Начало
 
 

Луси Черна: Журналистът трябва да покаже лъча в края на тунела

02.11.2019 /18:52 | Автор : Любомир Мартинв | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Мартинв говори от дистанция с Луцие Черна

Гост на БТА е Луцие Черна - програмен коорднатор в базираното в Прага издание Transitions Online. Тя ще е от основните лектори на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти - България.

Форумът ще бъде посветен на журналистиката в търсене на решения. Благодаря, че приехте поканата!

Можете ли да ни обясните накратко какво означава журналистика в търсене на решения? 

Журналистиката в търсене на решения е добра форма на нова журналистика и разликата с традиционната журналистика е, че проследява цялата история. Започва там, където традиционната журналистика спира. Не е достатъчно да се отрази само един голям проблем и да се каже какво не работи, без да се каже какъв е отговорът, какъв е изходът, без да се каже, че има хора, които работят по него и намират решения.

Журналистиката в търсене на решения е точно това, да се изтъкне какво работи. Важно е да се отбележи, че това е един много обстоен начин за правене на журналистика - подробно представяне на отговорите на обществените проблеми. 

Как работи на практика? Може ли да ни дадете конкретен пример, може би случай, по който сте работили?  

Представете си който и да било обществен проблем и помислете след това как той бива представен в медиите в днешно време. В тях можете да научите за проблем - в образованието, в грижата за психичното здраве на хората и т.н.

В момента всичко, което се прави, е да бъде изложен проблемът с надеждата, че механизмите на саморегулиране в обществото ще го поправят. Понякога това работи - правителства падат от власт, изобличава се корупция и нещата се случват. Но също така знаем, че често това не сработва.

Журналисти говорят отново и отново за едни и същи проблеми, но промени не следват. Винаги казвам, че има 2 причини, поради които нещата не вървят. Или липсва воля, било то политическа или друга, или липсва знание - отговорните лица и взимащите решение просто не знаят какво да правят с проблема.

Именно тук журналистиката може да направи голямата разлика. Давам ви пример. Работихме с Никита Поляков от чешкия в. "Хосподарске новини", който ще участва в конференцията в понеделник в София. Той отразяваше проблема със самоубийствата при мъжете.

Това е много тежък проблем. В Чехия мъжете се самоубиват 4 пъти повече от жените. Тенденцията е сходна в цяла Европа. Вместо да пише какво е сгрешено в здравеопазването при мъжете, екипът журналисти представи подробно какви са решенията.

Ако не можете да намерите отговора вътре във вашата общност, трябва да погледнете какво става извън нея и да си зададете въпроса: кой се справя по-добре с този проблем?  

Журналистите трябва да използват мненията на експерти в областта на психологията и психиатрията или трябва да дадат примери от своя собствен опит?  

Не предлагате решения и не правите внушения, а разказвате какво съществува по света. Вие сами си избирате какъв подход да използвате в дадения случай, коя история ще е по-подходяща за аудиторията ви и ще сработи по-добре. Но в никакъв случай не излагате теории, това не е "мозъчен тръст".

Търсите неща, които вече функционират, и ги представяте както със силните, така и със слабите им страни. Защото няма такова нещо като съвършено решение, всеки го знае.

Тоест давате добри примери, случили се в реалния живот, вместо да предлагате решения?    

Точно така. Като журналисти можете да дадете обществен принос, като внесете полезна информация в обществения дебат в селото, в региона, в страната си, в зависимост от равнището, на което работите.

Известявате как нещата са се променили някъде другаде, като, разбира се, търсите истории, които са сходни на вашата и може да са от полза. Не просто истории, които съобщават добрата новина, а такива, които могат да са тема на дебат във вашата общност. Например трябва ли да обмислим промяна в политиката за опазване на психичното здраве в Чехия, за да предотвратим самоубийствата.  

Хората обикновено се чувстват обезсърчени, когато гледат и четат новини, чувстват се все по-откъснати и незаинтересувани от обществото. Дали идеята на журналистиката в търсене на решения е да се обърне тази тенденция   

Точно така. Може би по-скоро да се балансира тази тенденция. Традиционната журналистика работи като регулатор и ние се нуждаем от такъв коректив. Нуждаем се от журналисти, които изобличават злодеяния и казват какво не е наред.

Журналистиката обаче не трябва да спира дотук. Трябва да се покаже светлината в края на тунела. Ако чета статия, в която няма надежда и показва само безизходица, си казвам "С нас е свършено". Такова чувство получавам от статия, която покрива само проблема.

Ако чета материал, отразяващ същия проблем, но от перспективата на намирането на решение, си казвам: "Да, това е сериозен проблем, но има какво да се направи за него".

Хората реагират на сходни проблеми по много начини. Нека бъдем честни - в нашите общества изпитваме проблеми, каквито имат много други общества по света. Кой знае - може би решението на проблема със затлъстяването ще бъде намерено в някоя друга част на света.

Сега има журналисти, които пишат за справянето с прекомерната употреба на захар в Чили. Очевидно са намерили много добра система за поставянето на етикети на храните и напитките, съдържащи голямо количество захар. И това оказва влияние.

Когато искате да напишете добра статия в областта на журналистиката в търсене на решения, трябва да имате доказателство, че мерките, за които говорите, действително дават резултат.

Не пишете статия просто защото са ви поръчали и защото сте прочели прессъобщение, в което се казва, че работи. Това не е достатъчно. Трябва да имате доказателство за резултатност, защото в противен случай материалът ви ще бъде просто пиар, а не журналистика.  


 

Сподели в
 

Заради претенциите на Левски ПФЛ и БФС събират всички професионални клубове в България на среща, на която ще се обсъжда новият договор за телевизионните права, който трябва да влезе в сила от сезон 2021/22, пише "Тема Спорт".

06.07.2020/16:51

Работник в саудитското консулство в Истанбул даде шокиращи показания пред турския съд, разглеждащ делото за убийството на видния саудитски журналист Джамал Хашоги през октомври 2018 г., предаде Ройтерс.

04.07.2020/17:15

Радио-телевизионната корпорация BBC (Би Би Си) обяви, че съкращава 450 работни места в клона си в Англия, за да намали разходите и да преструктурира местните си новинарски бюра, предаде ДПА.

03.07.2020/16:51

Най-малко 186 журналисти от 35 страни са починали от коронавирус през последните 4 месеца, съобщава в Женева от неправителствената организация "Press Emblem Campaign" (PEC).

02.07.2020/15:25

Полската обществена телевизия ТVP не е изпълнила задължението си по закон да осигурява балансирано и непредубедено отразяване на кампанията за президентските избори, смята Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), предаде ДПА.

01.07.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки