Начало
 
 

Как „паролата - българин” отваря за Христо Събев всички врати в СССР

26.12.2019 /13:43 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Постоянно се разраства поредицата на Христо Събев "Докосване до звезди"

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

Нито един от „стоте водещи български журналисти“  от   манипулативната  злополучна класация  през 90-те години , при всичките си кръстосвания на държавна сметка по свет , не може да се похвали с толкова   журналистически срещи със знаменитости, колкото е имал бившият български строител в Коми АССР Христо Събев.

Едно негово спонтанно  участие в анкета на „Народна младеж“ преди десетилетия го поставя внезапно на пътя на журналиста -  преди заминаването му за СССР от вестника му заръчват да им  изпраща оттам „дописки“ и снимки  от срещи със съветските хора.

В Коми той си купува съветски фотоапарат „Смяна“ и денем работи като строител , а вечер  прави снимки и пише кореспонденции за България.

Една съдбоносна среща със Стефан Продев го превръща в желан сътрудник  на  най-популярното българско списание „ Паралели“ и му отваря вратите за стотици срещи  в Москва и други  градове  с  асове във всички сфери.

А през отворената врата на Московските филмови фестивали,  започва своите знаменити „докосвания до звезди”  от цял свят.

Съхранените журналистически интервюта и снимки от тези срещи, по съвет на Стефан Продев,  със съдействието на Съюза на българските журналисти и други българи –патриоти,  той  започва да издава в документалните си книги от поредицата „Докосване до звезди”.

Срещнах се с Христо Събев на  откриването на фотоизложбата му в пловдивско читалище  и в спомените му се върнахме двама във времето, когато  България  имаше до рамото си вярното рамо на  народа  от  „една шеста от земната суша“...

Попитах го как е започнал творчеството си в СССР. Ето разказа му:

„Започнах още със заминаването си  в СССР  като работник в дърводобива в Коми през 1969-та.  Изкарах четири години там като строител. Бях млад, само на 30 години. Освен по заръката от България, носех  материали и в местния български вестник в Коми “ Дружба“…

А после ме „изтеглиха“ в Москва, работих и в Ростов, всичкото си време през почивните дни използвах да се срещам  със съветски знаменитости. Но това можеше да се случи само в СССР, в Русия, със съпричастието на хора с прословутата широка руска душа.

Ще спомена например Станислав Ростоцки. Той беше 7 пъти председател на журито на прочутия Московски кинофестивал.  Обичаше българите,  имаше много приятели в България.  И редовно ме включваше в журналистическия екип по отразяване на фестивала.

Даже по едно време отникъде да не бивах официално акредитиран като журналист за фестивала, той ми осигуряваше широк достъп навред. Включително имах и привилегията  да бъда предварително осведомен кои са носителите на  наградите! Само ме помолваше за дискретност и да не пиша преди официалното обявяване на победителите.

И ставаше така – след пресконференциите с  водещия ги руснак отивахме при победителите, оттеглили се на почивка в стаите си. И така аз можех безпроблемно да снимам  примерно  Роберт де Ниро заедно с водещия пресконференцията. Но и аз бивах сниман с  филмовата звезда  в стаята му, където ми се осигуряваше такъв  специален достъп.

И чувах, че често питали за мен други журналисти  от акредитираните и от най-големи  медии: „Какъв е този дето го пускат навсякъде?” И получавали кратък отговор: „Българин”. „Аааа, затова значи” – клатели глави разбиращо колегите .

Бяха времена, когато при руснаците като се кажеше за някой , че е българин , беше нещо като парола,  в моя случай – като пропуск , като акредитация.

И това се случваше не само в Москва. На кинофестивала в Ташкент, например, не можех да не отида. Ташкент бе побратимен град с Хасково, където живея, аз съм роден в  хасковското село Николово… Земляк съм на президента Радев…

В ония години самолетният билет от  София до Москва струваше 40 лева , нямаше визи и аз, даже и намирайки се в отпуск в България, не пропусках да отивам  на кинофестивалите в СССР.  Навред ме считаха  даже и за руснак.

Така бе и в Ташкент, където нощувах  в хотела по тарифа за  съветски гражданин  - като човек от побратимения  Хасково в Ташкент ме считаха  за свой човек и съответно се ползвах с „пропуск“ за навсякъде из фестивалите

Не мога да забравя  Ташкент, там през май, целият град ухае на ягоди -  както у нас в някои  малки с не мръсен въздух градове ухае  в началото на лятото  на  цъфнал липов цвят…

А когато бях на работа в Москва, се сприятелих с генералния директор на Болшой театър. През деня си вършех работата в строителната компания, а вечерта снимах опери,  балет, срещах се с певци, певици,балерини , интервюирах Галина Уланова, Мая Плисецка и прочие,  ходех им на гости по домовете  дори… Паролата „българин“ действаше навред като акредитационна карта…

Снимах по онова време даже и краля на Швеция, който бе на посещение в Москва със семейството си - нали като българин имах достъп и до „царската ложа”  в Болшой театър… Даже ми бе дадено и правото да водя със себе си и по 5-6 други българи на представленията на прочутия театър.

Незабравимо време... Изживях го в СССР „с три очи”  – моите две и обектива на фотоапарата.

Началникът на Звездното градче Пьотър Илич Плимук веднъж  ме взе с колата си  и  ме закара при космонавтите. Заснех почти  целия процес на подготовката им. Толкова навътре налязох в процеса, че за малко и аз да стана космонавт…

Моят  материал за Звездното градче излезе тогава на първа страница в България, също така на първа страница бе и материалът  ми  от моята среща с три пъти героя на СССР Василий Кожедуб,  тогава заместник-министър на отбраната на СССР.

По повод откриване на паметник на  маршал Георгий Жуков интервюирах дъщеря  му. И  тогава тя ми разказа как  легендарният пълководец е преживявал драмата с принудителното му изпращане в пенсия от Никита Хрушчов, как по цели дни седял в стаята си и се измъчвал в самотата си… Тогава и телефонът му не звънял…

Имах среща и със сина на Климент Ворошилов - Пьотър.

После, като работех  известно време в Ростов, се срещнах като журналист и със сина на Андрей Жданов, който бе ректор на ростовския университет.

И от всички тези срещи се раждаха моите  журналистически материали за България, за „Народна младеж“, за „Паралели“… Там ги чакаха и  ценяха.

Срещал съм се и със съветски  творци на словото: Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Юрий Казаков, почти всички от най-известните писатели и поети.

И естествено в моите бележници и в  обектива на фотоапарата ми имаше много хора от филмовия свят на СССР - Сергей Бондарчук,  Вячеслав Тихонов, Людмила Чурсина,  считана за най-красивата съветска киноактриса, която на кинофестивал с участието на филми с Клаудия Кардинале и София Лорен взе първа награда за женска роля. София Лорен  първа я поздравява , прегръщайки я сърдечно като сестра.

В интервюто пред мен Чурсина  сподели, че не е очаквала тъкмо на нея да дадат първата награда при толкова силната конкуренция.  С нея съм имал много срещи по московските  филмови фестивали, впечатлявали са ме  красотата й, талантът й, но  и скромността й…

Много ползотворен се оказа животът ми в СССР – тогава , макар и с друга професия, на строител, аз използвах максимално времето си, за да запозная българите с  творци от всички фронтове  на голямата страна. Даже когато работех по 20 дни в месеца и 10 дни ми бяха давани заслужено за почивка, зарязвах почивките  и се вдигах с фотоапарат и бележник да се срещам  със забележителни хора. Създадох така незабравими приятелства. И  емоциите, вълненията от  всичко това , изпълваха като в приказка живота ми. Не се забравя такава приказка…"

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки