Начало
 
 

„Кармина Бурана” с хореография и режисура на Фреди Франдзути

04.11.2019 /12:33 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

На 2 и 3 ноември на сцената на Софийската опера и балет бяха представени първите два от трите премиерни спектакли на прочутия балет по музика на Карл Орф  „Кармина Бурана“. Третият спектакъл е на 8 ноември.

Хореографията и режисурата е на Фреди Франдзути. Диригент Игор Богданов.

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Постановчикът хореограф Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил - средновековни, като креативната музика на Орф.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:
Съдбата - Памела Пандова
Девицата - Марта Петкова
Еретикът, Избранникът, Ангела - Цецо Иванов
Младият селянин - Джон Абенанти
Животинското създание - София Цуцакова
Демоничният кръчмар, Прелъстител - Емил Йорданов
Лебед - Александър Александров
Истината - Георги Банчев
Свободната любов - Франческо Конджусти, Матю Уитъл

Солисти:
Девойка - Станислава Момекова
Април, Абат, Пияница и Момък - Александър Крунев
просяк - Димитър Арнаудов

Сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути
Репетитори - Мария Илиева,Трифон Митев
Помощник режисьор - Риолина Топалова
Художествен ръководител на балета - Сара-Нора Кръстева

Кой е Фреди Франдзцути, хореографът и режисьорът на „Кармина Бурана“?

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за „Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и „Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.
 

Сподели в
 

От 11 ч. на 2 октомври пред медиите ще бъде представена информация за откриващия се сезон 2020/2021 година в Софийската опера и балет.

26.09.2020/09:22

На сцената в крепостта Цари Мали град героите на хитовия мюзикъл ще зарадват публиката на 5, 6 и 7 септември=

04.09.2020/15:41

Софийската опера и балет се готви за откриването на новия си фестивал „Портал на два свята“ (29 август - 7 септември 2020 г.), който ще се проведе на късноантичната крепост Цари Мали град, разположена на хълма Св. Спас над с. Белчин, на 15 км от Самоков и на 53 км от София. Първият спектакъл ще е „Янините девет братя”.

25.08.2020/09:28

На 21 август се открива петият летен фестивал „Опера на върховете“- Белоградчишки скали. Той ще се проведе в Летния кинотеатър на Белоградчик.

19.08.2020/17:31

Идеята на Пламен Карталов артистите в балетното представление да кацнат със самолет на компанията на софийското летище, привнесе особен привкус в изпълнението на блестящия спектакъл по музика на Микис Теодоракис

16.08.2020/19:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки