Начало
 
 

Снежана Тодорова: Юбилеят припомня - журналистът е призван да работи в интерес на обществото, а не за личния интерес на силните на деня

20.05.2019 /10:30 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В далечната 1844 г. Константин Фотинов, издавайки първия брой на списание „Любословие”, поставя началото на периодичния печат в България, а преди 125 г. е положено началото и на организираното журналистическо движение. По този повод 22 май е посветен на тези знаменателни и така респектиращи годишнини.

СБЖ организира шествие в столицата по местата, свързани с българската журналистика, както и тържествена среща в аулата на СУ „Св. Климент Охридски“, а празникът ще завърши с концерт в залата на БНР. И какво по-хубаво нещо от това в навечерието на най-светлия български празник Деня на българската просвета и култура журналистите, които са част от българското просвещение, да отбележат своя празник. За СБЖ, за журналистиката у нас и за нейните плюсове и минуси разказва пред сайта на Съюза председателят на Управителния съвет Снежана Тодорова.

Тази година е юбилейна за СБЖ, г-жо Тодорова – 175 г. българска журналистика и 125 г. организирано журналистическо движение. Много ли са или са малко те и как се промени журналистиката у нас през годините?

През 2019 г. Съюзът на българските журналисти отбелязва  две забележителни годишнини: 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организираното журналистическо движение у нас.

Константин Фотинов със списание „Любословие” през 1844 година поставя началото на периодичния печат в България. Половин век по-късно, през 1894 г., в читалище „Славянска беседа” в София се свиква Първият журналистически събор. Около 170 известни български интелектуалци, като Т. Влайков, А. Константинов, Ю. Иванов, д-р Кр. Кръстев, Я. Сакъзов, д-р Ив. Шишманов, Ив. Кършовски, Е. Дабев, Д. и  В. Благоеви, Ив. Вазов, д-р Ал. Теодоров-Балан, Г. Георгиев, Ст. Заимов, Т. Постомпиров свикват този събор, водени от стремеж към професионално консолидиране. Достъпът на журналисти и литератори на събора е неограничен... Дори само изброяването на тези имена е достатъчно, за да усетим желанието за духовно единение на хората на духа в България.

Днес журналистиката преживява трудни времена. Недъзите на общественото развитие се отразяват в значителна степен на състоянието на журналистиката.Катастрофалното сриване на България в международните класации за свобода на словото (на 111-то място през 2019 година!) е показател за деградация.  Медиите стават все по-евтини за изкупуване и все по-лесни за манипулиране. Физически и юридически лица с пари и стремеж за обществено влияние лесно ги придобиват, префасонират, концентрират и дори - ликвидират. Най-голям интерес за влияние върху възможно най-много хора имат властите, защото медиите могат да бъдат инструмент за управление на обществените процеси. От 13 години в България се наблюдава концентрация на медиите чрез фиктивното им овладяване от частни лица, но чрез скрито държавно финансиране. Повечето частни медии са поверени на кредитни милионери или на загадъчни офшорки, а държавата щедро ги финансира през министерства чрез възлагане на поръчки без публични конкурси или чрез немотивирано разпределение на европейски фондове за комуникационни програми. По този начин ролята на медиите като пазители на човешкото право на информация е заменена от поръчков пиар и класическа пропаганда.

Принизяването на ролята на медиите се отразява тежко на журналистическата професия, която запада морално и материално.Журналистите в България са едни от най-слабо защитените в Европа. Свидетели сме на скрита подмяна на професията, защото журналистите се превръщат в пиари, пропагандисти или рекламисти.

Сега, когато  прелиствах документите на Първия журналистически събор, отново си припомних  една от причините за неговото свикване: „Подобряване на моралното и материално положение на журналистите”.125 години по-късно тази тема е актуална и от първостепенно значение за СБЖ!

СБЖ успя да се съхрани и след промените. Днес той явява ли се притегателно място за журналистите и най-вече за младите колеги? За какво най-често те се обръщат към вас и колко са членовете на Съюза?

През изминалите 30 години на демократично развитие СБЖ се запази, не се разцепи и продължава да съществува като най-голямата национално представена професионално-творческа организация със синдикални функции. Членството при нас е индивидуално. В нашите 151 дружество в София и страната членуват над 4500 журналисти. Радостно е, че младите колеги са силно мотивирани и с желание встъпват в редиците на нашия съюз. Много се надявам, че тази тенденция ще продължи и занапред. Младите най-често търсят компетентния съвет на нашия юрист при разрешаване на трудово-правен спор или подкрепа при назначаване на работа.

Трябва ли да облечем в закон нашата професия? И има ли нещо вярно в това, че без участието на журналистически организации и авторитетни имена от гилдията и под предлог за регулация ускорено се подготвя нов медиен закон? И може ли той да „сложи намордник на всички медии и на независимата журналистика”? И ако това е така, кой работи по този проект за закон и беше ли потърсено мнението на СБЖ?

Преди няколко дни  Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изпрати отворено писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, парламентарните групи на ГЕРБ и Обединени патриоти, БСП, ДПС, Воля и др. , в което се изразява сериозно безпокойство относно подготвянето на нов медиен закон прибързано и  „на тъмно”, без участие на представители на журналистическата гилдия. Формалният повод за това бързане е необходимостта да се транспонира в българското законодателство новата редакция на европейската Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която бе приета през ноември 2018 година. Все по-често представители на властта говорят за необходимост от „реален контрол” върху медиите, „ да се контролира докъде може да стигне тази свобода”, за съхраняване на „хигиената  в обществото”. Това ни тревожи, тъй като е прелюдия към въвеждане на цензура.

Свидетели сме за избухващи скандали в обществото, за които научаваме от медиите и най-вече от разследващите журналисти. Много хора във властта считат, че медийната свобода е отишла твърде далеч и трябва да й се сложи намордник. Съществува реална заплаха за свободното слово у нас!

Има ли риск чрез тези европейски директиви да бъде ощетена българската журналистика и да се озаптят не само електронните, а на практика и всички медии, защото вече почти всеки вестник си има електронен сайт?

Да, има риск! Ние изразихме опасение, че самата евродиректива се тълкува превратно и дори може да бъде използвана като повод да се озаптят не само електронните , но и всички други медии, тъй като почти всеки вестник има и електронен сайт.

СБЖ има ли позиция относно борбата с фалшивите новини?

СБЖ отдавна води битка срещу фалшивите новини и различните прояви на дезинформация. През последните месеци сме свидетели как влиза в удобна употреба и поводът за борба с т.нар. „фалшиви новини”. Това понятие активно се използва като бухалка на властта в много страни срещу неудобните медии, които разпространяват информации, които не се харесват на елитите.  Нашите управляващи  използват СЕМ за извършване на  законови промени, които да са угодни на властта.

Какви са необходимите промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика?

СБЖ отдавна ратува за извършване на необходими промени, които да спасят професионалната и качествена журналистика. Необходимо е да се защити трудът и отговорната професия на журналиста, да се  подобри неговото социално положение в обществото,  да му се предостави възможност да изразява наистина свободно своята гражданска позиция, а не да се съобразява с политическите щения на управляващите и на своите издатели, които често са под контрол на властта.

Именно с такава цел Съюзът на българските журналисти внесе в Народното събрание преди три години Предложения за законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на словото. Нашите предложения потънаха в архивите, и то съвсем умишлено. Ако това продължи, сривът на журналистическата професия  е неизбежен. Нима ще го допуснем?

Ако говорим за значението на професията в днешно време, тя не се ли обезцени? И какво влияние могат да й окажат появата на много електронни медии, блогърството и социалните мрежи?

Електронните медии, блогърството и социалните мрежи промениха медийния пейзаж в голяма степен. Разшириха го, но не винаги тези нововъведения отговарят на основните постулати на журналистическата професия. Не всеки пишещ човек, нарекъл себе си „журналист”, е такъв.

Какви са основните качества, които трябва да притежават днешните журналисти?

Всеки, посветил се на професията „журналист”, трябва да спазва Закон №1 в професията:”Истината, истината и само истината!”. Журналистът е призван да работи в интерес на обществото , а не за личния интерес на силните на деня. Честност, почтеност и смелост – задължителни качества за истинския журналист!

Стефан Продев казваше, че „Истинската журналистика е работа за силни хора. За характери”. Задълбочените познания по теми, които отразяват, и общата култура са от голямо значение за професионализма на хората на перото, микрофона и камерата.

Днес институциите търсят ли СБЖ и как работите с тях?

Към нас се обръщат най-различни институции от България и чужбина. Ние работим не за слава, а „за ползу роду!”, подкрепяме много родолюбиви начинания и различни инициативи, които са в интерес на хората. Бих искала да изразя благодарност към президентската институция и лично към президента Румен Радев за  съпричастието с проблемите на журналистиката,  подкрепата и съдействието, които винаги сме получавали. Както знаете, СБЖ е НПО и високо цени своята независимост. Нашето разбиране е, че истинската журналистика  трябва да е в опозиция на всяка власт, за да е полезна.

СБЖ членува в най-голямата международна журналистическа организация – Международната федерация на журналистите, и в нейната регионална структура – Европейската федерация на журналистите. В рамките на тези структури осъществяваме сътрудничество с партньорски организации от различни страни по професионални и синдикални теми.

И един последен въпрос. Какво бихте казали с днешна дата и от висотата на повече от век и половина време на българските журналисти?

Да бранят истината с всеки написан ред! Да не се поддават на натиск и да помнят, че са призвани да работят в интерес на обществото. Да бъдат почтени и честни, за да спечелят уважението и признателността на читателите, слушателте и зрителите! Да са солидарни помежду си, за да победят! Да са единни в защита на професионалните права и свободи!

 

 

Сподели в
 

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019/16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019/20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019/19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019/20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019/22:36

 Представяме ви

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

10.12.2019 /20:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки