Маргарита Мартинова

За сайта на СБЖ Маргарита сподели, че е радостна, че са я оценили, но за нея е по-важно, участвайки в такива форуми, да „свери часовника“ в красивото и нелеко изкуство, каквото е писането на стихове.

За Маргото лятото и есента се оказаха плодоносни откъм награди. Стихотворението й „Лунно вино“ беше отличено през септември с трета награда в Шестия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. Идеята за конкурса е вдъхновена от творчеството на обичания автор на стихове за любовта Евтим Евтимов и се провежда в несамо негова памет, а и на вярната му спътница поетесата Романьола Мирославова.

Ако се върнем малко по-назад във времето, ще спомена и още едно отличие, белязало майсторството в мерена реч на Маргарита Мартинова, и това е първата награда, присъдена й през юни на Първия национален поетичен конкурс „Огърлица от разЛОМени слова“.

Макар Маргарита Мартинова да твърди, че е „новак“ в поетичното творчество, спокойно можем да кажем, че стиховете й се отличават в съвременната наша поези. Когато я попитах кое я накара да „избяга“ от нашето не така припряно и пълно с много грижи и мъка всекидневие в царството на поезията и това не е ли за нея социален отдушник, Маргото ми отговори, че „болката, гневът на хората, бедността, несправедливостта, която ги раздира и потиска – всичко това има нужда не само от площаден или политически отдушник, а и от думи, написани в ритъм, рима, мисъл и емоция, които по-лесно стигат до съзнанието, запомнят се и водят поне до временен катарзис“.

Според нея това в никакъв случай не е нито бягство от журналистиката, нито пък от всичко, което е около нас, защото именно в тази действителност тя се „втурва с рогата напред“. „Първо започва да ме боли – от нещо, от неслучка, от видяно, от чуто – сподели Маргарита Мартинова за сайта на СБЖ. – След ден или два ме връхлита началото… Не бягам чрез стиховете, а излизам извън себе си с тях.“

За нея писането вече не е самотно занимание, защото днес вече е така - десетки или стотици хора могат да прочетат нейната поезия на „Стената“. И тъй като журналистиката не търпи „съперници“, а и както Маргарита твърди, че не е вече в активната журналистическа работа, затова музата я е осенила да излива всичко, от което я заболи душата, в стихове.

Честита международна номинация и пожелания за още нови отличия!

Повече за Маргарита Мартинова като журналистка:

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=43126

А ето и стихотворението, донесло й номинацията от Атина:

АНГЕЛЪТ И МАРИЯ

Светъл ангел отвори

небето над нея

и през процепа кратък,

колкото

драскотина на коте,

се промъкна в леглото й топло.

Тя бе малко момиче.

Беше още дете.  

Сред праха на градчето крайпътно

израсна. 

В най-последната къща –

със геран и със плет.  

По-последна дори от

последната гара.  

От парите, с които

купуваха хляб.

От вагона ленив на последния влак,

който някой ден, някъде,

ще я откара.

Постави се за малко

на нейното място?

Във съседния град,

във големия свят, със витрини

с бонбони

и много афиши,

със очите си, пълни

със люляков цвят,

гледаше право в нея фетиша.

В миг Мария усети, че

спира да диша.

Беладона й капна нощта

във очите.

И вървя - омагьосано

малко момиче,  

със зеници огромни,

като черна луна.  

И крещя във едно с лудостта

на тълпите. 

А денят й, до днес  

и със пръст недокоснат,  

пълен с дневници, с книги,

с изсушени цветя,

я облече във нова, басменичка рокля

и зачака със куфар пред

самата врата.

Помисли – ако ти си на

нейното място…

Всичко там беше: „Чудно!“ „Върховно!”

„Прекрасно!“

Като теб – и момичето стори

точно това:  

раздели си живота на

„преди“ и „сега“.  

Тя седя на концерта –

на първия ред.   

Любовта я допусна. Не поиска

билет.  

Автограф й дари

на мечтите героя: „Пожелай го!

Ще чакам цял живот

да си моя.“

Като ангел, разперил без мяра

крила,

той душата й бяла

мимоходом издра.

Дълго триха годините,

с най-горчивата гума,

от сърцето й надписа - дума

по дума

Ти какво ще направиш

на нейното място…

Сподели в