Начало
 
 

„Кармина Бурана” с хореография и режисура на Фреди Франдзути

04.11.2019 /12:33 | Източник: Софийска опера и балет Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Три премиерни спектакъла на прочутия балет по музика на Карл Орф радват софийската публика

На 2 и 3 ноември на сцената на Софийската опера и балет бяха представени първите два от трите премиерни спектакли на прочутия балет по музика на Карл Орф  „Кармина Бурана“. Третият спектакъл е на 8 ноември.

Хореографията и режисурата е на Фреди Франдзути. Диригент Игор Богданов.

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части.

Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата – разбирана като богиня, на която човек трябва да се моли. Богинята на съдбата бива заместена от догмите на нестоящата религия.

Митът за мрачната готика, цитиран от популярната музика на Карл Орф, предизвикващ злото в неговата най-суеверна форма, ни връща към едни морално разядени общества, които чрез безскрупулност се противопоставят на страха от божественото наказание.

Както в един саббат на вещици през средновековието, в който девицата е жертвоприношение с цел омилостивяване.

Създава се един нов религиозен орден, но също така и един живот на отшелник на границата на ереста.

Втората част е посветена на природата (Флора). Идването на пролетта управлява самото усещане за плодовитост и жажда на живите същества да създават живот. Както в мита за Прозерпина, това е природата, която през пролетта предизвиква разцъфването на растенията и връзването на плода. Съзнаването, че тези събития са независими и освободени от религиозната молитва и че се случват независимо от нея.

Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. По един и същи начин пият и жената от благороден произход и жената от народа, духовникът и рицарят. Кръчмарят, като един демон от пъкъла, съблазнява клиентите, подканяйки ги да влязат. И тук се сблъскваме с жертва на приношение, един лебед, осъден да бъде изпечен на грил, цитиране и перефразиране на мъченията, наложени на християнските светци.

В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения. На финала на спектакъла скитащите проповедници (Clerici Vagantes)  губят историческата си конотация и се преобразуват в почти „ню ейдж“ група, която увековечава посланията на „Кармина бурана“ в една оптимистична и идеалистична версия.

Постановчикът хореограф Фреди Франдзути се грижи и за видимата част, като измисля костюми в готически стил - средновековни, като креативната музика на Орф.

Действащи лица и изпълнители, постановъчен екип:
Съдбата - Памела Пандова
Девицата - Марта Петкова
Еретикът, Избранникът, Ангела - Цецо Иванов
Младият селянин - Джон Абенанти
Животинското създание - София Цуцакова
Демоничният кръчмар, Прелъстител - Емил Йорданов
Лебед - Александър Александров
Истината - Георги Банчев
Свободната любов - Франческо Конджусти, Матю Уитъл

Солисти:
Девойка - Станислава Момекова
Април, Абат, Пияница и Момък - Александър Крунев
просяк - Димитър Арнаудов

Сценография, художествено осветление и костюми - Фреди Франдзути
Репетитори - Мария Илиева,Трифон Митев
Помощник режисьор - Риолина Топалова
Художествен ръководител на балета - Сара-Нора Кръстева

Кой е Фреди Франдзцути, хореографът и режисьорът на „Кармина Бурана“?

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил.

Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“ – всички играни  с много голям успех в различни европейски театри.

Той е провъзгласен от критиката за „Младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и „Един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития.
 

Сподели в
 

Записите в Sofia Opera Pearls Streams на „Дон Кихот“ от Масне с Орлин Анастасов и на „Джоконда“ от Понкиели с Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Румен Дойков, Стефка Минева, вървят съответно на 21 и на 22 март във фейсбук профила на Операта

21.03.2020/15:29

Софийската опера и балет кани почитателите си на операта „Дон Жуан” от Волфганг Амадеус Моцарт, чиято премиера беше през 2019 година, на още две нейни представления.

26.02.2020/16:32

Представленията на Софийската опера, режисирани от Филипо Тонтон, ще са от 19 часа. Участват Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Гергана Русекова, Боясгалан Дашням, Светозар Рангелов, Веселин Михайлов и др. На 6 и 8 март в ролята на граф Ди Луна гостува Джеонгхйеок Сео от Корея, ученик от школата на Райна Кабаиванска.

22.02.2020/21:07

За Деня на влюбените 14 февруари Софийска опера и балет предлага на всички, отдадени на любовта, специално предложение - Абонаментен цикъл за три балетни спектакъла.

10.02.2020/20:13

Снимки, пресъздаващи атмосферата и внушението на спектаклите на Софийската опера и балет при гостуването й в Болшой театър – Москва, представя откритата в парламента фотоекспозиция.

05.02.2020/20:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки