Начало
 
 

Илина Бисерова: Стопроцентова свобода на словото няма. Но трябва да се стремим към нея

04.02.2019 /08:53 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Илина Бисерова в студиото

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

Преди да стане водеща на късната новинарска емисия по БНТ Илина Бисерова е била репортерка. И още е запазиа онази тръпка към живото събитие. В БНТ е от 2009 г.

За първи път се пробва в телевизията в частен канал в родната си Варна. Преминава през „Дарик“ радио пак във Варна. След това работи две години във вестник „Труд“. От вестникарството също черпи доста професионален опит.

Родена е на 13 април 1985 г. в морската ни столица. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации и магистратура „Маркетинг“ в УНСС. Омъжена е за журналиста Николай Стоянов, има шестгодишен син Борис.

Рецептата за връщане на доверието в медиите според нея е проста - да не се изневерява на професионалните стандарти и журналистическите принципи.

- Илина, как, кога и защо се насочи към журналистиката ?

- Беше ми детска мечта. От ученическите си години исках да стана журналист, защото вярвах, че когато имаш информация, ще ставаш по-добър и ще взимаш по-правилни решения. В училище пишехме есета и в тях аз обяснявах идеала си за своята бъдеща професия.

Когато от Варна се преместих в София, първото ми работно място беше във вестник. Никола Кицевски тогава беше заместник-главен редактор в „Труд“. Попита ме за какво се боря и аз категорично и бързо му отговорих: „За място се боря!“. Така започна професионалната ми кариера.

През 2009 г. реших отново да се върна в телевизията – този път в БНТ. Тогава шеф на новините беше Вяра Анкова. Тя ми даде голямо „рамо“ и момиче на 25 години като мен започна да се занимава с една нелека тематика – социалната.

- Репортер или водещ – кое ти носи повече удовлетворение и професионална радост?

- Има взаимно допълване, няма противопоставяне. Репортерството ти помага да си по-уверен във воденето на новините. И двете сфери ми носят радост, но по различен начин. Вярно, като водеща ми липсва тръпката да съм „на терен“, липсват ми контактите, историите, които разказвам. Но пък при воденето на новините имам една друга перспектива - да отстъпя крачка-две назад, да видя по-голямата картина, да представя труда на колегите си по най-добрия начин. Ако можеш да правиш и двете, това е идеалното, най-добрата формула.

- Успяваш ли да ги съчетаваш?

- В продължение на една година го правих, трудно, с лишения в личния ми живот, но успявах. Натоварването беше изключително голямо. Предстои отново да се върна към репортерската ми любов, но в по-малък обем, в по-ограничено време, с идеите си да работя в този ресор – социален, финанси и бизнес.

- Как попадна в късната новинарска емисия? Трудно ли се водят новините в 23 часа?

- Даниел Чипев ми предложи тогава. Беше шеф на новините. Половината седмица водех новините, другата половина репортерствах. Лека-полека воденето на новините измести репортерстването. Не е лесно, най-вече заради часа. В часови пояс, в който хората отделят време за себе си вкъщи, ти трябва да им грабнеш вниманието. Трябва да си концентриран и мобилизиран, да имаш тонуса и самообладанието да го направиш, да представиш събитията от деня кратко, ударно и съдържателно същевременно.

Идеята на късните новини е ретроспективна. В сбита форма да предадеш това, което се е случило. Другата функция на късната емисия е някаква извънредна ситуация за деня. Случвало се е и това. По-принцип в късните часове екипът е по-малък, само дежурният. Така се включват уменията за бързо реагиране и бързо взимане на решения. За кратко време трябва да събереш всички гледни точки, а на другия ден колегите разработват темите и новината.

- Няма ли опасност от повтаряемост на разказаното, изреченото и видяното?

- Опитваме се да избягаме от това. Представяме събитията по-ударно и по-сбито. Другата форма е в централната емисия новини.

- Как гледаш на гафовете в ефир?

- Винаги има риск от грешки. Но телевизията и новините в нея са екипна работа, така че ако всеки си знае и гледа добре задълженията, рискът от гаф е сведен до минимум. Нямам предвид обикновен лапсус, а до нещо по-голямо, като неправилна гледна точка например. Но зрителят не е толкова критичен. Знае, че факторът време те ограничава.

- Какви минуси отчиташ в професията си?

-  Не си виждаш детето през седмицата, през която си водещ, опитваш се да балансираш, вечер си в ефир, докато семейството ти се прибира. Опитваш се да компенсираш, когато не си на работа, но не е същото...

- Какво е необходимо, за да си добър репортер и добър водещ?

- За добрия водещ особено при извънредна ситуация най-важна е бързата реакция, рефлексът към това, кое е новината, към това, което чуваш и виждаш в апаратната, в преките линии, от информацията, която ти подават, да я изчистиш максимално и достоверно и съдържателно да я предадеш на зрителите. Докато в репортерстването имаш доста повече време. В него най-важен е опитът - онова, което знаеш, контактите, които имаш. Не можеш да си добър журналист, ако не умеешдобре да съпоставяш, да сравняваш. Така се раждат новините, другото е голо отразяване.

- От кого се учиш в журналистиката, имаш ли свои образци и примери?

- На първо място това е съпругът ми. Личният ми редактор вкъщи. Взаимно си помагаме. Много разговаряме, спорим.

Иначе от всекиго се старая да се уча, от лошите примери също. Учила съм се как не трябва да бъде. Важно е да се придържаш към онези стандарти и критерии, които са гръбнакът на професията ни, на които са ни учили от началото. Сега доста се промениха нещата покрай дигитализацията, социалните медии, интернет.  

Нямам конкретни имена, които да са ме вдъхновявали , но се уча от мисълта на Иван Гарелов: „Добрият журналист трябва да знае много повече от това, което казва!“. За мен и до ден-днешен истинската журналистика някога се правеше във вестниците - твърдя го, макар и да съм телевизионен журналист.

- Болезнен проблем е свободата на словото и медиите. Постижима ли е тя?

- Много от някогашното доверие в нашата професия се е изгубило днес. Причините са различни и много. Факт е, че няма стопроцентова свобода на словото. Но винаги трябва да се стремиш към нея.

Част от колегията се е предала на конюнктурата и оцеляването на всяка цена. Но това не е цялата картина. Важен фактор тук са именно обществените медии. Доверието на хората е най-голямо в тях, това е доказано. В тази пъстра палитра от „фейкнюз”, жълти сайтове, новини, агенции, липсата на добра и професионална разследваща журналистика е много трудно да се съхрани доверието. А когато то се губи, усилието да се възвърне минава само през спазването на стандартите и критериите на безпристрастната и истинска журналистика. Не бива да им изневеряваме. Винаги трябва да де търси истината и между редовете, не само в отразяването на очевидното заради лайковете във фейсбук.

- Конкурентна ли е БНТ спрямо другите телевизии?

- Смятам, че е конкурентна. Все още много от зрителите знаят, че съобщеното то БНТ е итината. Никога не сме си позволявали да се „закачаме“ с аудиторията си, подвеждайки я с недоказани сензационни новини. Проверяваме информацията отвсякъде.

Така че рейтингът се гради с доверието. Предимството ни е именно в това – винаги се стремим да сме точни. Не, че подминаваме сензационните новини. Но не те са ни във фокуса. За съжаление, днес е размита ролята на медиите да възпитават начин на мислене. Не е най-важното само това, да си номер едно по рейтинг…

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- И аз, и мъжът ми обичаме да пътуваме – и в България, и в чужбина. Обичам и да играя тенис на корт. Да чета. Да се виждам с приятели.

- Какво би пожелала на читателите на нашия сайт?

-Да четат. Колкото се може повече.

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки