Илина Бисерова: Стопроцентова свобода на словото няма. Но трябва да се стремим към нея

04.02.2019 /08:53 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Илина Бисерова в студиото

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

Преди да стане водеща на късната новинарска емисия по БНТ Илина Бисерова е била репортерка. И още е запазиа онази тръпка към живото събитие. В БНТ е от 2009 г.

За първи път се пробва в телевизията в частен канал в родната си Варна. Преминава през „Дарик“ радио пак във Варна. След това работи две години във вестник „Труд“. От вестникарството също черпи доста професионален опит.

Родена е на 13 април 1985 г. в морската ни столица. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации и магистратура „Маркетинг“ в УНСС. Омъжена е за журналиста Николай Стоянов, има шестгодишен син Борис.

Рецептата за връщане на доверието в медиите според нея е проста - да не се изневерява на професионалните стандарти и журналистическите принципи.

- Илина, как, кога и защо се насочи към журналистиката ?

- Беше ми детска мечта. От ученическите си години исках да стана журналист, защото вярвах, че когато имаш информация, ще ставаш по-добър и ще взимаш по-правилни решения. В училище пишехме есета и в тях аз обяснявах идеала си за своята бъдеща професия.

Когато от Варна се преместих в София, първото ми работно място беше във вестник. Никола Кицевски тогава беше заместник-главен редактор в „Труд“. Попита ме за какво се боря и аз категорично и бързо му отговорих: „За място се боря!“. Така започна професионалната ми кариера.

През 2009 г. реших отново да се върна в телевизията – този път в БНТ. Тогава шеф на новините беше Вяра Анкова. Тя ми даде голямо „рамо“ и момиче на 25 години като мен започна да се занимава с една нелека тематика – социалната.

- Репортер или водещ – кое ти носи повече удовлетворение и професионална радост?

- Има взаимно допълване, няма противопоставяне. Репортерството ти помага да си по-уверен във воденето на новините. И двете сфери ми носят радост, но по различен начин. Вярно, като водеща ми липсва тръпката да съм „на терен“, липсват ми контактите, историите, които разказвам. Но пък при воденето на новините имам една друга перспектива - да отстъпя крачка-две назад, да видя по-голямата картина, да представя труда на колегите си по най-добрия начин. Ако можеш да правиш и двете, това е идеалното, най-добрата формула.

- Успяваш ли да ги съчетаваш?

- В продължение на една година го правих, трудно, с лишения в личния ми живот, но успявах. Натоварването беше изключително голямо. Предстои отново да се върна към репортерската ми любов, но в по-малък обем, в по-ограничено време, с идеите си да работя в този ресор – социален, финанси и бизнес.

- Как попадна в късната новинарска емисия? Трудно ли се водят новините в 23 часа?

- Даниел Чипев ми предложи тогава. Беше шеф на новините. Половината седмица водех новините, другата половина репортерствах. Лека-полека воденето на новините измести репортерстването. Не е лесно, най-вече заради часа. В часови пояс, в който хората отделят време за себе си вкъщи, ти трябва да им грабнеш вниманието. Трябва да си концентриран и мобилизиран, да имаш тонуса и самообладанието да го направиш, да представиш събитията от деня кратко, ударно и съдържателно същевременно.

Идеята на късните новини е ретроспективна. В сбита форма да предадеш това, което се е случило. Другата функция на късната емисия е някаква извънредна ситуация за деня. Случвало се е и това. По-принцип в късните часове екипът е по-малък, само дежурният. Така се включват уменията за бързо реагиране и бързо взимане на решения. За кратко време трябва да събереш всички гледни точки, а на другия ден колегите разработват темите и новината.

- Няма ли опасност от повтаряемост на разказаното, изреченото и видяното?

- Опитваме се да избягаме от това. Представяме събитията по-ударно и по-сбито. Другата форма е в централната емисия новини.

- Как гледаш на гафовете в ефир?

- Винаги има риск от грешки. Но телевизията и новините в нея са екипна работа, така че ако всеки си знае и гледа добре задълженията, рискът от гаф е сведен до минимум. Нямам предвид обикновен лапсус, а до нещо по-голямо, като неправилна гледна точка например. Но зрителят не е толкова критичен. Знае, че факторът време те ограничава.

- Какви минуси отчиташ в професията си?

-  Не си виждаш детето през седмицата, през която си водещ, опитваш се да балансираш, вечер си в ефир, докато семейството ти се прибира. Опитваш се да компенсираш, когато не си на работа, но не е същото...

- Какво е необходимо, за да си добър репортер и добър водещ?

- За добрия водещ особено при извънредна ситуация най-важна е бързата реакция, рефлексът към това, кое е новината, към това, което чуваш и виждаш в апаратната, в преките линии, от информацията, която ти подават, да я изчистиш максимално и достоверно и съдържателно да я предадеш на зрителите. Докато в репортерстването имаш доста повече време. В него най-важен е опитът - онова, което знаеш, контактите, които имаш. Не можеш да си добър журналист, ако не умеешдобре да съпоставяш, да сравняваш. Така се раждат новините, другото е голо отразяване.

- От кого се учиш в журналистиката, имаш ли свои образци и примери?

- На първо място това е съпругът ми. Личният ми редактор вкъщи. Взаимно си помагаме. Много разговаряме, спорим.

Иначе от всекиго се старая да се уча, от лошите примери също. Учила съм се как не трябва да бъде. Важно е да се придържаш към онези стандарти и критерии, които са гръбнакът на професията ни, на които са ни учили от началото. Сега доста се промениха нещата покрай дигитализацията, социалните медии, интернет.  

Нямам конкретни имена, които да са ме вдъхновявали , но се уча от мисълта на Иван Гарелов: „Добрият журналист трябва да знае много повече от това, което казва!“. За мен и до ден-днешен истинската журналистика някога се правеше във вестниците - твърдя го, макар и да съм телевизионен журналист.

- Болезнен проблем е свободата на словото и медиите. Постижима ли е тя?

- Много от някогашното доверие в нашата професия се е изгубило днес. Причините са различни и много. Факт е, че няма стопроцентова свобода на словото. Но винаги трябва да се стремиш към нея.

Част от колегията се е предала на конюнктурата и оцеляването на всяка цена. Но това не е цялата картина. Важен фактор тук са именно обществените медии. Доверието на хората е най-голямо в тях, това е доказано. В тази пъстра палитра от „фейкнюз”, жълти сайтове, новини, агенции, липсата на добра и професионална разследваща журналистика е много трудно да се съхрани доверието. А когато то се губи, усилието да се възвърне минава само през спазването на стандартите и критериите на безпристрастната и истинска журналистика. Не бива да им изневеряваме. Винаги трябва да де търси истината и между редовете, не само в отразяването на очевидното заради лайковете във фейсбук.

- Конкурентна ли е БНТ спрямо другите телевизии?

- Смятам, че е конкурентна. Все още много от зрителите знаят, че съобщеното то БНТ е итината. Никога не сме си позволявали да се „закачаме“ с аудиторията си, подвеждайки я с недоказани сензационни новини. Проверяваме информацията отвсякъде.

Така че рейтингът се гради с доверието. Предимството ни е именно в това – винаги се стремим да сме точни. Не, че подминаваме сензационните новини. Но не те са ни във фокуса. За съжаление, днес е размита ролята на медиите да възпитават начин на мислене. Не е най-важното само това, да си номер едно по рейтинг…

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- И аз, и мъжът ми обичаме да пътуваме – и в България, и в чужбина. Обичам и да играя тенис на корт. Да чета. Да се виждам с приятели.

- Какво би пожелала на читателите на нашия сайт?

-Да четат. Колкото се може повече.

Сподели в
 

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019/19:36

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019/19:34

От три години се бори с един текст и вероятно в най-скоро време ще имаме удоволствието да се сдобием с книга на Енчо Господинов, която отсега надушваме, че ще бъде интересна, защото и неговият живот не е по-малко интересен и достоен за филм.

13.10.2019/20:43

Ако си мислите, че този разговор с Юрий Борисов, гост на сайта на СБЖ, е във връзка с „онзи скандал“, грешите. Говоря си с отговорния редактор на едно може би будителско и много българско електронно издание, а именно сайта 24may.bg.

07.10.2019/10:09

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

05.10.2019/11:45
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки