Начало
 
 

Как „паролата - българин” отваря за Христо Събев всички врати в СССР

26.12.2019 /13:43 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Постоянно се разраства поредицата на Христо Събев "Докосване до звезди"

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

Нито един от „стоте водещи български журналисти“  от   манипулативната  злополучна класация  през 90-те години , при всичките си кръстосвания на държавна сметка по свет , не може да се похвали с толкова   журналистически срещи със знаменитости, колкото е имал бившият български строител в Коми АССР Христо Събев.

Едно негово спонтанно  участие в анкета на „Народна младеж“ преди десетилетия го поставя внезапно на пътя на журналиста -  преди заминаването му за СССР от вестника му заръчват да им  изпраща оттам „дописки“ и снимки  от срещи със съветските хора.

В Коми той си купува съветски фотоапарат „Смяна“ и денем работи като строител , а вечер  прави снимки и пише кореспонденции за България.

Една съдбоносна среща със Стефан Продев го превръща в желан сътрудник  на  най-популярното българско списание „ Паралели“ и му отваря вратите за стотици срещи  в Москва и други  градове  с  асове във всички сфери.

А през отворената врата на Московските филмови фестивали,  започва своите знаменити „докосвания до звезди”  от цял свят.

Съхранените журналистически интервюта и снимки от тези срещи, по съвет на Стефан Продев,  със съдействието на Съюза на българските журналисти и други българи –патриоти,  той  започва да издава в документалните си книги от поредицата „Докосване до звезди”.

Срещнах се с Христо Събев на  откриването на фотоизложбата му в пловдивско читалище  и в спомените му се върнахме двама във времето, когато  България  имаше до рамото си вярното рамо на  народа  от  „една шеста от земната суша“...

Попитах го как е започнал творчеството си в СССР. Ето разказа му:

„Започнах още със заминаването си  в СССР  като работник в дърводобива в Коми през 1969-та.  Изкарах четири години там като строител. Бях млад, само на 30 години. Освен по заръката от България, носех  материали и в местния български вестник в Коми “ Дружба“…

А после ме „изтеглиха“ в Москва, работих и в Ростов, всичкото си време през почивните дни използвах да се срещам  със съветски знаменитости. Но това можеше да се случи само в СССР, в Русия, със съпричастието на хора с прословутата широка руска душа.

Ще спомена например Станислав Ростоцки. Той беше 7 пъти председател на журито на прочутия Московски кинофестивал.  Обичаше българите,  имаше много приятели в България.  И редовно ме включваше в журналистическия екип по отразяване на фестивала.

Даже по едно време отникъде да не бивах официално акредитиран като журналист за фестивала, той ми осигуряваше широк достъп навред. Включително имах и привилегията  да бъда предварително осведомен кои са носителите на  наградите! Само ме помолваше за дискретност и да не пиша преди официалното обявяване на победителите.

И ставаше така – след пресконференциите с  водещия ги руснак отивахме при победителите, оттеглили се на почивка в стаите си. И така аз можех безпроблемно да снимам  примерно  Роберт де Ниро заедно с водещия пресконференцията. Но и аз бивах сниман с  филмовата звезда  в стаята му, където ми се осигуряваше такъв  специален достъп.

И чувах, че често питали за мен други журналисти  от акредитираните и от най-големи  медии: „Какъв е този дето го пускат навсякъде?” И получавали кратък отговор: „Българин”. „Аааа, затова значи” – клатели глави разбиращо колегите .

Бяха времена, когато при руснаците като се кажеше за някой , че е българин , беше нещо като парола,  в моя случай – като пропуск , като акредитация.

И това се случваше не само в Москва. На кинофестивала в Ташкент, например, не можех да не отида. Ташкент бе побратимен град с Хасково, където живея, аз съм роден в  хасковското село Николово… Земляк съм на президента Радев…

В ония години самолетният билет от  София до Москва струваше 40 лева , нямаше визи и аз, даже и намирайки се в отпуск в България, не пропусках да отивам  на кинофестивалите в СССР.  Навред ме считаха  даже и за руснак.

Така бе и в Ташкент, където нощувах  в хотела по тарифа за  съветски гражданин  - като човек от побратимения  Хасково в Ташкент ме считаха  за свой човек и съответно се ползвах с „пропуск“ за навсякъде из фестивалите

Не мога да забравя  Ташкент, там през май, целият град ухае на ягоди -  както у нас в някои  малки с не мръсен въздух градове ухае  в началото на лятото  на  цъфнал липов цвят…

А когато бях на работа в Москва, се сприятелих с генералния директор на Болшой театър. През деня си вършех работата в строителната компания, а вечерта снимах опери,  балет, срещах се с певци, певици,балерини , интервюирах Галина Уланова, Мая Плисецка и прочие,  ходех им на гости по домовете  дори… Паролата „българин“ действаше навред като акредитационна карта…

Снимах по онова време даже и краля на Швеция, който бе на посещение в Москва със семейството си - нали като българин имах достъп и до „царската ложа”  в Болшой театър… Даже ми бе дадено и правото да водя със себе си и по 5-6 други българи на представленията на прочутия театър.

Незабравимо време... Изживях го в СССР „с три очи”  – моите две и обектива на фотоапарата.

Началникът на Звездното градче Пьотър Илич Плимук веднъж  ме взе с колата си  и  ме закара при космонавтите. Заснех почти  целия процес на подготовката им. Толкова навътре налязох в процеса, че за малко и аз да стана космонавт…

Моят  материал за Звездното градче излезе тогава на първа страница в България, също така на първа страница бе и материалът  ми  от моята среща с три пъти героя на СССР Василий Кожедуб,  тогава заместник-министър на отбраната на СССР.

По повод откриване на паметник на  маршал Георгий Жуков интервюирах дъщеря  му. И  тогава тя ми разказа как  легендарният пълководец е преживявал драмата с принудителното му изпращане в пенсия от Никита Хрушчов, как по цели дни седял в стаята си и се измъчвал в самотата си… Тогава и телефонът му не звънял…

Имах среща и със сина на Климент Ворошилов - Пьотър.

После, като работех  известно време в Ростов, се срещнах като журналист и със сина на Андрей Жданов, който бе ректор на ростовския университет.

И от всички тези срещи се раждаха моите  журналистически материали за България, за „Народна младеж“, за „Паралели“… Там ги чакаха и  ценяха.

Срещал съм се и със съветски  творци на словото: Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Юрий Казаков, почти всички от най-известните писатели и поети.

И естествено в моите бележници и в  обектива на фотоапарата ми имаше много хора от филмовия свят на СССР - Сергей Бондарчук,  Вячеслав Тихонов, Людмила Чурсина,  считана за най-красивата съветска киноактриса, която на кинофестивал с участието на филми с Клаудия Кардинале и София Лорен взе първа награда за женска роля. София Лорен  първа я поздравява , прегръщайки я сърдечно като сестра.

В интервюто пред мен Чурсина  сподели, че не е очаквала тъкмо на нея да дадат първата награда при толкова силната конкуренция.  С нея съм имал много срещи по московските  филмови фестивали, впечатлявали са ме  красотата й, талантът й, но  и скромността й…

Много ползотворен се оказа животът ми в СССР – тогава , макар и с друга професия, на строител, аз използвах максимално времето си, за да запозная българите с  творци от всички фронтове  на голямата страна. Даже когато работех по 20 дни в месеца и 10 дни ми бяха давани заслужено за почивка, зарязвах почивките  и се вдигах с фотоапарат и бележник да се срещам  със забележителни хора. Създадох така незабравими приятелства. И  емоциите, вълненията от  всичко това , изпълваха като в приказка живота ми. Не се забравя такава приказка…"

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки