Начало
 
 

Велислава Дърева: Най-лесно се управлява безпаметен народ

09.04.2019 /19:46 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Велислава Дърева на представянето на книгата си „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”. Снимка: Къдринка Къдринова

Предизвикала бурни полемики още преди да излезе, книгата на известната журналистка „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови” повдигна и на представянето си много болезнени въпроси от историята, на които още се гледа едностранчиво - през леви или десни канони

„Историята не може да се каже с едно изречение, но да допуснем това. Какво става с това изречение, ако говорим за атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г.? 94 години след извършването му едните четат изречението в първата половина, другите във втората. Така си обясняват света - с половин изречение. Трябва да се чете цялото изречение на историята, а не да си избираме това, което на нас ни хареста, и това, което ни устройва. А изреченията са много и те всички са все по-ужасни. И колкото повече четеш, става все по-ужасно.”

С такива емоционални думи се обърна известната журналистка Велислава Дърева към стотиците хора, препълнили книжарница „Гринуич” вечерта на 8 април, когато бе представена новата книга на авторката „Атентатът’1925. Денят, в който се отвориха портите Адови”.

С книгата си Велислава се стреми да повдига завесата над премълчавани или замъглявани факти било от „левия”, било от „десния” прочит на събитията, свързани не само пряко с атентата, но и с провокиралите го предшествали драми, както и с последвалите го български и световни разломи. Нарекла е документалното си изследване синопсис, защото не претендира за пълна всеобхватност и изчерпателност. Но иска да подтикне към размисъл, защото фашизмът и антифашизмът присъстват все по-осеазаемо и в днешния ден на България, Европа и света.

Още преди книгата да излезе и да бъде представена, тя предизвика бурни реакции, най-вече в десния съвременен политически спектър. Срещу авторката се посипаха обвинения, че се опитва да оневини БКП и Коминтерна, на които наложеното сред общественото мнение тълкувание на онези страшни събития приписва еднозначно отговорността за атентата.

На премиерата на книгата си обаче Велислава за пореден път подчерта, че е бягала както от десния, така и от левия канон в осветяването на атентата. И призова: „Прочетете книгата!” Подчерта още: „Най-лесно се управлява безпаметен народ”.

Призивът книгата да се прочете преди да се изразяват каквито и да е съждения за нея, отправиха още мнозина от изказалите се. Историчката проф. Евгения Калинова дори направи паралел с известното охулване навремето на романа „Архипелаг ГУЛАГ” на Александър Солженицин, когато доста правоверни спрямо тогавашното уппавление писатели са ставали по събрания, за да заявят: „Не съм чел романа, но не приемам написаното в него и го осъждам!”

Евгения Калинова подчерта още, че журналистите са по-смели от историците и публицистичният жанр дава повече свобода за изказването на различни от общоприетите или общоналаганите гледни точки. Така именно журналистите вадят на показ спорни за историческата наука въпроси и подтикват към сериозен научен дебат по тези теми.

Проф. Калинова спомена и други подобни журналистически книги като изследванията на Румяна Угърчинска за атентата срещу папа Йоан-Павел Втора и на Христо Христов за убийството на Георги Марков. Тя оцени високо емоционалния, „задъхан тон” на книгата на Велислава Дърева и добави: „Имам една мечта: журналисти и историци да седнем на една маса и да говорим заедно за този трагичен период на 20-те години на ХХ век”.

За смелостта на Велислава Дърева да отвори такава дискусия, като наруши едностранния прочит на историята, прилаган с противоположни знаци и преди, и след 1989-та, говори и историчката проф. Искра Баева. Тя напомни, че атентатът в „Св. Неделя” е изследван и от проф. Георги Наумов, но ако онези събития не се поставят в контекста на предшествалите ги, съпътствалите ги и последвалите ги процеси и тенденции, същността на случилото се не може да се оцени. Проф. Баева посочи още, че макар някои да смятат за начало на несвършващото противопоставяне у нас Войнишкото въстание от 1919 г., то по-скоро започва от бунтовете в Дуранкулак през 1900 г.

Историкът проф. Николай Поппетров също изтъкна гражданската позиция и доблестта ва Велислава Дърева да заговори за „опасни” неща в една среда, в която за това не може да се говори. Той посочи също, че за разлика от историците, журналистите имат свободата да изразяват своите лични убеждения и това помага за отваряне на обществен дебат.

Проф. Поппетров отбеляза пряката връзка на атентата в църквата „Св. Неделя” с дивата омраза, отприщена с Деветоюнския преврат и убийствата на Александър Стамболийски и на Райко Даскалов. „През 1925 г. Александър Цанков още не е фашист. Той става фашист през 1931 г. През 20-те години виждаме озлобена група хора, която се хвърля да изтребва различните. Тук е замесена и омразата на града към селото, и омразата към интелектуалците - с ликвидирането на личности като Гео Милев и Йосиф Хербст,” каза проф. Поппетров.

„Фашизмът е много прост - и като доктрина, и като лидерски състав,” посочи историкът проф. Димитър Генчев, главен редактор на сп. „Понеделник”. Той подчерта колко актуална е темата на изследването на Велислава Дърева в контекста на нарастващата ултрадясна заплаха в днешна Европа. Проф. Генчев благодари на издателя на книгата Христо Георгиев от издателство „Синева”, както и на евродепутатите Сергей Станишев и Георги Пирински, които са осигурили подкрепата за изданието от страна на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Искам преди всичко да благодаря на Велислава за гражданския и интелектуалния кураж да се захване с тази тема“, подчерта Сергей Станишев, когото проф. Генчев представи като „известен политик и по-неизвестен историк”.

Бившият премиер на България и настоящ председател на ПЕС каза: „Едно от определенията за историята е, че тя е политика, обърната към миналото. Всеки политически режим, всяка политическа епоха чете миналото в контекста на сегашните задачи, на сегашната политическа обстановка. Неслучайно Делегацията на българските социалисти в ЕП реши да подкрепи издаването на този труд на Велислава. Времето и в България, и в Европа, е твърде опасно. Убеден съм, че този, който не чете историята, не се опитва да извлече уроците от нея, е обречен на трагични грешки и повторения на лоши страници от нашата история“.

Станишев припомни как в опасна реалност са се превърнали маршируващи по улиците в Прибалтика фашистки батальони и как в Украйна се реабилитират крачилитев един строй с нацистите бандеровци. Той подчерта, че и „ние, в България, не сме изключение“, давайки за пример Луковмарш, който „става все по-самоуверен, но политическите сили не реагират адекватно”.

Според Станишев толерирането на езика на омразата между народите в Европа, към бежанци, мигранти, роми и евреи, ще доведе до същото, което се е видяло през 30-те и 40-те години на миналия век.

„Идеята за ЕС и европейска общност е неразривно и иманентно свързана с болката и страданията, породени от фашизма и Втората световна война. Антифашизмът и търсенето на начини народите от европейския континент да живеят в мир, във взаимно уважение, в диалог, търсейки общ интерес, да изграждат пространство, което се основава на споделени ценности като свобода, демокрация, равенство - това е реакция именно на фашизма в Европа“, изтъкна Станишев.

Председателят на ПЕС добави още: „Фашизмът във всичките му проявления, форми и разнородности се основава на омраза, разделение, омраза към различния, на насилие. Днес виждаме, че става все по-популярна тезата за Европа на отечествата. Всички сме патриоти на нашите отечества, но зад тази красива на пръв поглед идея се прокарва Европа на разделението и противопоставянето. Тя може да ни върне в ужасни времена, които никой от нас не би искал да преживее отново. Затова е полезна книгата на Велислава.“

Георги Пирински отбеляза в своето изказване, че авторката на „Атентатът’1925” е описала в книгата си „едно състояние на българското общество, което ужасява с дълбочината на ненавистта и омразата, нагнетяващи въздуха до непоносима горещина, до степента на жестокост, която проявяват палачите на интелигенцията, както казва Велислава, на всичко ляво, което не е съгласно с режима от 9 юни”.

Разтваряйки книгата, Пирински прочете цитат от нея, включен от Велислава в предговора. Това е следното становище за антифашистките корени на Европа, изразени от Гийом Балас и Серджо Коферати, евродепутати от Групата на социалистите и демократите: „Всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са продукт на антифашистката култура и борба. От Манифеста от Вентотене на Алтиеро Спинели, Ернесто Роси и Урсула Хиршман по време на режима на Мусолини, до създаването на Съвета на Европа и Европейската общност след Втората световна война. Спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа”.

Пирински подчерта, че убийствата на Йосиф Хербст и Гео Милев няма как да се тълкуват като криминални деяния, защо са „очевидно политически престъпления, предизвикани от политически мотиви и изпълнени по политическа поръчка”. Той призова: „Нека дискутираме, но като първо условие, нека прочетем книгата”.

Последна взе думата самата авторка Велислава Дърева, която отправи благодарност към издателя Христо Георгиев, към Сергей Станишев и Георги Пирински за помощта на Групата на социалистите и демократите в ЕП, към изказалите се историци, които са й помогнали с професионални съвети, както и специално към първите двама, прочели книгата й - проф. Филип Панайотов и Анжел Вагенщайн.

Велислава сподели как проф. Димитър Генчев оприличил пред нея книгата й на „Капричос”-ите на Гойя - рисунки на велиикя испанец, запечатали ужасите на войната. Тя подчерта, че събитията, които описва, наистина са изтъкани от ужас, но трябва да бъдат припомняни и осмисляни, за да не се повтарят.

Според авторката атентатът в „Св. Неделя” е провокиран от самата тогавашна власт начело с Александър Цанков. „Ако на тавана на храма „Св. Неделя“ са струпани килограми взрив, политиката на управляващите в онзи момент е струпала мегатонове политически взрив в държавата, който рано или късно, ще гръмне", каза Велислава. В своето изследване тя сочи и конкретни следи към няколко чужди разузнавания - английското, сръбското, френското, полското, немското.

Авторката разказа за работата си над книгата, колко документи е изчела, как в процеса на проучване на източниците е залитала ту към „левия канон”, ту към „десния”. Но всеки път си казвала, че трябва да чете още и още, докато съумее да си изгради цялата картина.

Велислава посочи, че в края на книгата „вместо послеслов са списъците на загиналите” - както във взривения храм, така и в последвалия „бял терор”. В онези събития според нея „няма невинни, невинни са единствено жертвите при атентата и жертвите, избити по един чудовищен начин след това”.

Велислава Дърева каза още: „През последните 30 години има заговор за подмяна на историята, на историчестата памет. Това е най-гигантският „фейкнюз”, произвеждан някога. Няма антифашисти, има някакви банди, някакви престъпници, цървули, каскети, неграмотни, които тръгнали срещу законната власт и следователно напълно си заслужават да бъдат разстреляни, избесени, задушени потопени в шлепове, изгорени живи в пещите, захвърлени по някакви оврази и канавки.“

Журналистката изрази възмущението си, че в същото време „убийците на антифашистите бяха канонизирани като светци и имената им са на онази черна стена срещу НДК”. Тя продължи: „Това са убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Никола Вапцаров, на децата от Ястребино... Откога масовите убийци могат да бъдат закрилници на българския народ? Това е отвратително. Говори за липсата на елементарна човешка порядъчност. Това е проблемът и затова написах книгата. За да се помни и да се знае. Най-лесно се управлява безпаметен народ.”

На представянето на книгата на Велислава Дърева присъстваха стотици хора. Приготвените от авторката и издателя й 350 екземпляра на книгата, които бяха подарявани на присъстващите, се разграбиха като топъл хляб и не стигнаха за всички. Залата беше пълна с политици и активисти от БСП, с журналисти, историци, интелектуалция и много граждани.

 

Сподели в
 

Комисията по журналистическа етика на СБЖ осъжда тази печална практика и призовава врачанското дружество „Вратица“ да разгледа случая „Бузов”

18.11.2019/20:09

Тези дни водопадът от спомени, анализи, книги, документални ленти и прочие, посветени на 30 лета преход, ни заливат като Ниагарски водопад. Да не говорим, че някак настрани останаха спомените за най-истинските лица на промените и онези, които през всичките тези години тичаха и отразяваха събитията след 10 ноември. Говоря за фотолетописците и журналистите, които отсъстват от хрониките на промените.

12.11.2019/14:15

Представители на 19 медии – вестници, списания, радиа, телевизии, издателства, новинарски и специализирани сайтове, както и членове на СБЖ, премериха сили в 36-ото държавно лично първенство по тенис за журналисти

11.11.2019/15:45

Свалянето на два канала на Българската национална телевизия(БНТ) - БНТ2 и БНТ3, от цифровата платформа на мултиплекса и излъчването им по кабел и сателит е една от мерките за финансовото стабилизиране на обществената медия. Идеята беше съобщена от генералният директор на БНТ Емил Кошлуков по време на дискусия за бъдещето на обществената медия, която се състоя в НДК точно на 60-ия рожден ден на БНТ.

09.11.2019/18:46

Могат да кандидатстват журналисти от 47-те държави членки на Съвета ва Европа. Предвидени са отличия за разследваща журналистика, за репортаж, за коментарно мнение, за иновативен подход, като във всяка категория наградите са по 10 000 евро. Срокът за изпращане на публикации и документи е до 13 декември т.г.

07.11.2019/20:04

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 63 гости

Бързи връзки