Лили Големинова край паната на изложбата, посветена на маестро Марин Големинов
Изложба, представяща в 20 пана знакови мигове от живота на маестро Марин Големинов, е подредена в централното воайе на Софийската опера и балет. Експозицията е посветена на 111-годишнината от рождението на големия композитор и бе открита на 11 октомври, малко преди първото премиерно представление на творбата на маестрото „Зографът Захарий”. Второто представление е на 13 октомври.
Операта „Зографът Захарий” не е поставяна цели 47 години на сцената на първия ни оперен театър. Режисьор на спектакъла е младата актриса, художничка и кинорежисьорка Зорница София. Участват само млади изпълнители.
Що се отнася до изложбата, тя е дело на наследниците на маестро Големинов и най-вече на неговата внучка Лили Големинова. Включени са снимки, ръкописи, писма, дипломи на Марин Големинов, непоказвани до този момент.
Могат да се видят програми от турнетата на танцовата драма „Нестинарка“ по света, снимки от премиерата на „Зографът Захарий” с Никола Гюзелев и Румяна Барева, впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец (постановка на Пламен Карталов).
Духът на времето пулсира в кореспонденцията, разменена между Марин Големинов и големи български музиканти като Димитър Ненов, Добрин Петков и Константин Илиев, както учителите на маестрото от Париж и Мюнхен.
Специално внимание е отделено и на Марин Големинов като диригент. Малко познат е фактът, че именно той се счита за основател на факултета по оркестрово дирижиране с първия диригентски курс, който организира през 1943 г. Именно маестрото е дирижирал и премиерата на „Зографът Захарий” в началото на 70-те години в София.
Марин Големинов е роден през 1908 година в Кюстендил. Завършва Музикалната академия в София, където учи цигулка при проф. Тодор Торчанов и композиция при проф. Добри Христов. След това заминава за Париж, където завършва със Златен медал прочутата Школа Канторум- Там учи при Венсан д'Енди и Ги дьо Лионкур и посещара лекциите на Пол Дюка. Специализира и в Мюнхен.
Бил е преподавател в Първа и Втора мъжка гимназия в София, след което идва премиерата на танцовата драма „Нестинарка” през 1942 г., която за една вечер го прави знаменит.
Залата на Народния театър е препълнена, хореографията на Мария Димова - новаторска. За първи път балетистите у нас танцуват боси, без палци. След това „Нестинарка” се играе всяка седмица по 2 или 3 пъти, винаги при пълни салони.
Големинов става преподавател, по-късно и професор в консерваторията в София. Негови ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Димитър Христов и др. Бил е ректор на Музикалната академия и директор на Софийската опера. Лауреат на Хердерова премия, удостоен е с Ордена за изкуство и култура на Франция. Академик на БАН.
Марин Големинов е един от най-изпълняваните български композитори по света - неговите Скици за струнен оркестър, квартети като Старобългарски и Микроквартет, Симфоничните вариации по тема от Добри Христов и новаторския и без анаглог Концерт за струнен квартет и струнен оркестър и до днес са в репертоара на някои от най-добрите световни изпълнители. Например - на квартета на Виенската филхармония „Щойде”.
Големинов е автор на три опери - „Ивайло”, „Зографът Захарий” и „Тракийски идоли”, два балета - „Нестинарка” (танцова драма) и „Дъщерята на Калояна”. Национална награда на името на маестро Големинов е учредена в Кюстендил през 2016 година.
В момента онлайн: 10 гости 
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.