Начало
 
 

Мая Бежанска: Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

13.06.2019 /20:36 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мая Бежанска на сцената

Известната актриса от Централния куклен театър се вдъхновява от срещите си с малките зрители. Всяко лято с група други творци работи за деца в неравностойно положение, събрани на Юндола

Обаятелна, чаровна, дребничка, но и голяма, много талантлива актриса, Мая Бежанска бе удостоена с награда за принос в развитието на културата по случай 24 май. През последните две десетилетия тя блести и в кукления театър, и на драматична сцена, и в киното, и като певица.

Родена е на 19 май 1972 г. в Благоевград. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева, която й е учител не само в Академията, но и в живота.

Мая Бежанска е актриса в Централния куклен театър от 2000 година. Припознава кукленото изкуство за своя любов още в трети клас. И до днес неуморно следва мечтите си.

Омъжена е, майка е на 17-годишната Аглая. С моноспектакъла си „Комедиантката“, постановка на Сливенския куклен театър, бе в Русия на фестивал на моноспектаклите в град Орел.

- Мая, как приехте награждаването ви по случай 24 май?

- Бях много приятно изненадана, защото съм човек, който не търси оценки и признание, а развитието си. Не винаги по пътя си имаш успехи, но при всички случаи получаваш уроци. За мен е по-важна работата ми и какво давам, и какво взимам от хората при срещите си с тях. Голяма чест за мен е тази награда. От години „дълбая“ в професията и се опитвам да държа ниво, достойно за актьор.

- Вие сте актриса в Централния куклен театър, но играете и в драматични спектакли, и в киното...

- Обичам да наблюдавам света около себе си. Театърът е пространство, което позволява на актьора да изрази от сцената видяното в живота, да защитава каузи и идеи. Предпочитам през изкуството да говоря за тези неща, отколкото да изляза на улицата и да крещя и недоволствам…

Кукленото изкуство ме зареди с приказност и безкрайно въображение, в които можеш да плуваш, да бъдеш себе си, да бъдеш открит. Обичам истината, с която се работи в театъра. Ако човек е искрен, винаги достига до сърцата и умовете на хората. А съм и човек, който се вдъхновява от децата. Има много неща, които мога и научавам от тях. Срещите ми с тях за мен са много ценни и важни.

А драматичния театър ме провокира с думите, с предизвикателството на текста. Докато в кукления театър има други изразни средства. Радвам се, че имах шанс да стъпя и на голямата сцена. Много е хубаво и вълнуващо!

- Играете в моноспектакъла „Колекционерката“ вече 50-о представление на сцената на Театър „199“ от пет години. Как се роди идеята за това представление и кое му носи успех?

- Театър „199“ прави конкурс за нова българска драматургия всяка година. И „Колекционерката“ на Радослав Чичев спечели този конкурс. Заедно с режисьорката Катя Петрова реализирахме спектакъла. Тогава точно с нея репетирахме „Бурята“ на Шекспир в Централния куклен театър. Много ми хареса текста, труден е за драматизация, но пък си заслужаваше усилията… Мисля, че се получи нещо добро. Това е спектакъл, който борави с душата на човека. Катя покани Рин Ямамура, японка, която живее в България, за сценограф на постановката. Автор на музиката е Христо Йоцов. Любовта, с която подходихме към този поетичен спектакъл, направи така, че той вече пет години да се радва на публиката.

- Преди време участвахте в популярното шоу „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Какво ви донесоха превъплъщенията и имитациите в него?

- Това е много специфично шоу, следя го отдавна. Харесвам го, защото е много позитивно. Трудно е да изграждаш толкова образи на сцената за толкова кратко време и да пееш, да съумееш да влезеш в кожата на някой друг. Но пък е голямо и вълнуващо търсене и изживяване.

- Преди години се роди триото Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска. Изпяхте „Белите маратонки“, „Обичам те, мила“, „Работа“ и те за нула време станаха хит. Имате ли носталгия по онова време, липсва ли ви?

- Беше страхотно време! Имахме страшно много участия, пътувахме непрестанно, безкрайна публика имахме. И тримата изживяхме този миг, после всеки продължи по пътя си. Нямам носталгия, по-скоро ми липсват срещите със Стефан и Камен. Но ние си запазихме приятелството, ходя на техни представления, на концертите на Стефан… Гордея се с тях и им се радвам и сега.

- Интересувате ли се от други изкуства и кое ви радва повече – театърът или музиката? Коя изява на сцената ви е най-любима?

- От всички изкуства се интересувам. Музиката като че ли най-много ме привлича. Обичам да ходя на концерти, слушам почти непрекъснато музика. Друго изкуство, което открих преди години и разбрах, че е много свише – това е поезията. В нея има и музика, и изобразително изкуство, и всичко... Да намериш точните думи, да опишеш точните състояния… Иначе имам приятели художници, ходя на техни изложби, ходя по галерии и музеи и когато пътувам по света.

Но театърът събира в себе си всички изкуства, той е синтезът им.  Актьорът трябва да е любопитен и отворен за всичко.

- А каква музика слушате?

- Обичам джаз, фънк джаз, обучавам се в класическата музика. Не твърдя, че съм голям познавач.

- Любими автори поети имате ли?

- Константин Павлов, Борис Христов, Емили Дикинсън, Жак Превер…

- Какво мислите за състоянието на изкуството и културата у нас?

- Имам си своите разочарования. Иска ми се нашият театър да не е толкова комерсиален. Наскоро гледах „Макбет“ на италианската трупа, която гостува по време на Световния театър в София. Иска ми се повече таквива спектакли у нас. За съжаление, българският театър много залага на комерсиалното, за да има успех. Трябва да се намери балансът! Може би поради липсата на пари отново, но нашият театър не пътува. А обратната гледна точка е много важна. Трябва да се канят повече спектакли от чужбина и да има повече обмен. Пък и в съвременната българска драматургия липсват големите теми, върху които да се работи.

- Какво мислите за журналистиката у нас, била ли сте мишена или жертва на жълти и на фалшиви новини?

- Била съм преди години, но всички, които ме познават добре, знаят докъде е лъжата и докъде е истината. Затова престанах да им обръщам внимание. За жалост, има хора, които се „хранят“ с жълти и фалшиви новини. Но затова имат вина и журналистите, разбира се. Някои от тях.

Ще ми се критиката да е по-градивна към изкуството. Да не е толкова хейтърска. Да се гледа обективно и с чисто сърце на тези теми. Много е важен и тонът, с който се поднасят нещата. Има колеги, които работят навън - за тях се пише именно градивна критика. А тук тя липсва и често е унизителна за твореца.

- Каква е Мая извън сцената?

- Имам нещо, което правя всяка година от четири години насам, за  което отдавна мечтаех - работя с деца в неравностойно положение. Ние сме група от трима творци, вече сме сдружение. Всяко лято през юли и август правим детски лагери за тези деца на Юндола, до Велинград.  Децата са предимно от града и селото, както и от социални домове. Там сме без телефони и телевизия, без зависимости. Всяка смяна е от осем дни.

- Кое ви накара да правите това?

- Обичам децата! Когато им даваш любов и искреност, и трудните деца стават добри…

- Любимите занимания в свободното ви време кои са?

- Спортувам, карам сърф, ски, конна езда от време на време. Иначе нямам време за друго хоби освен театъра.

- Какво бихте пожелала на читателите на нашия сайт?

- Много е важно хората да бъдат заедно, никой да не гледа на себе си като отделно от този свят същество. Да има любов и състрадателност. Всеки има какво да даде на другия. Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

 

Сподели в
 

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

10.12.2019/20:54

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019/18:22

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019/08:00

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019/15:46

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

 Представяме ви

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

10.12.2019 /20:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки