Илина Бисерова: Стопроцентова свобода на словото няма. Но трябва да се стремим към нея

04.02.2019 /08:53 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Илина Бисерова в студиото

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

Преди да стане водеща на късната новинарска емисия по БНТ Илина Бисерова е била репортерка. И още е запазиа онази тръпка към живото събитие. В БНТ е от 2009 г.

За първи път се пробва в телевизията в частен канал в родната си Варна. Преминава през „Дарик“ радио пак във Варна. След това работи две години във вестник „Труд“. От вестникарството също черпи доста професионален опит.

Родена е на 13 април 1985 г. в морската ни столица. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации и магистратура „Маркетинг“ в УНСС. Омъжена е за журналиста Николай Стоянов, има шестгодишен син Борис.

Рецептата за връщане на доверието в медиите според нея е проста - да не се изневерява на професионалните стандарти и журналистическите принципи.

- Илина, как, кога и защо се насочи към журналистиката ?

- Беше ми детска мечта. От ученическите си години исках да стана журналист, защото вярвах, че когато имаш информация, ще ставаш по-добър и ще взимаш по-правилни решения. В училище пишехме есета и в тях аз обяснявах идеала си за своята бъдеща професия.

Когато от Варна се преместих в София, първото ми работно място беше във вестник. Никола Кицевски тогава беше заместник-главен редактор в „Труд“. Попита ме за какво се боря и аз категорично и бързо му отговорих: „За място се боря!“. Така започна професионалната ми кариера.

През 2009 г. реших отново да се върна в телевизията – този път в БНТ. Тогава шеф на новините беше Вяра Анкова. Тя ми даде голямо „рамо“ и момиче на 25 години като мен започна да се занимава с една нелека тематика – социалната.

- Репортер или водещ – кое ти носи повече удовлетворение и професионална радост?

- Има взаимно допълване, няма противопоставяне. Репортерството ти помага да си по-уверен във воденето на новините. И двете сфери ми носят радост, но по различен начин. Вярно, като водеща ми липсва тръпката да съм „на терен“, липсват ми контактите, историите, които разказвам. Но пък при воденето на новините имам една друга перспектива - да отстъпя крачка-две назад, да видя по-голямата картина, да представя труда на колегите си по най-добрия начин. Ако можеш да правиш и двете, това е идеалното, най-добрата формула.

- Успяваш ли да ги съчетаваш?

- В продължение на една година го правих, трудно, с лишения в личния ми живот, но успявах. Натоварването беше изключително голямо. Предстои отново да се върна към репортерската ми любов, но в по-малък обем, в по-ограничено време, с идеите си да работя в този ресор – социален, финанси и бизнес.

- Как попадна в късната новинарска емисия? Трудно ли се водят новините в 23 часа?

- Даниел Чипев ми предложи тогава. Беше шеф на новините. Половината седмица водех новините, другата половина репортерствах. Лека-полека воденето на новините измести репортерстването. Не е лесно, най-вече заради часа. В часови пояс, в който хората отделят време за себе си вкъщи, ти трябва да им грабнеш вниманието. Трябва да си концентриран и мобилизиран, да имаш тонуса и самообладанието да го направиш, да представиш събитията от деня кратко, ударно и съдържателно същевременно.

Идеята на късните новини е ретроспективна. В сбита форма да предадеш това, което се е случило. Другата функция на късната емисия е някаква извънредна ситуация за деня. Случвало се е и това. По-принцип в късните часове екипът е по-малък, само дежурният. Така се включват уменията за бързо реагиране и бързо взимане на решения. За кратко време трябва да събереш всички гледни точки, а на другия ден колегите разработват темите и новината.

- Няма ли опасност от повтаряемост на разказаното, изреченото и видяното?

- Опитваме се да избягаме от това. Представяме събитията по-ударно и по-сбито. Другата форма е в централната емисия новини.

- Как гледаш на гафовете в ефир?

- Винаги има риск от грешки. Но телевизията и новините в нея са екипна работа, така че ако всеки си знае и гледа добре задълженията, рискът от гаф е сведен до минимум. Нямам предвид обикновен лапсус, а до нещо по-голямо, като неправилна гледна точка например. Но зрителят не е толкова критичен. Знае, че факторът време те ограничава.

- Какви минуси отчиташ в професията си?

-  Не си виждаш детето през седмицата, през която си водещ, опитваш се да балансираш, вечер си в ефир, докато семейството ти се прибира. Опитваш се да компенсираш, когато не си на работа, но не е същото...

- Какво е необходимо, за да си добър репортер и добър водещ?

- За добрия водещ особено при извънредна ситуация най-важна е бързата реакция, рефлексът към това, кое е новината, към това, което чуваш и виждаш в апаратната, в преките линии, от информацията, която ти подават, да я изчистиш максимално и достоверно и съдържателно да я предадеш на зрителите. Докато в репортерстването имаш доста повече време. В него най-важен е опитът - онова, което знаеш, контактите, които имаш. Не можеш да си добър журналист, ако не умеешдобре да съпоставяш, да сравняваш. Така се раждат новините, другото е голо отразяване.

- От кого се учиш в журналистиката, имаш ли свои образци и примери?

- На първо място това е съпругът ми. Личният ми редактор вкъщи. Взаимно си помагаме. Много разговаряме, спорим.

Иначе от всекиго се старая да се уча, от лошите примери също. Учила съм се как не трябва да бъде. Важно е да се придържаш към онези стандарти и критерии, които са гръбнакът на професията ни, на които са ни учили от началото. Сега доста се промениха нещата покрай дигитализацията, социалните медии, интернет.  

Нямам конкретни имена, които да са ме вдъхновявали , но се уча от мисълта на Иван Гарелов: „Добрият журналист трябва да знае много повече от това, което казва!“. За мен и до ден-днешен истинската журналистика някога се правеше във вестниците - твърдя го, макар и да съм телевизионен журналист.

- Болезнен проблем е свободата на словото и медиите. Постижима ли е тя?

- Много от някогашното доверие в нашата професия се е изгубило днес. Причините са различни и много. Факт е, че няма стопроцентова свобода на словото. Но винаги трябва да се стремиш към нея.

Част от колегията се е предала на конюнктурата и оцеляването на всяка цена. Но това не е цялата картина. Важен фактор тук са именно обществените медии. Доверието на хората е най-голямо в тях, това е доказано. В тази пъстра палитра от „фейкнюз”, жълти сайтове, новини, агенции, липсата на добра и професионална разследваща журналистика е много трудно да се съхрани доверието. А когато то се губи, усилието да се възвърне минава само през спазването на стандартите и критериите на безпристрастната и истинска журналистика. Не бива да им изневеряваме. Винаги трябва да де търси истината и между редовете, не само в отразяването на очевидното заради лайковете във фейсбук.

- Конкурентна ли е БНТ спрямо другите телевизии?

- Смятам, че е конкурентна. Все още много от зрителите знаят, че съобщеното то БНТ е итината. Никога не сме си позволявали да се „закачаме“ с аудиторията си, подвеждайки я с недоказани сензационни новини. Проверяваме информацията отвсякъде.

Така че рейтингът се гради с доверието. Предимството ни е именно в това – винаги се стремим да сме точни. Не, че подминаваме сензационните новини. Но не те са ни във фокуса. За съжаление, днес е размита ролята на медиите да възпитават начин на мислене. Не е най-важното само това, да си номер едно по рейтинг…

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- И аз, и мъжът ми обичаме да пътуваме – и в България, и в чужбина. Обичам и да играя тенис на корт. Да чета. Да се виждам с приятели.

- Какво би пожелала на читателите на нашия сайт?

-Да четат. Колкото се може повече.

Сподели в
 

Тези дни излезе по книжарниците една книга, която събуди интереса на читателите. Журналистът Калин Тодоров успя да надникне „Зад завесата на соца“. Освен като журналист преди и след промените, той е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш – дългогодишен редактор на сп. „Жената днес“ и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка, и на най-дълго управлявалия България премиер Станко Тодоров.

18.05.2019/19:44

Отдавна се бях „прицелила“ да разговарям с главния редактор на в. „Ереван“ Вартануш Топакбашян. И ето че събитие около вестника ни събра на разговор. Нашега или наистина, но вестник „Ереван“ вече е на 75 лета и е сред изданията, за които може да се каже, че в условията на демокрация у нас е дълголетник и успява да удържи на житейските бури.

14.05.2019/17:21

Съвсем неочаквано за всички, които го познаваха, той взе че замина за по-добрия свят. И то точно на 9 май. Наричаха го най-отчаяния, най-уволнявания, най-неспокойния журналист, който работеше и живееше между възхода и падението. И това беше Сергей Доренко, чието „добрро утррро, стрррана!” няма повече да звучи в ефир. И си отиде така, както беше изживял своите ненавършени 60 години - бурно и винаги в полет да търси истината. Беше един он най-ярките журналисти на съвременна Русия, златното перо на вестниците. Казваха,че той като Феникс възкръсваше от пепелта и отново се хвърляше напред като любимия си мотор. И въпреки пороя от гневни думи, които изливаше, самият Доренко се определяше като крайно раним и нежна душа.

13.05.2019/08:45

...И досега, с добро чувство, си спомням възможността да се докоснем до пъстроцветния и многогласов свят, който преди години идваше като абонамент или на будките всеки месец, „опакован“ в квадратна книжка, носеща и 6 сини гъвкави грамофонни плочи – легендарният „Кругозор“ и неговото детско приложение „Колобок“. Цветни снимки и много картинки, интересни и разнообразни текстове, съпроводени с музикални композиции и песни, документални звукозаписи на интервюта и репортажи, изпълнения на популярни артисти – един цял и вълнуващ свят. Списание, което можеше не само да се прочете, но и да се послуша.

12.05.2019/19:57

Носителят на Международната Ботевска награда за 1986 година (заедно с Марио Бенедети от Уругвай, Нил Гилевич от Беларус и Дмитро Павличко от Украйна) и на редица други престижни международни награди за разследваща журналистика Гюнтер Валраф пострада тежко при нелеп инцидент.

13.04.2019/17:56
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

20.05.2019 /10:30

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки