Начало
 
 

Проф. Сергей Гризунов: Тайните на Балканите станаха моя съдба като журналист

18.10.2019 /19:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сергей Гризунов

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

Сергей Гризунов е познат за журналистическата гилдия в България. За някои само като име, а за други като колега и приятел. Неговият път на кореспондент започва от София и след това става шеф на Кореспондентското бюро на РИА „Новости“ за Балканите в Белград. В Русия е бил председател на Комитета по печата на РФ, главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“. Професор в МГИМО по журналистика, където преподава 15години.

Книгата му „Мостът на тайните. Дипломатически роман“ вече има своята премиера в Белград,  а сега и в София. Предстои да бъде представена и в САЩ, сподели Сергей Петрович за сайта на СБЖ, за който той даде интервю.  

Вашата книга тръгва към българския читател с интригуващото заглавие „Мостът на тайните“, посветена на сложния живот и събития на Балканите. Помним и „Мостът на Дрина“. В него Иво Андрич, в друго време, се докосва до някои от тях. Книгата ви разкрива ли най-сетне тайните, които приковават вниманието на света към нашия неспокоен район, Сергей Петрович?

Защо „Мостът“? Като малък живях в Източна и Западна  Германия, тъй като баща ми, който беше от специалните служби,  работеше в съветското посолство. Близо до Потсдам  се намираше един мостът, „Глинике“, който беше известен с това, че там се намираше контролно-пропускателният граничен пункт между Западен Берлин и ГДР по време на Студената война. Наричаха го още „Моста на шпионите“, тъй като там се извършваше размяната на разузнавачи между СССР и САЩ. А „Мостът на тайните“ е моята връзка с бившия премиер на Югославия Милан Панич (1992-1993). Тогава бях кореспондент на АПН в Белград и с него станахме приятели, и до ден днешен си запазихме приятелството. Дори през декември ще замина за Калифорния за неговия 90-годишен юбилей. Аз и Панич бяхме моста между Москва и Вашингтон.

Определяте „Мостът на тайните“ като „дипломатически роман“. Нов жанр в художествено-документалната литература ли е, или възможност да използвате по-пълно и  убедително преживените си лични впечатления?

Не съм автор на българското заглавие. Дадох своят ръкопис на ръководството на руското Външно министерство. Сергей Лавров ми е близък приятел и може да се каже, че той е кръстник на заглавието и затова е дипломатически роман.

Колко е достоверна документалната линия в този роман – срещата на Брежнев с Ванга например, и не само нея?

Брежнев имаше проблеми със здравето и аз получих задачата от ръководството на КПСС да проверя дали всичко за Ванга е истина или фалшификат. Бях първият съветски журналист, който спа в къщата на пророчицата в Петрич. Аз съм атеист и не вярвам нито в Бога, нито в дявола, но разбрах, че Ванга е истински феномен, за което потвърдих в писмо до ЦК на КПСС. Леонид Брежнев дойде при Ванга тайно. Дълго време те имаха много добри отношения, но нещо се случи между тях и отношенията им охладняха. Но тя много помогна животът на Брежнев да бъде удължен с пет години. Между другото, тя се е грижила много успешно и за здравето на Чаушеску и Янош Кадар.

Коментатори на книга ви твърдят, че главната сюжетна линия в нея е предотвратяване на трета световна война. Това ми напомня за големия руски журналист Ернст Генри (Семьон Ростовски), който в две свои книги на английски език предсказва Втората световна война и как тя ще се развие.

Може би ще е нескромно от моя страна, но ние,заедно с експремиера на Югославия Милан Панич направихме всичко, за да бъде изграден здрав мост между Москва и Вашингтон. Опитите на някои военни ръководители и в Съветския съюз, и в Югославия да започне война бяха предотвратени.За съжаление ръководството на нашето Министерство на отбраната невинаги беше коректно. Например по време на Балканската война когато беше наложено ембарго на бивша Югославия, нашето министерство се готвеше да снабди Милошевич с оръжие. Ние спряхме това. Написах бележка на Елцин и това не се осъществи. И ако това се беше случило, щеше наистина да започне трета световна война, и то пак от Балканите.

Темата не е ли злободневна и днес, на Балканите не се ли сблъскват интересите на световни сили?

Всичко това е в последствие на разпада на Съветския съюз и на Съюзна федеративна република Югославия в началото на 90-те години, а това се усеща и до днес. Много малко време е минало оттогава, а също и от разпада на т. нар. социалистически лагер. Все още напрежението го има. У нас с Украйна и Грузия. У бивша Югославия на територията на Босна, където босненските сърби с хърватите и мюсюлманите практически нямат никакви делови отношения. С австрийският дипломат Валентин Инцко,който от 26 март 2009 г. е върховният представител по Босна и Херцеговина, сме приятели още от 1982 г. когато той работеше като съветник в посолството на Австрия в Белград, а аз бях кореспондент на АПН и затова моята информация е от първа ръка. С него се срещаме. За проблемите у нас ви казах, а в бивша Югославия обстановката е много напрегната и в Босна и между Белград и Косово. Добре познавам ръководителя на Косово Хашим Тачи, когото у нас наричат бандит, но аз прекрасно помня,че през1992 г. на президентските избори, когато Милан Панич загуби, Хашим Тачи гласува за него. Аз обаче съм безнадежден оптимист и съм сигурен, че всичко това ще свърши добре, защото, не знам да си спомняте или не, но в Съветския съюз и Никита Хрушчов, и Юрий Андропов обсъждаха влизането на страната ни в НАТО. Ако аз съм президент на Русия днес,  веднага бих вкарала страната ни в Атлантическия блок. Мисля си, че бихме се договорили, защото се водят неофициални контакти и преговори между Москва и Вашингтон, вярвайте ми. Надеждата ми е в това, че няма да допуснем трета световна война.

Като журналист как преценявате сегашната ситуация тук и какво място заема България във вашите оценки? Какво мислите за инициативата Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС?

Преди всичко България трябва да се грижи за своите вътрешни интереси. Но в процеса по присъединяването на страните от Западните Балкани тя може би има някаква забележима роля. Обичам България. Тя е потресаващо красива страна, планини, море, забележителни хора, вкусна кухня. Тя има всички възможности да превъзмогне трудностите и да живее щастливо и да има добро бъдеще.

Не мога да пропусна, че в ръцете ми е паднал един от авторитетните руски журналисти и да не го разпитам за нашия си занаят с руски адрес. Още повече,че вие преподавате на бъдещи журналисти. И така, Сергей Петрович, все по-често взе да се говори, че професията журналист става непривлекателна. И руските колеги ли мислят така и ако да, то според вас, къде се крият причините за това?

Вие сте абсолютно права за съжаление. В интервю за един вестник аз самият казах, че съвременната журналистика не ми допада. С днешна дата руската журналистика като че ли се завръща в Съветския съюз, където всичко контролираха ЦК на КПСС и КГБ и нямаше свободна журналистика. След разпада на СССР имаше един период от няколко години, когато журналистите бяха абсолютно свободни. А днес като че ли се връщаме в съветско време и Кремъл, администрацията на президента и правителството, правят всичко възможно да контролират медиите и най-вече федералните телевизионни канали. В страната остана един независим тв канал – „Дождь“ и практически един независим вестник – „Новая газета“, и две радиостанции. Всичко останало строго се контролира, а това, разбира се, е много отрицателно явление. Моите студенти от факултета по журналистика в МГИМО ми казват, че практически не четат печатни издания и не гледат федералните канали, а „живеят“ в интернет. Слава богу, че поне мрежата никой не контролира засега.

Наскоро попаднах на едно ваше интервю по повод юбилея ви, в което казвате: „Журналистиката е била по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз,защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели да разбират между редовете.“ Днес журналистиката и свободата на словото повече ли липсват?

Безусловна, че повече липсват. Но това, което казах преди време, сега мога да го повторя без да се замислям или променям. Да, журналистиката беше по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз, защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели разбираха написаното между редовете.

А от кои проблеми и въпроси най-вече се интересуват вашите студенти – младите журналисти?

Знаете ли, най-много ги вълнува къде ще работят. Голяма част от моите студенти се обръщат към мен с молба да им помогна да започнат работа в медии в Западна Европа или САЩ, където също дълги години работих. На някои от тях вече им помогнах. Но си мисля, че днес в съвременния свят абсолютно няма значение гражданите на всяка страна къде ще живеят или работят. Почти в целият цивилизован свят, границите изчезнаха. От всякакви там особени разрешения няма вече нужда, както беше в Съветския съюзи или страните от социалистическия лагер. Търсиш добри условия за работа, добра заплата и това е абсолютно нормално. И в това не виждам нищо лошо.

Мога да ви разпитвам надълго и нашироко за богатата и твърде разнообразна дейност не само като журналист, но и като ръководител в медиите и медийната политика в страната. Тук вашият опит, убедена съм,може да помогне и на българските журналисти. Ръководил сте Съвета по разпределението на държавните дотации в периодичния печат. Финансирането на медиите е много болезнена тема. Как държавата, а и обществото могат да помогнат тя да се реши?

Още веднъж ще повторя, че в съвременните, и то преди всичко в независимите медии има проблеми с ръководството на страната. Но с българските журналисти имам много добри връзки. Дълги години след завръщането ми в Русия поддържам с тях връзки и с тях обменяме опит. Знам, че всичко,за което сме говорили, те го прилагат и на практика тук. За съжаление вече някои от тях не са между живите. Като бившия главен редактор на в. „Поглед“ Евгений Станчев. Той много направи за развитието на българската журналистика. Моя добра приятелка беше и покойната Надя Дженева. Когато тя работеше в българската редакция на радиото в Москва, много сме разговаряли с нея на тази тема.

Как възприемате отношенията политика – журналистика? Не се ли намесва тук и свободата на словото?

О, безусловно. Свободата на словото е един от главните закони на демократичното общество. А според вас в България има ли свобода на словото?

Ако 111-то място, което заемат българските медии в класацията на „Репортери без граници“, говори за свобода на словото…

Значи не. То тогава дайте да си помагаме едни на други, че най-после свободата на словото да я има и у вас, и у нас.

В края на разговора ни да се върнем към книгата, която, сигурна съм, ще бъде посрещната с голям интерес от българския читател. Навярно се шегувате, като казвате че следващата ви ще бъде любовен, а не дипломатически роман. И все пак –липсвали ви активната журналистика и с какво чувство си спомняте за вашата работа на Балканите? Тук имате приятели и верни читатели…

За някои от моите български приятели ви споменах. Повечето от тях все още са в активната журналистика. Например водещ на днешната премиера на книгата ми беше известният български журналист Юри Лазаров.

Колкото дали ми липсва активната журналистика. Да си призная, липсва ми. Чувствам се някак тъжен от това, че излязох от активната журналистика, макар да бях главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“, който се издаваше в целия свят. Да, много ми липсва! Но вече съм на години и наистина следващата ми книга ще е за любовта. Когато се запознах с жена ми Марина преди много години, тя ме покани в тях. Домът й се намираше редом до МВнР на  Смоленския площад. Когато влязохме във входа, тя натисна копчето за 8 етаж в асансьора. На етажа отключи апартамент № 30, от прозорците на който се виждаше домът, в който израснах и също живеех на осмия етаж в апартамент № 30. Тогава разбрах, че тази жена е моята съдба. И с този епизод ще започне следващата ми книга, която ще се казва „Пътеводител на моята любов“. Книгата ще е пълна с ирония, хумор и разбира се, с тъга, защото в живота си съм имал и тъжни срещи с жени.

Напомня ми на „Ирония на съдбата“.

Да, нещо такова. Ще видим…

И като заговорихме за филми си спомням, че когато бяхте в България вие участвахте и в един наш филм. За съжаление не си спомням заглавието му, но беше за антифашистката борба. И на финала, когато у нас посрещаха Червената армия вие се появихте на мотоциклет в едно село и някаква баба ви попита кой сте и вие казахте съветски войник. Тогава тя ви подаде да пиете вода и китка цвете. Помните ли си този епизод?

Разбира се, че си спомням. Режисьорът беше Неделчо Чернев, за съжаление вече не е между живите. Но това не е моето първо появяване в киното. Още като малък играх малкият Лермонтов в биографичен филм за поета. Много приличах на него като дете. Поне така ме убеждаваха.

А на българския филм не си спомням и аз заглавието, имаше финален епизод, където всички в единия край на селото бяха с хляб и ракия да посрещнат Червената армия, а аз влязох първи, и то от друга страна, където никой не чакаше, а само една баба чакаше.  

 

Снимки Иван Василев и Иван Григоров

Сподели в
 

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019/18:22

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019/08:00

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019/15:46

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019/10:54

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019/01:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки