Вестник „Вечерни новини" - една легенда на българската журналистика

07.08.2019 /17:02 | Автор : Тодор Коруев, Георги Ганчев, Богдан Иванов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

През август 1951 г. спира вестник „Изгрев" - издание на политическия кръг "Звено", и на негово място започва летоброенето на софийския вестник „Вечерни новини".

"Вечерни новини" е една от легендите на българската журналистика в годините на социализма. Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, той е с особен статут и структура и макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА).

Всеки ден броят предлага теми от живота на София и страната, журналистически проверки, разследвания, репортажи, критични материали по писма на читатели, богата информация за събитията през деня.

Впечатляващи страници за култура и образование с нюх към актуалното, стойностното в духовната област. Пъстри и компетентно написани анализи за най-важното от международната политика. Спортно четиво.

Веднъж седмично рубриката „Трибуна на писателя", в която най-известни български майстори на перото вземат думата по проблеми на културата и на съвремието.

Всяка сряда се печата списваната с голям успех хумористична страница „Добър вечер". Всяка събота - страница с популярно четиво за постижения в науката и техниката.

Всяка година през април - Месец на краткия български разказ, в който участват най-добрите родни писатели.

Веднъж месечно излиза специално приложение съвместно със съветската Агенция по печата „Новости" (АПН) за сътрудничеството между НРБ и СССР.

Патент на вестника са фоторепортажите от злободневието и фотопортретите на именити българи, осъществявани от фотографа-художник Христо Юскеселиев, неговата талантлива колежка Асенка Желева, фотограф-художник, и някои от най-популярните наши майстори на фотографията.

Патент са и специалните рекламни приложения - част от своеобразната физиономия на вестника.

Важна характерност: с годините „Вечерни новини" се налага със съдържателност, краткост, многообразие и оригиналност на материалите, освободеност от шаблона на някои други вестникарски издания по онова време, като предлага широка картина за развитието на страната.

Редакционна политика е назначаването на работа на млади хора, които с талант, знания и амбиция внасят модерни идеи и дух в списването на вестника.

Всичко това създава голям авторитет и популярност на „Вечерни новини", за да се стигне до истински феномен в българската журналистика: в пек и в студ, още от 12-12,30 часа пред софийските будки се нареждат дълги опашки от читатели в очакване на поредния брой от любимия вестник, макар че той обикновено пристига два часа по-късно! Още повече, че при тогавашната техника 125 000-130 000 тираж не може да се отпечата така бързо.

Интересна подробност: тази част от тиража, която с нощни влакове пътува към всички краища на страната, е обновявана с актуални новини и коментари до последния момент, за да бъде в тон с най-последните събития в страната.

Главни редактори на вестника са били: Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев и Васил Гаджанов.

Най-напред в редакцията на ул. „11 август" 19 в София, а после в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев", са работили известни писатели, публицисти, журналисти като: Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Петко Караделков, Крум Ризов, Михаил Топалов, Никола Статков, Кънчо Табаков, Чавдар Гешев, Вики Леви, Стефан Нойков, Любомир Кънчев, Александър Костов, Васил Захариев, Димитър Цолов, Константин Еленков, Цветан Северски, Станко Нацев, Георги Апостолов, Йото Пацов, художниците Антон Петков и Калин Николов и много други.

В различни периоди от своето съществуване „Вечерни новини" е орган на Софийския градски комитет на БКП, на Столичния градски народен съвет, на Градския комитет на Отечествения фронт или просто Вечерен информационен всекидневник с относителна независимост при цена за брой от 2, 3, 5, 20 стотинки и при обем от 4 страници в делничните дни и 16 в събота.

10 000-ят брой е извъртян от машините в Полиграфическия комбинат „Д. Благоев" на 29 декември 1984 г.

„Вечерни новини" е първият български всекидневник, който се печата всяка събота в таблоиден формат най-напред от 12, после - от 16 и след това - от 32 страници, като в тях влиза и приложението „Рекламен магазин" с много реклама  и обяви от граждани, институции и организации. Първият брой в таблоиден формат излиза на 9 януари 1982 г.

На 24 юни 1991 г. редакцията слага начало в издаването на таблоидното седмично издание „Дневна поща" - вестник от 16 страници за всички и за всичко, което интересува читателите. Той стои встрани от политическите пристрастия.

В опит да порасне на обем и да предложи на читателите ново, още по-високо качество, „Вечерни новини" пуска по будките на 7 юни 1990 г. за първи път у нас така наречения „дебел брой". Много от неговите страници са цветни - с любопитно, съдържателно, интригуващо четиво за съботно-неделните дни.

Броят е сполучлив, получава адмирации от читателската аудитория, но за съжаление твърде скъп, за да може редакцията да си позволи редовното му печатане.

Въпреки това „Вечерни новини" остава символ на новаторство, високи постижения, голяма популярност и дръзки идеи в българската журналистика и неслучайно мнозина негови читатели го помнят и днес.  

Сподели в
 

На 30 септември от 18 ч.в клуб "Журналист" в СБЖ ще се състои представянето на книгата на журналиста Йосиф Давидов „Репортер от Миналото време“, която още преди да се появи в българските книжарници се очакваше с интерес от гилдията, а и не само от нея, тъй като той е журналист с утвърдено име.

20.09.2019/08:00

На 7 септември се навършиха 80 години от рождението му. Чавдар Киселинчев безспорно остава като е едно от най-разпознаваемите и авторитетни лица на Българското национално радио.

13.09.2019/11:07

Известният журналист смята, че двете обществени медии - БНТ, където работи, и БНР, са най-независимите.

01.09.2019/10:29

Какво по-вълнуващо от това в днешното електронно време да разбереш, че на хиляди километри от България, в Монреал, нашите сънародници са създали кътче, даряващо ги със знания и незабрава към българския език. Наред със социалните мрежи, интернета и модерните технологии българите там не са забравили и книгите. В купен от нашите сънародници стар католически храм по инициатива на един от предишните свещеници се слага началото на Библиотеката, която след много упорит труд вече е едно от любимите им кътчета.

29.08.2019/08:49

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

По повод ареста на фоторепортера Веселин Боришев при изпълнение на журналистическите му задължения и по повод кризисната ситуация около радиоводещата Силвия Великова, председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоява да бъде даден ход на внесените от над две години в НС предложения на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото, журналистическия труд и журналистическите права.

14.09.2019 /20:51

По повод ареста на бившия главен редактор на в. „Дума” Юрий Борисов на 9 септември и повдигнатото на 10 септември обвинение за шпионаж срещу бившия издател на същия вестник Николай Малинов, председателят на УС на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

10.09.2019 /20:13

 Мнения

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Справедлив, но едностранчив е гневът срещу премиера заради отвинтената апаратура, която да попречи на журналистите да задават въпроси на общата му пресконференция с новата шефка на ЕК. Гостенката е не по-малко оплескана от „любезността” на домакина. И тази дама ще брани свободата на словото в Брюксел?!

03.09.2019 /16:34 | Автор: Къдринка Къдринова

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки