Начало
 
 

Евгений Станчев не спира да весели и пее не само тук - на земята

16.04.2019 /15:30 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Григоров е увековечил Евгений Станчев с пурата

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

А един от онези, които знаят най-добре тези преживелици, е неговият приятел и почти връстник Матей Стоянов. Поет, журналист, писател, работил в БНР, в сп. „София”, певец, артист.

И ето ни в Клуб-кафенето на СБЖ – на кафе и „малка бира”, защото бе рано, заран. На приказка за Евгений.

Чуйте спомените на Матей и хубавия му плътен глас, изписан с думи: 

„С Евгений се сприятелихме в началото на шейсетте – 1962-ра, 1963-та... Запознахме се в Рибарица. Там спортистите от някогашното спортно дружество „Академик” ходеха на лагери. Аз се водех хандбалист, а двамата ни сближаваше меломанството. 

Бяхме момчета на по 22-23 години. Той учеше, следваше английска филология, аз – българска.

И вечер пеехме на „академиците”. Той – на английски, аз – на италиански

По онова време Евгений живееше на бул. „Христо Ботев”, а от другата страна бе домът на Здравко Радоев. Тогава се запознахме с Лили Иванова. Тя отиде на едно турне в Румъния и оттам се върна вече „готова звезда”.

Какво пеехме? 

Той – роковете на Бил Хейли. Хитът му бе “Rock around the clock”.

Аз – най-често: „Кон вентИкуатро мила бачи” (”С 24 000 целувки”, известна и като „24 000 целувки”) на Адриано Челентано.

Сетне бяхме в една компания в София. И със сестра му Камелия, и с бъдещата му съпруга Тони (Антония).

Музикалните му изяви бяха по партита, по почивки, по курорти. Аз бях по-постоянен. Пях в студентския състав „Студент 5” към Софийския университет. Ръководеше го Сашо Бръзицов. После – в „Стакато”. Работихме и с Развигор Попов, през 1964-та направихме голям концерт в Белград в тамошния Дом на синдикатите, където бе пял и Рей Чарлз.

А година по-късно бяхме на турне в Белгия. Хванах тогава едно гадже, съобщиха където трябва и после 20 години не ме пуснаха да припаря никъде извън България.

Но сбрали сме се да говорим за Евгений...  

Няма да забравя 1 април 1962-ра. „Академик” организира концерт в новопостроената зала „Универсиада”. И – както си му е редът, отпечатаха и разлепиха афиши. На тях, преразказвам не дословно, пишеше:

ХАРИ БЕЛАФОНТЕ и БИЛ ХЕЙЛИ
няма да пеят (с дребен шрифт – б.а.)
Пеят (със среден по големината на „окото” на буквите шрифт – б.а.)
Евгений Станчев и Матей Стоянов

Та тогава имахме голям успех. А мой роднина пазеше донеотдавна един екземпляр от афиша... 

Евгений бе винаги в центъра на вниманието. Артистичен, блестящ разказвач! Не му бе необходимо да измисля, да преразказва вицове, реагираше на момента и геговете, смехът идваха и избухваха сами.

По едно време сам пусна слух, че се е оженил. Съкрушена, гаджето му, бъдещата му съпруга, му занесла сервиз като сватбен подарък. Като разбрала истината, изпуснала дара на пода...

Евгений опиваше, омайваше с думи. Веднъж в един от салоните на ресторант „България” за половин час склони двоумящ се приятел да се ожени. Описвайки му прелестите на съвместния, на брачния живот.

Ще добавя, че винаги ми е харесвало, че написаното от него е било и е с човешко лице. Далеч от официалния патос. Евгений имаше вкус към обикновеното, към делничния поглед към всяка тема.

Още нещо за пеенето му. Който го познава, е забелязал, че имаше особена лицева мимика – присвиване на устните. С нея – тя е като моментен тик, подчертаваше музикалните фрази. И пееше суингаджийски – разлюляно...

И още нещо за сладкодумието му   

Редовно ходехме в „Млечния бар” на площад „Славейков”. Там се събирахме и с Цветан Стоянов, и с Тони Андрейков. Голямо бе и любопитството, и удоволствието ни да го слушаме, след като се прибра от Съединените щати. Донесе и обща снимка с Боб (Роберт Кенеди). Зяпахме го в три реда – седнали около него, приведени над него, прави... 

От другаруването ни научих – за човек не трябва да се съди по произхода и политическата му принадлежност. Това и до ден-днешен ми помага при оценката ми на хора.

И накрая: талантливият е и великодушен! Шеца – това бе неговият прякор от старата му махала до бул. „Сливница”, бе...”

***
Евгений Станчев – най-обичният главен редактор, с когото съм работил, нерядко имаше навик, тръгвайки превечер към дома си, срещнеше ли някого в двора на стария „Поглед”, да рече, усмихнат: „Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” 

В шеги, усмивки и благи спомени мина и срещата ни с Матей Стоянов.

Колко хубаво е – дори когато вече ви няма – да ви помнят с добро и да ви възкресяват с драгост!

Свързани:  In Memoriam за Евгений Станчев: Имаше и такива журналисти

За напусналия ни неотдавна голям български журналист Евгений Ставчев в e-vestnik разказва неговият приятел и дългогодишен колега от в. "Поглед" Енчо Господинов
Дата: 12.02.2018


 

Сподели в
 

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

В. „Септемврийска победа” беше единственият всекидневник в Плевен. Излиза от 1945 г; като издание на местната организация на Отечествения фронт. Въпрос на здрави връзки и влияние беше да приемат студент на стаж.

28.08.2019/18:10

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

Юбилейни вестници и единични листове, издавани по повод различни годишнини, ще влязат в дигитална сбирка на на Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково.

07.07.2019/14:13

Годината е 1951-ва. На извънредно заседание на Бюрого на околийския комитет на БКП, съвместно с околийския народен съвет и Отечествения фронт, в Свиленград се разглежда писмо от редакцията на в. „Родопска борба“ - Хасково.

05.07.2019/15:29
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 61 гости

Бързи връзки