Начало
 
 

И БНР, и БНТ, и СЕМ застрашително скърцат

31.07.2019 /18:28 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

Не е така с т.нар. „обществени медии” – БНР и БНТ. Те, знае се, се финансират от държавния бюджет. Всяка година им се дават милиони.

И от хората, които ги ръководят, се очаква тези пари да се изразходват най-разумно и прозорливо. Тъкмо от тези 2 институции се очаква да са пример за изискан вкус; партийна и политическа бепристрастност и равноотдалеченост; безупречен български.

Те би трябвало да създават образователни предавания за слушатели и зрители на различна възраст, да популяризират знанието сред всички. 

Неотдавна стана тъкмо обратното   

Кандидатствуващият за директорското място на БНТ – Емил Кошлуков, развя пред СЕМ байрака на намерението си да махне от програмата й най-гледаното – според заклетите специалисти по определяне на рейтинг – предаване на медията: „Стани богат”. Било непосилно скъпо.

Врели-некипели. При 5 делнични дни – при средно даване на 3000 лева за награди на участниците в играта на умовете – отиват 15 000 лева. За месец – 60 000. За година – малко повече от половин милион. Защото през лятото и „Стани богат” почива. 

Телевизия, която не може да отделя толкова пари за най-очакваното от зрителите си предаване, не ми я хвалете. Намерили откъде да пестят, всичко друго – като луфтове, обрали, до спестявания от тая надпревара опрели. 

Парадоксалното е, че с това си разгласено намерение Кошлуков спечели. И стана шеф на обществената ни телевизия. Благословен от експертизата на експертите от СЕМ. А ние – обикновените зрители, обедняхме.

Да погледнем, по-скоро да се вслушаме и в програмите на БНР. Там също има нов шеф – приличният и вече многолетен спортен журналист Светослав Костов. 

Оглавяваше донеотдавна „Радио София”. Има и такава програма в Радиото. Радио се слуша у нас все по-малко, ала най-много все пак – програма „Хоризонт”. Доста по-малобройна е аудиторията на програма „Христо Ботев”. А почти никой не настройва приемника си на вълните на „Радио София”. 

Въпреки това, попаднал за избора на СЕМ, г-н Костов също спечели.  Вече лумнаха спорове за моралната издържаност на неговите първи нови назначения, но сред големите му грижи би трябвало да е положението в „Хоризонт”. 

Най-вече в „Преди всички” и в „Нощен хоризонт”   

Те са емблемите на БНР. Като ония лъскави метални маркови мерцедесови търкълца с триъгълник в средата, които злосторници крадяха навремето от торпедата и багажниците на леките автомобили. За сувенирче. 

В „Преди всички” – от година – екипът жужи. Преди около месец Таня Величкова напусна. Подир това нейно решение предаването посърна откъм вещина, толерантност в разговорите със събеседниците; умело разпределение на времето за различните теми – без да се досажда с наблягането, с фаворизирането на една; изпари се много и от непресторената ведрост, която долиташе и привличаше дори само чуването на гласа й. 

Останаха Силвия Великова и Веселина Миланова, на които им дайте да говорят за съдебни дела и селско стопанство и зор ще видите, дорде решат, че трябва да погледнат и в други посоки. Появиха се и 2 нови млади попълнения – Диана Дончева и Лора Търколева, енергични, амбициозни, втората се кани да започва и второ предаване. Но 4 журналистки не стигат. Привикана „от запаса” бе Таня Милушева, ала така трудно ще карат „аниматорките”. Работата им е тежка, амортизираща, необходими са равностойни смени. 

Инак предаването може да последва нерадостния пример на „Нощен хоризонт”.   

Там – след пенсионирането на Николай Атанасов и Румен Стоичков, се изредиха повече от половин дузина водещи. Пламена Бачийска, Ани Костова, Мая Данчева, Румяна Василева, Петър Ненов, Станислава Пирчева, Веселин Димитров. От прежните остана Кармен Манукян. Залитане на махалото – в сравнение с „Преди всички”, към другия край на циферблата.

Защото тая многочисленост може да носи и опасности 

Слушателите имат свои предпочитания, свързани с определена личност. Когато водещите се нароят и почнат да се изявяват в лотарийна непредвидимост, човек не знае кога на кого ще попадне, включи ли радиото си по нощите. 

А часовете непосредствено подир полунощ имат своя особена специфика. 

Предполагат камерност, спокойствие, романтика, плавен преход към сърцевината на мрака и още далечната заран. А не кахърни разговори за тежки болести, за икономика, за политика, за която се говори цял ден. Или за отговори от слушателите на абстрактни въпроси, обявявани като „тема на вечерта, на нощта”, когато водещият не е смогнал да се подготви добре предварително, да си осигури най-подходящите и сладкодумни гости-събеседници. А времето трябва „да се запълни”. 

В БНР обаче се оказва, че сякаш няма кой да мисли или да напомня това. 

А разпаряният от обществена критика за избора и квалификацията на не един свой член СЕМ по това време на денонощието сякаш е в полусън. Вместо да „мониторира и регулира”. Не му е работа да се меси в редакционната политика на БНТ и БНР, но деликатно би могъл да обръща внимание за тенденции, които не е трудно да бъдат забелязани. И, ако е необходимо, да се направи по-доброто. 

Сладко е да се работи там. Дваж по-сладко е човек да се отдаде на инерцията на пасивността, на незаинтересуваността, на безметежното изчакване на изтичането на мандата. 

Преди разгара на лятото, казано с 3 думи, и в трите институции – добра оправия няма. Дали есента ще донесе промени към привлекателното, полезното и умното? 

Само след месец и половина ще видим и чуем. 


 

Сподели в
 

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020/12:00

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020/07:38

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019/12:57

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019/21:09

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек, нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

Дискусията ще се състои на 17 февруари от 10.00 ч. в Клуб "Журналист" на СБЖ, ул. "Граф Игнатиев", етаж 1. Във фокуса на обсъжданията ще е състоянието на медийната среда и предложените законодателни промени. Всички желаещи да участват са добре дошли.

10.02.2020 /20:19

Циничното отношение и обидните определения на управляващите към журналистите и към цялото общество не са инцидент, а брутална и трайна тенденция от години, която СБЖ категорично осъжда и винаги е осъждал. Вододелът е ясен - става дума за оцеляването на самата демокрация. Само единни като колегия и като граждани можем да я отстоим, заявява Снежана Тодорова, преседател на УС на СБЖ.

05.02.2020 /20:16

 Мнения

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Последните януарски дни, когато по божи закон би трябвало да са снежни и люти, а не са, както и събития, станали на две различни места, бая далечни, ми припомниха, че и шегата има две лица, а е и двуостра. Едно е на маса с компания, друго – когато засегне извътре някого или някои. Тежкò на засегнатия, но често пъти – повече за остроумния веселяк. А да не говорим, когато ни стоварват на главите обществени и управленски беди, които най-вече раждат вицове, вместо действия…

31.01.2020 /12:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки