Начало
 
 

„Кармина Бурана” с хореография и режисура на Фреди Франдзути

04.11.2019 /12:33 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

На 2 и 3 ноември на сцената на Софийската опера и балет бяха представени първите два от трите премиерни спектакли на прочутия балет по музика на Карл Орф  „Кармина Бурана“. Третият спектакъл е на 8 ноември.

Хореографията и режисурата е на Фреди Франдзути. Диригент Игор Богданов.

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Постановчикът хореограф Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил - средновековни, като креативната музика на Орф.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:
Съдбата - Памела Пандова
Девицата - Марта Петкова
Еретикът, Избранникът, Ангела - Цецо Иванов
Младият селянин - Джон Абенанти
Животинското създание - София Цуцакова
Демоничният кръчмар, Прелъстител - Емил Йорданов
Лебед - Александър Александров
Истината - Георги Банчев
Свободната любов - Франческо Конджусти, Матю Уитъл

Солисти:
Девойка - Станислава Момекова
Април, Абат, Пияница и Момък - Александър Крунев
просяк - Димитър Арнаудов

Сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути
Репетитори - Мария Илиева,Трифон Митев
Помощник режисьор - Риолина Топалова
Художествен ръководител на балета - Сара-Нора Кръстева

Кой е Фреди Франдзцути, хореографът и режисьорът на „Кармина Бурана“?

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за „Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и „Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.
 

Сподели в
 

Ще бъде представен предстоящият проект „Опера в полите на Витоша” , който е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 г.

15.06.2020/18:00

Софийската опера и балет, Столична община и Район „Панчарево” канят на 9 юни от 11 часа на пресконференция във входното, централно фоайе на Софийската опера, вход от ул. „Врабча” № 1.

08.06.2020/16:37

Балетът „Зорба гъркът”, оперният цикъл „Tutto Verdi” , четири детски опери и други спектакли бележат отварянето на Софийската опера и балет за зрители след края на принудителната социална изолация.

01.06.2020/00:00

Излъчването е онлайн на 6 май от 17 ч. като част от програмата на Sofia Opera Pearls Streams. Включени са специални видеопослания и кратки музикални поздрави от някои от най-големите имена в света на операта. Сред тях са Райна Кабаиванска, Александрина Милчева, Мария Гулегина, Катрин Фостър, Надя Кръстева, Цветана Бандаловска, Костадин Андреев, както и режисьорът Филипо Тонон, диригентите Константин Тринкс, Ерих Вехтер, Павел Клиничев, музикалният критик Клаус Биланд.

05.05.2020/08:27

Оперната примадона, Камерзенгерин Анна Томова-Синтов със специално видеообръщение открива Великденската програма на Sofia Opera Pearls Streams. В селекцията влизат „Кармина Бурана”, „Евгений Жнегин”, „Дон Кихот”, „Парсифал”, „Селска чест”, „Джани Скики”, „Борис Годунов”, „Дамата с камелиите”

10.04.2020/09:22

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки