Иво Атанасов: Вече го има общото между аграрна икономика и медийна политика…

23.07.2019 /10:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

Той не се нуждае от представяне, защото е добър стар приятел на журналистите. Винаги е готов да сподели с тях това, което мисли по горещите проблеми в медийната политика, а и като пишещ брат е четен от всеки нас с интерес.

С Иво Атанасов разговаряме за сайта на СБЖ за новите попълнения в СЕМ, за българската журналистика и нейната моментна снимка, както и накъде ще поеме след толкова години регулаторният орган.

Вече научихте ли какво е общото между аграрната икономика и медийната политика, г-н Атанасов?

И да е нямало общо, вече го има. И то по волята на мнозинството в парламента.

Питам ви, защото вашият наследник Галина Георгиева е завършила Врачанския филиал на УНСС, бакалавър - специалност Аграрна икономика, с успех среден 3,89. Това ли е точният избор за член на СЕМ?

 На пръв поглед - не е, но ще се види след време дали е точният. Когато се разбере как новият член работи. Преди шест години моят избор също бе оспорен. Още не бях стигнал от пленарната зала до СЕМ, и чух по радиото в колата, че Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) ми иска оставката, защото съм бил партийно назначение. А аз тогава дори не бях официалната кандидатура на БСП, бяха ме предложили трима депутати. С течение на времето обаче и АЕЖ се убеди, че като член на регулатора не се водя от партийни пристрастия, и по-късно по някои въпроси дори действахме заедно, примерно срещу уволнението на Лили Маринкова. А в края на мандата ми не само отляво, но и авторитетни журналисти от дясното пространството писаха, че съм работил професионално и съм гласувал принципно, извън всякакви влияния. Та нека се даде малко време и на г-жа Георгиева и тогава да се правят оценките.

Не са много-много сравними случаите. Все пак вие бяхте утвърден професионалист, въпросът беше дали членуването ви в БСП няма да повлияе на гласуванията ви. Докато наследничката ви е с успех едва 3, 89, и то по доста странна в случая специалност.

Успехът наистина е смущаващ, особено за днешните условия, в които отличниците са под път и над път, но този въпрос трябваше да прозвучи в пленарната зала, да се търси отговор от онези, които избират.

Не мислите ли, че в състава на СЕМ трябва да има повече изявени журналисти, хора с богат ПРАКТИЧЕСКИ опит в медиите?

Несъмнено. Според Закона за радиото и телевизията членовете на СЕМ трябва да имат не просто практически опит, но и професионално признание и дори обществен авторитет. В текстовете му не е посочено как се измерва този авторитет, което означава, че може да си много известен и пак да го нямаш. Със сигурност обаче, ако си съвършено непознат в обществото, можеш да имаш личен авторитет в един или друг кръг, но не и обществен. В такъв случай не отговаряш на законовите изисквания. Същевременно СЕМ не е удължена ръка на радиото и телевизията, той трябва да защитава обществения интерес и затова законът допуска членовете му да са завършили и друга специалност, не единствено журналистика. И още нещо. Убеден съм, че в регулатора трябва да влизат предимно по-опитни. И не само защото вероятността да се държат независимо и да не влизат в комбинации е по-голяма. Едва ли тепърва ще гонят кариера и ще се престарават в ущърб на принципите и правилата. Докато младият човек ще изкара един мандат от шест години, а после няма право на втори последователен. Дори по закон две години след излизането си не може да бъде член на управленски, контролни и надзорни органи на радиа и телевизии, нито да придобива дялове и акции в тях или в рекламни агенции. Не може да бъде член на такива органи и на организации с нестопанска цел, които са доставчици на медийни услуги, не може дори да им бъде консултант. Трябва или да се върне към първоначалния си статус в журналистиката, което си е голяма крачка назад в кариерно отношение, или да се държи така, че да му дадат някое топло местенце извън медиите след края на мандата.

 Генералният директор на БНР отново е спортен журналист. Само в тази категория ли се срещат най-добрите и успешните генерални директори на националната медия?

Малко се прекалява с кадрите, произлизащи от спортните среди. Такъв беше случаят с предишния шеф на БНР Радослав Янкулов, лека му пръст, сега със Светослав Костов. Сред кандидатите за БНТ беше Сашо Диков, който има моите уважения, както и Сашо Йовков, за когото дори гласувах. Все пак има и други специалности в България. Може би хората от спорта имат хъс за участие и победа и това навярно е част от мотивацията им да се кандидатират.

Кошлуков беше предизвестеният избор. Не е ли обидно хора с много по-добри показатели от него да бъдат в миманса на конкурса? Същото се отнася и за БНР. Като си помислим, че един Валери Тодоров, който е дялан камък и наистина можеше да върне БНР към успешните дни на медията, беше също игнориран в името на спорта…  

Продължавам да смятам, че Валери Тодоров е отлична кандидатура. Два пъти съм гласувал за него - през 2013 г. за БНТ и през 2016 г. за БНР. И гласът ми оставаше не просто самотен, но и единствен. И сега бях готов да го подкрепя, но гласът ми отново щеше да пропадне, тъй като в този състав на СЕМ той, за съжаление, няма шансове. Пък и беше ясно, че Кошлуков ще спечели. Затова гласувах за Йовков с надеждата, макар и минимална, че около него може да се получи мнозинство. Както знаете, не достигна един глас. 

 Отново се заговори за сливане под една шапка на БНТ и БНР. Този път може ли да се случи и ако да, какви ще са последиците за двете обществени медии? И крият ли се подводни камъни в това намерение? Къде да ги търсим?

Този въпрос се поставя периодично. Последният път беше през 2016 г. Тогава тук, в залата на СБЖ, се състоя оживена дискусия, завършила с препоръка да няма сливане. Илюзия е, че общата шапка ще подобри кой знае колко нещата. Важното е не каква е тя, а какво има под нея. Със сигурност опитът за обединяване на двете обществени медии ще създаде напрежение. Премиерът Борисов си дава сметка за това и неслучайно тогава каза: "Само това ми липсваше - и те да ми застанат под прозорците!" В ЕС има и обединени, и разделени обществени медии, така че не може да се твърди, че едното е европейско, а другото не е. В такъв случай далеч по-разумно е да се придържаме към собствените си традиции.

Според вас с днешна дата какви трябва да са основните критерии, по които да бъдат избрани, и какви качества трябва да имат шефовете на двете национални електронни медии, издържани от нас - данъкоплатците?

Важното е да са не само доказани журналисти, но и добри управленци. Не е задължително, но е добре да са работили в медията, която искат да ръководят, за да се предотврати ефектът на чуждото тяло в нея. Нужно е да са убедили обществото в своята независимост като своего рода гаранция, че ще отстояват независимостта и на медията. Аз специално много държа на плурализма, на баланса между различните гледни точки, на отразяването на съществуващите в обществото идеи и убеждения. Когато съм констатирал отклоняване от тези законови изисквания, не съм подкрепял с гласа си отчета на съответния генерален директор. При последните конкурси при очертаващия се многомилионен дефицит на БНТ и възможното приключване на годината с дефицит, макар и доста по-малък, и в БНР, на преден план излезе способността на кандидата да мисли икономически и да изведе медията, особено БНТ, от финансовия колапс.

Джордж Оруел е казал, че журналистика е да печаташ това, което някой не иска да бъде отпечатано, а всичко останало е пиар. Актуална ли е тази негова мисъл за днешната журналистика в България?

С една дума - да. За съжаление.  

Може ли реално СЕМ да защитава медийната свобода, свободата на словото при положение, че сме на 111 място по тези показатели днес?

Според закона СЕМ защитава свободата на словото и информацията. Това е записано в чл. 20. По-нататък са изредени хипотези, при които регулаторът може да налага санкции на радиата и телевизиите, които са нарушили определени разпоредби на ЗРТ. Няма обаче достатъчно действени инструменти, с които пряко да се отстоява свободата на словото. Да речем, уволняват се неудобни журналисти, но СЕМ не може да се намесва в кадровата самостоятелност на медиите. Трябва да се разрази много голям скандал, и то в обществена медия, какъвто беше случаят със свалянето на предаването на Петър Волгин в БНР, та да се търсят основания не само в ЗРТ, но и във възлагателния договор за управление, който председателят на СЕМ и генералният директор подписват, за да се обсъди възможността за предсрочно прекратяване на правомощията на генералния директор. Спомняте си, че тогава в СЕМ бе разгледан въпросът за отстраняването на г-н Янкулов от поста, но проекторешението не можа да събере необходимия брой гласове "за".

Мислите ли, че днес цензурата витае повече от всякога в медийното пространство, или се заблуждаваме?

Цензура в законовия смисъл няма. Но натиск - видим или скрит, груб или изтънчен - е налице. Тежката икономическа ситуация прави работещите в медиите уязвими. Когато над 90 на сто от рекламния пазар се притежава от двете най-големи телевизии, когато властта купува медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове, когато успешният бизнес, можещ да отделя сериозни средства за реклама, е близък до правителството, когато дори собствеността на най-влиятелни медии преминава в ръцете на приятели на управляващите, индексът на свободата на словото няма как да не е след стотното място в света. 

При днешната ситуация какво е вашето мнение за бъдещето на медиите у нас?

Предполагам, че поради споменатите причини повечето от тях ще стават все по-близки до властта. А когато тя все някога се смени, ще започне голямото преориентиране.

В края на разговора ни, а сега накъде, г-н Атанасов? Журналистиката или политиката ви зове?

Отивам да преподавам във Враца, ако, разбира се, ме приемат. Трябва да се подготвят кадри за предстоящата след три години нова ротация в СЕМ…

Снимки Иван Василев и личен архив

 

Сподели в
 

На 30 септември от 18 ч.в клуб "Журналист" в СБЖ ще се състои представянето на книгата на журналиста Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“, която още преди да се появи в българските книжарници се очакваше с интерес от гилдията, а и не само от нея, тъй като той е журналист с утвърдено име.

20.09.2019/08:00

На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

13.09.2019/11:07

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

01.09.2019/10:29

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

29.08.2019/08:49

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки