Начало
 
 

В София започват Дните на китайската култура и туризъм

22.06.2019 /11:13 | Автор : Ивета Балевска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ту Сюесон пред СБЖ

Ту Сюесон, директор на Китайския културен център в София, обявява началото на Дните на китайската култура в София на 24 юни.

Специално за сайта на СБЖ той бе любезен да разкаже интересни подробности за красивата провинция Джъдзян, която ще бъде акцент през дните на китайската култура – 2019, както и за някои от предстоящите събития.

„В продължение на повече от 2 седмици столичани и гостите им ще се запознаят с част от традиционното и съвременно изкуство на Китай”, казва Ту Сюесон и представя някои от основните събития:

„През настоящата 2019 г. ще представим провинция Джъдзян, разположена по дължината на югоизточното крайбрежие на Китай”, подчертава той. 

„Провинцията, известна като „Земята на рибата и ориза”, заема площ от 100 000 кв. км и има население 57,37 милиона души. Годишният БВП е 5,6198 млрд. юана. Освен тях, като важен икономически район на Китай, Джъдзян произвежда чай, коприна, цитруси, бамбук, рибни и морски продукти.

Административният център на провинция Джъдзян е гр. Ханджоу. Това е един от най-красивите и посещавани китайски градове, известен с изключителната си природа и архитектура. Градът се нарича още „Венеция на Изтока”, заради повече от 130-те реки, от които е прорязан. Ханджоу е една от 8-те древни столици на Китай и заема първо място в националния списък на културно-историческите центрове на страната.

Г-н Ту, разкажете повече за изложбата „Красотата на Изтока”, с която ще бъдат официално открити Дните на китайската култура, какво ще можем да видим? 

Експонатите, които ще бъдат показани по време на Изложбата „Красотата на Изтока”, ще ще ни върнат към хилядолетната история и необятната дълбочина на китайската култура, изразяваща аристократичния и изтънчен живот на юг от река. Яндзъ.

Преди 5000 години земите в басейна на езерото Тайху навлизат в периода на културата Лянджу. Церемониалните нефритени произведения, които поддържат социалната йерархия и мащабните обществени проекти се превръщат в нейни отличителни черти, свидетелствайки за съществуването на зряла цивилизация в районите южно от река Яндзъ по това време и за нализането им в ранен етап на държавност.

Изложбата включва представителни за китайската култура експонати като реплики на културни реликви, произведения от коприна, творби на известни скулптори и майстори на керамиката и порцелана, произведения, представящи художествената обработка на текстил, китайското изобразително изкуство и калиграфията. 

Кое е най-характерното за провинция Джъдзян? 

Красивата провинция Джъдзян е родина на културата У-юе, която до времето на династия Южна Сун (960-1127 г.) се характеризира с обществена стабилност, разцвет на икономиката и търговията, и неуморен стремеж към по-добър живот на всички социални слоеве.

Именно този фин вкус към естетиката създава богатата материална и нематериална култура и се е превърнал в класически представител на Изтока, чак до наши дни”. 

Какви други събития предвижда Китайският културен център по време на Дните на китайската култура и туризъм? 

Освен изложбата „Красотата на Изтока”, която ще бъде открита на 24 юни в 16.00 ч., малко по-късно същия ден, в зала Театър Азарян в НДК ще бъде представен Спектакъл на най-известния състав за съвременни танци от Театъра за песни и танци на провинция Джъдзян, под надслов - Life·Dance Soul - “Живот с душата на танца”.

Прочутите танцьори ще покажат пред публиката няколко теми: „Животът е чудо”, „Да живееш собствения си живот”, „Девойки берат чай”, „Нощен танц”, ”Танц, чрез който да почувствате времето", "Ние сме пазители на свободата”, „Линията на природата” и други нови и модерни танци, характерни за провинция Джйдзян.

Едновременно с това, във фойаето на Театър Азарян посетителите ще могат да разгледат „Фотоизложба на туристичеките забележителнсоти на провинция Джъдзян". 

Ту Сюесон съобщи още, че по време на Седмиците на китайската култура, в периода от 23 юни до 2 юли ще се проведат и 2 курса: по китайско бойно изкуство „Бадзицюен” и въвеждащ курс по китайско изобразително изкуство и калиграфия. Курсовете ще се състоят в сградата на Китайския културен център в София.

„Дните на китайската култура са част от ежегодните инициативи на Китайския културен център, създаден в София преди година и половина и единствен в Централна и Източна Европа. Но настоящата – 2019 г. - е особено важна за нас, тъй като отбелязваме 70-годишнината от установяване на дипломатическите отношения между България и Китай. Макар само за 2 седмици ние се надяваме жителите на София и други български градове да се потопят в атмосферата на древната и съвременна китайска култура.

Убеден съм, че това ще допринесе за задълбочаване и разширяване на отношенията на сътрудничество между нашите две страни, защото културната дипломация е неотменна част от тях, категоричен е директорът на Китайския културен център Ту Сюесон.


 

Сподели в
 

33 години непрестанно колегиално и приятелско сътрудничество в името на професионалната журналистика свързва СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите

26.11.2020/21:57

В отговор на изпратения поздравителен адрес от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова до Корейската асоциация на журналистите по повод 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република България и Република Корея, в СБЖ се получи следното писмо, подписано от Ким Донг-кхун, Председател на Корейската асоциация на журналистите (JAK):

26.03.2020/19:14

По повод организираната от СБЖ и проведена в началото на март Международна журналистическа конференция „140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед“ Съюзът на журналистите на Русия изпрати благодарствено писмо до председателя на СБЖ, подписано от председателя на организацията Владимир Соловьов и секретаря на СЖР и вицепрезидент на МФЖ Тимур Шафир, които участваха във форума.

19.03.2020/10:26

По повод отбелязването на 100-годишнината на Красноярския съюз на журналистите на посещение в сибирския град беше председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Във връзка с юбилея тя поднесе поздравления от името на българските журналисти.

07.02.2020/09:57

От 21 до 27 септември за 13-ти път черноморската перла Сочи беше домакин на Международния медиен форум за съвременна журналистика „Цяла Русия“ („Вся Россия“), като тазгодишното издание е 23-то. Форумът се ползва с изключително голяма популярност, за което говори участието на над 1200 журналисти и чуждестранни гости от 40 страни. За първи път в „Цяла Русия 2019“ гост е и цялото ръководство на Международната федерация на журналистите (МФЖ). От българска страна участва председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

02.10.2019/18:52

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки