Начало
 
 

Луси Черна: Журналистът трябва да покаже лъча в края на тунела

02.11.2019 /18:52 | Автор : Любомир Мартинв | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Мартинв говори от дистанция с Луцие Черна

Гост на БТА е Луцие Черна - програмен коорднатор в базираното в Прага издание Transitions Online. Тя ще е от основните лектори на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти - България.

Форумът ще бъде посветен на журналистиката в търсене на решения. Благодаря, че приехте поканата!

Можете ли да ни обясните накратко какво означава журналистика в търсене на решения? 

Журналистиката в търсене на решения е добра форма на нова журналистика и разликата с традиционната журналистика е, че проследява цялата история. Започва там, където традиционната журналистика спира. Не е достатъчно да се отрази само един голям проблем и да се каже какво не работи, без да се каже какъв е отговорът, какъв е изходът, без да се каже, че има хора, които работят по него и намират решения.

Журналистиката в търсене на решения е точно това, да се изтъкне какво работи. Важно е да се отбележи, че това е един много обстоен начин за правене на журналистика - подробно представяне на отговорите на обществените проблеми. 

Как работи на практика? Може ли да ни дадете конкретен пример, може би случай, по който сте работили?  

Представете си който и да било обществен проблем и помислете след това как той бива представен в медиите в днешно време. В тях можете да научите за проблем - в образованието, в грижата за психичното здраве на хората и т.н.

В момента всичко, което се прави, е да бъде изложен проблемът с надеждата, че механизмите на саморегулиране в обществото ще го поправят. Понякога това работи - правителства падат от власт, изобличава се корупция и нещата се случват. Но също така знаем, че често това не сработва.

Журналисти говорят отново и отново за едни и същи проблеми, но промени не следват. Винаги казвам, че има 2 причини, поради които нещата не вървят. Или липсва воля, било то политическа или друга, или липсва знание - отговорните лица и взимащите решение просто не знаят какво да правят с проблема.

Именно тук журналистиката може да направи голямата разлика. Давам ви пример. Работихме с Никита Поляков от чешкия в. "Хосподарске новини", който ще участва в конференцията в понеделник в София. Той отразяваше проблема със самоубийствата при мъжете.

Това е много тежък проблем. В Чехия мъжете се самоубиват 4 пъти повече от жените. Тенденцията е сходна в цяла Европа. Вместо да пише какво е сгрешено в здравеопазването при мъжете, екипът журналисти представи подробно какви са решенията.

Ако не можете да намерите отговора вътре във вашата общност, трябва да погледнете какво става извън нея и да си зададете въпроса: кой се справя по-добре с този проблем?  

Журналистите трябва да използват мненията на експерти в областта на психологията и психиатрията или трябва да дадат примери от своя собствен опит?  

Не предлагате решения и не правите внушения, а разказвате какво съществува по света. Вие сами си избирате какъв подход да използвате в дадения случай, коя история ще е по-подходяща за аудиторията ви и ще сработи по-добре. Но в никакъв случай не излагате теории, това не е "мозъчен тръст".

Търсите неща, които вече функционират, и ги представяте както със силните, така и със слабите им страни. Защото няма такова нещо като съвършено решение, всеки го знае.

Тоест давате добри примери, случили се в реалния живот, вместо да предлагате решения?    

Точно така. Като журналисти можете да дадете обществен принос, като внесете полезна информация в обществения дебат в селото, в региона, в страната си, в зависимост от равнището, на което работите.

Известявате как нещата са се променили някъде другаде, като, разбира се, търсите истории, които са сходни на вашата и може да са от полза. Не просто истории, които съобщават добрата новина, а такива, които могат да са тема на дебат във вашата общност. Например трябва ли да обмислим промяна в политиката за опазване на психичното здраве в Чехия, за да предотвратим самоубийствата.  

Хората обикновено се чувстват обезсърчени, когато гледат и четат новини, чувстват се все по-откъснати и незаинтересувани от обществото. Дали идеята на журналистиката в търсене на решения е да се обърне тази тенденция   

Точно така. Може би по-скоро да се балансира тази тенденция. Традиционната журналистика работи като регулатор и ние се нуждаем от такъв коректив. Нуждаем се от журналисти, които изобличават злодеяния и казват какво не е наред.

Журналистиката обаче не трябва да спира дотук. Трябва да се покаже светлината в края на тунела. Ако чета статия, в която няма надежда и показва само безизходица, си казвам "С нас е свършено". Такова чувство получавам от статия, която покрива само проблема.

Ако чета материал, отразяващ същия проблем, но от перспективата на намирането на решение, си казвам: "Да, това е сериозен проблем, но има какво да се направи за него".

Хората реагират на сходни проблеми по много начини. Нека бъдем честни - в нашите общества изпитваме проблеми, каквито имат много други общества по света. Кой знае - може би решението на проблема със затлъстяването ще бъде намерено в някоя друга част на света.

Сега има журналисти, които пишат за справянето с прекомерната употреба на захар в Чили. Очевидно са намерили много добра система за поставянето на етикети на храните и напитките, съдържащи голямо количество захар. И това оказва влияние.

Когато искате да напишете добра статия в областта на журналистиката в търсене на решения, трябва да имате доказателство, че мерките, за които говорите, действително дават резултат.

Не пишете статия просто защото са ви поръчали и защото сте прочели прессъобщение, в което се казва, че работи. Това не е достатъчно. Трябва да имате доказателство за резултатност, защото в противен случай материалът ви ще бъде просто пиар, а не журналистика.  


 

Сподели в
 

Ръководителката на мисията на ЕС в Малта призова премиера на страната незабавно да подаде оставка на фона на гнева, породен от действията му по разследването на убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция, предаде "Гардиън".

05.12.2019/15:25

Анадолската агенция е създадена през 1920 г. Тя е на 99 години. Опитваме се да разрастваме нашата дейност по света, споделя Мюджахит Мухаммед Сойкан, директор "Международна дейност" в Анадолска агенция.

04.12.2019/15:25

Силна тревога от поведението на българските власти спрямо медиите и малцинствените групи изрази в прессъобщение комисарят за човешките права на Съвета на Европа Дуня Миятович (Босна), съобщава "Сега".

03.12.2019/15:25

Изминаха цели 7 години, откакто създадохме онлайн платформата provo.bg. Оттогава не сме спирали да следваме основната си цел - да защитаваме свободата на словото и личносттa.

02.12.2019/16:53

Журналистите Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Светослав Терзиев ще представят на 11 декември от 17.30 в Новата конферентна зала на СУ „Климент Охридски“ сборника „Медиите между пазара и контрола“.

01.12.2019/17:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки