Начало
 
 

Балканите и Освободителната Руско-турска война

11.02.2019 /17:50 | Автор : Анатолий Шчелкунов, специално за сайта на СБЖ | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 8 февруари в Дома на руската диаспора „Александър Солженицин” в Москва се състоя кръгла маса, чиято тема беше „Руско-турската война 1877-1878 в историята и съдбата на Югоизточна Европа”, посветена на подготовката на тазгодишното отбелязване на събитието и 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и България, както и във връзка със 140-годишнината от сключването на Константинополския мир.

В дискусията взеха участие руски и български учени, политически и обществени дейци. Сред тях бяха първият зам.-председател на Международния съвет на руските съотечественици и почетен член на Руската академия за изобразителни изкуства княз Никита Лобанов-Ростовски, живеещ във Великобритания, изпълнителният директор на фонда „История на Отечеството”, както и учени от Московския и Софийския университет, руски и български дипломати. Участниците в кръглата маса обсъдиха геостратегическите и идейно-политическите фактори в Балканската политика на Русия, създаването на независими държави в Югоизточна Европа. Изказванията подчертаха, че и днес Балканската тема остава един от приоритетите на външната политика на Русия.

Пред участниците в конференцията беше представен албумът „Освобождението на България – лицата на войната и паметта. 140 години от края на Руско-турската война 1877-1878”, както и редки документи от Архива за външна политика на Руската империя при Министерството на външните работи на Русия и фондовете на Дома на руската диаспора.

В програмата на научния форум с доклади участваха и български учени. Една от тях беше доц. Тина Георгиева. А докладът „За османската дипломация на Берлинския конгрес (Александър Каратеодори)” на проф. Румяна Михнева и доц. Валери Колев, и двамата от СУ „Св. Климент Охридски”, прочете проф. Михнева. 

След пленарните заседания се състоя и премиерата на документалния филм „Руският граф на българите”, режисьор на който е Михаил Йолкин. Лентата е посветена на известния дипломат, героя на България и почетен гражданин на Варна граф Н. П. Игнатиев. С експресивен кинодокументален език авторите разказват как в резултат на продължителни дипломатически сблъсъци руският аристократ, бивайки посредник в преговорите между правителството на Китай и командването на обединените въоръжени сили на Великобритания и Франция, водещи т. нар. опиумна война срещу Поднебесната империя, руският посланик допринася за примирие между воюващите страни. Така той фактически спасява Пекин от пълно унищожение. Англо-френските войски са били готови да изгорят града, да разграбят перлата на хилядолетната китайска култура – Забранения град, а за столица да обявят град Нанкин. Игнатиев успява да сключи договор с китайското правителство, според който Русия укрепва земите си на Приморието и в Хабаровския край.

Особеностите на дипломатическата дарба на Игнатиев се разкрива по време на неговото пребиваване в Константинопол където той активно се застъпва в подкрепа на борещите се по това време за независимост балкански народи. Успява да се сдобие със специално подписан от турския султан ферман за предоставянето на автокефалия на Българската православна църква. Игнатиев е и инициатор на Константинополската конференция (1876 – 1877), която предявила искания Портата да предостави автономия на християнските провинции на Османската империя на Балканите. Отказът на султана, инспириран от Англия,  става причина за началото на войната между Русия и Турция, вследствие на която е и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година. От руска страна документът е подписан от граф Н. П. Игнатиев. Въпреки това, състоялият се половин година по-късно Берлински конгрес по настояване на Англия, Австро-Унгария, Франция и Германия, орязва редица точки от договора, като великите държави са принудени да се съгласят с образуването на Балканите на независими държави: Сърбия, Черна гора, Румъния и Българско княжество. Руската делегация, в която в резултат от интригите на дипломацията на Великобритания и Германия отсъства граф Н. П. Игнатиев, не успява да се сдобие с приемането от другите участници в конгреса всички искания, залегнали в Санстефанския договор. В резултат на това Южна България получава административна автономия под името Източна Румелия. През 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват.

Във филма участват правнучката на граф Н. П. Игнатиев – Олга Чевска, Бойко Коцев, посланик на България в Русия (2012 - 2018), членът на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество Анатолий Шчелкунов – руски дипломат, писател, генерален консул на Русия във Варна (2005-2009), акад. Андрей Пантев – историк в БАН и Световната академия „Платон”, проф. д-р и. н. Илия Тодев от Института за исторически изследвания при БАН, Калина Канева – журналист и писател, автор на книги за граф Н. П. Игнатиев на руски и български език, Иван Семерджиев – кмет на с. Граф Игнатиево (2007-2015), Павел Журавльов – ръководител на представителството на Россотрудничество в България. 

„Авторите на филма са успели да пресъздадат такава атмосфера, че аз като че ли се пренесох в онази епоха и се озовах в семейството на Екатерина Леонидовна и Николай Павлович Игнатиеви - споделяйки пред участниците във форума своите впечатления от филма Олга Чевска. – Толкова искрени и достоверни бяха сцените от филма, че у зрителите се създаде впечатление за непосредствено участие в случващите се тогавашни събития.”

Филмът е сниман в Москва, София, с. Граф Игнатиево и на връх Шипка. Автори на лентата са Александър Звягинцев и Олга Буле. Представяйки филма Олга Буле изказа благодарност към участниците в него и сподели, че се надява и на среща с българските зрители по време на премиерната прожекция в София. 

        

Сподели в
 

Започва мащабна реставрация и консервация на Панорама „Плевенска епопея 1877”, каквато не е правена от изграждането й през 1977 г.

21.08.2019/18:21

В разгара на летния сезон по книжарниците е новата книга на журналиста и писател Николай Н. Нинов „Намерени от чудесата”. Тази трета книга е част от поредица, посветена на огромната палитра от скални образувания, мегалити и живи светилища по нашите земи.

21.08.2019/14:35

Проф. д ф н Анатол Анчев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН направи дарение на 5 библиотеки в Хасковска област.

21.08.2019/14:16

Фиона Бартън е бакалавър по френска филология и театрознание. Започва кариерата си като журналист към „Associated Newspapers“. Била е журналистка в „Дейли мейл“, редактор на новините в „Дейли телеграф“ и главен репортер на „Мейл он сънди“.

20.08.2019/16:52

Предлагаме обзор на Дин Хао, зам.-главен редактор на Българската редакция в Радио "Китай"за чужбина. Оказва,че той носи и името… Павел. Китайският журналист е свързан и със СБЖ. Той е носител на „Златно перо“ в категория „Чуждестранни медии“ за своето активно и значимо отразяване на събитията в България.

19.08.2019/14:57
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В съвместно съобщение на Международната и Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ), разпространено до всички техни членове, федерациите подкрепят призива на СБЖ по-добра защита на правата на журналистите и свободата на словото в хода на обществения дебат около избора на главен прокурор.

21.08.2019 /10:26

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки