Коя е българската журналистка, беседвала с Че Гевара през 1960-та?

19.06.2019 /11:56 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Коя е българската журналистка, която на снимката е между Че Гевара (вляво) и основателя на Пренса Латина Хорхе Масети? Снимката е от 1960 г.

На снимката е и Хорхе Масети, основател на информационната агенция Пренса Латина, която току-що навърши 60 години. Навръх юбилея нейните представители Мойсес Перес Мок и Фаусто Триана Пруна бяха в България като участници в 6-ия световен конгрес на агенциите, организиран от БТА. А снимката я донесе Роберто Молина, кореспондент на Пренса Латина у нас от 1970 до 1973 г.

Историята на отношенията между България и Куба е история най-вече на топлите човешки връзки. На над 40-те хиляди работили на Острова на свободата български специалисти и техните семейства, на хилядите кубински студенти, учили у нас, на смесените бракове, на обожаваните от кубинците Йорданка Христова и Бисер Киров, на разпалващата и българите салса...

Част от всичко това е и живият мост между българските и кубинските журналисти, постоянно укрепван в миналото с редовни междуредакционни обмени, с кореспонденски присъствия тук и там, с командировки, репортажи и интервюта.

Много са българските журналисти, посещавали Куба през шестте десетилетия след победата на революцията й на 1 януари 1959 г. и оставили ярки свидетелства за нейните герои и за нейното развитие. Толкова много, че винаги може да изплува ненадеен спомен и за някой несправедливо забравен през тези турбулентни десетилетия.

Именно такъв спомен дойде с две снимки, донесени от кубинския колега Роберто Молина, бил кореспондент на информационната агенция Пренса Латина в София от 1970 до 1973 г. Сега той пак кореспондентства, но в Белград. Пристигна у нас миналата седмица заедно с двама ръководни представители на Пренса Латина - вцепрезидентът й по информационната политика Мойсес Перес Мок и шеф-редактора Фаусто Триана Пруна. Те бяха тук за участие в 6-ия световен конгрес на агенциите, организиран от БТА.

Гостуването съвпадна с 60-годишнината от основаването на Пренса Латина. Тя е създадена на 16 юни 1959 г. по инициатива на Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара, като идеята е да не е само кубинска информационна агенция, а латиноамериканска - оттам и името й. Също така стремежът е тя да представя както истината за Куба, така и новини за социалните и политически борби на народите по света - теми, които особено по онова време не намират отражение в големите световни медии.

За историята и съвременното развитие на Пренса Латина подробно разказа Мойсес Перес Мок на специална презентация пред наши медии и общественици, организирана миналата седмица в кубинското посолство от посланичката Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан. Беше излъчен и филм, предствящ Пренса Латина, като това бе първата му прожекция в Европа.

Интересът към кубинските колеги беше голям и те, разбира се, дадоха изявления и специално за сайта на СБЖ, които предлагаме по-долу. Но особено внимание привлякоха двете споменати снимки, донесени от Роберто Молина. На тях се вижда млада жена, беседваща в Ернесто Че Гевара, който е в характерната си военна униформа и барета. На единия от кадрите, на които най-добре личи лицето на жената, от другата й страна е основателят на Пренса Латина - аржентинският журналист Хорхе Масети.

Роберто Молина разказва, че снимките са направени през 1960 г. в Куба. А жената е... българска журналистка, която е била зам.-директор на БТА. Но той не си спомня името й.

Молина е минал през различни кореспондентски пунктове на Пренса Латина - включително от 1994 до 1999 г. е бил кореспондент на агенцията в ООН, в Ню Йорк. И именно там през 1995 г. българката от снимката го потърсила, разказала му за срещата си с легендарния команданте през 1960-та и че е била снимана как разговаря с него от кубински фотограф. Помолила Молина да й помогне да открие снимките. Дала му за контакт имейл на дъщеря си, която по онова време била в САЩ и на която била на гости.

„По-късно ходих до Куба и там наистина успях да открия тези снимки. Да си призная - просто ги отлепих от стендовете на една изложба. После се вънрах в Ню Йорк, писах на имейла на дъщерята няколко пъти, но тя никога не ми отговори. Нямам друг контакт с тази жена, не помня и как се казваше. Само знам, че е била зам.-директор на БТА,” обяснява Молина.

Публикуваме тук тези снимки с апел към колегията - ако някой познае българската журналистка, разговаряла с Че Гевара през 1960 г., нека извести сайта на СБЖ. И дано съумеем да възстановим тази важна страница от българските връзки с Куба.

А сега да се върнем и към Пренса Латина, с която сниманите заедно с българката Че Гевара и Хорхе Масети са пряко свързани.

Идеята за създаване на агенцията възниква покрай т. нар. Операция „Истина”, която Фидел Кастро и Че Гевара задвижват след победата на революцията, в първите месеци на 1959-та. Тогава из световните медии се ширят много спекулации и откровени лъжи относно действията на революционните власти и най-вече относно съдебните процеси срещу дейци от сваления режим на Батиста, извършвали убийства на негови противници.

За 7-те години на диктатурата на Батиста са били избити 20 000 борци срещу нея. Още десетки хиляди са били арестувани и подлагани на зверски мъчения. Именно за въздаване на възмездие на палачите настояват семействата на жертвите. И за Операция „Истина” в Куба са поканени около 400 чужди журналисти от цял свят, на които се дава възможност да се срещнат с тези семейства и да чуят пряко от тях какво е причинявала диктатурата на народа.

Фидел и Че смятат, че истината трябва да получи постоянна трибуна и така на 16 юни 1959 г. се създава информационната агенция Пренса Латин. Неин първи ръководител става аржентинският журналист Хорхе Масети. Той е само една година по-млад от Че - роден е на 31 май 1929 г., тоест съвсем наскоро бе отбелязана 90-годишнината от рождението му.

Масети е първият латиноамерикански журналист, интервюирал Фидел и Че още като партизани в Сиера Маестра, докато водят битките си с войската на Батиста. Идва там като кореспондент на аржентинското радио „Ел Мундо”. „Заразява” се от идеите на партизаните, става техен съмишленик. Когато се връща в Аржентина обаче, установява, че репортажите му така и не са излъчени. Че Гевара го кани да се върне в Куба и да стартира една истински свободна информационна агенция, която ще разпространява истината за борбите на латиноамериканските народи, а и на всички потиснати по света. Така се ражда Пренса Латина.

Събран е звезден екип за началото й. В него влиза още един ярък аржентинец - писателят и журналист Родолфо Уолш, колумбиецът Габриел Гарсия Маркес (бъдещият нобелист), бразилецът Аролдо Уол, уругваецът Карлос Мария Гутиерес, както и кубинците Франсиско В. Портела, Хуан Мареро, Габриел Молина и т.н. Сред сътрудниците на Пренса Латина са и френският философ Жан-Пол Сартър, американският писател Уолдо Франк, американският социолог и публицист Чарлз Райт Милс и др.

Съдбата на Хорхе Масети и на Родолфо Уолш е драматична. И двамата се водят „безследно изчезнали” в родината си Аржентина. А кубинският им период е наситен с напрежение.

Уолш, който има ирландски предци, е смятан за родоначалник на жанра на романите, написани по истински случаи. Той издава своята „Операция „Клане”” още през 1957 г., 10 години преди Труман Капоти да нашуми със своя „Хладнокръвно”. Освен с многото си други таланти и увлечения, Уолш е известен и като страстен радиолюбител. Именно като такъв през 1960 г. той прихваща кодирани радиосигнали, които си разменят американското ЦРУ и трениращите в Гватемала с американски инструктори бивши бойци на Батиста, които се готвят там за предстоящо нахлуване в Куба - онова, което ще стане известно по-късно като десанта в Залива на прасетата.

Уолш успява да разшифрова съобщенията и разкрива какво се готви. Той веднага информира кубинските власти и предлага да се инфилтрира сред заговорниците, за де следи „отвътре” действията им и да информира Хавана. Кубинското ръководство обаче не подкрепя идеята му, защото я смята за необосновано рискована, а и има други канали за информация.

Уолш не се отказва лесно. И когато поемат двамата с Гарсия Маркес на кореспондентска мисия из други латиноамерикански страни, прави всичко възможно да минат и през Гватемала. Там уведомява спътника си, че все пак ще се промъкне в лагера на контрареволюционнте заговорници, предрешен като проповедник, продаващ Библии. С много усилия бъдещият автор на „Сто години самота” успява да го разубеди. Самият Маркес разказва по-късно тази история.

Когато през април 1961 г. нападението в Залива на свинете става факт, нашествениците са разбити за 72 часа от кубинската армия и авиация под прякото ръководство на Фидел Кастро. Сраженията са отразени от Пресна Латина с преките репортажи на Хорхе Масети от мястото на събитията.

Скоро след това обаче Масети напуска агенцията и въобще журналистическата работа, решавайки да се посвети изцяло на революционна дейност. Първо изпълнява интернационални мисии в Алжир, а после се връща в Аржентина, за да започне въоръжена борба със създадената Партизанска армия на народа (EGP).

Нарича себе си „Команданте Две”, защото запазва „Команданте Едно” за Че. Договорката между двамата е Масети да създаде партизанско огнище в тропическата аржентинска провинция Салта, в североизточната част на страната. Идеята на Че е била на по-късен етап това огнище да се слее с неговия собствен отряд, който пък да разпали подобно огнище в съседна Боливия. Плановете обаче не се сбъдват. Групата на Масети, която действа през 1963-1964 г. в Салта е разбита от аржентинската армия. Самият Масети „безследно изчезва” след битка на 21 април 1964 г., когато се скрива в джунглата.

Краят на Родолфо Уолш също е трагичен. И той като Масети се връща в Аржентина и смята себе си на първо място за революционер и чак после за писател и журналист. Въпреки това не спира да публикува свои творби, разследващи и разобличаващи репресиите на редуващите се в страната диктатури. Особено остро реагира срещу хунтата, дошла на власт с преврат на 24 март 1976 г. Броени месеци по-късно са убити един след друг поетът левичар и близък приятел на Уолш - Пако Урондо, а малко по-късно и една от дъщерите на Уолш - Виктория.

Навръх годишнината от преврата - на 24 март 1977 г., Уолш пише своето прочуто „Отворено писмо до военната хунта от един писател”. Само ден след разпращането на писмото до медиите специализирана военна група се опитва да го отвлече на един от площадите в Буенос Айрес, но Уолш предпочита да падне в бой. Вади малък пистолет, с който е ясно, че не може да противостои на тежко въоръжените си похитители, и започва да стреля по тях, предизвиквайки ги да го убият. Ранен е смъртоносно, но е още жив, когато го натоварват в колата си и заминават в неизвестна посока.

По-късно свидетели ще твърдят, че са виждали трупа на Уолш в коридорите на Школата за механици на ВМС (ЕСМА) - това е зловешото място, превърнато днес в музей на паметта, през което са били прекарвани и жестоко изтезавани много от онези над 30 хиляди „безследно изчезнали” аржентинци в годините на диктатурата (1976-1983). Мнозина загинали там след това са били изхвърляни от хеликоптери в морето - и от тях няма следа и до днес... Така и Уолш се води „безследно изчезнал”.

Неговото "Отворено писмо до военната хунта от един писател" днес е увековечено на стъклени панели, иложени в музея на паметта, открит в някогашната сграда на ЕСМА...

С такива хора в началото на историята си Пренса Латина наистина се превръща в алтернативен източник за информация най-вече за народите в Латинска Америка - дестилетия наред единствено от нея идват новини за техните борби и жертви.

„И днес наш акцент продължава да е алтернативната информация, насочена към латиноамериканските народи, на много от които е отказан достъпът до друг тип медии извън удобните за управниците в страните им. Освен това разказваме и истината за Куба,” каза за сайта на СБЖ шеф-редакторът на Пренса Латина Фаусто Триана Пруна.

Той беше доволен, че основната тема на световния конгрес на агенциите в София е за фалшивите новини: „Куба има богат опит в борбата с дезинформацията - лъжите за родината ни не са спирали от 60 години. Всяка страна може да стане жертва на такава кампания. Спомням си, бях кореспондент в Париж, когато приемаха България в ЕС и из френските медии се пишеше, как българите ще вкарат и турците в Европа, как ще я ислямизират...”

Вицепрезидентът на Пренса Латина Мойсес Перес Мок също изтъкна латиноамериканското „профилиране” на агенцията: „Повече, отколкото кубинската гледна точка, ние се стремим да дадем латиноамериканската интерпретация на събитията и тяхната аргументация”.

Перес Мок разказа за сайта на СБЖ и подробности за структурата на Пренса Латина. Основните редакции там са три. Едната е национална - тя покрива събитията в Куба. Втората е международна - тя обхваща Европа, Азия и Африка. Третата е за Америка - с акцент върху Централна и Южна плюс Карибието, но също и Северна, включваща Мексико, САЩ и Канада.

Общият брой на работещите в Пренса Латина, пряко свързани с новинарския поток, е 250 души.

Агенцията поддържа уеб портал, радиослужба, отделна радиоемисия на сайта и телевизионен екип, който е свързан с договор с TeleSur (международна телевизия, наричана „латиноамериканския CNN” с централа във венесуелската столица Каракас). Кореспондентите на Пренса Латина в  Москва, Берлин, Кайро и Бразилияпредават и за TeleSur.

Агенцията има и 17 периодични издания, собствени или асоциирани. Сред тях има седмичник, месечник и списание. Някои от изданията излизат в различни латиноамерикански страни със специфично за всяка държава съдържание. Пренса Латина пуска и специализирани издания в Куба, свързани с отделни нейни събития - например с провеждащия се ежегодно там Международен панаир на туризма. Излизат и издания на агенцията, ориентирани към различни кубински провинции - по тяхно желание.

Пренса Латина разполага с 40 кореспонденти в 39 страни. В САЩ има два кореспондентски пункта - споменатият в Ню Йорк, който е към ООН, и във Вашингтон, който отговаря за САЩ. В Европа кореспонденти на агенцията има в Мадрид, Париж, Лондон, Москва, Анкара.

Ръководството на Пренса Латина е заинтересовано да получава и информации от България, но няма възможност да поддържа у нас постоянен кореспондентски пункт. Обаче има готовност да се договори с наш журналист, който би могъл да им изпраща свои кореспонденции „на парче”. Пренса Латина е подписала миналата година споразумение с БТА за обмен на информация, допълва още Перес Мок.

Емоционални спомени от някогашното си кореспондентстване в България разказа и „откривателят” на интересните снимки на българската журналистка с Че Гевара и Хорхе Масети - Роберто Молина, който в момента живее в Белград със съпругата си, работилата в ООН бразилка Мария. Роберто редовно праща кореспонденции за Пренса Латина от сръбската столица - така, както някога от българската...

„Пристигнах със семейството си в София на 29 август 1970 г. - един ден преди синът ни да навърши годинка. Настаниха ни в хотел „България” и веднага се наложи да оставя жена ми и детето, за да замина за Пловдив и да отразявам панаира,” казва Роберто. Той остава на работа у нас до 21 февруари 1973 г. През това време успява да научи езика ни благодарение на старателна българска учителка, която му помага да проговори за 4 месеца. Помага му, разбира се, и фактът, че знае руски.

На въпроса какви са спомените му от тогавашна България, отговаря с усмивка: „Много хубави са ми спомените! Тогава не се работеше толкова, колкото сега. Нямаше интернет и никой не те притискаше: „Пращай веднага информацията, какво се мотаеш!” Пишех си кореспонденциите у дома, после отивах в БТА и оттам ги изпращах по телекса.”

По онова време Роберто се запознава с много български журналисти, включително и с ръководни дейци от СБЖ. Има много топли спомени за Георги Боков, който е оглавявал СБЖ и е бил главен редактор на „Работническо дело”. Гордее се, че години по-късно е общувал и с посетилата Куба вече като генерален директор на ЮНЕСКО дъщеря на Георги Боков - Ирина Бокова.

Роберто добавя: „Много оживени връзки имаше навремето между Куба и България. Толкова българи са работили у нас! Всички си тръгваха доволни от нашата страна, с много приятелства. У нас също българските следи са много позитивни - вашите помпи и до ден-днешен работят из целия ни остров, никоя на е излязла от строя. Българските специалисти ни помагаха и в селското стопанство - докараха ни дори грозде и ягоди. Гроздето не се хвана, но ягодите се приспособиха, намериха им добър микроклимат в една част на Куба. Прекрасни български лекари ортопеди също са работили у нас. И въобще - народите ни се обичат!”

Сподели в
 

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

23.07.2019/10:07

Животът му е толкова интересен, че дори и най-талантливият сценарист би се смутил, ако трябва да сътвори герой с такава съдба. Преминал през черните и трагични страни на живота, той стига до световно признание, става една от най-търсените личности в областта на изкуството. Бога ми, наистина по живота на княз Никита Лобанов-Ростовски би бил създаден филм бестселър. И този човек съдбата го е свързала с нашата страна, защото тук, в София той поема своята първа глътка живот. Неговите предци бягат през 1917 г. от Русия и не избират нито Франция, нито Англия или друга европейска страна, а пристигат в България, която става техен дом.

16.07.2019/09:37
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В съвместно съобщение на Международната и Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ), разпространено до всички техни членове, федерациите подкрепят призива на СБЖ по-добра защита на правата на журналистите и свободата на словото в хода на обществения дебат около избора на главен прокурор.

21.08.2019 /10:26

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 60 гости

Бързи връзки