Начало
 
 

Запознайте се: Хавана, неустоима и на 500 години

10.12.2019 /20:54 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Изглед от крепостта "Ла Кабаня" към 500-годишната Хавана. Снимка: Къдринка Къдринова

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

Пищни фойерверки над Хаванския залив, зрелищен спектакъл с песни и танци от всички жанрове на кубинската култура по стъпалата на блесналия в цялото си великолепие след дълъг ремонт Хавански Капитолий, многозначително и първо в историята официално посещение на испански крал в Република Куба...

Това бяха само част от ярките образи, запечатали в световните новини едно от най-атрактивните културно-исторически събития на годината - честването на 500-годишнината от основаването на вечно младата красавица Хавана, един от най-магнетичните градове на планетата, „перлата на Карибите”, столицата на Куба.

Апогеят на празненствата се падна, разбира се, навръх юбилея - на 16 ноември т.г. На този ден през 1519 г. испански заселници провеждат първата католическа литургия на мястото, където ще се разрасне селището им, наречено от тях Сан Кристобал де ла Абана.

Всъщност, цялата 2019-та преминава в Куба под знака както на 60-годишнината от революцията, така и на 500-годишнината на Хавана. И мога да твърдя, че съм усетила „на живо” тази несвършваща фиеста. Защото през месец май т.г. по покана на кубинското министерство на туризма имах щастието заедно с 263-ма журналисти от 53 страни да отразявам 39-тия Международен панаир на туризма FITCuba 2019. А той бе посветен специално на хаванския юбилей.

Вече за трети път бях поканена на тази ежегодна проява, която традиционно си избира един водещ акцент в представянето на кубинските туристически прелести. Миналата година например в центъра на програмата беше провинця Вия Клара, включваща красиви исторически градове като Санта Клара, Ремедиос, Сагуа Ла Гранде, както и цяла огърлица от курорти по кораловите острови из крайбрежието й като Санта Мария и Енсеначос.

Тази година фокусът на FITCuba 2019 беше изцяло върху 500-годишнината на Хавана, така че видяхме в цялата му пълнота грейналия й от старателни ремонти и реконструкции образ. От разцъфналата стара част на града и новите хотели, вдъхнали различен живот на исторически сгради, през обновения Капитолий, отворен спецално за нас още преди да бъде завършено ремонтирането му, до легендарния крайбрежен булевард Малекон, придобил ярък артистичен профил покрай провеждащото се точно по време на нашия престой хаванско биенале на изкуствата.

Открихме и по-слабо известните лица на Хавана - удивителната й Ботаническа градина, както и ферма за екологични храни, снабдяваща столични рестоанти.

Организаторите се постараха да се докоснем и до по-широка кубинска панорама. Разходиха ни също из долната Винялес в прочутата с най-добрия си тютюн провинция Пинар дел Рио. Опознахме и град Матансас, наричан „кубинската Атина” заради интелектуалната си слава. Не пропуснахме и вълшебните плажове и атракции на Варадеро.

И всичко това - потопено в емоцията от сърдечното общуване с неповторимите кубинци, вечно усмихнати, независимо от огромните проблеми, които не спира да им създава големият северен съсед...

Ще разкажа тук за „моята” 500-годишна Хавана, за „моята” неуниваща Куба - така, както ги видях при тазгодишното мое пътуване, седмото поред след първото ми стъпване на този вълшебен Остров на свободата още през далечната 1984 г. Няма как да мина в разказа си и без неизбежните фактологични отклонения, за да може по-ясно да се разбере през какво и как именно преминава днес тази калена в битки, но и винаги пълна с любов страна.

Връщайки се към раждането на Хавана на 16 ноември 1519 г., трябва да припомня, че споменатата католическа литургия се провежда в сянката на една сейба - характерно за тропиците в Африка и Америка гигантско дърво с мощен ствол и пищна корона, което може да достига до 50-70 м височина. Сейбата е много разпространена и обичана в Куба. Някои дори я смятат за типично национално дърво, наред с кралската палма.

Мястото под сянката на сейбата от онзи далечен 16 ноември преди 500 години днес се пада на историческия Площад на оръжията в старата част на Хавана, първият площад при раждането на града. И сейбата неизменно също е там - вече пет века. Разбира се, дървото, което обикновено живее по 50-60 години, макар понякога да изкарва и двойно повече, се подновява периодично. Сегашното е младо, засадено е преди три години, когато предишното е рухнало от старост.

През 1754 г. до тогавашната сейба е издигната и колона в чест на основаването на града. На върха й е Девата, покровителка на мореплавателите. В подножието пък е бюстът на конкистадора Ернандо де Сото, губернатор на Куба и Флорида през 1537-1539 г., прочул се и с експедицията си из днешните южни щати на САЩ. Той е първият европеец, стигнал до река Мисисипи.

През 1828 г. към мемориалния комплекс около сейбата се добавя и малкият храм отзад. Вътре има бюст на откривателя на Новия свят и на Куба Христофор Колумб.

Популярно поверие твърди, че ако в нощта на 16 ноември обиколиш три пъти сейбата, повтаряйки свое заветно желание, после застанеш с гръб към дървото и хвърлиш през рамото си монета към корените, без да гледаш къде ще падне, то желанието ще се сбъдне. И на всеки 16-ти ноември кубинците заформят опашки край сейбата. Това е вече утвърден ритуал.

Навръх 500-годишнината на града също се заредиха такива дълги опашки, веднага след окъпалия града проливен тропически дъжд, осуетил един от юбилейните концерти.

Винаги, когато съм в Хавана, приятелите ми ме водят при свещената сейба, за да изпълним ритуала. Нищо, че не съм се случвала там никога досега точно на 16 ноември.

През септември т.г. направих в СБЖ мултимедийна презентация под надслова „Куба днес: поглед на журналиста” - с много снимки и видеозаписи от FITCuba 2019. Желанието ми бе да „заразя” и българската публика с юбилейното хаванско настроение, да покажа и други красоти на Острова на свободата, както и да разкажа общо за кубинската реалност,

На презентацията присъства и кубинската посланичка у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, която допълни мултимедийните образи и с богата фотоизложба за страната си. Дълбоко ме трогна и с паметния подарък, който ми връчи - специално юбилейно издание на парфюм „500 години Хавана”. Металният връх на стъкления флакон е оформен като най-популярния символ на кубинската столица - бронзовата женска фигурка на La Giraldilla.

Тя се извисява върху кулата на най-старата хаванска Крепост на кралската сила, също разположена на Площада на оръжията. Скулптурата е издигната там през 1632 г. в памет на доня Инес (според някои източници името е Исабел), съпругата на губернатора Ернандо де Сото, който през 1539 г. потегля за Флорида и никога не се връща, защото умира от треска край браговете на Мисисипи.

При тръгването си от Хавана конкистадорът нарежда докато го няма, губернаторският пост да се заема от жена му. Така доня Инес става първата и единствена досега губернаторка на Хавана. Управлява до 1544 г., когато разбира, че мъжът й е мъртъв и няма да го види повече. Отчаяна, тя се прибира в Испания и след две години умира. Според легендата - от мъка по любимия.

През петте години, докато го чакала в Хавана, всеки ден се изкачвала на кулата на Крепостта на кралската сила и се взирала в морето с надежда, че ще зърне неговия завръщащ се кораб. Но напразно... Нейната любов става легендарна и вдъхновява един от следващите губернатори да поръча скулптурата La Giraldilla и да я издигне на върха на същата кула, откъдето вечно да гледа морето.

Днес върху кулата е кацнала реплика на оригиналната бронзова фигура, която през 1926 г. била съборена от мощен ураган и оттогава е прибрана в музея на крепостта.

Ей такива постоянни пътешествия в живата история предлага Хавана на всяка крачка. Те винаги са заредени и с много любов - най-вече към живота в цялата му пълнота и красота. Именно тази бликаща отвсякъде любов е магията, помогнала на Куба и на най-бляскавия й град-перла да устоят на толкова натрупани векове, природни стихии и световни превратности.

Всеизвестно е, че най-голямото съвременно изпитание за кубинците е продължаващата вече близо 60 години безпощадна финансово-икономическа блокада на САЩ, причинила досега на Острова на свободата щети за над 900 милиарда долара. Поредният тежък удар от тази серия, нанесен от правителството на настоящия американски президент Доналд Тръмп, беше активирането през пролетта на тази година на замразявания от всички предходни администрации на САЩ член 3 от приетия още през 1996 г. санкционен закон „Хелмс-Бъртън”.

Задвиженият сега член удря и по трети страни, които инвестират и си сътрудничат с Куба. На мушката са големи световни компании, които чрез смесените си фирми на Острова на свободата ползват бивша американска собственост, национализирана през 1960 г., или имат партньорски отношения с кубински институции от „черния списък” на Вашингтон. Атакувани с многомилионни искове са хотелски вериги, транспортни компании, банкови институции и т.н.

Отвореното широко ветрило в новото ожесточаване на блокадата от ерата на Тръмп включва също механизми за възпрепятстване на международните разплащания на Куба и на опитите й да получава кредити. Драстични глоби се стоварват върху откликващи на кубинските нужди чужди банки.

Тръмп и екипът му не крият, че целта им е задушаването на независима Куба. Те гледат на нея като на скачен съд със съседна Венесуела. Отношенията между двете страни наистина са традиционно много близки. Включват и договор за бартер на венесуелски петрол срещу работа на кубински лекари и учители във Венесуела.

Сегашното Вашингтонско ръководство е амбицирано да предизвика срив и в Хавана, и в Каракас чрез възпрепятстване на финансово-икономическия живот на двете страни, чрез блокаж на търговията им. С много усилия, със саможертви и лишения и със силни съюзници като Русия и Китай ръководствата на Куба и Венесуела все пак успяват да устоят на американския натиск.

Куба разполага със силна международна подкрепа в дългогодишната си кампания за отмяна на блокадата на САЩ. От 1992 г. тя ежегодно внася в Общото събрание на ООН своя резолюция с искане за такава отмяна. И при гласуването неизменно получава подкрепата на огромното мнозинство от членките на световната организация.

Тази година  отново стана така. 187 държави гласуваха „за” кубинската резолюция. „Против” традиционно бяха САЩ (макар че по времето на Барак Обама - през 2016 г. - дори САЩ се въздържаха) и Израел. Към тях обаче сега за първи път се присъедини и Бразилия, командвана от крайнодесния президент Жаир Болсонаро - същият, който изгони от страната си кубинските лекари, работили там по договор с регионална здравна организация.

Вот „въздържали се” дадоха Колумбия и Украйна. А и двете държави дължат много на Куба.

Колумбия е страната, която с големи трудности през 2016 г. постигна сключване на мирно споразумение между властите и левите партизани след над 50-годишна вътрешна война. И това стана в резултат на активно кубинско посредничество в дълггия преговорен процес, домакинстван и всячески подпомаган именно от Куба, чийто принос за позитивния резултат е от ключово значение.

А що се отнася до решението на украинското ръководството да се „въздържи” по кубинската резолюция, то няма как да се хареса на онази голяма част от украинците, която има съвест и не може да забрави какво направи Островът на свободата за децата от Чернобил.

Дори в най-тежките за Куба години, когато тя беше изоставена от бившия соцлагер и нейният БВП се срина с 30%, тази страна в жестока американска блокада с цената на неимоверни усилия поддържаше мащабна програма за лечение на деца със заболявания, развити вследствие на аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г.

Програмата, лансирана лично от кубинския лидер Фидел Кастро, бе напълно безплатна, тоест финансираната от задушавания от блокадата на САЩ кубински бюджет. Тя продължи 25 години - от 1990 г. до 2016 г. - и през нея минаха 25 000 деца. 20 000 от тях - украинчета, а останалите - русначета и беларусчета. Всичките - завинаги признателни на невероятната кубинска медицина, която се гради не само върху научни и технически постижения, а най-вече върху човешкото отношение към пациента и топлата линчна връзка с лекаря.

Това е тайната, която прави толкова обичани кубинските лекари и медицински кадри в многобройните им мисии по света и днес. Около 40 000 от тях работят в десетки държави, отиват в места, където колегите им от други страни не стъпват. Именно на самоотвережеността на кубинците в бели престилки светът дължи и овладяването на епидемията от ебола в Африка през 2014 г., за което специална благодарност бе отправена от Световната здравна организация.

Днес САЩ се стремят да саботират чрез свои съюзни правителства медицинските мисии на Куба в чужбина, за да ударят и по този източник на приходи за кубинския бюджет. Трябва да се знае, че процентът от чуждестранните заплати на кубински медици, отчисляван за бюджета, е предназначен да поддържа безплатното здравеопазване за гражданите на острова. Тоест - прекъсването на кубинските медицински мисии от проамерикански правителства като бразилското или еквадорското, директно заплашва здравето и живота на кубинския народ, какъвто е ефектът и на цялата блокада на САЩ.

Твърд поддръжник на отмяната на американската блокада е Европейският съюз, който има слючено с Куба споразумение за широко сътруднчество. В официални позиции и изявления досегашната  върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини неколкократно осъди активирането от Доналд Тръмп на член 3 от закона „Хелмс-Бъртан”. Тя предупреди, че ЕС може да приложи и контрамерки срещу САЩ по линия на Световната търговска организация, ако европейски компании, стъпили в Куба, пострадат от американските санкции.

Активен двигател на тази политика на ЕС е Испания, която от десетилетия има мащабно бизнес присъствие на Острова на свободата. Връзката между двете страни, естествено, е и историческа, и културна, и дори роднинска. Бащата на Фидел Кастро, например, е испанец, родом от Галисия, заселил се в Куба след войната й за независимост. И много други семейства имат подобно кръвно родство с родината майка Испания.

Така над една трета от кубинците днес разполагат и с испанско гражданство, след като Мадрид даде възможност на всички жители от бившите си колонии, които докажат наличието на дядо или баба испанец, да получат испански паспорт. Поради най-късия исторически интервал след еманципирането си от испанска власт кубинците са първенци по този показател.

Куба е най-любимата на испанците сред някогашните им колонии в Латинска Америка. Тя е от първите им придобивки в Новия свят, възхвалявана за красотата си още от Христофор Колумб, а после превърната от конкистадора Диего Валаскес де Куеяр (да не се бърка с художника Диего Родригес де Силва и Веласкес!) в отвъдморското бижу на испанската корона. Освен това Куба последна получава независимост - в резултат на Испано-американската война,приключила през 1898 г., когато САЩ в последния момент се намесват в дълго водените преди това от кубинците битки за освобождение. И така набързо придърпват острова под собствения си неоколониален похлупак.

За Испания и до днес загубата на Куба отеква болезнено. Дотолкова, че дори се е родила специална поговорка. Когато някой испанец претърпи голям провал, и досега го утешават с фразата: „Нищо, в Куба загубихме повече”.

Днес обаче може да се каже, че Испания си връща стократно загубеното, защото печели и симпатиите на кубинците като влиятелна световна сила, която ги защитава от посегателствата на САЩ, спомага за развитието на икономиката им и води след себе си по този път и целия ЕС.

Международният панаир на туризма FITCuba 2019, който през май т.г. отново - за седми път - ме отведе в Хавана, не само беше посветен на 500-годишнината на кубинската столица, но и беше обявил за страна почетен гост тъкмо Испания. Защото това е фактическата основателка на „перлата на Карибите”. И защото 70% от испанските инвестиции в Куба са тъкмо в туризма.

Испанската министърка на индустрията, търговията и туризма Мария Рейес Марото беше категорична по време на всички свои прояви на FITCuba 2019 - Испания е твърдо против посегатествата на американските санкции, както заради своите фирми, така и заради ценностни мотиви. 

„Ние сме тук, не само за да браним интересите на испанските компании, но и за да подадем ръка на кубинския народ, с който сме едно семейство, имаме обща история и култура,” каза министърката. „Разчитайте не само на испанските фирми, но и на испанското правителство, за да направим заедно повече за развитието на туризма в Куба. Имаме средствата и желанието за това,” изтъкна още Мария Рейес Марото.

На свой ред домакинът на FITCuba 2019 - кубинският министър на туризма Мануел Мареро Крус, подчерта, че Хавана гарантира със своето законодателство неприкосновеността на чуждите инвестиции в икономиката си и че винаги ще бъде признателна и ще бъде редом с всички онези, които са й подавали ръка в трудното оцеляване под бруталния американски натиск през годините.

Трябва да се отбележи, че наред с Испания такъв принос има и Канада, която продължава да е първенец по ежегоден брой туристи, посещаващи острова.

Допреди тазгодишните нововъведения на Тръмп в санкциите на второ място уверено си стояха американските туристи, като мнозинството от тях идваха в Куба с круизните кораби, обикалящи страните от Мексиканския залив и Карибско море. Но Тръмп забрани на американските круизни кораби да се отбиват в кубински пристанища, броени дни след като завърши FITCuba 2019. В архива ми останаха снимки с вероятно един от последните такива гиганстски плавателни съдове от САЩ, акостирали в Хаванското пристанище.

Все пак пристанището не остана празно. В него продължиха да идват круизни кораби на компании от Норвегия, Германия, Швейцария и т.н. Много българи също ползват от възможностите на този тип туризъм, който излиза и доста изгодно финансово.

Министър Мануел Мареро Крус, с когото се познаваме от досегашните ми участия в предишни издания на FITCuba, и този път отново откликна на молбата ми накратко да коментира сътрудничеството с България в областта на туризма: „Поздравявам вашата хубава страна, с която имаме дълга история на приятелство и сътрудничество. Броят на българските туристи в Куба нараства и ние ще се стараем да стават все повече. Винаги сте добре дошли у нас”.

Действтелно, през миналата година е отбелязан чувствителен ръст на българите, гостували на Острова на свободата и до края на тази година се очаква те да надхвърлят 10 000 души.

Панаирното градче на FITCuba 2019 беше разположено в старинната испанска крепост „Ла Кабаня”, от която се окрива вълшебна гледка към Хавана. Пълното име на крепостта е „Сан Карлос де ла Кабаня”. Испанците я строят, за да укрепят защитата на Хавана от пирати и от посегателствата на англичаните. При завършването си през 1774 г. „Ла Кабаня” е била най-мощното защитно съобръжение в Новия свят.

В по-късни години е служила и като затвор за бунтовници. В нея например е лежал и националният герой на Куба, нейният „Апостол на Свободата”, идеологът на националното й освобождение, „кубинският Ботев”, поетът революционер Хосе Марти, който загива за свободата на родината си в сражение през 1895 г.

И до ден-днешен е запазена традицията всяка вечер в 21 часа от „Ла Кабаня” да ечи топовен изстрел. Нвремето това е бил знак, че се затваря пристанището. А днес е най-вече туристическа атракция. Ритуалът се изпълнява от гвардейци, облечени в някогашни кралски испански униформи.

Заедно с по-ранната крепост „Ел Моро”, издигната още през 1585 г. също на високия северен бряг на дълбокия Хавански залив, но с времето оказала се недостатъчно сигурна за отбраната на града, „Ла Кабаня” сега е пространство главно за културни събития, международни панаири и форуми.

А в средата на миналия век все още е била и военен обект, и затвор. В нея са били базирани военни части по време на диктатурата на Фулхенсио Батиста. И именно насам се насочва първата партизанска колона начело с Ернесто Че Гевара, която навлиза в Хавана на 2 януари 1959 г., след победата на Кубинската революция и бягството на Батиста от страната.

Партизаните на Че водят бой, за да изтласкат войниците и да завладеят крепостта. Установяват се в „Ла Кабаня” и там изчакват идването на Фидел с основните сили на партизанската армия на 8 януари 1959 г.

Че Гевара е назначен за комендант на крепостта и остава в нея в първите месеци след революцията. Днес помещенията на кабинета му там и на неговата приемна са превърнати в музей. Архивните документи и материали могат да кажат много на онези, които искат да научат от първоизточника какво се е случвало в „Ла Кабаня” между януари и май 1959 г. А не да вярват на наводнилите през последните години интернет спекулации, извращаващи истината.

Била съм в този скромен музей още през 2008-ма. Тази година отново отидох там, въпреки че той беше затворен, защото екскурзиводите и повечето служители бяха ангажирани с грижата за гостите на FITCuba 2019. Но все пак ме оставиха да го разгледам. Можах в пълно спокойствие, сама, да видя не само личните вещи на Че от експозицията, но и да съпоставя данните й с онези, които бълват социалните мрежи напоследък.

Бързото обобщение е, че трябва много да се внимава с агресивната пропаганда в мрежите, която усърдно цапа образа на Че Гевара и се опитва да го представи за „масов убиец”, ръководил едва ли не лично разстрелите на враговете на революцията в „Ла Кабаня”.

А какава е истината? Заради нея още тогава, в началото на 1959-та, лично Фидел Кастро стартира „Операциа Истина”. И кани над 400 чуждестранни журналисти, за да се убедят „на живо” какво представляват публичните процеси срещу доносниците, мъчителите, палачите на борците против зловещата диктатура на Батиста. Такива процеси се провеждат в „Ла Кабаня”, както и на доста други места из Куба.

Но това не е линч, не е саморазправа. Фидел много се опасява именно от това, като знае колко зверски е постъпвал режимът на Батиста с противниците си, на какви изтезания ги е подлагал, как ги е избивал без съд и присъда. Общо 20 000 са жертвите на Батиста между преврата му през 1952 г. и бягството му в новогодишната нощ срещу 1 януари 1959 г. Семействата на репресираните от неговия режим жадуват за възмездие.

Фидел знае какви рискове крие повикът на пролятата кърв, знае как справедливият гняв може да се изроди в кървава вакханалия. Точно това се случва при свалянето на предишния най-зловещ диктатор в Куба - Херардо Мачадо - през 1933 г. Бликналото тогава спонтанно насилие провокира първия преврат на все още сержанта Фулхенсио Батиста...

Стремейки се да избегне именно това, Фидел след Кубинската революция през 1959 г. дава ход на публични процеси, на които семействата на убитите и измъчваните от режима на Батиста да представят пред целия народ своите обвениния и доказателста. И сформраните трибунали от юристи пак публично да отсъждат.

Част от тези трибунали заседават в „Ла Кабаня”. Задържани и предадени на сформираната Разследваща комисия са около 3000 обвинени за престъпления лица. При разглеждане на случаите се установява, че само за 777 от тях обвиненията са основателни, и делата са предадени на трибуналите. За това свидетелства Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос. Той е бил адвокат, но и капитан от въстаническата колона на Че Гевара, установила се в „Ла Кабаня”. Именно на него Че възлага да оглави Разследващата комисия.

Като комендант на „Ла Кабаня” Че не участва пряко нито в работата на комисията, нито в заседанията на трибуналите. Той обаче е член на Висшия военен съвет – апелационния орган, пред който осъдените могат да обжалват присъдите си. В кабинета си в „Ла Кабаня” Че приема и изслушва всички роднини и близки на подсъдимите – „в съответствие с нашите хуманни разбирания и с уважение към неприятеля”, както пише в спомените си Алейда Марч, която по онова време е негова съратничка и секретарка, а след това става негова съпруга и майка на 4 от децата му.

А ето и свидетелствата на председателя на Разследващата комисия Мигел Анхел Дуке де Естрада Рамос. Той е категоричен: „Съдебните процеси, които започнаха в „Ла Кабаня” на 1 февруари и завършиха на 25 май (1959 г.), бяха провеждани в пълно съответствие със закона”. За 114 дни за били проведени заседанията на 346 военни съвета (трибунали). 43 от тези трибунали са издали 77 смъртни присъди.

Всички осъдени са обжалвали пред Висшия военен съвет, който е разгледал делата на 37 свои заседания.

Че Гевара е председателствал 7 такива заседания, които са се състояли през февруари 1959-та. На тях са били разгледани 13 дела. В едно от тях смъртната присъда е била отменена, в 12 е потвърдена. Общо от всички обжалвани 77 смъртни присъди са били отменени 26 и са били заместени от други наказания. 51 от смъртните присъди са били потвърдени и приведени в изпълнение. От юли 1959 г. обжалванията на присъдите се поемат от Върховния съд на страната.

Характерното за процесите в „Ла Кабаня” в периода февруари-май 1959 г. е, че те се провеждат напълно открито и публично, в присъствието на медиите, включително и на онези 400 чуждестранни кореспонденти - това е именно съставната част на „Операция Истина”, стартирана от Фидел, за да бъдат обезсилени медийните спекулации.

Но ето, оказва се, дори и 60 г. по-късно в социалните мрежи продължава да е лесно истината да бъде подменена...

Иначе всеки, стигнал до музея на Че в „Ла Кабаня”, може да го види на снимките там в компанията на френски журналистки, които са инспектирали тъкмо процесите. Или на Хърбърт Матюс - легендарния кореспондент на „Ню Йорк Таймс”, написал първия репортаж за партизаните от Сиера Маестра още през 1957 г. и дошъл в началото на 1959 г. в „Ла Кабаня”, за да провери какво правят победилите негови герои. Не е бил притеснен от видяното, иначе историята щеше да е записала съответни негови репортажи. А не е.

60 години са минали оттогава. Но официалните власти в Съединените щати още продължават да отмъщават на Куба с пещерни рефлекси, с пропагандни лъжи и със санкционни бухалки, неспособни да й простят национализацията, отнела им „техния” остров.

По-конкретно: преди революцията в американски ръце са били 70% от кубинската икономика, което означава 90% от минната промишленост, 90% от електическите и телефонните компании, 80% от комуналните услуги, 80% от търговията с горива, 40% от производството на нерафинирана захар, 50% от захарните плантации.

След национализацията през 1960 г. действащите в Куба 979 американски компании губят 2 млн. хектара обработваема земя, 1 млрд. долара преки инвестиции, 39 фабрики...

И ето, оттогава та чак до днес американският отговор не знае граници в озлоблението. Малка пауза имаше само около „размразяването”, подето за кратко от Барак Обама и породило много надежди в Куба за нормализиране на отношенията със САЩ. С идването в Белия дом на Доналд Тръмп те бяха попарени и нещата се върнаха дори по-назад, отколкото бяха преди Обама...

Тясно вързан за най-крайното, най-богато и най-влиятелно антикастристко крило в кубинската емиграция във Флорда, Тръмп стриктно следва неговата линия в политиката си не само спрямо Куба, но и спрямо цяла Латинска Америка, очевидно разчитайки на подкрепата му за мечтаното си преизбиране догодина.

А преди да стане президент, същият този Тръмп е имал други щения. Както публично заявява в края на 2016-та един от най-големите инвеститори в Куба - шефът на испанската хотелска верига „Иберостар” Мигел Флуша, Тръмп сериозно е проучвал възможности да се сдобие с хотел в Куба и да изгради там голф-игрище. Но после политикът Тръмп надделява над бизнесмена.

С работещия с Куба още от 1993 г. дон Мигел Флуша се запознах по време на FITCuba 2019. Програмата ни включваше посещение на най-новото му кубинско бижу - разположения на емблечатичния булевард „Пасео дел Прадо” петзвезден хотел „Пакард Иберостар”. Той е съвместна собственост на испанската верига с кубинската туристическа фирма „Гавиота”, която според САЩ е свързана с въоръжените сили на Куба и затова също е „санкционна”.

Откритият през 2018-та обновен „Пакард” е възстановка на някогашния хотел със същото име, в който са отсядали легеди като чилийския поет Пабло Неруда или холивудската звезда Марлон Брандо. Първите три етажа са във възродената старинна сграда, а нагоре и настрани е достроена супермодерна нова част, включваща дори футуристичен басейн в отвореното пространство между петия и седмия етаж.

Дон Мигел Флуша не за първи път щедро влага средства във възстановяване на старинни архитектурни прелести на Хавана. Покрай това е станал близък приятел и с Историка на кубинската столица (това там е официална длъжност) - големия интелектуалец д-р Еусебио Леал, който оглавява Националната мрежа за съхраняване на историческото наследство на кубинските градове.

За всеки кубинец Еусебио Леал е въплъщение на апостолската отдаденост на делото за възраждане на първо място на Старата Хавана, а също и на историческия облик на останалата част на Куба. Неоценим е приносът му за постигнатото.

Ако днес старините на Хавана сияят с целия си блясък, във всяка тяхна искрица е вградена и енергията на Еусебио Леал. Наред с всичко друго, той притежава и таланта да убеждава чуждестранни предприемачи съвместно с кубинската държава да инверстират в реконструкциите.

Това директно го призна и дон Мигел Флуша, прегърнал през рамо Еусебио Леал на представянето на специална книга за възстановяването на хотел „Пакард” по време на FITCuba2019: „В света, в който живеем, е важно фирмите да имат душа. Не само да печелим пари, но и да се грижим за важни неща като историята на този красив град, на старата му част, която печели възхищението и уважението на цял свят заради работата, години наред извършвана от големия ни приятел Еусебио Леал”.

Още веднага след откриването му в края на 2018-та САЩ внасят и хотел „Пакард” в своя санкционен списък, включващ над 200 хотела и други компании в Куба. Причината е партньорството в собствеността между „Иберостар” и споменатата кубинска „Гавиота”.

Това обаче не отказва нито дон Мигел Флуша, нито други испански предприемачи, нито официален Мадрид от твърдото решение да продължат сътрудничеството си с Куба. Нещо повече. Когато испанският крал Фелипе и кралица Летисия пристигнаха на историческо посещение в Хавана точно в навечерието на 500-годишнината й, те многозначително отседнаха не къде да е другаде, а именно в „Пакард”.

Крал Фелипе се видя с испански бизнесмени и също като гостувалия на Острова на свободата по-рано тази година испански премиер Педро Санчес, ги увери, че Мадрид твърдо ще брани правата им от посегателствата на САЩ.

А външният министър на Испания и днес вече висш представител по външната политика на ЕС Жозеп Борел, който придружаваше краля, категорично осъди американската блокада на Куба, за първи път използвайки именно думата "блокада", а не евфемистичното "ембарго".

Ето думите на Борел: „Отхвърляме категорично действията на САЩ срещу Куба. Отхвърляме американската блокада, трябва да наричаме нещата с точните им имена”. Той добави, че както Испания, така и ЕС „отхвърлят, не приемат и ще се противопоставят" на претенциите на Съединените щати за екстратериториално приложение на техните закони, което според него представлява „злоупотреба с власт в разрез с международното право".

Уви, Тръмп отговори с поредна грозна гавра. Неговият „подарък" навръх юбилея на Хавана бе да добави към американския санкционен списък още пет кубински хотела с чуждестранно участие, всичките много притегателни за туристите. Единият от тях е „на пъпа” на Хавана, петзвезден, другият е във Варадеро, а три са из приказния коралов архипелаг „Хардинес дел Рей” („Градините на краля”)...

Архипелагът очевидно е избран от Вашингтон специално заради името му, защото демонстративната мярка бе оповестена непосредствено след края на визитата на испанския крал в Куба...

А посещението премина изключително позитивно. Дон Фелипе и доня Летисия бяха възхитени от красотите на Хавана, из които ги съпровождаше Еусебио Леал. Очарова ги и възможността да общуват непосредствено с жителите на града при разходките си из него.

Все пак кралят не пропусна да засегне пред своя домакин - кубинския президент Мигел Диас-Канел, и дежурната тема за демокрацията и човешките права, макар и по дипломатически умерено, давайки за пример испанския преход и конституцията от 1978 г. Направи го в словото си на вечерята, която даде в чест на кубинското държавно ръководсгво на емблематично място - в някогашния дворец на испанския губернатор на Хавана, където днес се намира музеят на града.

По предварителен протокол на вечерята не се предвиждаха речи. Но след като кралят все пак се изказа, Диас-Канел не пропусна да отговори. И той намери меки изрази, но с ясно послание, наблягайки на суверенитата и независимостта на кубинците в решенията им с каква скорост и в каква посока да осъществяват избраните от самите тях промени. „По този път, който сме избрали по собствена воля, е важно да разчитаме на компанията на истинските ни приятели по света, и испанците са сред тях,” обобщи кубинският президент.

Факт е , че точно в тази юбилейна за Хавана година в Куба влезе в сила нова конституция, одобрена с референдум. Тя регламентира важни промени в икономическата, социалната и институционалната структура на държавата, включително частната инициатива и данъчната система.

Иначе промените, които постъпателно вървят в Куба още от 2011 г. насам, вече отдавна са утвърдили като активен и ефективен икономически фактор частните ресторанти, хотели, ферми и т.н. Дали са простор на множество частни фризьорници и бръснарници, както и на различни други частни услуги.

Куба се развива и адаптира към променящия се свят. Голямата й пречка по този път продължава да бъде американската блокада. Но всички признават, че има и по-малки, също много неприятни спънки - като например тежката бюрокрация, която още не е в крак с изисквания от времето динамизъм.

Нищо обаче не може да спре винаги изобретателните кубинци да си намират най-разнообразни „ниши” за търговия или дребен бизнес. Домакини подреждат на верандите на домовете си импровизирани сергии с домашни потреби или дрехи. По-сръчни техни приятелки пък започват да подстригват или боядисват косите на съседките си под някой навес в двора.

А мъжете им изчукват и възраждат стари коли - майсторлък, в който кубинците нямат равни на себе си и който, както е известно, е запазил живи и омайни за туристите американски автомобили от 50-те. Всеки собственик на такава кола в зависимост от качеството й се захваща или с маршругни превози по различни диагонални линии из Хавана, или с турове само за чужденци.

В историческия център е пълно и с нагиздени баби в шарени тюрбани и неизменно с пури в ярко начервените устни, които с радост позират за снимките ви. Но после си искат поне по един кук (конвертируемото кубинско песо, равно на едно евро).

„Паладарес”, както в Куба наричат частните ресторанти, могат да се видят на всяка крачка. Най-много са, разбира се, из най-туристическите улици и площади. Но ги има и в по-отдалечените квартали, защото и самите кубинци ги харесват. В най-популярните е трудно да се намерят места.

По някои „паладарес” си личи и пренастройката от намалелия след мерките на Тръмп поток американски туристи към все по-умножаващите се руски гости. На прочутия крайбрежен булевард „Малекон” например снимах балкона на ресторант „Nazdarovie”.

Точно в дните на FITCuba 2019 „Малекон” беше станал и истинска галерия под открито небе за творби на участниците в провеждащото се по същото време Хаванско биенале на изкуствата. Изпълнени с много талант, фантазия, с неудържимото кубинско чувство за хумор и потопени в най-жизнената ежедневна среда, тези творби открояваха още една от типичните черти на Хавана - че изкуството и културата тук винаги бликат и на улицата, сред хората, а и от самите хора.

Българската посланичка в Куба Мария Донска откликна много живо на този неповторим хавански дух, като го преплете и с тазгодишното отбелязване там на 24 май. Тя покани големия кубински художник наивист и модернист Хосе Родригес Фустер да подготви оригинална мозайка под надслова „Българска стена”, в която той включи букви от славянската азбука, името на страната ни и образи на храма „Св. Ал. Невски”, на розата и на мартеницата.

„Българската стена” бе открита по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в колоритния хавански квартал Хайманитас, известен и като Фустерландия - по името на художника, който живее и твори там.

Наричат Фустер ту „карибския Пабло Пикасо”, ту „карибския Антонио Гауди” заради модернистичния му стил, вплетен и в дизайна на градската среда. Преобразил е с таланта си целия квартал, а и много от съседите му са се заразили от това увлечение - така, че сега всяко кътче там е аранжирано по неповторим начин, чак до уличните табели и пейките. Хайманитас вече е една от модерните забележителности на Хавана.

Разбира се, вечната класика в изкуството също е на всеобща почит. Най-красивата сграда в историческия център на кубинската столица несъмнено е Гран-театърът на името на легендарната кубинска балерина Алисия Алонсо, отишла си през октомври т. г. малко преди да навърши 99 години. Завършената през 1914 г. необарокова сграда е дело на белгийския архитект Пол Белу. Достойна за пищната фасада е и зрителната зала с 1500 места.

Театърът е по-стар от постройката - основан е още през 1838 г. и отначало се е помещавал другаде. На сцената му в различни години са се изявявали Енрико Карузо, Сара Бернар, Аделина Пати, дори и националният герой - поетът Хосе Марти.

Гран-театърът е дом на световноизвестиня Национален балет на Куба, създаден от неповторимата Алисия Алонсо. Тя приобщава към трупата и световноизвестния испански танцьор на фламенко Антонио Гадес, който от 1975 г. нататък тясно свързва живота и творчеството си с Куба. Син на испански републиканец и комунист по убеждения, Гадес е влюбен в Острова на свободата. На сватбата му в Хавана през 1982 г. с неговата половинка и майка на трите му дъщери - известната испанска певица и актриса Пепа Флорес (Марисол), кумуват Фидел Кастро и Алисия Алонсо.

Броени дни преди да почине от рак в Мадрид на 20 юли 2004 г. Гадес получава присъдното му по предложение на Фидел най-високото кубинско отличие - орден „Хосе Марти”. Последната воля на танцьора е неговият прах да бъде погребан в Куба. През 2005 г. урната е положена в мемориала на героите на революцията в Сантяго де Куба.

Днес бронзовият Антонио Гадес стои, небрежно подпрял рамо на една от колоните пред историческия Дворец на граф Ломбийо на Площада на Катедралата в Старата Хавана. Всеки може да го хване под ръка и да се снима с него. Не устоях на изкушението и аз.

Познавах лично Гадес. Интервюирах го в София през 1986 г., когато пристигна у нас за участие в сесия на Световния съвет на мира. Винаги е бил активен в обществените каузи и смяташе това за своя първа мисия. А за ярките си изяви на сцената и пред камерата ми каза:: „Не се смятам за никаква звезда. Аз съм просто работник на изкуството.”

Водихме този разговор в апогея на световната му слава, когато и у нас суперхитове бяха филмите на Карлос Саура с бляскавото участие на Гадес „Кървава сватба” и „Кармен”... Невероятен талант, невероятен човек! Винаги отивам да го видя, когато съм в Хавана - нищо, че вече е застинал в бронз. Важна е взаимната му обич с Куба, която го е изправила ей така, съвсем достъпен за прегръдки, на един от най-красивите старинни площади в столицата си...

Площадът на Катедралата е сред най-любимите за туристите. Не само заради величествения католически храм, построен през 1777 г., внесен в списъка на ЮНЕСКО и дал име на площада, но и заради цялата ретро-атмосфера на мястото. Тя се допълва и от споменатия Дворец на граф Ломбийо, край който е статуята на Антонио Гадес. Дворецът по едно време е подслонявал централната поща на града, а днес в него е офисът на Историка на Хавана - неуморния й реставратор Еусебио Леал.

На отсрещната страна на площада пак има колонада, даваща сянка на популярния ресторант „Ел Патио”. Той предлага типична кубинска кухня под акомпанимента на жизнерадонста дамска музикална група.

От Площада на Катедралата може да се тръгне и по улица „Емпедрадо”, като само след няколко крачки по нея попадате на легендарния бар и ресторант „Бодегита дел Медио” с прочутото мохито.

Ако искате само бърз коктейл, снимка за спомен и възможност да се разпишете на стената - но вече външната, защото по вътрешните не е останало никакво свободно място - тогава сте клиент за бара, отворен и за всички любопитни погледи от улицата.

Ако обаче желанието ви е да похапнете и на спокойствие да се полюбувате на снимките на световни знаменитости и на автографите им по стените, значи мястото ви е в ресторанта, към който се влиза по тясно коридорче към дълбините на зеведението.

Всички, разбира се, са чували фразата, приписвана на обсебения от Хавана и Куба Ъгнест Хемингуей: „Mi daiquiri en El Floridita y mi mojito en La Bodeguita,” („Дайкирито ми - в „Ел Флоридита”, а мохитото ми - в „Ла Бодегита”).

В тези думи безспорното е само, че големият американски писател наистина редовно си е пиел любимото дайкири в ресторанта „Ел Флоридита”, разположен пак в Старата Хавана, на края на живописната улица „Обиспо” („Епископ”). Там, на обичайното му място на бара, днес стои негова бронзова фигура в типичната му поза. И, етествено, туристите чакат на опашка, за да се щракнат с чаша дайкири до него.

Що се отнася до „Ла Бодегита” и мохитото, това е повече рекламен трик, защото Хемингуей се е отбивал там само веднъж, но да, все пак е оставил автографа си - и на туристите повече не им трябва, за да правят оборот на заведението. Още повече, че то е доста по-евтино от луксозния „Ел Флоридита”.

Другото емблематично място в Хавана, свързано с Хемингуей, е хотелът „Амбос Мундос” („И двата свята”), в който писателят неизменно е отсядял, когато е идвал в града. Имал е и къща с парк - известната Финка Вихия край рибарското селце Кохимар на около 12 км от Хавана, превърната днес в негов музей.

Хотелът „Амбос Мундос”, разположен на същата улица „Обиспо”, където е и „Ел Флоридита”, но в другия й край, е реновиран и блеснал с всичките си 4 звезди. Той също е вкаран в прословутия санкционен списък на Тръмп, който спуска бариера пред американските туристи. Но това не отказва гости от други краища на света да изпълват елегантната сграда, издигната през 1924 г.

Досами хотела е най-старата запазена и до днес постройка в Хавана - двуетажната къща на някогашния испански кмет на градаот 1594 г. Откроява се характерният испански балкон от тъмно дърво, както и металната емблема, изобразяваща каравела.

По съседство е и още едно емблематично място, на което векове наред се е разпростирал манастирът на Ордена на доминиканците „Сан Хуан де Летран”. Именно в неговите стени на 5 януари 1728 г. е основано и първото висше училище в Куба, което е носело името „Сан Херонимо” и в съответствие с времето си е било религиозно. Така всъщност е положено началото на Хаванския университет, който отдавна е откъснат от религията, държавен е и е едно от най-старите и авторитетни висши учебни заведения в цяла Америка.

Днес университетът се намира в комплекс от сгради, разположен на хълм в хаванския квартал Ведадо, където се премества през 1902 г. Впечатляващ е централният му вход със сградата на ректората с колони в неокласически стил, със статуята на Алма Матер и с дългата и широка стълба, водеща към тях.

А първата люлка на университета - старият доминикански манастир, е бил унищожен през 50-те години на 20-ти век, по времето на диктатора Батиста, за да се издигне на терена му търговски център с офиси под наем. През 80-те години, когато вече социалистическа Куба изработва мащабен план за реконструкция на Старата Хавана, се появява и идеята за поне частична възстановка на легендарното рождено място на университета.

Нужно е още доста време и усилия, за да се осъществи замисленото. В крайна сметка е намерено балансираното решение. С наподобяващ стила на някогашния манастир бял камък е възпроизведена централната му фасада, включително орнаментите по арката на входа. А нагоре е продължен съвременният силует, съответстващ на архитектурата на изградената отзад през 50-те офис-сграда, като това продължение отвън е покрито с огледални плоскости, сливащи го с небето.

През учебната 2007-2008 г. в тази съживена сграда започва да функционира нов факултет към Хаванския университет, наречен Университетски колеж „Сан Херонимо”. Той подготвя кадри за опазване и управление на културно-историческото наследство на Куба и действа в тясно сътрудничество със Службата на Историка на Хавана Еусебио Леал.

По протежение на реконструираната фасада от бял камък са се подредили паметниците на трима велики творци на словото - португалеца Луис ди Камоинш, англичанина Уилям Шекспир и испанеца Мигел де Сервантес.

Най-нова сред тях е скулптурата на Шекспир. Тя бе открита през май т.г., по време на привляклото доста международно внимание посещение в Куба на британския престолонаследник принц Чарлз и на съпругата му Камила, херцогиня на Корнуол. Чарлз прерязва лентичката на Шекспир.

Трябва да се има предвид, че поданиците на Обединеното кралство са едни от най-пристрастените любители на кубинските курорти, а официалната политика на Лондон е за вдигане на блокадата на САЩ срещу острова. Посещението на Чарлз и Камила също бе ясен знак в тази посока.

Интересното е, че в Старата Хавана има и уникална градина в памет на първата съпруга на Чарлз - принцеса Даяна. Разположена срещу Хаванското пристанище, градината е открита през 1998 г., само няколко месеца след гибелта на принцесата. В центъра й и е разположена модернистична колона, наречена „Тотем”, дело на скулпторите Алфредо Сособраво и Рене Паленсуела. Има и каменна плоча от родното място на Даяна - Алторп, дарена от британското посолство, финансирало проекта.

Сенчестата градина, пълна с тропически дървета и храсти, е съвсем близо и до друг прочут площад в Старата Хавана, който носи името на разположения на него манастир - „Сан Франсиско”. Строежът на манастира започва през 1548 г. и продължава до 1591 г., но следват още 200 години разширения и поправки, така че  окончателното завършване е през 1738 г.

След Кубинската революция манастирът става музей. А след обявяването от ЮНЕСКО на старата част на града за културно наследство на човечеството през 80-те години и след съответната реставрация, в базиликата към манастира редовно се изнасят концерти с камерна и църковна музика. А в манастирската градина отзад им скулпутра на Майка Тереза, която е изобразена скромно приседнала.

Най-сложен за реконструкция в историческата зона на Хавана се оказва Старият площад, който навремето - когато се е оформил през 1559 г. - бил наричан Нов площад. Ако около Пласа де Армас (Площад на оръжията, както винаги се нарича центърът на властта във всеки испански град) са били съсредоточени институциите за управление като Крепостта на кралската сила и Дворецът на губернатора, а площад „Сан Франсиско” е бил религиозно средище, то Новят/Стар площад е подслонявал замогнали се креолски търговци. Те го застроявали през годините със свои представителни къщи и дворци с колонади и арки.

През 19-ти век на площада е имало и голям пазар. Затова сред имената му фигурират и такива като Пазарен или Търговски пощад. Но днес утвърденото си е Старият площад.

Кубинската революция го заварва с голяма градска градина в средата, наричана Паркът на Хавана. А отдолу е имало подземен паркинг. Неподдържаните исторически сгради наоколо са тънели в разруха.

Реставрацията на Стария площад протича на различни по продължителност и интензивност етапи в течение на десетилетия. Дълго са се водели спорове каква да е самата базисна идея за възстановката, дали да се запази подземният паркинг, как да се реши наземното пространство и т.н. В условията на пряката заплаха към Куба от Север през 60-те и 70-те години властите са водели паркинга като стратегически обект, защото би могъл да служи за бомбоубежище при евентуална военна атака от въздуха.

В крайна сметка е решено паркингът да бъде премахнат, както и паркът над него, недрата на площада да бъдат укрепени, да се изгради ефективна дренажна система и т.н. В центъра на площада се направен ефектен осмоъгълен фонтан. А на всички красиви околни сгради се вдъхва нов живот чрез сложен и усърден ремонт, като се връща блясъкт на първоначалния им вид още от колониални времена.

Всичко това обаче започва да добива реални измерения едва след 2001 г., защото в предшестващия „специален период” от началото на 90-те реставрационните дейности са практически замразени. Дава им се нов импулс чак след създаването през 1994 г. на компанията „Абагуанекс” (на името на първия местен индиански вожд, сблъскал се с конкистадорите) към Службата на Историка на Хавана.

Компанията открива хотели и други туристически обекти в реставрираните сгради из старата част на града (обикновено с чуждо партньорство), а приходите от тях реинвестира в нови реконструкции. Този механизъм работи все по-успешно и днес. Трябва да се отбележи още, че както и други успешни компании в Куба, „Абагуанекс” отделя процент от приходите си и специално за социалните сфери на държавния бюджет, особено за здравеопазването.

Компанията стопанисва и някои от разположилите се в красивите дворци около Стария площад хотели. Други от тях подслоняват вече и „паладарес” (частни ресторанти), и частни хостели. Наред с това на същия площад се намират Планетарумът, Кубинската фототека, няколко музея и т.н.

Любима всеобща атракция е инсталираната в единия край на площада през 2013 г. бронзова творба на известния склуптор Роберто Фабело - гигантски петел, яхнат от гола и гологлава жена, която е подпряла на едното си рамо огромна вилица, сакаш е пушка или весло.

Посланието на автора си остава загадка и провокация към фантазията на всеки зрител. Най-баналното и прагматично тълкувание предлагат келнерите от заведенията на площада, които подканват шляещите се туристи да грабват бързо вилицата от скулптурата и да сядат да опитат специалитетите именно в техния ресторант или бар.

Кубинската кухня не затруднява европееца - близка е до  испанската. Също като нея залага на чесъна при овкусяването на месата. За върхът на всичко се смята печено на скара млечно прасенце. Гарнитурата е традиционна и за други латиноамерикански страни - черен боб и ориз, като в смесения вариант кубинците го наричат „конгри”. Обожават го, залято от сос с кълцано месо.

Най-разпространено в националното меню е пилешкото. То фигурира и в асортимента на така наречените „книжки”, които у нас са известни като „купони”. Всички работещи ежемесечно могат срещу такива „книжки” да получават определено количество храни и стоки от първа необходимост на символични цени, много по-ниски от онези, на които се продава по пазарите.

Правителството, за което е сериозно усилие да поддържа социалния бонус с „книжките”, отдавна напира за отмяна на тази система. Но кубинците си държат на нея, приемат я като свое социално право. С повишаването на ролята на частните производители и предриемачи обаче, както и с нарастването на печалбите им, става ясно, че от определен доход нагоре, който позволява безпроблемно изхранване на пазарни цени, „книжките” ще е редно да отпадат.

В момента точно производителите на храни и друга селскостопанска продукция, взели под аренда държавна земя (а в Куба цялата земя е държавна и не се продава) за фермите си, са може би най-добре печелещият бранш. Продукцията им е много търсена и от всички „паладарес”, и от ресторантите по хотелите.

Организаторите на FITCuba 2019 организираха за нас, чуждестранните журналисти, посещение в обширна ферма край Хавана, в която по всички правила на екологията, устойчивото развитие и „бавната храна” се отглеждат плодове и зеленчуци плюс „щастливи” кокошки, патици, кози, прасета, крави, биволи и т.н.

На същото място се произвеждат и страхотни млечни продукти, както и колбаси, с които ни почерпиха. А за вкуса на поднесеното ни плато с папая, ананас, диня, манго не ми стигат думите...

Що се отнася до пиенето в Куба, едва ли има съмнение - коктейлите с ром са навсякъде и са в безброй комбинации. Един от най-ароматните - със златист сок от изцедена пред очите ви захарна тръстика, можете да опитате в Музея на рома, разположен точно срещу терминала на Хаванското пристанище за туристически кораби.

Музеят е в красива старинна сграда с патио (вътрешно испанско дворче), насред което има бар-плот и до него преса за ръчно изцеждане на сок от тръстика, чиято ръчка неуморно върти як кубинец. Всяка напълнена от него кана отива на плота, където сръчната барманка за секунди приготвя коктейлите, жонглирайки със строените като войници до нея бутилки „Хавана Клуб”.и с бучките лед от голяма купа.

Заредени така с подобаващо настроение, тръгвате да разглеждате експозицията, подредена из етажите. Тя разказва и показва нагледно цялата история на производството на захар в Куба, както и на родения от отпадъчните продукти ром. Хитът на обиколката е залата с гигантски бъчви за отлежаване на рома. В единия й край е обособена обширна площадка, на която е разгърнат умален, но действащ макет, който изобразява всички етапи от захарното производство в една фабрика от 19-ти век. В атракцията е включено и движещо се парно влакче, превозващо тръстика или готова захар, като при преминаването му през спирките по производствената верига звънят камбанки, свистят свирки и т.н.

Обиколката завършва в магазинчето към музея, където можета на по-ниски цени, отколкото по магазините, да си купите всякакви видове „Хавана Клуб”. Марката е много популярна сред чужденците и музеят й е отлично комерсиално попадение. Но ако питате кубинците, повечето от тях ще ви кажат, че предпочитат друг ром - „Сантяго де Куба”. Има го по магазините, по-евтине е от „Хавана Клуб” и е наистина много добър.

В Куба можете да се наслаждавате и на нейната отлична бира Bucanero в двете ѝ разновидности - Cristal (светла) и Fuerte (тъмна).

Не пропускайте да си отнесете към България и поне няколко опаковки от отличното кубинско кафе Cerrano.

Другият задължителен кубински спомен са пурите, разбира се. Но за тях след малко - когато стигна до разказа за долината Винялес в провинция Пинар де Рио, славеща се с най-добрия тютюн на Острова.

Нека първо завършим разходката из Старата Хавана, стигайки до условната й граница - площада „Парке Сентрал” (Централния парк), насред който се извисява първият паметник на националния герой Хосе Марти, издигнат в града през 1905 г..

В чужбина е по-известен другият, разположеният на Площада на революцията - с високата бяла колона зад фигурата на поета. Този монумент е завършен през 1958 г. и става фон на много исторически речи на Фидел Кастро след победата на Кубинската революция.

Паметникът от „Парке сентрал” също има своя жива връзка с революцията, но от периода на назряването й. На 11 март 1949 г. трима пияни американски моряци оскверняват паметника като се покатерват върху него. Един от моряците яхва главата на скулптурата на Марти и уринира оттам. Само спешно намесилата се полиция, която отвежда тримата в участъка, ги спасява от линча на събралото се веднага разгневено множество кубинци.

На следващия ден край паметника се провежда масов протестен митинг. Основните оратори са от борбената Университетска студентска федерация, сред чиито активни членове е и студентът по право Фидел Кастро.

Речите доразпалват общественото възмущение - както от конкретния отвратителен акт, така и въобще от унизителното третиране на Куба от Съединените щати, отнасящи се с нея като със своя колония. Скандирайки „Долу империализма!”, дамонстрантите - включително и младият Фидел - поемат от паметника към американското посолство, разполагало се тогава на Площада на оръжията (днес в същата сграда има библиотека), и го обсаждат.

Полицията брутално ги разгонва. Но тези събития имат важна роля за акумулрането на онази обществена енергия, която ще прелее по-късно в отхвърлянето на преврата на Батиста през 1952 г., в щурма на казармата „Монкада” под водачеството на Фидел Кастро през 1953 г., в партизанската война през 1956-1959 г. и в победата на революцията.

Неслучайно наричат младежите, извършили тази революция, „поколението на Столетието”. Става дума за столетието от рождението на Хосе Марти, отбелязвано през 1953 г. Именно на този юбилей Фидел посвещава и щурма на „Монкада”, извършен същата година. Идеите и примерът на Марти са вдъхновението за младите бунтовници.

Те мечтаят за независимо и достойно развитие на Куба, не могат да понасят продажните властници, обслужващи присвоилата си острова американска мафия, не желаят повече да чуват как наричат родината им „публичния дом” и „казиното” на Америка.

Най-близкият човек на американската мафия в Куба е Батиста, който още от началото на 30-те години държи военния контрол над политическия живот, а периодично и сам поема преките юзди на управлението. Той е личен приятел с американския мафиот Майър Лански, който разгръща доходоносен хазартени бизнес на острова и осигурил на Батиста дял в него, плюс щедри подкупи за прокарването на фаворизиращи тази дейност закони.

Колко свойски са се чувствали мафиотите в Куба, личи и от тяхната легендарна „Хаванска конференция”, провела се през декември 1946 г. в емблематичния хотел „Насионал” в кубинската столица. На срещата се събират доновете на водещите мафиотски кланове, за да си преразпределят сфери на влияние и лидерства, и да решат кого и кога да премахват.

Сбирката потвърждава водещата роля на излезлия от затвора в САЩ Лъки Лучано и дава карт-бланш на приятеля му - „счетоводителя на мафията” Майър Лански, да допълва позициите си в Лас Вегас и с разгръщане на хаванската си игрална империя.

Франсис Форд  Копола възпроизвежда събитието във филма си „Кръстникът”. Този епизод е сниман на автентичното място - в хотел „Насионал”, в който благодарение на Батиста дял получава и Лански, изграждайки веднага казино в своето крило на внушителната сграда.

Един от последните големи подаръки на кубинския диктатор за Лански е разрешението, което му дава, за строеж на собствен хотел с кабаре и казино на „Малекон”. Това е завършеният и открит само година преди победата революцията - през декември 1957 г. - хотел „Ривиера”.

След бягството на Батиста и идването на революционерите на власт Лански прави опити да се договори и с тях, но удря на камък. Директно му казват да се изнася от острова. Казината са затворени, а през 1960 г. е проведена мащабна национализация, включително и на всички хотели.

Днес повечето от хотелите са смесена собственост. Привлечени са големи световни хотелски вериги, които ги поддържат в отлично състояние, но кубинската държава чрез свои фирми по закон винаги си запазва 51% от собствеността. Така е и в „Ривиера”, който иначе е „под шапката” на „Иберостар”.

Междувременно са израсли и многбройни нови хотели, които също са смесени фирми - като например „Мелиа Коиба”, извисяващ се още от средата на 90-те редом с „Ривиера” и разполагащ със собствено кабаре.

Легендарният „Насионал” обаче се остава само кубинска собственост. Той се управлява от държавната фирма „Гран Карибе”, подчинета на кубинското министерство на туризма.

Една от най-кразивите вечери, организирани за журналистите по време на FITCuba 2019, беше именно в „Насионал”, където ни посрещнаха с феерична артистична програма, превърнала градината на хотела в цветна приказка. Част от танцьорите и балерините бяха сред нас и палмите, а друга част изпълваще с пламенни ритми опасващата фасадата на сградата тераса над колонадата на вестибюла.

Хотелът е построен върху извисяваща се над „Малекон” скала, която в колониални времена е била използвана като естествено укрепление от испанците. Те държали там своя батарея с оръдия, насочени към морето, пълно с пирати и с вюващи с Испания англичани. И досега две от оръдията са запазени и стоят като експонати в градината на хотела, от която се открива великолепна морска гледка.

В недрата на скалата има пещера, която в годините на най-голяма военна заплаха срещу Кубинската революция е била разширена с допълнителни тунели за целите на отбраната.

Досами „Насионал” е разтворила мощните си обятия и една от най-емблематичните сгради на Хавана - „Ла Фокса”. Тя е построена през 1956 г. от група испански и кубински архитекти във формата на отворена книга с три крила и на 36 етажа, с панорамен ресторант в средната колона, със собствено училище, магазини, гараж и общо 373 апартамента.

„Ла Фокса” е била замислена като въплъщение на модерните в онази епоха идеи на Льо Корбюзие за самодостатъчна „сграда-град”, обърната изцяло към човека, осигураваща му много слънце и въздух. След революцията тя дава подслон на многобройните специалисти от тогавашните социалистически страни, които са поканени, за да помагат на кубинската икономика. Тук през годините са живели и стотици български специалисти със семействата си. Общо в Куба за периода между 1959 и 1989 г. са се трудили, учили, живели около 40 000 българи.

Разходката по „Малекон” предлага още много колоритни сгради, паметници и истории. Между „Насионал” и „Ривиера” е разположено и посолството на САЩ, пред което има изградена площадка с метални арки и с пилони за много знамена. Известна е като „Антиимпериалистическата трибуна”. Там през годините са били провеждани множество кубински митинги с искания за отмяна на блокадата и за отказ от агресивната американска политика срещу Острова на свободата.

Недалеч от тази площадка и от американското посолство стои още един паметник на Хосе Марти. Поетът е изобразен, гушнал малко детенце и протегнал обвиняващо ръка със сочещ пръст към посолството на САЩ.

Статуята е издигната на това място и с това недвусмислено послание в разгара на нашумелия случай с 6-годишния Елиан Гонсалес, разгорял се през 1999-2000 г. След като родителите на момченцето се развеждат, майка му и новият й приятел го вземат със себе си, когато заедно с още хора поемат със сал нелгално към САЩ. Повечто пътници, включително майката, се удавят. Елиан и още трима души от сала успяват да стигнат до Маями.

Там детето е поето от роднини на майката, които настояват то да остане с тях. От Куба обаче протестира бащата, който изобщо не е знаел за авантюрата на бившата си жена. Бащата държи да си вземе сина обратно в Куба и да го отглежда заедно с новата си съпруга.

Случаят, разиграл се по времето на американския президент Бил Клинтън, разпалва много политически страсти. Кубинската държава и лично Фидел Кастро застават изцяло зад бащата на Елиан. Пред Службата за защита на интересите на САЩ в Хавана (такъв е тогава все още дипломатическият сатут на американското представителство, което става посолство чак през 2015 г.) се провеждаг многобройни митинги. И именно оттогава е паметникът на Марти с детенцето.

В крайна сметка правосъдието в САЩ решава, че Елиан трябва да живее с баща си и човекът си прибира с момчето си в Куба. А статуята на поета с дете в обятията стои и до днес като памет за онези събития.

Пак на „Малекон” се намира и паметникът на един от най-големите герои от освободителната война на Куба с испанците - Антонио Масео. Паметникът е с гръб към морето, което всъщност е Мексиканският залив. Брегът оттатък залива е на САЩ - силата, за която още в годините на онази война е било ясно, че е новото колониално зло за Куба. И затова яхналият буйния си кон Масео ѝ е обърнал гръб.

А точно срещу паметника се извисява небостъргачът на една от най-добрите хирургични клиники в Куба, която носи името „Братя Амейхейрас” в памет на четирима братя герои на Кубинската революция, трима от които загиват в борбата.

Все на същия дълъг 8 километра „Малекон”, но в по-близкия му до пристанището и историческата част на града участък, е внушителният паметникът на още един голям герой от освободителната война - родения в днешната Доминиканска република Максимо Гомес. Нашите автобуси от FITCuba 2019 всеки ден минаваха покрай него, защото оттам е пътят за крепостта „Ла Кабаня, където се провеждаха основните прояви на форума ни. До крепостта се стига най-бързо по суша през тунел, прокопан под Хаванския залив, и в него се влиза именно след завой край паметника на Гомес.

Недалеч от него е и бившият президентски дворец, превърнат в Музей на революцията. В парка пред музея е най-новият паметник на Хосе Марти в Хавана. Той е бил подарен на града от… Ню Йорк, където поетът революционер е живял в изгнание 15 години, подготвяйки войната за независимост на Куба. Инсталиран е през 2017 г.

Все пак най-живо потопен в хаванския живот си остава най-старият паметник на Апостола на свободата - онзи от „Парке сентрал”. Около него постоянно сноват хора, уреждат си срещи и се целуват в подножието му. Наоколо редовно се събират и музикални групи, които свирят, пеят, а понякога и танцуват за радост на туристите. Дори бейзболните запалянковци имат обичая да се събират на тумби под сянката на палмите край паметника и да спорят шумно за играчи и отбори.

Целият площад е пълен хем с история, хем с архитектурни прелести, хем с всички днешни предизвикателства. Фигурата на Марти е с лице към към две красиви сгради - Музея на изящните изкуства и суперелегантния петзвезден хотел „Мансана” от германо-швейцарската верига „Кампински”, открит през 2017 г. Именно него Тръмп включи в санкционния списък, разширен с още пет хавански хотела в навечерието на 500-годишнината на Хавана - защото съсобствевник на „Мансана” е прословутата кубинска „Гавиота”.

5-етажната сграда, в която се разполага хотелът, е от 1910 г. Била е строена за търговски център и дълго е била именно това. Пространството, заградено в „сърцевината” й - в покрития вътрешен двор, и сега е пълно с магазини, повечето от които са на прочути световни марки, като „Версаче”, „Джорджо Армани”, „Лакост” и др. А на покрива има басейн с великолепен изглед.

С басейн на покрива е и хотелът адаш на площада - „Парке сентрал”. Той също е от веригата „Иберостар” на дон Мигел Флуша. Именно в него отсяда екипът на американския президент Барак Обама, който прави историческото си посещение в Куба през 2016 г.

Един от резултатите на онова посещение е договарянето американската хотелска верига „Мариот” да поеме най-стария кубински хотел - основания още през 1844 г. и настанил се в настоящата си сграда през 1875 г. „Инглатера” („Англия”), който също е разположен на площад „Парке сентрал”. След идването в Белия дом на Тръмп и промяната на курса на Вашингтон спрямо Куба обаче тази сделка увисва.

А намиращият се до „Инглатера” друг също прочут хотел - „Телеграфо”, е част от санкционния списък на Тръмп. Него пък го стопанисва „Абагуанекс” - фирмата на Службата на Историка на Хавана. „Телеграфо” е основан през 1860 г., а от 1888 г. е в сегашната си сграда, открояваща се с характерния си син цвят. Бил е най-модерният за времето си - още през 1914 г. всяка стая е разполагала с телефон и със собствена баня.

Съсед на „Телеграфо” и „Инглатера” на площада е и споменатият вече Гран-театър на Хавана „Алисия Алонсо” с неговата впечатляваща барокова фасада. За нас, участницте във FITCuba 2019, на сцената на театъра бе изнесен зрелищен спектакъл, представящ с песни и танци историята и културните влияния в Хавана. Като „жива скулптура” участва дори изпълнителка, изобразяваща бронзовата La Giraldilla - символа на града.

Имахме още една привилегия - пак специално за нас отвориха все още намиращата се в ремонт по време на престоя ни в Куба сграда на хаванския Капитолий. Той е точно до Гран-театъра.

Капитолият също има юбилей тази година - той е завършен през 1929 г. Построен е по времето на диктатора Херардо Мачадо като умалено копие на .Вашингтонския. Твърди се, че групата архитекти, работила по него, е била повлияна също отсилуетите на парижкия Пантеон и на базиликата „Св. Петър” във Ватикана.

Преди революцията Капитолият подслонява двете камари на парламента. След това в него е настанена Академията на науките и министерството на науката, технологиите и околната среда. От 2010 г. започва дългят ремонт на сградата с цел тя да се върне към първоначалната си функция - отново да приеме законодателния орган на Куба. Реконструкцията се осъществява с помощта на Русия.

Когато домакините ни от FITCuba 2019 организираха нашата обиколка из Капитолия, ремонтът из импозантните му зали и фоайета практически беше приключил и ние можахме да ги разгледаме в целия им блясък. Довършваше се само куполът му, върху който се полагаше позлата. Отнесена за обновяване беше и прочутата 15-метрова бронзова статуя, изобразяваща Републиката, която стои в ниша точно срещу главния вход.

Сред красивия разноцветен мрамор, оформящ ефектни орнаменти по пода в централното фоайе на Капитолия, се откроява осмоъгълна звезда, в чийто център, под непробиваемо стъкло, е монтиран един легендарен диамант. Той е прнадлежал на последния руски цар Николай Втори и е бил донесен в Хавана от турски търговец, закупил го в Париж.

Точката, в която е положен диамантът, се смята за „нулевият километър” на Куба. Оттук се отмерват всичи разстояния по нейните пътища.

Въпреки защитата, диамантът мистериозно е бил откраднат през 1946 г. И също толкова загадъчно е върнат година по-късно. През 1973 г. от съобръжения за сигурност оригиналът е прибран в трезор, а на негово място е поставена реплика.

Бяхме и в заседателната зала на някогашния Сенат, в която под стъкло на стената се съхранява първото знаме на независима Куба.

Заведоха ни и в приземния етаж на Капитолия, където е криптата с Гроба на незнайния мамби - така са наричали бойците от освободителната армия във войната за независимост.

Официалното откриване на Капитолия се състоя на 15 ноември т.г. - ден преди Хавана да закръгли 500 г. А в самия ден на юбилея в централното фоайе, пред обновената след ремонта статуя на Републиката, кубинският президент Мигел Диас-Канел приветства чуждестранните делегации за тържествата. И ги увери, че Хавана винаги ще бъде град на мра и достойнството.

Същата вечер Капитолият се превърна и в сцена на зрелищен спектакъл на открито, посветен на 500-годишнината на кубинската столица. Зрителите се бяха разположили на седалки, изпълнили булевард „Прадо”. А фееричното представление се разгръщаше по стълбитена Капитолия. В него участваха Националният балет на Куба, Националният фолклорен състав, Националният симфоничен оркестър и др. Вечерта завърши с пищни фойерверки над купола на Капитолия.

С това обаче хаванските юбилеи за тази година още не свършват. На 30 декември ще заклъгли 80 години още една световна легенда - вариетето „Тропикана”. Разположено сред тропическата зеленина на квартала Марианао на кубинската столица, то тегли като магнит всеки гост в града. И посещението наистина не бива да се пропуска.

Преживяването, което предлагат изпълненията на трупата на „Тропикана”, е несравнимо с нищо. Програмата е изградена от тематични части със сюжети от историята и културата на Куба, предадени със завладяващи костюми, танци и песни. Всяко следващо изпълнение вдига градусите спрямо предишното, а на финала танцьорите вдигат и всички зрители да танцуват с тях. Зарядът от тази красота и веселие държи после със седмици.

Благодарение на FITCuba 2019 посетихме и още едно уникално място - Националната ботаническа градина край Хавана, създадена през 1967 г. като научно звено към Хаванския университет. Върху 600 хектара са събрани около 4000 видове растения. Повечето са на открито, но има и голям оранжериен комплекс. Гордостта на градината са 98-те вида палми, както и колекцията от борове, виреещи и в тропиците.

Домакините ни се погрижиха да ни закарат и до една сравнително близка до Хавана провинция, включила борове и в името си - Пинар дел Рио, което означава нещо като „борове край реката”. Разбира се, боровте там са тропически и не са най-интересното. Тази най-западна провинция на Куба всъщност е много по-известна с тютюна си, смятан за най-добрия на острова и дори в света.

Тютюн се отглежда и в красивата долина Винялес, която носи на Пинар дел Рио и туристическа слава с природните си прелести. Специфичното за нея са удивителните по формата си закръглени планини, наричани моготес. Те израстват вертикално нагоре от равния терен и се състоят от древни карстови скали. Преди милиони години са били на дъното на море. Този природен феномен се повтаря само на още едно място на планетата - във Виетнам.

Долината Винялес е със статут на национален парк и е част от списъка на ЮНЕСКО с природно наследство на човечеството.

Под повечето от планините моготес там има и красиви пещери. Разходиха ни из една от тях, пригодена за туристически посещения и известна като Пещерата на индианеца, защото край нея навремето е имало индианско селище. Уви, индианците в Куба са напълно изтребени от испанците още скоро след началото на конкистата. Въпреки това в генома на кубинците все пак присъстват и елементи от индиански гени.

За забава на туристите, преди влизането в Пещерата на индианеца им се поднася атрактивно представление с индиански танци от трима младежи - две момчета и едно момиче, които наистина приличат на иднианци и са премени и боядисани така, че да ги вземеш за съвсем автентични. Площадката за изявата им също е аранжирана подобаващо - с индианска колиба и индиански барабани. Момичето кара туристите да свирят с огромна раковина, едно от момчетата ги включва в танците, другото удря барабаните, а веселбата е всеобща.

До входа в пещерата трябва да се изкачим по стръмни стъпала в скалата и някъде около последните попадаме на ниша, в която ни чака усмихнат дядо с китарата си. Той запява вдъхновено прочутата песен на Карлос Пуебла за Че Гевара. Печели бурни овации и много снимки.

Пещерата е огромна и изпълнена е причудливи сталактити.  Пътеката е ту тясна, ту се разширява, ту се изкачваме, ту слизаме. На места под краката ни става доста хлъзгаво заради влагата. През пещерата минава и река. Щом стигаме до нея, започваме да се настаняваме в лодките, които идват една след друга, за да извозят голямата ни група. Пеша просто няма как да продължим - изходът е само по вода. На места лодките се промушват през доста теснини и надвесени отгоре ни скални гънки, някои от които си имат и наименования, защото приличат на силуети на различни животни.

След пещерната разходка ни откарват с автобуси и до следващата атракция в местността Дос Ерманас -  огромен, 120 на 180 метра, цветен стенопис върху скала. Творбата, създадена през 1961 г., изобразява сцени от праисторическия живот. Тя е дело на кубинския художник Леовихилдо Гонсалес, последовател на мексиканския монументалист Диего Ривера.

Край станописа има и живописен ресторант под навеси, озвучаван от неизменната за всяко кубинско заведение музикална група, която ни изрежда всички популярни местни хитове, докато обядваме. До бара е подпряна и работната масичка на приказлив майстор на пури. Той обяснява разни тънкости за навиването на тютюневите листа - например, че вътре се слагат по-твърдите, а външните трябва да са меки и еластични като коприна - докато сръчните му пръсти произвеждат една след друга уханните стегнати пръчици, разграбвани още „топли” от пъстроезичната журналистическа компания.

Пообщувахме и с още един такъв майстор, когато ни закараха да разгледаме сушилня за тютюн в едно ранчо в долината Винялес. Момчето правеше пурите наа масичка в самата сушилня - наподоляваща плевня лека постройка от дървени летви, покрити със сухи палмови листа, които хем осигуряват достатъчна проветривост, хем предпазват от дъжд, когато вали.

Хората от ранчото, чиято прехрана е производството на първокласен тютюн, ни посрещнаха сърдечно, поканиха ни в къщите си, почерпиха ни с типичното местно кафе с... ром.

Гостувахме и в друго ранчо, където освен връщащи се от полето младежи в широкополи шапки, видяхме и други, които усърдно се трудеха в местната автоработилница - изчукваха останките на стара кола, което се канеха да преобразят и възродят, както само кубинците умеят.

А по съседство три 8-9-годишни приятелки артистично позираха за снимките ни пред къщата на една от тях заедно с майка й и малката й сестричка. И трите обявиха, че ще стават фотомодели.

Разходихме се и из уютното, предимно едноетажно градче Винялес, което е административен център на едноименната долина. Спокойни, усмихнати и общителни, местните хора са свикнали с чуждите туристи. От години там, а из селата в долината, редовно госутват любители на селския туризъм. Подслоняват се под наем в приветливи частни домове, боядисани в ярки цветове, и си плащат, за да ходят за берат тютюн в полето заедно с домакините си.

Другият видим частен бизнес тук са бръснарниците и фризьорниците. Повечето са на открито, под някой навес, който да прави сянка. Майсторът или майсторката на подстригването и прическите обаче са неименно в снежно-бели престилки.

В центъра на градчето, до площада с бюста на Хосе Марти, с палмите и с църквата, има и хотел с гръмкото име „Централ Винялес” (Central Viňales) - и той почти „домашен”, на скромните два етажа, с ефектно фонтанче във вестибюла във формата на изкусителна мулатка, със спретнати стаи и с прохладен ресторант.

От другата страна на улицата са се подредили още заведения със сенчести веранди, на ъгала има добре зареден магазин, жените ходят по улиците с разпънати чадъри, за да се пазят от слънцето...

Сбогувахме се с долината Винялес от панорамната площадка „Лос Хасминес”, откъдето се открива вълшебна гледка към планините моготес, обвити в буйна тропическа зеленина.

Докато очите ни се пълнеха с тази красота, сърцата ни подскачака в ритъма на темпераментната музикална група, която с изпълненията си на площадката изкуши мнозина от журналистите да се впуснат в пламенни кубински танци.

С ярка и масова фиеста ни посрещнаха и на площада пред театъра в град Матансас, който посетихме два дни по-късно. 150-хилядният град, който е център на едноименната провинция, е разположен на около 90 км източно от Хавана, на две трети от пътя към прочутия курорт Варадеро.

Градът е основан през 1693 г. През 19-ти век печели прозвището си „кубинската Атина” заради високото развитие на поезията, културата, правото и демократичния дух в града, което мнозина свързват с престоя в него на енциклопедичната личност Хосе Мария Ередия - преди всичко голям поет, но също и хуманист, юрист, преподавател, историк, журналист, депутат и т.н. Хосе Мария Ередия е оставил следа в развитието и на други държави като Венесуела, Мексико, САЩ.

Матансас се слави и с прочутия си театър „Сауто”, построен през 1863 г. Залата му притежава уникална акустика. На сцената му са гастролирали Енрико Карузо, Анна Павлова, Сара Бернар, както ни разказа директорът на „Сауто”, докато ни го показваше. В част от сградата на театъра все още се довършваше ремонтът му.

А отвън, на площада, се вихреше карнавална фиеста - с костюмирани феерични герои на кокили, с огнени фолклорни танцьори, с певци... И със спонтанната радост на жителите на Матансас от кипналия празник, в който те масово се включиха.

Артистични изпълнения имаше практически из целия светнал с наскоро обновение фасади център на града. На много места танцови състави изпълнява дансон - национален кубински танц, създаден във втората половина на 19-ти век тъкмо в Матансас от родения в града композитор Мигел Фаилде. По-късно от дансона произлизат ча-ча-ча и мамбо.

Фиеста с участието на акробати и на реге-състав имаше и на централния площад на града с паметника на Хосе Марти, включващ и фигура на разкъсващата оковите си Свобода. Домакините ни от FITCuba 2019 ни показаха реновираните хотели и заведения наоколо. Посетихме и напълно запазена аптека от 19-ти век, заела няколко обширни помещения и патиото на старинна къща.

На една от улиците в Матансас се натъкнахме и на опашка пред хлебарница. Струпалите се хора тревожно обсъждаха дали ще стигне хлябът за всички.

Това беше периодът, в който в Куба наистина имаше сериозен дефицит от брашно, а и от пилета. И двата продукта влизат в социалните „книжки” (купоните), така че недостигът им създаваше напрежение. А той бе резултат на все същата американска санкционна политика, част от която е възпрепятстването на кубинската държава да получава кредити и да се разплаща с партньорите си по банков път. Така съответно се пречи и на вноса на продукти.

Специално дефицитът с пилетата дойде заради прекъсната от десния бразилски президент Жаир Болсонаро бартерна сделка за доставка на бразилски пилетав Куба.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел излезе с изявления, че няма нищо друго по-важно от осигуряването на достатъчно храна за народа, правителството предприе спешни мерки и месец след нашето участие във FITCuba 2019 проблемът с недостига на храни от „книжките” бе решен.

Разбира се, трябва да се има предвид, че когато става дума за внос, при разплащането по него се използва сложна система чрез посредници, за да се заобиколят американските наказателни мерки, и това оскъпява значително цената на внасяната продукция. Така че подобни извънредни усилия винаги са стресов удар за кубинската икономика, която трябва да извади ресурси от един сектор, за да покрие такива изкуствено предизвикани липси в друг.

Ето заради тази постоянна преса на блокадата, за Куба е толкова важно да поддържа жизнен туризма си - та от него идват толкова необходимите ѝ средства, той носи 10% от кубинския БВП... Затова и ежегодният FITCuba събира не само авторитетни чуждестранни участници от бранша, но и журналисти от цял свят - за да се разказва повече за Куба, за да я откриват повече хора, за да има повече туристически пътувания.

Онова, с което Островът на свободата държи да се отличава от всички останали притегателни туристически дестинации по света, е човешкият фактор - настроението, чувството за общност и обич, в които се потапят тук всички гости. Ненапразно министърът на туризма Мануел Мареро Крус подчерта неколкократно по време на FITCuba 2019 контраста между тази типична кубинска атмосфера и агресивността, излъчвана от САЩ с техните санкции: „Докато други бият тъпаните на войната, ние предлагаме мир, гостоприемство, сърдечно общуване, приятелство.”

Именно тези усещания обгръщаха цялата програма на FITCuba 2019. Те сякаш надуваха платната и на катамараните, с които домакините ни изведоха в морския залив на Матансас, а оттам - и по красивата река Канимар с природния парк около нея.

Същото настроение ни съпътстваше и във финалната кулминация на нашето пътуване - във вълшебния рай на Варадеро. Там дори само кристалното море, финия пясък и палмите стигат, за да се почувства човек в неземно измерение.

Но има още и хотели от различн световни вериги, разумно съчетали природа и удобство. Има и изкуство, вплетено не само в артистичните програми, но и в оформлението на заведения и околна среда. Има и редовни трансфери с лодки от брега до заградени навътре в морето делфинариум, в който всеки може да поплува с делфини и дори да се разцелува с тях.

Има и неподправена дружба между народите, укрепнала вече в предишните дни на пътуването ни, когато към нашата чуждестранна журналистическа група се присъединиха и кубиските колeги, отразяващи FITCuba 2019.

Фиестата не спира и на катамарана, който ни отвежда до кораловия остров Кайо Бланко край Варадеро. Там ни очаква „Пиратска нощ” - вечеря с морски дарове, а после зрелищен спектакъл с танци с факли на плажа...

Тези „кайос” - пръснатите като огърлица островчета около големия остров Куба, отдавна също са търсен туристически хит. Много от тях са развити като самостоятелни курорти - като например Кайо Санта Мария, който беше център на миналогодишня FITCuba 2018 и  до който води 48-километрово шосе, построено направо през морето по идея лично на Фидел Кастро...

Всичко, разказано дотук, са само бегли скици от една ярка, но и сложна за Куба година. Годината на 60-годишнината от революцията. Годината на 500-годишнината на Хавана. Но и годината на най-суровото ожесточаване на американската антикубинска блокада от десетилетия насам.

Куба продължава да е слънчева и усмихната, върви по пътя си все така с изправена снага и горда от постигнатото. Но и постоянно нащрек, постоянно под външен натиск.

Време е историята да се събуди отново и да сложи нещата по местата им. Да възпре агресията. Да пусне напред обичта към живота, която всички толкова харесваме в Куба. И заради която можем да кажем, че всички сме Куба!...

 

Сподели в
 

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020/20:47

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020/18:19

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020/17:53

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020/18:16

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020/14:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки