Начало
 
 

Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена

21.03.2019 /13:12 | Автор : Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Жоржета Пехливанова

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

Като международник и дипломат ще кажа, че журналистката с огромен международен опит и влияние Елена Йончева е нужна за България на европейската сцена. Тя е български журналист от висока класа, с международен авторитет, известност и с индивидуален почерк, който понякога не се харесва на средностатистическата аудитория.

С упоритост, последователност и всеотдайност в нейната високоотговорна професия, не е леко. Аз съм видяла Елена Йончева на международен терен в действие и смятам, че е от значение да го споделя с обществото с факти и без хвалби.
Елена Йончева направи два филма - за Венецуела и Колумбия - в най-напрегнатия период от историята между двете южноамерикански съседни държави. И то в период, когато ги оглавяваха двамата „костеливи“държантици Уго Чавес и Алваро Урибе, антагонистични политици, всеки със собствено кредо.

След десет срещи и разминавания през 2007 г. се срещнаха в имението „Ато Гранде“ - „Голямата колиба за сговор на овчарите“, подарена от Симон Боливар на генерал Сантандер за „свободата на Колумбия“, и заровиха томахавката в името на хуманни цели. Да бъдат спасени заложници, отвлечени от левите бунтовници от ФАРК, както и да бъдат спрени убийствата в граничния регион от 2200-километровата граница между двете съседни страни - убийства, извършвани от десни колумбийски паравоенни формирования.

Венецуелският президент Уго Чавес, определен от колумбийския ръководител Алваро Урибе за „посредник и гарант“ в хуманитарната размяна, бе победителят. Но това не винаги се харесва. В историята също – освободителят Боливар и генерал Сантандер се разделят завинаги след победата. След „хуманитарната размяна“ 200 години по-късно, Урибе и Чавес стават смъртни врагове...
Ето в такава напрегната политическа ситуация през ноември 2006 г. в Каракас пристигна българската телевизионна журналистка Елена Йончева с цел да направи филм за президентската кампания на Уго Чавес във Венецуела. Беше предвидила след това да пътува и до Колумбия за втория си филм в региона.
Екзотиката и конфликтите винаги са привличали телевизионните журналисти - и днес, и преди. Елена Йончева пристигна само с един френски оператор. Предварително, по електронен път, с нея бяха уточнени някои подробности и нейни желания. Бях помолена и се отзовах да й помогна по време на престоя й - както в ангажиране на хотел, така и в общи линии за програмата й.

Искам да отбележа, че ценя професионализма на Елена Йончева и с голямо желание откликнах на нейната молба за съдействие, предоставяйки й всички мои току-що създадени контакти, тъй като само от броени месеци бях в този сложен и пулсиращ от събития регион.

Главната й цел бе среща с президента Уго Чавес в качеството му на кандидат за нов управленски мандат. За съжаление, Чавес от август 2006 г. бе вече в президентска кампания и бе декларирал публично, че е преустановил всякакви интервюта като действащ президент.
За да се информирам дали Чавес би се съгласил все пак на срещи с по-известни журналисти, говорих с двама-трима латиноамерикански посланици, които ми казаха, че Чавес ще даде само едно-единствено интервю на латиноамерикански журналист и това е мексиканска журналистка, която е и наблюдател на изборите. Но дори и пред нея ще говори чак след като встъпи в длъжност, ако бъде избран.

Попитах също испанския посланик, Раул Мородо, както и руския посланик Михаил Орлович, дали техни журналисти-международници ще имат възможност да интервюират Чавес, та макар и след изборите. Орлович ми отговори: „Абсурд. Той отказа на най-големия руски ежедневник интервю.“

Въпреки „табуто“, аз продължих да настоявам за среща на Елена с Чавес. Използвах връзките си с министърката на жените Мария Леон, говорих с министър Нерваес, отговарящ за програмата на Чавес, разговарях с генералите му, които бяха постоянно с президента Чавес, и ги молих за съдействие по изключение. Няколко пъти ходих до кабинета на президента в двореца „Мирафлорес”, чийто началник тогава беше брат му, министър Адам Чавес, днес посланик в Хавана. Но без резултат.
Тогава за първи път влязох в президентския дворец „Мирафлорес”, седалище на правителството на Венецуела. Министър Адам Чавес разполагаше с оскъдно време в разгара на кампанията. Въпреки това той ме прие и увери, че българската журналистка е много известна с нейните репортажи в Ирак и е сред първите, които Чавес, ако бъде преизбран, ще приеме за интервю, но сега не може и това не е редно. Думата на Чавес не става на две...
Елена Йончева успя все пак с немалко мое съдействие да заснеме доста материал. Специално за нея бе осигурен хеликоптер лично от министъра на петрола Рамирес, за да посети долината на река Ориноко, където са най-големите петролни залежи на Венецуела. Тя проведе срещи и с полицейския синдикат, и с един от кметовете в голям Каракас, син на вицепрезидента В. Ранхел. Посети и най-бедните квартали, където се правят неимоверни усилия населението да яде три пъти на ден - нещо, което нехайството на предишни режими беше превърнало в рядкост.
Венецуелското външно министерство я обслужваше като ВИП гост  и журналист като й осигури постоянна охрана за сигурност по време на кампанията и достъп до трибуните на чуждестранните журналисти, които отразяват митингите в Каракас. Предоставена й бе също лека кола за по-голяма маневреност из Каракас и околностите. С една дума, към Елена Йончева Венецуела се отнесе изключително внимателно. Но без интервю от президента Чавес. Това я огорчи, сигурна бях, но беше извън нашите възможности. Елена трябваше да остане още месец поне, но сроковете за филмите я притискаха силно и тя замина за Богота за следващия филм за Колумбия.
Междувременно чрез почетния ни консул в Богота д-р Карлос Уманя се погрижих и за програма по престоя й там. Чрез посланика на Колумбия във Венецуела - Варгас, личен приятел на колумбийския президент Алваро Урибе, бе уговорена среща с държавния глава по време на т. нар. изнесени извън столицатата негови социални съботни срещи с населението в една колумбийска област.

За целта се наложи писмено да представя българската телевизионна журналистка на президента Урибе, за да има достъп на срещата. Но Елена Йончева реши да остане още няколко дни в Каракас, за да почака за евентуална среща с Чавес, така че отложи датата на пътуването си за Богота.

По-късна тя поиска повторно среща с президента Урибе, но, за съжаление, това вече не можа да се осъществи. В Богота я свързах с групата български музиканти, които от дълги години работят в Колумбийската филхармория. Уредена й бе и среща с други наши сънародници, които живеят в Богота, за да й съдействат по програмата.

На нейно разположение бе и почетният ни консул д-р Уманя, влиятелен потомствен адвокат в Богота. Йончева замина за Богота ненадейно , но след като беше посрещната от нашия почетен консул д-р Уманя, ми се обади за допълнително съдействие за филма.
Разбрах, че са били излъчени и с успех и двата нейни филма - и за Венецуела, и за Колумбия - по националната ни телевизия. Сигурна съм, че ги е направила с нужната вещина и реализъм.

Всички тези спомени вече съм ги разказвала в книгата ми „Магията Латинска Америка“ (2011 г.).
Не се съмнявам, че като европейски депутат Елена Йончева ще бъде полезна за каузата на България и за каузата на БСП. В новия европарламент ПЕС също ще има нужда от едно политическо острие като Елена, за да се промени статуквото в ЕС.

Ще добавя, че от „кройката” на реализиралите се и силни жени, също като Елена Йончева, е и Ирина Бокова. Този тип жени са трудни, но незаменими хора, макар да заплащат висока цена в обществото, където винаги се оформят групи от техни привърженици и противници.

След номинацията на Елена Йончева за водач на евролистата на БСП за изборния евровот на 26 май се проградна и сравнението, че Ирина Бокова и Сергей Станишев са най-известните българи зад граница. Намирам сравнението за твърде еднопланово, за да не кажа глупаво.
Ирина Бокова и до днес е сред първите 10 най-влиятелни жени на планетата по световни социологически изследвания. Тя премина ранговата стълбица на дипломат от кариерата и като такава се наложи в световния дипломатически елит с нейните качества – познание, такт, езикова грамотност... и стигна върха, който никой друг международник досега от България не е заемал по важност в световната организация ООН, тоест позицията веднага след генералния секретар. Със статут на негов заместник, Бокова управлява 10 години като генерален директор ЮНЕСКО, организацията на ООН за образование, наука и култура, която е с най-голяма численост в рамките на ООН и с отделен щат чуждестранни представители с ранг посланици на страните-членки от цял свят.

Затова сравнението Станишев-Бокова е непрофесионално, престижът на двамата е различен.
Ирина Бокова бе най-добрият кандидат за генерален секретар на ООН, но не бе избрана през 2016 г. по вина на българската страна. Препъна я българското невежество в правителството ни и непознаване на световната организация, на езика, на който се говори, на политиките й и стила, които се прилагат в този затворен висш дипломатически кръг, наречен ООН.

Не спечели Ирина, но загуби България, загуби т.нар. група на източноевропейските страни в ООН, загуби световната организация. Не говоря наизуст - от първия до последния ден на кампанията на Ирина Бокова останах с нея като нейна колежка, без да я предам...
Три години по-късно много привърженици – страни, политици, дипломати, съжаляват, че Бокова не стана генерален секретар. Ирина Бокова щеше да е по-успешният водач в тази сложна международна обстановка, щеше да е по-силна в налагане на спазването на международното право и залегналите в Устава на ООН правила като висш дипломат в ООН.

Португалецът Антонио Гутериш е от друга кройка, от кройката на Сергей Станишев и партийното движение го издига и на международния фронт, а не професията му.

Бокова не може да бъде скрита за България в предстоящите политически и управленски рокади, защото тя е реалност с огромна подкрепа в българското общество. Тя продължава да работи в елитна група световни дипломати и политици на международния фронт за мира, против насилието, за решаване на тежките миграционни въпроси, защитавайки основните цели на Устава на ООН, канена е като участник и лектор на световни конференции, форуми, срещи, дипломатически академии и университети.
В Европейския съюз след майския евровот не предстои само смяна на караула, а и на управниците, налага се промяна, скъсване със статуквото, отчитайки грешките на досегашния евроелит, който отдалечи Евросъюза от неговите основни ценности за народите.

Плашещото е, че „замразените политически клетки“ на крайната десница в Европа, които 72 години след разгрома на фашизма се бяха сгушили и „спяха“ под крилото на десни партии, в много европейски страни днес са активирани и са устремени да увеличат присъствието си в Европарламента.

Ето защо са тъй съдбовни предстоящите евроизбори. И ето защо и за всекиго от нас е важно как и за кого ще гласуваме в тях. От това зависи в каква Европа и в каква България ще живеем.

 

Сподели в
 

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки