Начало
 
 

Леда Милева – „детска библия“ в сърцата и душите на поколения българи

07.02.2020 /12:26 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако през 1929 г. Атанас Далчев написа в стихотворението си „Сняг“ „Бял сняг ще има само във градините,/ където са играели деца.“, сега побелялото от дългочакания сняг отечество с обич и признателност отбелязва 100-годишнината от рождението на любимата писателка на малки, големи и пораснали отдавна, но запазили в душата си чистотата на дете българи, Леда Милева.

Вечерта, посветена на нейната личност и творчество, чиито организатори бяха Столична библиотека, Държавна агенция „Архиви“, Българският П.Е.Н. център, Съюзът на българските писатели, Международната фондация „Гео Милев“ и издателство „Захарий Стоянов“, събра в Американския център на библиотеката толкова много нейни почитатели, че залата се оказа тясна. И сякаш всеки един от дошлите за миг се беше върнал назад в годините на детството и същевременно с това като че ли търсеше с поглед да съзре от някъде Леда. Магьосницата разказвачка на детски приказки и на истории за вече порасналите деца. Мнозина си припомниха думите на Леда Милева, която искаше стихотворенията, които пише, да могат да направят малко по-умни, по-честни и по-добри децата, за които още от малки е важно да запомнят, че не броят на прочетените книги е важен, а това, което са научили от тях.

Неслучайно мнозина наричат Леда Милева „дамата на българската култура“. Блестящ преводач, ерудиран публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970), Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи. Незабравими са книжките „Работна мецана“, „Заю на разходка”,„Няма време” и някои от последните като „Кънки на колелца”. А „Зайченцето бяло“ и до днес е любимо на малки и големи. Това е първото стихотворение, което научават малчуганите, които започват да говорят, а по-късно е и тяхната първа песничка.     

„Аз съм закърмена още от люлката с мисълта, че литературата и изкуството, че духовността не са лукс,

а движещата сила, която може да стимулира творческите заложби, генетично заложени в българския народ – тези думи на Леда Милева прозвучаха в документалния филм, посветен на живота и делото й,автор на който е режисьорът Андрей Аврамов. - Тази мисъл ме е движила през дългите десетилетия на моя живот и през всичките превратности на нашето време.“ И това сякаш подсказа на всички присъстващи, че такива хора като нея днес са до болка необходими в нашия така вече изпосталял откъм вкусове към изкуството и литературата живот, в който все по-уютно и трайно се настаняват сметките и меркантилността.

Вечерта започна с един приятен и вълнуващ ритуал –валидиране на пощенско издание, което включваше и пощенска марка „100 години от рождението на Леда Милева“. Преди него обаче споделиха свои размисли зам.-кметът на София доц.Тодор Чобанов и директорът на „Български пощи“ Деян Дънешки. „Леда Милева е отпечатана като една детска библия в сърцата и душите на поколения български деца –заяви Тодор Чобанов. - Неслучайно нейните герои са станали нарицателни, когато говорим за детска поезия и приказки. Тя изиграва за детската книжнина в България роля, подобна на тази, която изиграва и Иван Вазов, който ще почетем през следващите месеци по повод неговия юбилей.“ Той съобщи, че Столична община с партньори ще направи акция за предоставяне на книги на Леда Милева на детски градини и училищни библиотеки, за да може нейното огромно литературно наследство да бъде достъпно за всяко българско дете. „И аз съм от поколението раснало с изкуството на Леда Милева и имам щастието да валидирам с наследниците й такова красиво издание – каза Деян Дънешки.- От днес (5февруари) тази марка тръгва по пътя на писмото.“  Шефът на „Български пощи подчерта, че темата за българските писатели е застъпена широко в българското маркоиздаване. Вече има издания за Иван Вазов, Яна Язова, Димчо Дебелянов, Петя Дубарова, Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев. Предстои да бъде почетена и 100-годишнината на Валери Петров. Марката за Леда Милева е в 11 хиляден пощенски тираж и със специален печат. Автор е художничката Маглена Константинова. Във валидирането участваха  освен Чобанов и Дънешки и племенникът на писателката Андрей Аврамов, художничката на марката, нейният внук и директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова.

Водещият на вечерта Иван Гранитски с присъщото си сладкодумие успя да създаде много настроение, с което припомни за ведрия характер на Леда Милева, на която не й липсваше елегантното и заразително чувство за хумор. „Ако на българския народ след разрушенията на паметниците и крушението на идеалите му бяха останали забележителни фигури от миналия век със значение за интелектуално достойнство,Леда Милева бе между тези опори на духа и таланта – беше написал писателят Никола Инджов, чиито думи прочете Иван Гранитски поради неговото отсъствие. - В пренаситеното на идеи и интереси психологическо пространство между два милениума Леда Милева с недвусмислено гражданско поведение и с несекваща творческа енергия предопредели в голяма степен индивидуалния смисъл на съвременника.“ С особено вълнение сподели за своите срещи, макар и малобройни, с Леда Милева писателката Здравка Евтимова, която я нарече Вселена. Тя разказа как при първата си среща с известната писателка загубила ума и дума, но нейните „окуражителни слова“ - „Не бой се, аз не ям хора!“, отприщили питанките. „Попитах Леда Милева от какво се вдъхновява, че кара децата да й вярват, а тя ми отвърна: „Как какво? Една усмивка на дете е достатъчна да направя нещо. И аз не знам какво да направя, но усмивката е пътят към това, да направя нещо.“ – върна лентата на спомените Здравка Евтимова. – Попитах я за баща й Гео Милев, чиято поема „Септември“ е една от най-много обичаните от мен. Тя ми каза нещо, от което ми настръхна косата: „Всеки народ пише думата свобода с кръвта си и с таланта си.“ Това още си го спомням, а и другото, което тя изтъкна, беше, че ако сме умни, ние няма да копираме образци, а ще запазим самобитността на нашата култура, за да я дадем на света. Много съм й благодарна за тези може би три, пет, десет минути, които тя ми подари.

Леда Милева никога няма да си отиде от българското съзнание, от българската кръв. Тя ще се усмихва с усмивките на нашите деца, на нашите внуци и правнуци и оттатък, отгоре, по земята, която е ходила ще помага.“

За своето дългогодишно приятелство с Леда Милева разказа и проф. Рандал Бейкър, който особено много силно се впечатлил от разказа й за това, как полицията е дошла у дома им и е извела баща й, когото повече не видели. 

А директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова каза, че Леда Милева е била голям приятел на библиотеката и във времето от 2000 до 2010 г. тя се е срещала с родители, деца и библиотекари в храма на книгата.

Бойко Ламбовски, Георги Константинов и Михаил Неделчев също си припомниха мигове от своите срещи с голямата българска писателка. А на края на вечерта стихове на Леда Милева прочете нейният племенник Андрей Аврамов.

Отбелязването на 100-годишнината е съпроводено и с изложбата „Детският свят на Леда Милева“, която разказва за пътя на голямата поетеса. Сред експонатите е тефтерчето на тогавашната 9-годишна Леда, орденът ѝ „Стара планина“, много грамоти, ордени, медали, снимки и първите издания на нейни книги, първите ѝ стихосбирки, както и създадените от писателката комиксови герои „Мирчо и Немирчо“.

И нещо лично…

Имах късмета Съдбата да ме срещне с Леда Милева преди повече от 30 лета. Неведнъж съм правила интервюта с нея. Но като че ли за мен най-скъпите ми разговори бяха малко преди тя да си отиде от нас. Последното си интервю Леда Милева даде за сайта на СБЖ в края на 2012 година. Отидох в дома й и няколко часа разговаряхме, разглеждахме албуми със снимки… Тя имаше някакъв особен магнетизъм и чак не ти се разделя с нея, когато я слушаш. Не можех до откъсна поглед от празното кресло до насрещната стена, над която стоеше познатият до болка автопортрет с кичура над загубеното във войната око... Невероятна тръпка! Не, мястото не е празно – усещаш сякаш Гео присъства. И жената, с която разговарям, е негова дъщеря и носи не само фамилията му...

Срещата с такава личност като Леда Милева е докосване до нещо съкровено, което оставя задълго в душата приятното усещане, че си общувал с човек, от когото си научил нещо ново и си разбрал, че колкото е по-стойностен някой, толкова е по-скромен. Освен това Леда Милева може с чиста съвест да бъде наречена дама, защото от нея лъхаше аристократизъм, добронамереност и готовност да сподели всичко, което я вълнува.  

На тръгване ми подари току-що излязлата книга на леля й Пенка Касабова „Любов и талант“, посветена на голямата любов между нея и световноизвестния бас Борис Христов. Представянето на книгата в Музикалния център „Борис Христов“ на 8 ноември 2012 г. беше една от последните срещи на Леда Милева с нейни почитатели. Когато се чухме на другия ден, за да й кажа, че съм пуснала репортаж от софийската премиера на книгата,тя ме попита защо не съм й се обадила след премиерата, на което отвърнах, че много съм се зарадвала като видях огромната опашка от хора с книга в ръка,чакащи да получат автограф от нея – от Леда Милева. Повече не се видяхме.

Оказа се, че разговорите ми с Леда Милева тогава бяха не за едно, а за две интервюта.След като пуснах едното в сайта на СБЖ, другото го оставих с мисълта, че и на него ще му дойде времето. И наистина дойде. След нейната кончина се видяхме с Ани Георгиева, издател на списание „Парламенти“, и като разбра, какво имам тя поиска да го пусне. Сега, когато отбелязваме100-години от рождението на Леда Милева, Ани Георгиева отново публикува това последно интервю на дамата на българската култура.

Като малка дан за незабравата…

Още по темата: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=16286

 

 Снимки Иван Василев и личен архив      

Сподели в
 

В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя представянето на две нови книги от поредицата „Докосване до звездите“ на фоторепортера Христо Събев, който е от малцината майстори на обектива, имали редкия шанс наистина да се докоснат до най-ярките звезди в киното, театъра, спорта и музиката. И докато всеки вид изкуство е под егидата на една от музите, то Христо ще се окаже май галеникът на върховния бог Зевс.

27.09.2021/17:41

СБЖ обявява конкурс за технически редактор на сайта на СБЖ с основна функция техническа, редакторска и коректорска подготовка на публикациите в сайта. За позицията ще бъде предложен граждански договор.

20.09.2021/18:54

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки