Начало
 
 

Иво Атанасов: Вече го има общото между аграрна икономика и медийна политика…

23.07.2019 /10:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов

Жегата това лято не е само от температурните аномалии, но и тя е голяма навсякъде около нас. Дори в медиите, че и в СЕМ опасните температури си казват думата. За жегата в медийната среда си говорим с доскорошния член на Съвета за електронни медии Иво Атанасов.

Той не се нуждае от представяне, защото е добър стар приятел на журналистите. Винаги е готов да сподели с тях това, което мисли по горещите проблеми в медийната политика, а и като пишещ брат е четен от всеки нас с интерес.

С Иво Атанасов разговаряме за сайта на СБЖ за новите попълнения в СЕМ, за българската журналистика и нейната моментна снимка, както и накъде ще поеме след толкова години регулаторният орган.

Вече научихте ли какво е общото между аграрната икономика и медийната политика, г-н Атанасов?

И да е нямало общо, вече го има. И то по волята на мнозинството в парламента.

Питам ви, защото вашият наследник Галина Георгиева е завършила Врачанския филиал на УНСС, бакалавър - специалност Аграрна икономика, с успех среден 3,89. Това ли е точният избор за член на СЕМ?

 На пръв поглед - не е, но ще се види след време дали е точният. Когато се разбере как новият член работи. Преди шест години моят избор също бе оспорен. Още не бях стигнал от пленарната зала до СЕМ, и чух по радиото в колата, че Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) ми иска оставката, защото съм бил партийно назначение. А аз тогава дори не бях официалната кандидатура на БСП, бяха ме предложили трима депутати. С течение на времето обаче и АЕЖ се убеди, че като член на регулатора не се водя от партийни пристрастия, и по-късно по някои въпроси дори действахме заедно, примерно срещу уволнението на Лили Маринкова. А в края на мандата ми не само отляво, но и авторитетни журналисти от дясното пространството писаха, че съм работил професионално и съм гласувал принципно, извън всякакви влияния. Та нека се даде малко време и на г-жа Георгиева и тогава да се правят оценките.

Не са много-много сравними случаите. Все пак вие бяхте утвърден професионалист, въпросът беше дали членуването ви в БСП няма да повлияе на гласуванията ви. Докато наследничката ви е с успех едва 3, 89, и то по доста странна в случая специалност.

Успехът наистина е смущаващ, особено за днешните условия, в които отличниците са под път и над път, но този въпрос трябваше да прозвучи в пленарната зала, да се търси отговор от онези, които избират.

Не мислите ли, че в състава на СЕМ трябва да има повече изявени журналисти, хора с богат ПРАКТИЧЕСКИ опит в медиите?

Несъмнено. Според Закона за радиото и телевизията членовете на СЕМ трябва да имат не просто практически опит, но и професионално признание и дори обществен авторитет. В текстовете му не е посочено как се измерва този авторитет, което означава, че може да си много известен и пак да го нямаш. Със сигурност обаче, ако си съвършено непознат в обществото, можеш да имаш личен авторитет в един или друг кръг, но не и обществен. В такъв случай не отговаряш на законовите изисквания. Същевременно СЕМ не е удължена ръка на радиото и телевизията, той трябва да защитава обществения интерес и затова законът допуска членовете му да са завършили и друга специалност, не единствено журналистика. И още нещо. Убеден съм, че в регулатора трябва да влизат предимно по-опитни. И не само защото вероятността да се държат независимо и да не влизат в комбинации е по-голяма. Едва ли тепърва ще гонят кариера и ще се престарават в ущърб на принципите и правилата. Докато младият човек ще изкара един мандат от шест години, а после няма право на втори последователен. Дори по закон две години след излизането си не може да бъде член на управленски, контролни и надзорни органи на радиа и телевизии, нито да придобива дялове и акции в тях или в рекламни агенции. Не може да бъде член на такива органи и на организации с нестопанска цел, които са доставчици на медийни услуги, не може дори да им бъде консултант. Трябва или да се върне към първоначалния си статус в журналистиката, което си е голяма крачка назад в кариерно отношение, или да се държи така, че да му дадат някое топло местенце извън медиите след края на мандата.

 Генералният директор на БНР отново е спортен журналист. Само в тази категория ли се срещат най-добрите и успешните генерални директори на националната медия?

Малко се прекалява с кадрите, произлизащи от спортните среди. Такъв беше случаят с предишния шеф на БНР Радослав Янкулов, лека му пръст, сега със Светослав Костов. Сред кандидатите за БНТ беше Сашо Диков, който има моите уважения, както и Сашо Йовков, за когото дори гласувах. Все пак има и други специалности в България. Може би хората от спорта имат хъс за участие и победа и това навярно е част от мотивацията им да се кандидатират.

Кошлуков беше предизвестеният избор. Не е ли обидно хора с много по-добри показатели от него да бъдат в миманса на конкурса? Същото се отнася и за БНР. Като си помислим, че един Валери Тодоров, който е дялан камък и наистина можеше да върне БНР към успешните дни на медията, беше също игнориран в името на спорта…  

Продължавам да смятам, че Валери Тодоров е отлична кандидатура. Два пъти съм гласувал за него - през 2013 г. за БНТ и през 2016 г. за БНР. И гласът ми оставаше не просто самотен, но и единствен. И сега бях готов да го подкрепя, но гласът ми отново щеше да пропадне, тъй като в този състав на СЕМ той, за съжаление, няма шансове. Пък и беше ясно, че Кошлуков ще спечели. Затова гласувах за Йовков с надеждата, макар и минимална, че около него може да се получи мнозинство. Както знаете, не достигна един глас. 

 Отново се заговори за сливане под една шапка на БНТ и БНР. Този път може ли да се случи и ако да, какви ще са последиците за двете обществени медии? И крият ли се подводни камъни в това намерение? Къде да ги търсим?

Този въпрос се поставя периодично. Последният път беше през 2016 г. Тогава тук, в залата на СБЖ, се състоя оживена дискусия, завършила с препоръка да няма сливане. Илюзия е, че общата шапка ще подобри кой знае колко нещата. Важното е не каква е тя, а какво има под нея. Със сигурност опитът за обединяване на двете обществени медии ще създаде напрежение. Премиерът Борисов си дава сметка за това и неслучайно тогава каза: "Само това ми липсваше - и те да ми застанат под прозорците!" В ЕС има и обединени, и разделени обществени медии, така че не може да се твърди, че едното е европейско, а другото не е. В такъв случай далеч по-разумно е да се придържаме към собствените си традиции.

Според вас с днешна дата какви трябва да са основните критерии, по които да бъдат избрани, и какви качества трябва да имат шефовете на двете национални електронни медии, издържани от нас - данъкоплатците?

Важното е да са не само доказани журналисти, но и добри управленци. Не е задължително, но е добре да са работили в медията, която искат да ръководят, за да се предотврати ефектът на чуждото тяло в нея. Нужно е да са убедили обществото в своята независимост като своего рода гаранция, че ще отстояват независимостта и на медията. Аз специално много държа на плурализма, на баланса между различните гледни точки, на отразяването на съществуващите в обществото идеи и убеждения. Когато съм констатирал отклоняване от тези законови изисквания, не съм подкрепял с гласа си отчета на съответния генерален директор. При последните конкурси при очертаващия се многомилионен дефицит на БНТ и възможното приключване на годината с дефицит, макар и доста по-малък, и в БНР, на преден план излезе способността на кандидата да мисли икономически и да изведе медията, особено БНТ, от финансовия колапс.

Джордж Оруел е казал, че журналистика е да печаташ това, което някой не иска да бъде отпечатано, а всичко останало е пиар. Актуална ли е тази негова мисъл за днешната журналистика в България?

С една дума - да. За съжаление.  

Може ли реално СЕМ да защитава медийната свобода, свободата на словото при положение, че сме на 111 място по тези показатели днес?

Според закона СЕМ защитава свободата на словото и информацията. Това е записано в чл. 20. По-нататък са изредени хипотези, при които регулаторът може да налага санкции на радиата и телевизиите, които са нарушили определени разпоредби на ЗРТ. Няма обаче достатъчно действени инструменти, с които пряко да се отстоява свободата на словото. Да речем, уволняват се неудобни журналисти, но СЕМ не може да се намесва в кадровата самостоятелност на медиите. Трябва да се разрази много голям скандал, и то в обществена медия, какъвто беше случаят със свалянето на предаването на Петър Волгин в БНР, та да се търсят основания не само в ЗРТ, но и във възлагателния договор за управление, който председателят на СЕМ и генералният директор подписват, за да се обсъди възможността за предсрочно прекратяване на правомощията на генералния директор. Спомняте си, че тогава в СЕМ бе разгледан въпросът за отстраняването на г-н Янкулов от поста, но проекторешението не можа да събере необходимия брой гласове "за".

Мислите ли, че днес цензурата витае повече от всякога в медийното пространство, или се заблуждаваме?

Цензура в законовия смисъл няма. Но натиск - видим или скрит, груб или изтънчен - е налице. Тежката икономическа ситуация прави работещите в медиите уязвими. Когато над 90 на сто от рекламния пазар се притежава от двете най-големи телевизии, когато властта купува медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове, когато успешният бизнес, можещ да отделя сериозни средства за реклама, е близък до правителството, когато дори собствеността на най-влиятелни медии преминава в ръцете на приятели на управляващите, индексът на свободата на словото няма как да не е след стотното място в света. 

При днешната ситуация какво е вашето мнение за бъдещето на медиите у нас?

Предполагам, че поради споменатите причини повечето от тях ще стават все по-близки до властта. А когато тя все някога се смени, ще започне голямото преориентиране.

В края на разговора ни, а сега накъде, г-н Атанасов? Журналистиката или политиката ви зове?

Отивам да преподавам във Враца, ако, разбира се, ме приемат. Трябва да се подготвят кадри за предстоящата след три години нова ротация в СЕМ…

Снимки Иван Василев и личен архив

 

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки