Начало
 
 

Божана Димитрова: Всеки опит да се арестува свободата на словото е бумеранг

21.02.2020 /09:10 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Честит празник, скъпа Божана! Снимка: БНР

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

Божана Димитрова не обича да я наричат „легенда” и да я вкарват в „звездни” категории. Журналистиката за нея продължава да е кауза. Не случайно тази дума фигурира и в заглавието на излязлата преди пет години книга за нея на доц. Ивайло Христов „Божана Димитрова - кауза радиожурналист”.

Все пак не съм сигурна дали и след всичките 25 години, през които се задържа в ефира воденото от нея предаване-явление „Разговор с вас”, събирало тримилионна аудитория, дали и след общо 43-те си години журналистически труд в „Старата къща” на Радиото, Божана осъзнава истински как продължава да въздейства на хората и до днес нейното магнетично личностно присъствие. И особено - уникалният й глас, дълбочината и топлотата му, които още с първите й думи веднага ни обгръщат с доверието и сигурността, че каквото и да става наоколо, разговорът й с нас не спира и ни води към добро...

Божана е от онази безценна порода професионалисти, които тъкмо благодарение на блестящите си качества и ерудиция, съчетани с ненакърним морал, никога няма да демонстрират превъзходство над колеги или аудитория. Напротив, те неизменно обгръщат с уважение, внимание и дълбоко вглеждане всеки събеседник, всяко събитие, проблем, процес в обществения ни живот. Божана идва от висшата школа на „старата”, на истинската журналистика, в която на всекиго, заел се да я упражнява, „му пука” за всичко в живота ни. Дарба, която така болезнено не достига на днешната ни журналистика...

Невероятно, но факт - на 22 февруари тази наша неповторима и любима Божана празнува достолепен юбилей, чиито количествени измерения трудно се възприемат за истина на фона на нейния все така изострен журналистически рефлекс и заразяващо жизнен и младежки дух. Поводът не можеше да се пропусне и я потърсих за интервю - но не патетично-юбилейно, каквото изобщо не би се „вързало” с нейната същност. А интервю-разговор за всичко, което ни се случва - на нас, журналистите, на нас, гражданите, на нас, българите.

Юбилеят все пак задължава да представим и кратка „визитка” на юбилярката. Завършила българска филология в Софийския университет  „Св. Климент Охридски“, от 1965 г. Божана Димитрова работи в тогавашното Българско радио, днес БНР.

През 1974 г. заедно с Весе­лин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с  вас“, което остава в ефира на програма „Хоризонт” в продължение на четвърт век и го слушат по три милиона души - два рекорда, недостигнати и до днес в българската радиожурналистика.

Божана е носителка на многобройни журналистически отличия, сред които и няколко „Златни пера” на Съюза на българските журналисти.

През 2003 г. й е присъдена голямата награда на БНР „Сирак Скитник” за цялостен творчески принос и новаторство в най-върховите постижения на БНР.

През 2009 г. получава учреденото по инициатива на Мариана Хил отличие „Следа в ефира”, за което признава, че й е много скъпо.

През 2010 г. й е връчен призът „Златен глас”, учреден от Кеворк Кеворкян в памет на съпругата му, радиожурналистката Надежда Дженева.

Божана е и авторка на няколко книги, включигелно „В разговор с вас. Фрагменти” (2004 г.) и „Разговор с първия космонавт на България” (2014 г.).

Има още едно забележително авторство - майка е на известната журналистка Милена Димитрова, също вече издала поредица от книги.

Но нека най-после дадем думата на самата Божана Димитрова:

- Един юбилеен разговор с Божана Димитрова просто няма как да не започне от любимия на всички ни „Разговор с вас”, зареждал радиоефира в продължение на 25 години с Вашия глас, с Вашия професионализъм, с Вашето човешко присъствие... Какво от онова, което правехте навремето Вие и целият екип на предаването, отеква и днес в журналистиката ни, в аудиторията, в обществото?

- Висок комплимент съдържа въпросът, оценявам го  и веднага бързам да кажа, че журналистите в тази първа електронна медия винаги са отстоявали принципите на общественото радио, винаги с лице към  хората, към днешния им живот, към проблемите на деня.

Да, още в средата на седемдесеттте години, когато не беше така популярно понятието обществено радио, „Хоризонт” докосна тази силна струна в пряк разговор със  слушателите, изведе преди  партийната пропаганда темите на деня, с целия свой силен арсенал – откритите телефони, пътуващите радиостанции, микрофоните на улицата, преките репортажи от цялата страна.

Пред микрофоните  вместо говорители застанаха  журналисти, с  името си, с лична позиция, задължително на живо, с мигновения рефлекс и коментар на  новината от деня. Това направи впечатление,  подсили доверието  към радиото, вероятно  доведе и до недостигнатата  и до днес тримилионна аудитория  

Но за чест на радиото бързам да кажа, че тази изпитана вярна струна отчетливо звъни  и сега, поддържат я  опитни журналисти, репортери  и водещи - лаская се, че част от тях са мои ученици, а  и от съвсем млади и напористи колеги.

Виждам,  че повечето от тях сами намират верния тон, сами се отказват от клишетата, от слугуването и евтините трикове,  сами усещат  сладостта и силата на лично защитена  и мотивирана гражданска позиция. И дано не забравят, че журналистът  пред  микрофона не е съдник и прокурор, че  думите му трябва да подсказват и помагат , просто защото той, журналистът, е и водач на общественото мнение...

- Какво мислите за днешната българска журналистика? Има ли живот за нея? От какво е по-зависима все по-оскъдната свобода на словото - от дерибейството на управляващите или от характерите на самите журналисти? Как се развъдиха „мисирки” в гилдията?

- Не мисля - преживявам го, следя  новините,  недоумявам, не разбирам, няма как да оправдая  всяко поредно безпардонно изстъпление... Споменавате точно  думата дерибеи. Завидно е самочувствието им, безстрашието от възмездие, имам предвид  и  местни велможи, и  фараоните от министерствата.

И дали да не им напомним едни основателни страхове  дори на императора Наполеон - „страхувам се повече от вестниците, отколото от щиковете и топовете”... Не само защото   журналистиката  има чудното свойство  от четвърта да става често първа власт. Не само защото силният й глас , особено днес, вече е присъда. Време е  да се осъзнава, че всяко посегателство  към медиите , всеки опит да се арестува  свободата на словото  е бумеранг.

Но така зададен, въпросът  отваря и  други страхове – дали понякога не предаваме крепостта отвътре, дали някои от нас не  коленичат доброволно пред силата на  србърниците  на властта, на олигарсите, на съмнителните новоизлюпени медийни босове? И ето така, те вече са мисирки и келеши - пардон, цитирам....

А въпросът отваря и друга днешна тема – за недопустимия начин на  говорене, за недопустимия  уличен речник на така наречените политици. Може би проявявам свръхчувствителност  към езика, към културата на изказа – това е наследство от  радиогодините. Първата мисия именно на радиото е  да задава добър тон, да бъде законодател на българския език, да бъде пазач на  на богатото ни  езиково наследство, да бъдем  непримирими  към всяко словесно изстъпление...

- В сложната ситуация, в която е поставена днес нашата професия, СБЖ постоянно фокусира вниманието върху острата необходимост от журналистическа солидарност в отстояването на журналистическите права - жизненоважните и за нас като журналисти, но и за самата демокрация в обществото ни. Има ли я, няма ли я, възможна ли е тази солидарност според Вас?

- Да, сложна ситуация, винаги актуален въпрос за силата, за ролята, за смелостта  на журналистическата гилдия и  за задължителната солидарност сред нейните редици – осбено днес, когато са толкова остри и безпардонни  посегателствата от всички страни.  Но няма как да се разчита на външна помощ, задължителни са нашите вътрешни усилия и като съюз, и като лична кауза.

Помагат и „Репортери без граници”, и примерите  на професията  в развитите демокрации, а и дали са винаги добронамерени  показните усилия на съмнителни фондации и агенции? Така че да се опитаме да застанем лично и колективно зад силната и необходима дума солидарност.  Още повече днес, в това ново българско време, когато сме изправени пред българския  модел на демокрация, от който може да се очаква всичко.

Знае се, че няма изключение в правилото, когато си на власт, непременно да се награбиш, да се накрадеш. Сблъскваме се  все по-често с  усещането за недосегаемост,  завинаги.  Това вече изведе  хората по площадите, изострена е чувствителността именно към двуличието на първите хора, очевидно е непрощаването, нетърпимостта  към  поредните грешки и безсмислени скандали.

И мисля, че тук  именно журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив, за още една обица на нечии уши. Казвам го и вече се съмнявам дали ще е чуто, като гледам как всичките видове политици  се надвикват помежду си, до оглушаване.

- Юбилеите обикновено са повод за равносметка, но Вашият все така изострен журналистически рефлекс и заразяващо жизнен дух правят по-подходящ според мен въпроса за каузите и дейностите, на които посвещавате времето си сега. Кои са те?

- Е, на осемдесест години човек вече няма време да обслужва нечии каузи, да подкрепя някои дейности.  Даже се учудвам, че все още, по силата на навика вероятно,  имам желание да драсна някой ред, особено когато ме засяга злободневен  проблем или когато искрено ме вълнуват  ярки нови образци на колеги, на съвременни поети, писатели, художници. Те заслужават най-добра дума.

С готовност се отзовах на поканата за участие в Обществения съвет на Националната библиотека  „Св. Св. Кирил и Методий”. Там предстои належащо разширяване, за да запазим богатия вековен книжен фонд,  защо не и в нова сграда? Надявам се заедно с един запален, ентусиазиран екип от експерти, с влиянието на  неслучайни хора като академик Антон Дончев, на дипломата Кирил Топалов, на  енергичния журналист и юрист Кирил Вълчев да  помогнем за тази кауза... Ето, пак стигаме до думата кауза, тя  е най-точна и  когато говорим за професията ни, когато изпълняваме безусловния си дълг пред обществото, пред съдбата на България

Свързани:

Божана Димитрова: За мен журналистиката е кауза до живот

Дата: 21.03.2014

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки