас. А при разпалените обсъждания из социалните мрежи всеки, осмелил се да спомене този проблем, биваше атакуван като защитник на дружно заклеймената по-рано тази година от всички политически сили у нас като „джендър” изчадие Истанбулска конвенция. Само дето наименованието на въпросния отхвърлен от България документ ясно гласи: Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Не, че ако по някакво чудо все пак бъде приета у нас, тази конвенция автоматично ще намали случаите на такова насилие. Но може да подтикне към внасяне на такива промени в законодателството, които да увеличат и утежнят наказанията за подобни посегателства. Разбира се, за да се осъществи това, трябва поне една политическа сила да внесе такова предложение в Народното събрание. Тоест да осъзнава, че става дума за опазване на живота на жени и деца, а не да живее с привидения на „джендъри”.

Уви, при наличната родна реалност изобщо може и да не научаваме за ужасяващи случаи като с Виктория Маринова, ако жертвата не е журналистка. Имената на над 20 убити в България жени дори не са включени в полицейската статистика, защото са отчетени като престъпления от ревност или резултат от семейни отношения. Това обяви буквално вчера пред БНР Надежда Стойчева от фондация „Анимус”, която подпомага жени жертви на насилие.

Другата гореща тема, която неизбежно ще кипне след посочването на главния заподозрян за зверските гаври и убийство на Виктория Маринова, е междуетническата омраза. След като се разбра, че той е от ромския квартал на Русе, откъдето бил побегнал към Германия след извършване на престъплението, някои медии започнаха усърдно да повтарят твърдения на други обитатели на квартала му, че по произход той не бил циганин, а турчин.

Какво да разчетат в тези уточнения чуждите медии и дейци, изострили вниманието си към България покрай този случай? Че така се отправя послание не към далечни „шпиценкандидати”, а към тукашни шпицкоманди от националисти да не бързат отмъстително да пребиват роми и да громят гетата им? Що за правова държава сме и що за дяволи бродят из масовото съзнание, щом опираме до необходимостта от подобни „превенции”?

А как ще отекне на този фон и другата драма, разиграла се вчера в ливада край Монтана, когато установен вече от полицията мъж застреля в главата 17-годишно ромско момче, което заедно с дядо си се движело с каруца из чужд имот? Ще се надигне ли обществен хор в защита на стрелеца, отбранявал свещената частна собственост? И срещу ромите, дошли „да крадат дърва” според популярната версия или дори само да косят „чужда” трева за конете, както разказва оцелелият дядо?  Ще се чуят ли изобщо гласовете, които от години повтарят, че систематичното социално, културно и образователно маргинализиране на един етнос, спрямо който се генерира само омраза и отхвърляне, няма как да доведе до нищо добро?

Всичко това също е част от ужаса, в който живеем и който ни удря като с ток само при разтърстващи случаи като с Виктория Маринова.

И връщайки се към отговорността на властта, няма как да пропуснем, че тя сама си е виновна и за още нещо - че дори и с по германски перфектно съдебно дело срещу убиеца на русенската журналистка, все едно в една част от общественото съзнание ще си остане загнездено подозрението за много по-дълбоки поръчки и зависимости и за режисирано хвърляне върху арената просто на един удобен извършител. Толкова е ниско доверието в институциите, толкова е отчаяно населението от всекидневните си сблъсъци с изкривената ни действителност, толкова е драматичен разпадът на ценности и законност, че наистина всеки е способен да повярва във всичко.

А пък ако е вярно и това, което каза премиерът Борисов за журналистите - че те не били четвъртата, а първата власт и затова трябвало да се държат така отговорно, както подобава именно на първата власт, тогава той, с извинение, какво прави в нея? Да им я отстъпи.

Сподели в
 

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019/18:48

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019/20:06

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019/20:41

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019/20:44

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019/19:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки