Начало
 
 

„Литературно Търново” събра вековното вдъхновение от старата ни престолнина

03.07.2019 /18:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглежда корицата на книгата, а снимката за нея е на Мирослав Момински

Томът е голям и тежък. И точното му название е „Литературно Търново – Търновски писатели и книжовници от свети Теодосий Търновски до наши дни”. А и съставителството, и идеята за създаването на книгата е на писателя, критика, литератора Владимир Шумелов.

„Литературно Търново” е резултат от непредставими почти 20-годишни усилия и упоритост на автора. Събраното той е разделил в 4 глави – писатели и книжовници от Търновската книжовна школа -- XIV и XV век, от Възраждането, от Освобождението на България до 1944-а и от 1944-а година до днес.

Представени са – по азбучен ред – 330 души. От тях живи телом са малко повече от половината – 185. Като най-младият е на 21 години.

Пъстрилото е голямо: белетристи, поети, драматурзи, режисьори, фолклористи, преводачи, издатели, историци, архивари, художници, музиканти, артисти, лекари, духовници, книжари... 

За всеки са поместени биографични данни, кратичко животоописание, данни за написаното от него, за отличията му... И – снимка или рисунка на лика му. Има и един шарж – на журналиста Петър Борсуков.

Споменах вестникар и тъкмо тук му е мястото да втъка и имената на някои от журналистическата гилдия, уважени в тома.

Сред тях са Йордан Кулелиев, Христо Медникаров, Йордан Великов, Марин Крусев, Марина Петрова, Сашка Александрова, Елена Чамуркова... 

Хора от местния в. „Борба”, от някогашния Общински вестник, от БТА. Да припомня, че от Освобождението до 1944-а в града излизат 207 вестници и списания.

Тук вижда белия свят първият вестник за театър в България, за който в сайта на СБЖ сме писали – „Търновски театър”, отпечатан в края на 1900-та година. Дело на Стоян Н. Коледаров.

Друг търновец – Теодосий Анастасов, е създател на първия студентски вестник у нас – „Студентска мисъл”, родил се в София през 1924-а г. Познавах този благ и изключително работлив и гостолюбив мъж – живееше в квартал „Лозенец” на уличката с тъй хубавото име „Добър юнак”... 

Прапрадядото на писателя и поета Васил Давидов пък – Атанас Андреев, превежда писмото на Христо Ботев до капитана на кораба „Радецки” – Дагоберт Енгландер.

А роденият и той в легендарния град – Здравко Сребров, е сред пионерите на научно-фантастичния жанр в България 

Заедно със Светослав Минков, основал през 1922-ра с Владимир Полянов издателството „Аргус”, първото, ориентирано към творби с такъв характер. Сребров е дядо на колежката ми от някогашния славен седмичник „Поглед” – Здравка Константинова, днес – професор по история на българската журналистика във Факултета по журналистика на Софийския университет „Свети Климент Охридски”... 

Още интересни факти да искате – „Литературно Търново” е насреща. 

Първият писател, обявен за Почетен гражданин на Велико Търново, е Емилиян Станев. Това става през 1967-а.

А петима великотърновски автори са носители на Голямата награда „Южна пролет” за дебютна книга...

Преводачката от италиански и френски пък – Даниела Петрова, преподавателка по португалски във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, превежда на български почти всички издадени в страната ни книги на Паулу Коелю.

Книгата „затварят” 40 приложения – текстове за Държавния архив, за Държавния военно-исторически архив, за т.нар. „Народен университет”, за литературния периодичен печат от Освобождението до 1944-а, за Клуба на дейците на културата, Дружеството на писателите – клон Велико Търново, за създаването в града на Съюза на писателите от провинцията. За местните литературни клубове, сдружения, алманаси, за Регионалната библиотка „Петко Р. Славейков”, за читалищата „Надежда” и „Искра”, за къщите-музеи на Емилиян Станев и Петко Славейков.

И още – за да си поемат дъх очите ви – за периодичните издания за литература, изкуство и култура от 1990-а до 2019-а, за кръжока по фолклор към Филологическия факултет на Университета в града, за издателствата в Търново след 1990-а...

За мен – със съзнанието за субективизма на всяко лично мнение -- сред най-темпераментно и увлекателно написаните текстове са тези, дело на Радка Пенчева, Иван Станков, Сава Василев, Владимир Шумелов, Живка Радева, Ана Костадинова.

Дружно, като дух и нагласа, е създадено „Литературно Търново”. Чудесна книга не само за търновци, а и за българската литература. Нейната ценност тепърва ще става все по-видима, все по-голяма, все по-отчетлива...


 

Сподели в
 

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020/11:31

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки