Начало
 
 

Вестник „Вечерни новини" - една легенда на българската журналистика

07.08.2019 /17:02 | Автор : Тодор Коруев, Георги Ганчев, Богдан Иванов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

През август 1951 г. спира вестник „Изгрев" - издание на политическия кръг "Звено", и на негово място започва летоброенето на софийския вестник „Вечерни новини".

"Вечерни новини" е една от легендите на българската журналистика в годините на социализма. Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, той е с особен статут и структура и макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА).

Всеки ден броят предлага теми от живота на София и страната, журналистически проверки, разследвания, репортажи, критични материали по писма на читатели, богата информация за събитията през деня.

Впечатляващи страници за култура и образование с нюх към актуалното, стойностното в духовната област. Пъстри и компетентно написани анализи за най-важното от международната политика. Спортно четиво.

Веднъж седмично рубриката „Трибуна на писателя", в която най-известни български майстори на перото вземат думата по проблеми на културата и на съвремието.

Всяка сряда се печата списваната с голям успех хумористична страница „Добър вечер". Всяка събота - страница с популярно четиво за постижения в науката и техниката.

Всяка година през април - Месец на краткия български разказ, в който участват най-добрите родни писатели.

Веднъж месечно излиза специално приложение съвместно със съветската Агенция по печата „Новости" (АПН) за сътрудничеството между НРБ и СССР.

Патент на вестника са фоторепортажите от злободневието и фотопортретите на именити българи, осъществявани от фотографа-художник Христо Юскеселиев, неговата талантлива колежка Асенка Желева, фотограф-художник, и някои от най-популярните наши майстори на фотографията.

Патент са и специалните рекламни приложения - част от своеобразната физиономия на вестника.

Важна характерност: с годините „Вечерни новини" се налага със съдържателност, краткост, многообразие и оригиналност на материалите, освободеност от шаблона на някои други вестникарски издания по онова време, като предлага широка картина за развитието на страната.

Редакционна политика е назначаването на работа на млади хора, които с талант, знания и амбиция внасят модерни идеи и дух в списването на вестника.

Всичко това създава голям авторитет и популярност на „Вечерни новини", за да се стигне до истински феномен в българската журналистика: в пек и в студ, още от 12-12,30 часа пред софийските будки се нареждат дълги опашки от читатели в очакване на поредния брой от любимия вестник, макар че той обикновено пристига два часа по-късно! Още повече, че при тогавашната техника 125 000-130 000 тираж не може да се отпечата така бързо.

Интересна подробност: тази част от тиража, която с нощни влакове пътува към всички краища на страната, е обновявана с актуални новини и коментари до последния момент, за да бъде в тон с най-последните събития в страната.

Главни редактори на вестника са били: Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев и Васил Гаджанов.

Най-напред в редакцията на ул. „11 август" 19 в София, а после в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев", са работили известни писатели, публицисти, журналисти като: Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Петко Караделков, Крум Ризов, Михаил Топалов, Никола Статков, Кънчо Табаков, Чавдар Гешев, Вики Леви, Стефан Нойков, Любомир Кънчев, Александър Костов, Васил Захариев, Димитър Цолов, Константин Еленков, Цветан Северски, Станко Нацев, Георги Апостолов, Йото Пацов, художниците Антон Петков и Калин Николов и много други.

В различни периоди от своето съществуване „Вечерни новини" е орган на Софийския градски комитет на БКП, на Столичния градски народен съвет, на Градския комитет на Отечествения фронт или просто Вечерен информационен всекидневник с относителна независимост при цена за брой от 2, 3, 5, 20 стотинки и при обем от 4 страници в делничните дни и 16 в събота.

10 000-ят брой е извъртян от машините в Полиграфическия комбинат „Д. Благоев" на 29 декември 1984 г.

„Вечерни новини" е първият български всекидневник, който се печата всяка събота в таблоиден формат най-напред от 12, после - от 16 и след това - от 32 страници, като в тях влиза и приложението „Рекламен магазин" с много реклама  и обяви от граждани, институции и организации. Първият брой в таблоиден формат излиза на 9 януари 1982 г.

На 24 юни 1991 г. редакцията слага начало в издаването на таблоидното седмично издание „Дневна поща" - вестник от 16 страници за всички и за всичко, което интересува читателите. Той стои встрани от политическите пристрастия.

В опит да порасне на обем и да предложи на читателите ново, още по-високо качество, „Вечерни новини" пуска по будките на 7 юни 1990 г. за първи път у нас така наречения „дебел брой". Много от неговите страници са цветни - с любопитно, съдържателно, интригуващо четиво за съботно-неделните дни.

Броят е сполучлив, получава адмирации от читателската аудитория, но за съжаление твърде скъп, за да може редакцията да си позволи редовното му печатане.

Въпреки това „Вечерни новини" остава символ на новаторство, високи постижения, голяма популярност и дръзки идеи в българската журналистика и неслучайно мнозина негови читатели го помнят и днес.  

Сподели в
 

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019/01:00

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019/19:36

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019/19:34

От три години се бори с един текст и вероятно в най-скоро време ще имаме удоволствието да се сдобием с книга на Енчо Господинов, която отсега надушваме, че ще бъде интересна, защото и неговият живот не е по-малко интересен и достоен за филм.

13.10.2019/20:43

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки