Начало
 
 

Ден на будителите и на журналистиката - памет, пример, мисия

01.11.2018 /03:23 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Ботев

Спомняйки си на днешния двоен празник за най-ярките имена в наша история, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, виждаме все хора на духа, на словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Особено в журналистиката. Ето защо СБЖ припомня един от образците на Ботевата публицистика - „Политическа зима”

На днешния празник, красноречиво събрал ведно Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, СБЖ поздравява всички хора на духа, на словото, на критичната мисъл и на будната съвест, които продължават с апостолска отдаденост да служат на доброто, да го будят в човешката природа и да отстояват високата мисия на нашата професия като страж на истината, справедливостта, демокрацията и свободата.

Обръщайки поглед към историята, виждаме, че най-ярките именя в нея, разбуждали гражданско, революционно и отговорно съзнание в обществото ни, са именно все хора на духа и словото, на устрема и всеотдайността. Остро ни е нужно и днес увлечението по техния пример и тяхната мисия. Нужно е на цялото ни общество и особено на журналистическата ни гилдия, призвана по самата си същност да бие алармата за всичко, което трови живота ни. Но уви, все по-често унижавана, тъпкана, заплашвана дори и физически...

Няма как да се мерим с недостижимите Ботев и Левски. Но не бива и да забравяме, че щом сме част от същия народ, сред който са родени и те, в кръвта ни със сигурност пулсират и частички от техния дух. Ако си го спомняме по-често, може би ще намерим и повече сили, за да се обединим и да променим унизителната и разрушителната действителност, която ни се натрапва днес.

На Ботев едва ли му е било по-лесно в неговите времена. Но наред с гениалната си поезия ни е оставил и публицистика, от която и сега продължават да хвърчат искри. А четенето й отваря очи, сърца и съзнания.

Ето защо СБЖ припомня на днешния празник един от образците на Ботевата публицистика - фейлетона „Политическа зима”, публикуван в брой 10 на в. „Знаме” през 1875 г.

 

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

 

"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия1 - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бахусу. Г-н Бисмар възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости" славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика "Аман от пияни хора". Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.

А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на н. в. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие, а във фермана волята на негово императорско величество, небесният представител на влашкките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните им царски поядания, които полагам за достигание до по-висока степен на моето затлъстяване и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорския Саул.

- Но какво дяволите? Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? Протестуваме!

- Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паяка. Само - црррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50 - 60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. - в Диар Бекир и в Акия, тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши.

- Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение...

- Да, да! Имаме! Кой ви казва,че нямате? Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за разпространение полезни знания", оттогава науката, поезията, педагогиката и литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите, откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическото списание "Ден", то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България; откакто "Училище" роди богобоязливия редактор на "Градинка", то нашите учени младежи престанаха вече псуват света Богородица; откакто отец Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на "Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее "аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народа от политическия студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски вълци; а откогато най-после "Читалище" се обеща, че от нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баира на българския напредок; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. - по бит пазар) на нашето умствено развитие, произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотини зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово възкресение".

И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.

Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"

И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите.

А ти... О! ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

ХРИСТО БОТЕВ

(В оригиналната публикация в брой 10 на в. „Знаме” от 1875 г. фейлетонът е подписан с псевдонима Михал).

 

 

Сподели в
 

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020/11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020/20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020/20:16

Базираните в Брюксел Международна и Европейска федерации на журналистите заедно с други организации издигнаха глас в защита на свободата на словото и настояха белгийското правителство да вземе под закрила създателя на „Уикилийкс”, делото срещу когото продължава с важно заседание на 24 февруари

04.02.2020/18:05

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020/20:05

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 44 гости

Бързи връзки