Начало
 
 

Милена Димитрова: „Втората България“ все повече ще липсва на държавата ни

07.01.2020 /11:01 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

В книгата си Милена Димитрова разказва за съдбата на над два милиона българи, които се откъснаха от корените си след 1989 година. В книгата си тя разкрива 50 лични истории - накъде тръгнаха хората, какъв е животът им. Анализирани са и приликите с миграцията от нашите земи към Украйна, Аржентина, Щатите преди повече от век. И още - за икономическия смисъл и как се променя идентичността на сънародниците ни по света.

И не само текстът е интригуващ и заслужава да бъде прочетен, а и оформлението на книгата буди приятни усещания. То е дело на дизайнера Людмил Веселинов, който е използвал картина на магичния майстор на четката Димитър Казаков-Нерон.  

Милена Димитрова е известен журналист и автор на десет книги. Награждавана е с отличията "Златен век" за принос към българската култура и "Златно перо" на СБЖ. Носител е и на международната медийна награда на SEEMO и д-р Ерхард Бусек "За по-добро разбирателство в Югоизточна Европа". Специализирала е в Университета в град Колумбия в американския щат Мисури, работила е осем години в Белгия и има представа от първа ръка какво се случва с българите по света.

След като книгата вече е факт, Милена, какво остана у теб след срещата с българите по света? 

За първи път ми се случи, и то след десет книги, издателство да ме потърси точно заради човешките истории на българите по света. Признателна съм на “Книгомания”, че с тяхното увеличително стъкло много повече хора ще си дадат сметка с какви самоубийствени темпове и защо изчезваме.

А намери ли отговор на въпросите:

Защо българите напускат страната?

Как я виждат отвън?

Чувстват ли се като дърво без корен?

И само бедността ли е причина да изоставят родния дом и да си търсят късмета по света?

Заради всичките тези въпроси се залових да пиша книга, и то по тема, която е жива във всяко българско семейство и огнище. Епидемичното гурбетчийство през последните трийсет години откъсна деца и родители, млади и стари, от всеки български род, във всеки град, село, окръг и област.

А не виждам държавата да взема адекватни мерки за тази своя половина, която се изля извън границите. Забравила е тези хора. Не поддържа връзка с тях. Прежалила ги е, живи! Политиците крачат важно по жълтите павета,  а не забелязват как населението се стопи много пъти повече, отколкото след двете световни войни. На нито една партия не й изнася по това да се оценява политическото й „можене“!

Искам тази тема да отиде по-напред в дневния ред на обществото. Има нужда от силна държавна мисъл и от действия, за да не се разпокъсва отечеството – и то в мирно време, в демокрация.

Къде намери „Втората България” на географската карта на света?

Навсякъде, от Австралия до Северна Америка и Канада.

Кое те провокира да напишеш книга за българите в чужбина?

Разговорите с тях започнаха съвсем невинно - сътрудничех на брюкселския сайт на Георги Готев www.bulgarianpresidency.eu и помагах за рубриката „Диаспора”. Още в началото на 2018 г. ми светна пробуждащият сигнал, че българската диаспора е несъразмерно голяма по пропорции и по скорост на изтичане. И че последиците скоро ще лъснат фатално, също както се видя източеният язовир “Студена”. Ама не вода се изля, а живи хора се откъснаха от нас, българите в България, и то в мащаб от милиони.

Проумях и защо няма точни данни колко са българите по света. Първо, защото е трудно да се преброи нещо, което вече го няма. И второ, защото тази истина не изнася на никого. Има правителствен доклад, приет от Министерския съвет през 2016 г., който ги изчислява на 3,5 милиона души. Т. е. по-силната и кадърна половина от държавата избра по принуда или доброволно гурбета, за да издържа роднини, за да изучи по-добре децата си, за да реализира човешкия си потенциал. Ето защо „Втората България“ се разпиля по света.

Чрез разкази за личните съдби и истории на наши сънародници, поели по света да си търсят късмета, несамо показваш причините да напуснат България, но и животът им и какво са постигнали далеч от родината.

Петдесетте автопортрета са само една от шестте глави в книгата, защото всеки по различен начин е усетил и неподправено разкрива от какво му е прекипяло, защо е заминал, смята ли да се връща и как изглежда България. Хората говорят ненагласено и по-вярно, отколкото ако само бях преразказала патилата им. От събраните на едно място 50 житейски истории става ясно, че причините да си тръгват българи от България са вътрешнополитически, а не са международни. Всеки ход в живота е личен избор, но сходни неща тласкат хората към такъв избор. Ако се отстранят причините, България няма да губи от силата си, от кръвта си, от човешкия си капитал.

Повече научавам от изстраданата мъдрост на хората. По-добре да ги чуем тях, отколкото полуграмотни политици да морализаторстват със заучени пиар шаблони.

Освен това анализираш приликите с емиграцията от нашата страна преди повече от век. А в какво виждаш разликата между тогавашните и днешните гурбетчии?

Разликите се заличават след първото поколение българи, родени извън България. Последствията скоро надвиват над причините за избора. Не самите емигранти, а децата им, т. е. първото поколение след емиграцията носи принадена стойност за приемащата държава. Така смята впрочем и Милен Петков от Сиатъл. Четох и стихове, в които съвременни бесарабски българи се обръщат към дедите си. И колкото мило да им говорят, в думите горчи упрек: „Предци сте ни, но защо не помислихте за нас, защо предрешихте съдбата ни?“.

Променя ли се българинът, напуснал родината си, като се установи в дадена страна и създаде там дом?

Българите са жилава порода, знаем. Оцеляваме при всякакви условия. Още повече, че по-свястната половин България се изля извън границите. Болно ми става, когато политиците не схващат защо е национално важно да се противопоставяме на асимилаторските провокации в Сърбия, в Македония, в Украйна, нито когато отговарят със заучени клишета на небезобидни изявления. Не бяха случайно изпуснати репликите на Ивица Дачич например, пък и на други съседи. В книгата по поставения въпрос се е изказала Меглена Хаджипетрова от Австралия: „Боли толкова много да наричаш друго място „у дома“!”. Чуйте, прочетете и ще се убедите, че „Втората България” говори по-мъдро от днешната политическа класа.

Как общуват „там“ българите помежду си? В много страни (Великобритания, Испания, Канада и САЩ…) излизат вестници на български език. Каква е тематиката им, главно с техния живот и проблеми ли е свързана, или се интересуват и какво става „у нас“? Какви са тиражите, разпространението, издръжката на тези медии?

През ноември и декември 2019 г. бях в Китай, с делегация на СБЖ. Китайската диаспора е една от най-големите в света. Сто милиона китайци живеят извън Китай. Както и три и половина милиона българи. Само че китайският народ е 1,4 милиарда, а ние, българите в България, останахме под 7 милиона. Да сравним: диаспората в най-бързо прогресиращата световна икономика е 0,00007 спрямо цялото население, а у нас е половината! Нещо тревожно и сбъркано се показва даже и в пропорциите, а не само в темповете на изпразване. Усещам колко ни липсва „Втората България“, и тя все повече ще липсва на държавата ни. Защото нямаме магнит, който да ги задържи.

Заболя ме от сравнението, като научих как Пекин излъчва нон-стоп новини за китайците по света на родния им език, по всички възможни канали, медии, сайтове, списания, телевизии. Цяла огромна агенция – Китайската новинарска служба, втората след Синхуа, с над 2500 щатни редактори и кореспонденти произвежда новини, снимки, видеа и четива за китайците по света. По този начин държавата стиска здраво връзката с нейните граждани. Пекин използва факта, че колкото и чужди езици да знаят, на китайците им е най-лесно да четат и да смилат информация на родния им език. Навикът да ги получават изпреварващо и безотказно създава доверие. Нямаме такъв аналог у нас, уви.

Когато си общувала с тях като журналист – какви мисли и чувства изпита?

Изслушах, чух добре 50 души, да речем 50 войника, но ги погледнах и като армия, щом обезлюдяването е по-опустошително от жертвите и в двете световни войни. Миграцията има не само исторически корени и принос за цивилизацията, тя носи драматични демографски, социални, икономически  и финансови промени. Няма да преразказвам, но в книгата става дума и за сбърканото отношение към нетния спонсор на нашите общини – българите по света.

Като журналист, каква е твоята прогноза: ще продължим ли да се топим за сметка увеличаването на броя „жители“ на Втората България, или ще започне голямото завръщане у нас?

Розалина, а ти самата имаш ли сърце и можеш ли да накараш дъщеря ти, талантливата Вергиния да се върне просто ей така, на юнашко доверие, за несравнимо по-ниска заплата и без гарантирани условия за професионална реализация, каквито вече е намерила в Белгия? Не, разбира се!

Затова смятам, че самозваните  призиви от типа на писмата „Върнете се“, по оперативни програми, пък даже и изписани на английски език – са лицемерни и фалшиви. Човек сам или със семейството си взема интимното решение да остане в чужбина или да се прибере под родната стряха. Решението е лична работа. Но конкурентната среда, доходите, условията за бизнес и наука са ангажимент на държавата.

Проблем е, че нашите „мозъци“ обикалят целия свят като светила – но бездомни, понеже науката у нас е безвъзвратно изостанала или застинала в някоя предишна епоха, и за това свидетелстват най-малко петима преподаватели и бизнесмени от „Втората България”.

 

Снимки Ромео Чолаков и личен архив

Сподели в
 

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020/06:41

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки