Една приятна емоция преди дни накара всички ни отново да се почувстваме радостни и оптимистични, в това нелеко и пълно само със скандали и неприятности време има място за поезия. Доказа го номинацията на Клуба на дейците на културата „Нов живец" - Атина, за нашата колежка журналистката Маргарита Мартинова. Тя е номинирана за своето стихотворение „Ангелът и Мария“ в организирания от Клуба конкурс „Кутия с неизпратени писма“ в раздела поезия.
За сайта на СБЖ Маргарита сподели, че е радостна, че са я оценили, но за нея е по-важно, участвайки в такива форуми, да „свери часовника“ в красивото и нелеко изкуство, каквото е писането на стихове.
За Маргото лятото и есента се оказаха плодоносни откъм награди. Стихотворението й „Лунно вино“ беше отличено през септември с трета награда в Шестия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. Идеята за конкурса е вдъхновена от творчеството на обичания автор на стихове за любовта Евтим Евтимов и се провежда в несамо негова памет, а и на вярната му спътница поетесата Романьола Мирославова.
Ако се върнем малко по-назад във времето, ще спомена и още едно отличие, белязало майсторството в мерена реч на Маргарита Мартинова, и това е първата награда, присъдена й през юни на Първия национален поетичен конкурс „Огърлица от разЛОМени слова“.
Макар Маргарита Мартинова да твърди, че е „новак“ в поетичното творчество, спокойно можем да кажем, че стиховете й се отличават в съвременната наша поези. Когато я попитах кое я накара да „избяга“ от нашето не така припряно и пълно с много грижи и мъка всекидневие в царството на поезията и това не е ли за нея социален отдушник, Маргото ми отговори, че „болката, гневът на хората, бедността, несправедливостта, която ги раздира и потиска – всичко това има нужда не само от площаден или политически отдушник, а и от думи, написани в ритъм, рима, мисъл и емоция, които по-лесно стигат до съзнанието, запомнят се и водят поне до временен катарзис“.
Според нея това в никакъв случай не е нито бягство от журналистиката, нито пък от всичко, което е около нас, защото именно в тази действителност тя се „втурва с рогата напред“. „Първо започва да ме боли – от нещо, от неслучка, от видяно, от чуто – сподели Маргарита Мартинова за сайта на СБЖ. – След ден или два ме връхлита началото… Не бягам чрез стиховете, а излизам извън себе си с тях.“
За нея писането вече не е самотно занимание, защото днес вече е така - десетки или стотици хора могат да прочетат нейната поезия на „Стената“. И тъй като журналистиката не търпи „съперници“, а и както Маргарита твърди, че не е вече в активната журналистическа работа, затова музата я е осенила да излива всичко, от което я заболи душата, в стихове.
Честита международна номинация и пожелания за още нови отличия!
Повече за Маргарита Мартинова като журналистка:
http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=43126
А ето и стихотворението, донесло й номинацията от Атина:
АНГЕЛЪТ И МАРИЯ
Светъл ангел отвори
небето над нея
и през процепа кратък,
колкото
драскотина на коте,
се промъкна в леглото й топло.
Тя бе малко момиче.
Беше още дете.
Сред праха на градчето крайпътно
израсна.
В най-последната къща –
със геран и със плет.
По-последна дори от
последната гара.
От парите, с които
купуваха хляб.
От вагона ленив на последния влак,
който някой ден, някъде,
ще я откара.
Постави се за малко
на нейното място?
Във съседния град,
във големия свят, със витрини
с бонбони
и много афиши,
със очите си, пълни
със люляков цвят,
гледаше право в нея фетиша.
В миг Мария усети, че
спира да диша.
Беладона й капна нощта
във очите.
И вървя - омагьосано
малко момиче,
със зеници огромни,
като черна луна.
И крещя във едно с лудостта
на тълпите.
А денят й, до днес
и със пръст недокоснат,
пълен с дневници, с книги,
с изсушени цветя,
я облече във нова, басменичка рокля
и зачака със куфар пред
самата врата.
Помисли – ако ти си на
нейното място…
Всичко там беше: „Чудно!“ „Върховно!”
„Прекрасно!“
Като теб – и момичето стори
точно това:
раздели си живота на
„преди“ и „сега“.
Тя седя на концерта –
на първия ред.
Любовта я допусна. Не поиска
билет.
Автограф й дари
на мечтите героя: „Пожелай го!
Ще чакам цял живот
да си моя.“
Като ангел, разперил без мяра
крила,
той душата й бяла
мимоходом издра.
Дълго триха годините,
с най-горчивата гума,
от сърцето й надписа - дума
по дума
Ти какво ще направиш
на нейното място…