Начало
 
 

Доц. д-р Катя Михайлова: Има текстове в Изборния кодекс, които правят медиите несвободни

20.12.2019 /18:24 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. д-р Катя Михайлова.

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

Научният труд обхваща изборния период 2014-2017. Което практически е един цял изборен цикъл, по време на който са проведени всички видове избори. Целта, казва изтъкнатата социоложка доц. Катя Михайлова, преподавателка в УНСС, е била да се види „дали медиите спазват изискванията на Изборния кодекс по време на всички кампании“. Понеже е  проследен целият изборен цикъл, има обективни изводи и препоръки.

Това е и отправната точка, от която започваме разговора си с доц. Катя Михайлова. Питам я:

Познават ли медиите правата и задълженията си по време на избори и спазват ли ги?

По време на евроизборите от 2014 г. установихме, че медиите нито познават, нито спазват правата и задълженията си. Затова решихме преди парламентарните избори през 2014-та да направим една мотивационнна кампания, която включваше разпращане на три имейла до 200 доставчици на медийни услуги. Чрез тях ние като ГИСДИ ги информирахме какви са технити права и задължания. В резултат на парламентарните избори през 2014-та положението беше далеч по-добро.

При онези избори открихме още един проблем, който продължава да се задълбочава до 2019 г. – контролиращата институция, регулиращата дейността на медиите институция в предизборна кампания като ЦИК, РИК, ОИК, тези институции особено в лицето на ЦИК, отказаха да спазват Изборния кодекс. Отказаха да приемат сигналите за нарушения на медиите, които ние подавахме, отказаха да ги публикуват в регистрите си, което е тяхно задължение по Изборния кодекс, отзаха да вземат решения по сигналите, които подаваме. И вместо решения особено през 2017 г. ЦИК ни пращаше уведомителни писма. Това е далеч от прозрачността. А е знайно, че демокрацията изисква публичност на изборния процес.

Експерти обаче изтъкват, че има празноти в законодателството и медиите, дори да искат да спазват закона, не успяват. Вие наблюдавахте ли подобви проблеми?

Това е един още по-голям проблем. При анализа на всички законодателни текстове от Изборен кодекс, приет през 2014 г., установихме наличие на много смислови дупки. Оказа се, че медиите дори и да искат да си спазват задълженията, те имат право да ги тълкуват по три различни начина. И всеки, както си го тълкува, така си го спазва. Реално погледнато, правото има за цел да уеднакви тълкуванията.

Тук възниква и проблемът с неравнопоставеността на различните типове доставчици на медийни услуги. За едни има едни задължения, за други – други задължения. Тези разлики трябва да се синхронизират. Всички доставчици на медийни услуги трябва да са равни в изборния процес.

В Изборният кодекс има ли големи пропуски по отношение на социалните медии?

Преди да стигнем до социалните медии, трябва да кажем, че има проблеми на нивото на традиционни медии, онлайн медиите, има страхотни проблеми с дефинирането на онлайн медиите. Има дефицити и разговорът трябва да се състои, ние трябва да сме наясно що е то доставчик на онлайн медийна услуга. Защото това не са само сайтовете на медии, това са и много частни сайтове на отделни лица, които вече са добили необходимата публичност, за да могат да имат правото публично да разпространяват позициите си.

При социалните медии трябва да сме много предпазливи, защото по принцип, когато се говори за регулация на медиите, разговорът става страшен. А когато се каже регулация на социалните медии, разговорът става осмъртително страшен.

Защото под регулация много хора разбират цензура.

Това е крайно невярно : Регулацията е уточняване на взаимоотношенията, а цензурата е съвсем друга тема.

Огласяване на социологическите резултати също редовно възбужда общественото внимание. Вашата монография какво сочи по тази тема?

По темата за огласяване на резултати от рейтингови изследвания е важно да се каже, че е задължително  да се съобщи възложител на изследането, изпълнител и финансираща институция. На парламентарните избори през 2014 г. медиите имаха доста проблеми с огласяването на информацията. До 2019 г. имаха своеобразен пик. От страна на социологическите агенции проблем почти няма. Те винаги отбелязват и дори напомнят, че трябва да се представя тази информация: възложител, изпълнител, финансиращ.

Има един текст в Изборния кодекс, който позволява платено отразяване на предизборната кампания. Това автоматично прави медиите несвободни и автоматично прави и изборите несвободни. И после се питаме защо такава вяла кампания, защо, сякаш че няма кампания, защо нищо не се случва един месец преди изборите?

 

 

 

Сподели в
 

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020/16:23

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки