Начало
 
 

Евгений Станчев не спира да весели и пее не само тук - на земята

16.04.2019 /15:30 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Григоров е увековечил Евгений Станчев с пурата

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

А един от онези, които знаят най-добре тези преживелици, е неговият приятел и почти връстник Матей Стоянов. Поет, журналист, писател, работил в БНР, в сп. „София”, певец, артист.

И ето ни в Клуб-кафенето на СБЖ – на кафе и „малка бира”, защото бе рано, заран. На приказка за Евгений.

Чуйте спомените на Матей и хубавия му плътен глас, изписан с думи: 

„С Евгений се сприятелихме в началото на шейсетте – 1962-ра, 1963-та... Запознахме се в Рибарица. Там спортистите от някогашното спортно дружество „Академик” ходеха на лагери. Аз се водех хандбалист, а двамата ни сближаваше меломанството. 

Бяхме момчета на по 22-23 години. Той учеше, следваше английска филология, аз – българска.

И вечер пеехме на „академиците”. Той – на английски, аз – на италиански

По онова време Евгений живееше на бул. „Христо Ботев”, а от другата страна бе домът на Здравко Радоев. Тогава се запознахме с Лили Иванова. Тя отиде на едно турне в Румъния и оттам се върна вече „готова звезда”.

Какво пеехме? 

Той – роковете на Бил Хейли. Хитът му бе “Rock around the clock”.

Аз – най-често: „Кон вентИкуатро мила бачи” (”С 24 000 целувки”, известна и като „24 000 целувки”) на Адриано Челентано.

Сетне бяхме в една компания в София. И със сестра му Камелия, и с бъдещата му съпруга Тони (Антония).

Музикалните му изяви бяха по партита, по почивки, по курорти. Аз бях по-постоянен. Пях в студентския състав „Студент 5” към Софийския университет. Ръководеше го Сашо Бръзицов. После – в „Стакато”. Работихме и с Развигор Попов, през 1964-та направихме голям концерт в Белград в тамошния Дом на синдикатите, където бе пял и Рей Чарлз.

А година по-късно бяхме на турне в Белгия. Хванах тогава едно гадже, съобщиха където трябва и после 20 години не ме пуснаха да припаря никъде извън България.

Но сбрали сме се да говорим за Евгений...  

Няма да забравя 1 април 1962-ра. „Академик” организира концерт в новопостроената зала „Универсиада”. И – както си му е редът, отпечатаха и разлепиха афиши. На тях, преразказвам не дословно, пишеше:

ХАРИ БЕЛАФОНТЕ и БИЛ ХЕЙЛИ
няма да пеят (с дребен шрифт – б.а.)
Пеят (със среден по големината на „окото” на буквите шрифт – б.а.)
Евгений Станчев и Матей Стоянов

Та тогава имахме голям успех. А мой роднина пазеше донеотдавна един екземпляр от афиша... 

Евгений бе винаги в центъра на вниманието. Артистичен, блестящ разказвач! Не му бе необходимо да измисля, да преразказва вицове, реагираше на момента и геговете, смехът идваха и избухваха сами.

По едно време сам пусна слух, че се е оженил. Съкрушена, гаджето му, бъдещата му съпруга, му занесла сервиз като сватбен подарък. Като разбрала истината, изпуснала дара на пода...

Евгений опиваше, омайваше с думи. Веднъж в един от салоните на ресторант „България” за половин час склони двоумящ се приятел да се ожени. Описвайки му прелестите на съвместния, на брачния живот.

Ще добавя, че винаги ми е харесвало, че написаното от него е било и е с човешко лице. Далеч от официалния патос. Евгений имаше вкус към обикновеното, към делничния поглед към всяка тема.

Още нещо за пеенето му. Който го познава, е забелязал, че имаше особена лицева мимика – присвиване на устните. С нея – тя е като моментен тик, подчертаваше музикалните фрази. И пееше суингаджийски – разлюляно...

И още нещо за сладкодумието му   

Редовно ходехме в „Млечния бар” на площад „Славейков”. Там се събирахме и с Цветан Стоянов, и с Тони Андрейков. Голямо бе и любопитството, и удоволствието ни да го слушаме, след като се прибра от Съединените щати. Донесе и обща снимка с Боб (Роберт Кенеди). Зяпахме го в три реда – седнали около него, приведени над него, прави... 

От другаруването ни научих – за човек не трябва да се съди по произхода и политическата му принадлежност. Това и до ден-днешен ми помага при оценката ми на хора.

И накрая: талантливият е и великодушен! Шеца – това бе неговият прякор от старата му махала до бул. „Сливница”, бе...”

***
Евгений Станчев – най-обичният главен редактор, с когото съм работил, нерядко имаше навик, тръгвайки превечер към дома си, срещнеше ли някого в двора на стария „Поглед”, да рече, усмихнат: „Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” 

В шеги, усмивки и благи спомени мина и срещата ни с Матей Стоянов.

Колко хубаво е – дори когато вече ви няма – да ви помнят с добро и да ви възкресяват с драгост!

Свързани:  In Memoriam за Евгений Станчев: Имаше и такива журналисти

За напусналия ни неотдавна голям български журналист Евгений Ставчев в e-vestnik разказва неговият приятел и дългогодишен колега от в. "Поглед" Енчо Господинов
Дата: 12.02.2018


 

Сподели в
 

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019/15:19

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019/14:48

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки