Критична година за медиите

18.01.2020 /18:28 | Източник: capital.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Да преминеш рубикон", означава, че си на прага да направиш такъв избор, връщане назад след който няма. Българските медии са точно в такава ситуация. Изправени са пред ключови промени, които ще определят бъдещето им за дълго време напред.

В сектора на частните медии предстои в средата на тази година да завърши сделката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски телевизии - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер трябва да финализира придобиването на българския канал заедно с други четири медийни актива в региона (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от сегашния ѝ американски мажоритарен акционер СМЕ. Изходът от тази сделка е особено важен на фона на променената медийна собственост в основния й конкурент на тв пазара - "Нова тв".

През април 2019 г. братята Домусчиеви купиха "Нова тв" от скандинавския й собственик MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията започна процес на освобождаване и напускане на ключови журналисти и редактори и каналът пое изцяло проправителствен курс.

Затова и в сектора съществуват опасения да не би bTV да последва съдбата на "Нова". В момента тя все още е алтернатива на властта и казионната журналистика. Попадането й в ръцете на собственик, незапознат и нечувствителен към медийната среда в България, може сериозно да подкопае доверието и в нея. На етапа изглежда твърде вероятно Петр Келнер да продаде много бързо телевизията и изборът на купувач ще определи до голяма степен посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият бизнесмен ще може да избира между местен играч и международна компания, която има инвестиционен, а не политически интерес, прогнозира capital.bg.

През тази година ще продължи обсъждането и ще се промени Законът за радиото и телевизията, което пряко ще засегне основните играчи в сектора, но най-много двете обществени медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов генерален директор на БНР. Очаква се прокуратурата да обяви резултатите от разследването на причините за финансовата криза в БНТ. Институцията влезе и в БНР след като през миналата година сигналът на програма "Хоризонт" в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.

БНТ трябва да продължи да предприема сериозни стъпки за предотвратяване на фалита на медията. Най-важното в този процес обаче, е тя да не загуби мисията си да предлага обществено полезно програмно съдържание и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и критична журналистика. Положителни сигнали в тази посока все още няма. Защо телевизията затъва и как ще устои на кризата предстои да разберем скоро от първия отчет, който генералният директор Емил Кошлуков е задължен да представи пред СЕМ. Също и от проверката на прокуратурата.

"Независимостта на медиите ще е основният проблем и тази година. Предстои да видим какво ще се случи с bTV, но се надявам да дойдат инвеститори, които разбират, че всеки може да прави телевизия, но не всеки може да прави журналистика. Затова ще гледаме внимателно новините на bTV и "Нова тв" – те на зрителите ли говорят или техните репортери са с широко отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна собственост и медийна собственост не е новост на нашия пазар", коментира преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доц. Жана Попова. Тя е категорична, че очаква през тази година журналистите да са застрашени от "съдебни дела, финансови проверки и прокурорски думи". "И единственото възможно спасение е журналистите да работят като гилдия, а не като наемни служители", каза Попова.

Изпитът БНР

Годината започва с конкурс за нов директор на радиото. Съветът за електронни медии реши да проведе процедура за избор на генерален директор на БНР, след като предсрочно бе прекратен мандатът на Светослав Костов заради безпрецедентното спиране на сигнала на програма "Хоризонт" и съмнения за намеса в редакционната независимост на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте претенденти да поемат за постоянно управлението на БНР.

Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по избор на директор е важна и защото от него ще зависи общественото радио да остане трибуна за различни гласове. "Този избор е още по-важен, защото е предсрочен – след тежка криза и след безпрецедентно прекратяване мандата на генералния директор заради грубо нарушаване на Закона за радиото и телевизията. Тази криза, заради която все още текат прокурорски проверки", коментира тя.

Изключително важно е през 2020 г. да се напомни и да се защити задължението на обществените медии да бъдат именно обществени, подчертава медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.

През изминалата година станахме свидетели на достатъчно недопустими заявки и действия БНТ и БНР да бъдат отдалечени от обществената си мисия. "Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде фатален удар срещу плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за генерален директор на БНР е знаков тест за 2020 г.", категорична е Даскалова. А крайният резултат от това състезание има потенциала както да обнадежди, така и силно да обезвери защитниците на свободното слово в България.

Изборът, който предстои, ще покаже дали опасността за БНР е неутрализирана, или просто ще бъде изпълнена поредната поръчка за овладяването и на общественото радио, но този път "по-интелигентно".

Внимание със закона

Не бива да забравяме, че заради кризата в общественото радио беше създадена специална парламентарна комисия и се ускори работата по промените в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). "Но пак е време да припомним на пишещите закони – медиите са фирми, но по-особени от другите. Техните собственици трябва да инвестират в журналистическите разследвания, в качествено направени новини, а защо не и в по-сложни форми", коментира Жана Попова.

До края на март правителството трябва да подготви план за развитието на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, който да гарантира независимостта им.

Отвъд конкретните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса искат от медиите да им дават стойностно съдържание с добри примери и успехи, които да вдъхновяват всички, за да си поставят цели, да се развиват, да искат да са дейни и да са двигател в обществото.

Влошаването на медийната среда и компромисите в съдържанието доведоха до понижаване на доверието в медиите. Как това влияе на рекламодателите, които искат да инвестират бюджетите си в качествено съдържание? Според управляващия директор на агенция Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които вече имат изграден рефлекс и за които се подбира много прецизно съдържанието, около което се позиционира спотова реклама. "Въпросът е къде и как аудиторията избира да гледа това съдържание. Огромният ежедневен информационен поток (в голямата си част със съмнителен произход и качество) променя нагласите и разклаща доверието към медиите", коментира Буюклиева.

По думите й все още бизнесът в България не се стреми да инвестира в качествено съдържание, "има светли примери, но наистина са по-скоро изключение", допълва Буюклиева.

Според изпълнителния директор на All Channels Communication Group Александър Дурчев за съжаление спадането на качеството на съдържанието в националните телевизии е повсеместно в момента. "Има една ирландска поговорка, че когато приливът дойде, вдига нивото за всички лодки. Ние за съжаление сме в обратната ситуация. В тази връзка очакванията и изискванията на рекламодателите се адаптират към средата. Или рекламодателите странят от конкретни предавания, чието съдържание генерира интерес, но е противоречиво, или търсят алтернативни канали за марките си", коментира Дурчев. Той очаква през 2020 г. тенденцията от последните години за лек ръст в рекламните инвестиции в медиите да продължи. В най-голяма степен ръстът ще се генерира от дигиталните медии и телевизията. "От гледна точка на инвестициите в съдържание може да очакваме положително развитие", допълни Александър Дурчев.

 

м.л.

Сподели в
 

Живея в Мадрид, центъра на епидемията от коронавирус в Испания. От 10 март насам прекарвам по-голямата част от деня да отговарям на въпроси на читатели и в писане на дневен бюлетин за моя вестник - El Diario.

06.04.2020/16:51

УЕФА официално е дала позволение на Висшата футболна лига за премахването на забраната за предаване по телевизиите на мачове от 17 часа в събота.

05.04.2020/17:15

Когато ми предложиха като бивш (и.д.) главен редактор на „Дума” да напиша кратък материал, посветен на 30-годишнината от създаването на вестника, първата ми реакция беше да откажа. Не ми се стори естествено - два пъти съм уволняван от „Дума”!

04.04.2020/17:15

Община Стара Загора, Център за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР) и Къща музей „Гео Милев” обявяват Втори национален ученически конкурс за журналистика „Гео Милев” – 2020.

02.04.2020/16:52

В изявление на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен се казва, че въведените извънредните мерки заради борбата с коронавируса не трябва да са за сметка на основни принципи и ценности, залегнали в договорите на ЕС.

01.04.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки