Начало
 
 

Маргарита Мартинова: В това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред

23.06.2019 /16:46 | Автор : Розалина Евдокимова Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кметът на Лом Пенка Пенкова връчва грамотата и първа награда от поетичния конкурс „РазЛОМени слова“ на журналистката Маргарита Мартинова (вляво)

Юни донесе на обруления и забравен от Бога Северозапад и нещо много красиво и стойностно, което за сетен път доказа, че „Не се гаси туй, що не гасне“. В дунавския град Лом, пазещ още очарованието от миналото, бяха обявени резултатите от първия национален поетичен конкурс „Огърлица от разЛОМени слова“, а общинската художествена галерия „Поломие” събра ценителите на мерената реч. Участваха 93-ма автора от цяла България и с 271 свои творби. Конкурсът се организира от Съюза на българските писатели, Агенцията за хората с увреждания в България,община Лом и дружество „Будители“ в област Монтана.

Резултатите от конкурса бяха обявени от председателя на журито, поетесата доц. Мая Панайотова – заместник-председател на Съюза на фламандските писатели и член на Съюза на българските писатели. Доц. Панайотова е преподавала съвременна българска литература и в три университета в Белгия. Членове на журито са поетесата Валентина Михайлова - член на Съюза на българските писатели, и литературният критик Юлий Йорданов, единственият в Лом член на Съюза на българските писатели.

Първа награда журито присъди на известната журналистка Маргарита Мартинова от София. С нея се познаваме „от сто години“, както е прието да се казва за дългогодишното приятелство, но да си призная, едва тази година открих „тайната“  й страст – поезията. По повод престижното отличие и за това как се съчетават поетичното творчество и журналистиката и дали имат общи свои пресечни точки Маргарита Мартинова разказва пред сайта на СБЖ.

Като във вечната житейска дилема: кое е по-първото - яйцето или кокошката, – аз се обръщам с въпрос към теб, Марго: кое е по-първото при теб - журналистиката или поезията?

Поезията е дар божи, журналистиката е призвание. Начин на мислене, рефлекс, професионализъм. Вечна будност, незаспиващо желание да промениш, да помогнеш, да се пребориш. Почти всеки е писал през младостта си стихове. Но ако е бил цял живот журналист - той винаги ще вижда нещата с разума и очите на журналист. Независимо че в един момент, там някъде „отгоре“, някой ще започне да му изпраща строфи, думи и рими, които се подреждат в стихове.

Аз все още нямам издадена стихосбирка, но имам издадени три книги, свързани с работата ми на журналист, със съдбите на онези, на които съм помогнала: „Встрани от любовта“, „Седем върха“ и „Защо се разведохме“, която излезе и на руски – „Почему  мы развелись“. Работила съм в два ежедневника, а после към издателска къща „Земя“, заедно с прекрасен екип от нахъсани колеги, създадохме най-многотиражния и любим семееен вестник на българското семейство – „Вестник за дома“. Стигнахме до 275 000 тираж и съм го ръководила 17 години - от идеята до продажбата и събирането на парите, колкото и странно да звучи това. После станах издател на седмичника „Нещата от живота“, на „Семеен вестник“, на семейното и кулинарно списание „Вкусотии в чинии“ - което за 20 години е стигнало до  9 000 000 читатели. Издавала съм книги - научна литература. И още го правя. От екипа на „Вестник за дома“ хора , които за пръв път стъпват в редакция, излязоха издатели и главни редактори. От списанието - също. Нещо като школа за кадри се получи.

И аз съм се питала - има ли общо поезията с начина, по който съм изисквала да бъдат поднасяни материалите, със звучността и точността на думите, с атрактивността и сдържаността на заглавията, с концепцията, в която човекът бе най-важното - да му помогнеш да се оправя в бита, във взаимоотношенията. Навярно на подсъзнателно ниво - да. Но не бих могла да си представя живота си различен от живота на журналист. От 1969 година работя тази работа, та до днес. Макар и да е издателска сега.

Стиховете ти са от рода тежка артилерия, т. е. сериозни и разтърсващи. Дори на моменти звучат малко страшновато и мрачно. В днешното толкова шантаво време имаме ли нужда от такъв род поезия, която да ни раздира и кара да се замислим?

Болката, гневът на хората, бедността, несправедливостта, която ги раздира и потиска - всичко това има нужда не само от площаден или политически отдушник, а и от думи, написани в ритъм, рима, мисъл и емоция, които по-лесно стигат до съзнанието, запомнят се и водят поне до временен катарзис. До облекчение - че някой е казал това вместо тях и по начин, по който биха искали да звучи, но не могат да го изразят. И те прегръщат тези стихове. Които аз просто ги пиша такива, защото така зазвучават в мен.

Когато пишеш поезия, от какво бягаш - от журналистиката или от това, което е около нас?

Не бягам! Журналистиката обаче не търпи „съперници“. Пък и аз вече не съм на активна журналистическа работа, която те поглъща изцяло. Но в това, което се случва около нас, се втурвам с рогата напред. Екстравертно. Първо започва да ме боли - от нещо, от случка, от видяно, от чудо. След ден или два ме връхлита началото. Трябва да го запиша. Върху цигарена кутия, вестник, квитанция. После пиша следващите. Или ги ровя, или се изливат. После след ден-два пробирам бурените между думите, променям, намирам. Е това е. Не бягам чрез стиховете, а излизам извън себе си с тях. Писането вече не е самотно занимание, въпреки, че технически изисква своето време самотност. Днес стана така, че на другия ден десетки или стотици хора да прочетат стихотворението – на „Стената“.

Емили Дикинсън беше написала нещо незабравимо - за мечтата и пчелата, при теб как е - има ли я мечтата и жилото на пчелата дава ли стимул?

Животът ми излезе извън рамката на мечтите. Защото човек мечтае за онова, за което има представа. Нямах представа за живота - такъв, какъвто го изживях. Нямах и представа, че поезията ще ме връхлети отново след 30-40 години. Не съм го и мечтала. Пиша стихове от ученичка, печатах в „Пламък“ и „Септември“ като студентка, но както половината момичета, мечтаех да бъда на сцената. А после получих сцена по друг начин. („Нещата не са такива, каквито изглеждат“). Вестникът не изглежда на сцена, а всъщност е. Споделянето на стихове не изглежда, като появяване на сцена, а всъщност е. Питат ме, защо отлагам издаването на стихосбирка. Защото не изпитвам вътрешна потребност. Когато споделя стихотворение в сайта си, или на стената във фейсбук, или на страницата си, получавам контакт, досег, единение с десетки хора, с колеги, преоткривам ги - преоткриват ме.  Успяваме да „разговаряме“. И всеки път имам „сценична треска“, вълнувам се - как ще бъде прието, преди да пусна на “Стената“ (разбирай „сцената“) стиха си. И се отвори една неочаквано вълнуваща страница в живота ми - искрени думи,  съпричастие, окуражаване, благодарност. От тези, с които съм работила с десетилетия или се познаваме от десетилетия. Говорили сме за всичко друго, но не и за поезия, за чувствата, които индуктират думите, когато прескачат от единия в съзнанието на другия. Жалко, че това става в едно болно време, което не ние ще успеем да променим.

Но в момента се оказва, че хората жадно четат поезия. И в интернет, а и всеки ден в София и в страната става представяния на стихосбирки, на книги, четения, обсъждания. Което се случва обикновено в затишията преди настъпването на революциите...

Ето две от стихотворенията на Маргарита Мартинова:

МЪРТВИЛО

За този край до днес
съм нямала очи.
След всеки километър -
буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.
Във две редици къщите строи.
Заблъска портите,
прескочи през стобора.
Във всяка втора –
не намери хора!

Само земята със оголени гърди
примамва овдовелите дувари.
Обърнато с хастара си нагоре,
виновно миналото
в селото мълчи.
Тояжки не остави за опора.
Със щедрост йезуитска ги дари –
с местата празни
в пейките на двора.
С писмата от децата
недошли.
И залез –
полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,
последният свещта да загаси…

 

ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА

С фуркетите на мисълта,

забити в старата й шапка,

нощем проникваше в света.

Всичко записваше в тетрадка.

 

Печеше черен кекс със ядки.

Минути? - колкото куплет.

И ни по-дълго, ни по-кратко

от буквите във всеки ред.

 

В едни - какаото горчеше,

в други не стига захарта.

Зависи – колко дълга беше

във мислите й песента.

 

Отглеждаше в свойта градина

една единствена пчела.

И още – трябваше да има

ливада. И една мечта.

 

Невидима пчелата беше.

От рими сбираше меда.

Емили сладките редеше

във кошнички от самота.

 

Намериха я зад вратата.

За Рая стискаше билет.

Една пчеличка – над главата.

И стих, надраскан със фуркет…

(Стихотворението е посветено на голямата американска поетеса Емили Дикинсън.)

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019/18:22

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019/08:00

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019/15:46

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019/01:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки