Начало
 
 

„Телефункен" пръв показва в 1940 г. в София телевизия

31.10.2019 /15:25 | Автор : Борис Цветанов | Източник: desant.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Много популярни бяха руските телевизори "Рекорд" от 1958 г.

На пръв поглед за историята на телевизията в България всичко се знае. Тази година дори е изпълнена с юбилеи – 60 години от първите преки предавания на живо, 60 години телевизионна кула, 65 години от първите предавания (главно на филми).

Знаят се ентусиастите, заели се както с работата по телевизионните предавания, така и с полунелегалната разработка на първия български телевизор. Знае се кои са пионерите и кои самозванците, пише авторът в desant.net:

И все пак едно събитие, при това от изключителна важност, остава в дълбока сянка. Това е първата демонстрация на телевизия у нас.

Разбираемо е защо за него не се пише преди 10 ноември 1989 г., но е неразбираемо защо не се пише сега. С изключение на ентусиаста и създател на сайта „Сандъците" Антон Оруш никой не е обелил зъб за едно събитие, състояло се през ноември 1940 г., довело всеки 8-и софиянец да посети изложба в сградата на БИАД – Дома на техниката на столичната улица „Раковски" 108.

Там тогава представители на световната фирма „Телефункен" инсталират 6 телевизионни приемници, на които представят живи картини от случващото се на улицата, където са поставени камери.

Имаме в. „Радио свят"     

50 000 софиянци не вярват на очите си, посещавайки дори по няколко пъти изложбата. Едни отиват на улицата пред камерите, други ги гледат, после се разменят.

Ето и как вестник „Радио свят" от 6 декември с.г. представя събитието: „...показа за първи път в България модерното чудо телевизия. Всяка вечер тълпа пред зданието на БИАД отбелязваше интереса на публиката към демокрацията на направените телевизионни снимания и предавания и филми, както и телевизионния телефон. състояха се и три концерта, които бяха предавани на 6 телевизора".

От дописката става ясно, че освен телевизия германските гости са демонстрирали и видеотелефон, за първи път работил между градове в Германия през 1936 г.

Трябва да отбележим, че изложбата, чийто организатор от наша страна бил радиоинженерът Георги Гетов, имала и благотворителна цел – събрани са 190 282 лева в помощ на бедните през зимата.

В това време редовни телевизионни предавания има в Германия, Франция от 1935 г., Англия от 1936 г., САЩ от 1939 и СССР от 1940.

Германия е най-напред в технологията, като е разработена система за разделителна способност 1029 реда, докато в други страни се стига до 550.

По време на изложбата между български и германски представители се стига до споразумение от лятото на 1941 г. да започне подготовка за изграждането на телевизия и в България.

Започналата война със СССР и използването от германските учени за телевизията предимно за военни цели осуетява договарянето.

Началото  

През 1951 г. ентусиасти от Катедрата по радио техника и физика при Държавната политехника започват работа по предаване образи на разстояние. Първите успехи са от май 1953 г.

На 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път, а от септември 2 пъти седмично се предават филми, представени от Българска кинематография.

На 7 ноември 1959 г. е осъществено първото външно предаване. Така е официално, но всъщност истински първото предаване е било предишния ден съвместно с румънската телевизия и е предаван футболният мач между „Левски" – София и „Рапид" – Букурещ.

През същата година са излъчени, освен филми, още и 2 естрадни концерта и 2 модни ревюта. Обявявани са от забравените вече истински първи говорители Надежда Минкова и Лили Бонева.

Официално Българската телевизия е открита на 26 декември 1959 г.

Първият български телевизор  

През 1954 г. екип конструктори започва работа в завод „Ворошилов" по създаването на първия български телевизор. Инженерите Апостол Апостолов и Живко Железов са сред създателите му.

Той е демонстриран за първи път през 1958 г. във Военния клуб. Не е имал наименование. Случайна лепенка по него с думата „опера" става негов кръстник.

До тогава в България има само телевизионни приемници, купени от СССР и ГДР. Първите телевизори са стрували колкото 6 средномесечни заплати.

Необяснимо  

Колкото и да търсих, не намерих обяснение защо България не получава никаква подкрепа за развитието на телевизията у нас от СССР. По това време там тя има дълга история и добро развитие.

Първи опити са правени още през 1938 г. с помощта на техника от американската фирма RCA. Производство на приемници има от 1938 г. Първи домашни телевизори се купуват от 1940 г. От 1951 г. в телевизионния ефир вече има ежедневни програми. От 1958 г. вече работят 9 големи предавателни центъра.

Помощ от Франция  

През 1958 г. френската фирма CSF подарява на прохождащата наша телевизия телевизионна кола с 2 камери, телекинкомплекс и предавател 500 вата. Техника пък за Телевизионната кула е закупена от английската фирма RYE.


 

Сподели в
 

Сблъсъкът между боксьорите Антъни Джошуа и Анди Руис в Дирия край Рияд миналата седмица е счупил рекорда на телевизия “Скай Спортс” за най-много платени посещения.

14.12.2019/18:51

Творческа атмосфера цари тези дни в редакцията на „Нов живот“. Да почерпи от опита на най-четения вестник в Родопите дойде един млад и напорист екип 10-класнички от Езиковата гимназия „Христо Ботев“.

13.12.2019/16:53

Новоизбраният кмет на Благоевград инж. Румен Томов започна да вади някои от необяснимо високите харчове на предшественика си Атанас Камбитов и се зарече да не пръска безотчетно и ненужно пари от общинската каса.

12.12.2019/15:26

Розита Еленова - член на СЕМ, направи изследване на проведените избори в България през тази година. "Мен ме интересуват изключително телевизиите, които са ангажирани с политическа партия", сподели тя:

11.12.2019/16:54

Бъдещето на финансирането на BBC ще бъде поставено под въпрос, тъй като не е ясно дали медията трябва да продължи да бъде издържана с обществени пари.

10.12.2019/15:26

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки