Начало
 
 

30 години преход в 100 кадъра

12.11.2019 /14:15 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тези дни водопадът от спомени, анализи, книги, документални ленти и прочие, посветени на 30 лета преход, ни заливат като Ниагарски водопад. Да не говорим, че някак настрани останаха спомените за най-истинските лица на промените и онези, които през всичките тези години тичаха и отразяваха събитията след 10 ноември. Говоря за фотолетописците и журналистите, които отсъстват от хрониките на промените.

Е, най-после тази несправедливост беше изправена. И кой, ако не самите герои успяха да покажат, че на хоризонта юбилеен има и такива, които, ако ги нямаше, разказите на драгите ни политици щяха да бъдат само едни празни думи.

В Клуба на фоторепортерите самите те си спретнаха една уникална фотоизложба, която разказва откровено, със силата на документ, за случващото се през 30 години преход. „30 години в 100 кадъра“ е разказът на колегите от различните медии, който най-достоверно описва случилото се и това, което днес става, във времето на т. нар. демокрация.

За пореден път майсторите на обектива доказаха, че са Фотолетописци Храбри, защото всички, които сме в занаята, знаем, че не ни посрещаха в онези бурни години и в епицентъра на събитията с гвардейска музика, а ни гонеха, ругаеха и дори някои ги биеха, но драгите читатели и зрители бяха информирани от първа ръка за случващото се, дали на кръгли маси или по бунтовните улици и площади.

Изложбата може спокойно да бъде определена като нестандартна и уникална и това ще го забележат всички, които посетят Клуба на фоторепротерите, намиращ се на най-древната улица в София – римската в Ларгото на града.

„Решихме нашия разказа за 30-те години преход да се казва „30 години в 100 кадъра“, като една заигравка с израза за 100 дни толеранс на всяко ново правителство – каза за сайта на СБЖ председателят на Клуба  Рада Петкова. - И нашата отсрочка е още по 100 и още по 100 като тях. Специално за тази изложба решихме, че тя няма да разказва само за първите две години от т. нар. „демокрация“, а всеки ще участва със снимки за това какво му е направило впечатление през всичките тези 30 години. Спестили сме единствено два кадъра, които нямат място в експозицията, и това са от Великото народно събрание на тези, които седяха вдясно в залата, и след това от първото обикновено НС на тези, които останаха вдясно, защото много от десните отидоха в ляво. Да си кажем откровено с теб, Роза, ние фоторепортерите и журналистите знаем цялата история. Ние винаги сме били в нещата, било то добри или нелепи. Защо само ще си говорим, и то всеки каквото си поиска, а няма да се обърнем към фактите, които са запечатани в нашите снимки. Тези фотографии са само една малка част, една троха, от случилото се през онези години. Когато правихме изложбата, не искахме да ги редим тематично, а да има дженк. Да има освен протести, речи и някакви голи герои, известни артисти и певци, както и знаковите фигури, каквито са Радой Ралин, Антоан Николов, не знам защо обаче д-р Петър Дертлиев го няма, но се надявам, че в следващата стотица ще го има. Но за съжаление през всичките тези дни на говорене и на спомени също го нямаше, то не само той, а и много други хора, които направиха немалко, не се споменават, за съжаление.“

А за самата Рада Петкова, едно от авторитетните имена във фотожурналистиката, тези 30 години са нещото, което е отминало като един дъх. Връщайки лентата назад, тя си спомня за онази еуфория, която тогава ни беше завладяла. Как всички ходехме пеша и тичахме от рано сутрин до късно вечер по многобройните събития и бързахме да се приберем по редакциите и да ги отразим навреме.

„Но това бяха едни страхотни емоции – вълнува се Рада, - които, в интерес на истината, бяха излъгани. И точно затова тази изложба е такава – всеки от колегите е пуснал каквото иска – мечки, които и тях сега ги няма по софийските улици, просяци, политици. Но кадрите са и иносказателни за времето, което беше.Това се те, българските фоторепортери, чиято професия в последно време започва да се елиминира. Нароиха се едни, които грабват айфона и си мислят, че са черешката на тортата. А нашият труд си заслужава да бъде оценен, и то подобаващо, защото вече май ставаме изчезващ вид.“

Слушам Рада Петкова, която ми разказва за изложбата, а в гласа й долавям несамо емоцията от спомените, радостта от събитието, което е събрало много от фотолетописците, било то на минали, било и на настоящи събития, а също и болка за днешното пренебрежение към този толкова труден занаят.

Разказаното в образи и снимки от фоторепортерите кара всеки не само да се върне назад в спомените си, а да се замисли каква цена е платил всеки един години наред, тичащ по дирите на събитията и героите от снимките, за това колко пъти те са били насаме и единствено в епицентъра на погроми или протести с риска дали ще се приберат здрави в редакциите или при семействата си. И без да бъда патетична, ще кажа, че през тези 30 лета да си фоторепортер или репортер се беше попадение в десетката, защото имаше за какво да разкажем.

Ако някой попита кое преобладава в изложбата, ще кажа: майсторството на фоторепортерите. Фотографиите на Олег Попов, Иван Григоров, Тони Тончев, Рада Петкова, Виктор Гилтяй, Надежда Чипева, Милан Христов, Евгени Димитров, Иван Захариев, Асен Тонев и др. са вълнуващи разкази за отминалото и настоящето време.

Да ме простят тези, които пропускам, но в никакъв случай това не е тенденциозно, защото няма снимка, която да не те накара, гледайки я, да не се замислиш за събитието, запечатано на нея, и това какво е произтекло от него. Но да се разказва за нещо, което може да се види, си е просто напразно, защото по-добре всеки, който иска да се върне назад в годините, може да го стори като посети Клуба на фоторепортера и види изложбата.   

Снимки на Ани Петрова, Иван Григоров и Рада Петкова

 

Сподели в
 

Журналисти от 13 европейски държави, включително и в нашата, работят в условия на тревожно висок риск, алармира документът, изготвен от Европейския университетски институт, и разпространен от МФЖ, ЕФЖ и Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

26.07.2020/22:09

На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

26.07.2020/18:21

Юбилей днес празнува едно от емблематичните имена в българската международна журналистика - живеещият от години в Испания някогашен спецкор из „горещите точки” по света, който миналата година представи в СБЖ най-новата си книга „Репортер от миналото време”. СБЖ честити празника на Йосиф и семейството му.

25.07.2020/15:36

Известната журналистка и издателка спечели първа награда в раздел „Поезия” на националния конкурс „Диря в морето”.

24.07.2020/19:07

Навръх 78-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов почит към тях бе отдадена в мемориала им в София. Пред паметта им се поклониха писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици. Там бе и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова свърза заветите на Вапцаров и другарите му с днешния ни ден.

23.07.2020/19:45