Начало
 
 

Как „паролата - българин” отваря за Христо Събев всички врати в СССР

26.12.2019 /13:43 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Постоянно се разраства поредицата на Христо Събев "Докосване до звезди"

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

Нито един от „стоте водещи български журналисти“  от   манипулативната  злополучна класация  през 90-те години , при всичките си кръстосвания на държавна сметка по свет , не може да се похвали с толкова   журналистически срещи със знаменитости, колкото е имал бившият български строител в Коми АССР Христо Събев.

Едно негово спонтанно  участие в анкета на „Народна младеж“ преди десетилетия го поставя внезапно на пътя на журналиста -  преди заминаването му за СССР от вестника му заръчват да им  изпраща оттам „дописки“ и снимки  от срещи със съветските хора.

В Коми той си купува съветски фотоапарат „Смяна“ и денем работи като строител , а вечер  прави снимки и пише кореспонденции за България.

Една съдбоносна среща със Стефан Продев го превръща в желан сътрудник  на  най-популярното българско списание „ Паралели“ и му отваря вратите за стотици срещи  в Москва и други  градове  с  асове във всички сфери.

А през отворената врата на Московските филмови фестивали,  започва своите знаменити „докосвания до звезди”  от цял свят.

Съхранените журналистически интервюта и снимки от тези срещи, по съвет на Стефан Продев,  със съдействието на Съюза на българските журналисти и други българи –патриоти,  той  започва да издава в документалните си книги от поредицата „Докосване до звезди”.

Срещнах се с Христо Събев на  откриването на фотоизложбата му в пловдивско читалище  и в спомените му се върнахме двама във времето, когато  България  имаше до рамото си вярното рамо на  народа  от  „една шеста от земната суша“...

Попитах го как е започнал творчеството си в СССР. Ето разказа му:

„Започнах още със заминаването си  в СССР  като работник в дърводобива в Коми през 1969-та.  Изкарах четири години там като строител. Бях млад, само на 30 години. Освен по заръката от България, носех  материали и в местния български вестник в Коми “ Дружба“…

А после ме „изтеглиха“ в Москва, работих и в Ростов, всичкото си време през почивните дни използвах да се срещам  със съветски знаменитости. Но това можеше да се случи само в СССР, в Русия, със съпричастието на хора с прословутата широка руска душа.

Ще спомена например Станислав Ростоцки. Той беше 7 пъти председател на журито на прочутия Московски кинофестивал.  Обичаше българите,  имаше много приятели в България.  И редовно ме включваше в журналистическия екип по отразяване на фестивала.

Даже по едно време отникъде да не бивах официално акредитиран като журналист за фестивала, той ми осигуряваше широк достъп навред. Включително имах и привилегията  да бъда предварително осведомен кои са носителите на  наградите! Само ме помолваше за дискретност и да не пиша преди официалното обявяване на победителите.

И ставаше така – след пресконференциите с  водещия ги руснак отивахме при победителите, оттеглили се на почивка в стаите си. И така аз можех безпроблемно да снимам  примерно  Роберт де Ниро заедно с водещия пресконференцията. Но и аз бивах сниман с  филмовата звезда  в стаята му, където ми се осигуряваше такъв  специален достъп.

И чувах, че често питали за мен други журналисти  от акредитираните и от най-големи  медии: „Какъв е този дето го пускат навсякъде?” И получавали кратък отговор: „Българин”. „Аааа, затова значи” – клатели глави разбиращо колегите .

Бяха времена, когато при руснаците като се кажеше за някой , че е българин , беше нещо като парола,  в моя случай – като пропуск , като акредитация.

И това се случваше не само в Москва. На кинофестивала в Ташкент, например, не можех да не отида. Ташкент бе побратимен град с Хасково, където живея, аз съм роден в  хасковското село Николово… Земляк съм на президента Радев…

В ония години самолетният билет от  София до Москва струваше 40 лева , нямаше визи и аз, даже и намирайки се в отпуск в България, не пропусках да отивам  на кинофестивалите в СССР.  Навред ме считаха  даже и за руснак.

Така бе и в Ташкент, където нощувах  в хотела по тарифа за  съветски гражданин  - като човек от побратимения  Хасково в Ташкент ме считаха  за свой човек и съответно се ползвах с „пропуск“ за навсякъде из фестивалите

Не мога да забравя  Ташкент, там през май, целият град ухае на ягоди -  както у нас в някои  малки с не мръсен въздух градове ухае  в началото на лятото  на  цъфнал липов цвят…

А когато бях на работа в Москва, се сприятелих с генералния директор на Болшой театър. През деня си вършех работата в строителната компания, а вечерта снимах опери,  балет, срещах се с певци, певици,балерини , интервюирах Галина Уланова, Мая Плисецка и прочие,  ходех им на гости по домовете  дори… Паролата „българин“ действаше навред като акредитационна карта…

Снимах по онова време даже и краля на Швеция, който бе на посещение в Москва със семейството си - нали като българин имах достъп и до „царската ложа”  в Болшой театър… Даже ми бе дадено и правото да водя със себе си и по 5-6 други българи на представленията на прочутия театър.

Незабравимо време... Изживях го в СССР „с три очи”  – моите две и обектива на фотоапарата.

Началникът на Звездното градче Пьотър Илич Плимук веднъж  ме взе с колата си  и  ме закара при космонавтите. Заснех почти  целия процес на подготовката им. Толкова навътре налязох в процеса, че за малко и аз да стана космонавт…

Моят  материал за Звездното градче излезе тогава на първа страница в България, също така на първа страница бе и материалът  ми  от моята среща с три пъти героя на СССР Василий Кожедуб,  тогава заместник-министър на отбраната на СССР.

По повод откриване на паметник на  маршал Георгий Жуков интервюирах дъщеря  му. И  тогава тя ми разказа как  легендарният пълководец е преживявал драмата с принудителното му изпращане в пенсия от Никита Хрушчов, как по цели дни седял в стаята си и се измъчвал в самотата си… Тогава и телефонът му не звънял…

Имах среща и със сина на Климент Ворошилов - Пьотър.

После, като работех  известно време в Ростов, се срещнах като журналист и със сина на Андрей Жданов, който бе ректор на ростовския университет.

И от всички тези срещи се раждаха моите  журналистически материали за България, за „Народна младеж“, за „Паралели“… Там ги чакаха и  ценяха.

Срещал съм се и със съветски  творци на словото: Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Юрий Казаков, почти всички от най-известните писатели и поети.

И естествено в моите бележници и в  обектива на фотоапарата ми имаше много хора от филмовия свят на СССР - Сергей Бондарчук,  Вячеслав Тихонов, Людмила Чурсина,  считана за най-красивата съветска киноактриса, която на кинофестивал с участието на филми с Клаудия Кардинале и София Лорен взе първа награда за женска роля. София Лорен  първа я поздравява , прегръщайки я сърдечно като сестра.

В интервюто пред мен Чурсина  сподели, че не е очаквала тъкмо на нея да дадат първата награда при толкова силната конкуренция.  С нея съм имал много срещи по московските  филмови фестивали, впечатлявали са ме  красотата й, талантът й, но  и скромността й…

Много ползотворен се оказа животът ми в СССР – тогава , макар и с друга професия, на строител, аз използвах максимално времето си, за да запозная българите с  творци от всички фронтове  на голямата страна. Даже когато работех по 20 дни в месеца и 10 дни ми бяха давани заслужено за почивка, зарязвах почивките  и се вдигах с фотоапарат и бележник да се срещам  със забележителни хора. Създадох така незабравими приятелства. И  емоциите, вълненията от  всичко това , изпълваха като в приказка живота ми. Не се забравя такава приказка…"

Сподели в
 

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

На 19 юли 1916 г., преди 104 г., е роден Димитър Списаревски (1916-1943) - легендарен летец-пилот. Известен е като живата торпила, жертвал живота си при отбаната на София от американските бомбардировки.

19.07.2020/18:27

183 години от рождението на Васил Левски. Малко известни факти около гибелта на Апостола. Какво означава софийският празник "Ден на стрижебрадието"?

18.07.2020/20:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 70 гости

Бързи връзки