Как не можем да говорим в медиите

17.07.2019 /12:05 | Автор : Д-р инж.Георги Вълков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дано не ни чуват днес речта братята Кирил и Методий

Разказват, че веднъж при известния руски писател Лев Толстой дошъл един млад писател и го помолил да прочете ръкопис на свое произведение. "Защо Ви е това?" – попитал го Толстой. "Важно ми е да зная Вашето мнение" – отговорил начинаещият автор.

"Защо Ви е да знаете моето мнение, драги? А, ако допуснем, че го прочета и Ви кажа да не пишете, ще ме послушате ли?" – намръщил се класикът. "Ами тогава... Ако ми кажете да не пиша, то аз няма..." – промълвило смутено бъдещото дарование.

"Ако можете да не пишете, тогава не пишете!" – отсякъл графът и се оттеглил.

Ако трябва да перифразирам граф Толстой по отношение на съвременните ни говорещи в средствата за масова информация, би следвало да кажа: "Ако можете да не се изказвате, не го правете!" Особено когато не знаете как. 

"Жълтата фланелка" на водачи в листата за езикови лапсуси трябва да отдадем безспорно на политиците. При тях всеки говори, за да се направи на интересен, а правоговорът е на последно място. Основен признак на политика (особено ако е столичанин!) е

„мекането”:

„Ние говоримЕ … работимЕ … правимЕ …” и т.н. Използвана е диалектна форма на глаголите, което е недопустимо за речите на водещи политически фигури. Всъщност, според езиковите ни норми, глаголите от първо и второ спрежение в 1-во лице множествено число окончават на „м“ (говорим, работим, правим).

Изразът „ефективен и ефикасен” е формена тавтология, тъй като двете прилагателни са абсолютни синоними; в тълковния речник на БАН няма никаква разлика между тях, дори едната дума (ефикасен) се обяснява чрез другата (ефективен). 

Колкото до клиширани фрази от рода на:

„ще се случи", „ще го изговорим"

и пр., имам чувството, че това си е своего рода жаргон на управляващите (или на тези, които се асоциират с тях), за да се разграничават от "простолюдието", както се изрази неотдавна един от тях. А останалите просто им подражават, без да се замислят.

В радио-интервю чух един сценичен артист да казва, че техните професии "се случват на сцената". Глаголът "случва се" произлиза от случай (случайност и предполага случайно събитие, което е непредсказуемо (по определение) и, значи, непланируемо и неконтролируемо. Като че ли тези артисти/певци съвсем "случайно" са се озовали на същата тази сцена. Всъщност, те реализират професиите си на сцената, а не ги "случват" там. 

Журналистка от националното радио изобрети словосъчетанието „многолюдното множество”. Каква ли езикова култура трябва да имаш за да сътвориш подобна безмислено повторение? 

Но това не е единичен пример. Друга радио-говорителка оповестяваше на аудиторията думите на „една министърКА”, използвайки разговорната форма на „министър”, докато се позоваваше на интервюто на

тяхната колеГА

(вместо колежка). Т.е. бъркат се езиково допустимите форми на професии от женски род, някои от които са узаконени (като колежка, напр.), а други – не (министърКА), поради което се стига до нелепи словосъчетания от типа на „нашата колеГа” – все едно говори на български чужденец, в чийто роден език няма граматични родове.

Аналогично, кметицата най-често се обявява за кмет (и се създават шедьоври от рода на "Кметът е бременНА"!), канцлерът на Германия (Ангела Меркел) се нарича "канцлерка", а премиер-министър жена – "премиерка". Дали пък това не е последствие от джендърната теория!? 

По радиото често чуваме думи с неправилно ударение: „наркоманИи” вместо „наркомАнии”, "съдилищА" вместо "съдИлища", „ястиЯ” вместо „Ястия”. Или се употребяват в неправилното число думите „студио” и „дебати” – първата има само единствено число, а втората – само множествено. И думата "живот" има само единствено число, "животи" се допуска по изключение в поезията.

От интервюирани по масмедиите (някои от които на важни държавни позиции) чуваме неправилния термин

"електронно правителство";

такова понятие би означавало дословно правителството (министрите) да бъдат заменени с виртуални образи (програми), които да ръководят държавата. Точният термин е електронно управление, което предполага администриране с използване на информационни / комуникационни технологии за обслужване на населението.

В речта (и писмото) на разни интелектуалци се промъква неологизмът „налуден”?! Освен мания за оригиналничене, не виждам как да си го обясня – няма такава дума, правилната е „налудничав”.

Получила журналистическа награда телеводеща се обърна към аудиторията с думите: "Ако трябва да съм безкрайно честна..."!? Какво ли разбира под това абсурдно словосъчетание телеводещата? Размишляващият слушател – определено нищо смислено... 

Друго разпространено модно клише е изразът "няма драма". Навлиза стремително в папагалския речник на псевдо-елита и се изпразва от смисъл като всяко клише при честа и неудачна употреба.

Един министерски умник обясняваше на публиката по националното радио как "нямало драма" в разпределението на държавните партийни субсидии за получените гласове от последните парламентарни избори и партиите, неправомерно взели 6 милиона лева от недействителните и неподкрепящите ги гласове, щели да върнат парите в бюджета.

Не се разбра за кого е "драмата" (за избирателите или бенефициентите?), но определено стана ясно, че ако "няма драма", то има измама.

Не се знае от говорещите по масмедиите и съгласуването на числителни бройни със съществителни имена – един от вицепремиерите ни казва: „6 процентИ” (?) вместо „6 процента”. И не само той – и журналисти казват: „100 върхове” вместо „100 върха” и др. подобни.

Масово се бърка и пълният член на подлога. Наскоро прочетох название на софийска изложба:

„Да бъде благословен хлябА и животА”,  

в което двете съществителни не са членувани с пълния член. 

Експерти от Министерството на културата (забележете!) преименуваха акваторията (морската) на "Екватория", а един бивш министър (не министърКА!) на благоустройството преди време нарече абразията (морската ерозия) "абрОзия" (може би неудачна асоциация с напитката амброзия на Олимпийските богове!?).

На годишнината от рождението на Левски в Карлово (миналата година), един от четящите тържествените слова с патос изреждаше историческите заслуги на града, започвайки от тракийско време и завършвайки с Апостола.

Само че в изреждането вместо  свързващия предлог „освен че”, значещ допълнение (на достойнствата), звучеше „макар че”, което изразява противопоставяне и отрицание – съвсем неуместно в контекста. Явно и пишещият речта е бил толкова запознат с българския език, колкото и самият висок гост. 

Не мога да подмина и идиотската реклама на мобилния оператор „А1” (бившия „M-Tel”) в навечерието на  „черния петък” – едно привнесено от англосаксонския свят „шопинг” събитие, последното преди Коледа: „Няма нужда да ставаш в пет и половина за да хванеш „черния петък”. Няма нужда да се бориш с непознати, за да докопаш желания смартфон. В онлайн магазина на „А1”

започват черните седмици!”  

Ужасно! Кой плаща на такива рекламни „креационисти”? И кой малко мислещ клиент ще е щастлив да си има работа с фирма, обещаваща да му направи последващите седмици черни!? 

Това е състоянието на родния ни език в днешно време – изоригиналничен, измодерен, изкривен, измъчен. И то от най-високите трибуни и средства за масова информация. Какво ли ще стане с него, когато всичките глупави езикови клишета и неуместни чуждици се утвърдят в речника на подрастващото поколение?


 

Сподели в
 

Сп. „Лов и риболов“ стана на 125 години. Изданието на организираните ловци и риболовци в България и на тяхната национална организация е наследник на „Лов и рибарство“ и на сп. „Ловецъ“, чийто първи брой излиза на 1 август 1895 г.

01.08.2020/14:28

На 15 май предстои да се открие „Студентска научна сесия Силистра 2020“ на Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“.

14.05.2020/17:48

На 30 април е организирано събитие, което е за цяла България. В 12:00 часа пред сградите на съдилищата ще се съберат хора, които да покажат, че обществото иска справедливост за смъртта на Милен Цветков.

26.04.2020/11:28

Разпространението на коронавируса доведе до появата на неверни новини и на дезинформация, които пречат на усилията за овладяване на пандемията, отбелязват в писмо до СБЖ от пресслужбата на Европарламента (ЕП) в София:

02.04.2020/19:23

В ПГСУАУ "Атанас Буров" в Силистра бе изнесен т.нар. Урок No 2 по проекта "Детективи на европейски проекти", осъществяван с екип доброволци от гимназията, по задание, изпълнявано от Областен информационен център (ОИЦ).

06.03.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки