Начало
 
 

Отбелязваме 175 години от рождението на кап. Петко войвода

30.01.2019 /19:21 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Капитан Петко войвода има 22 паметника в България

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското с. Доганчисар, разположено на 26 км от Дедеагач, Беломорска Тракия.

На 6 май (Гергьовден) 1861 г. оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти.

В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

След Освобождението ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава за Русия. Там е представен на император Александър ІІ. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 дка в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 г. се заселва във Варна 

Там година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Горги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.

През 1891 г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани.

След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 г., в Станимака, Петко войвода пристига, изпратен от Македонския комитет, за да набира доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов. 

Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.  

На него са посветени много народни песни, научни изследвания и литературни творби. По сценарий на Николай Хайтов за него е създаден спечелилият изключителна популярност биографичен многосериен филм „Капитан Петко войвода“ през 1981 г. на режисьора Нелечо Чернев и оператора Димо Коларов с Васил Михайлов в главната роля.


 

Сподели в
 

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

06.05.2019/13:32

Успешно стартиралата дигитализация на част от богатия фонд на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково напомни за позабравени стари периодични издания.

06.05.2019/11:28

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

30.04.2019/11:43

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

16.04.2019/15:30

„Футболът в Хасково през ХХ в.“ е най-новото печатно издание на Регионалния исторически музей в Хасково. Авторите на фотоалбума –главният уредник д-р Красимира Узунова и директорът Пенко Добрев проследяват историята на най-популярната игра през миналото столетие.

14.04.2019/12:26
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

20.05.2019 /10:30

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки