Начало
 
 

Асен Владимиров: Все още малко знаем за кореспондентите в Освободителната война

27.02.2020 /15:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Асен Владимиров

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

Във филма си авторът използва неизвестни материали от най-авторитетните за онова време вестници, като по този начин дава ясна представа за работата на военните кореспонденти на първата линия на бойните действия, както и конкуренцията между тях и различните гледни точки за събитията.

Асен Владимиров е един от нашите уважавани документалисти, за което говорят българските и международни отличия. За лентата си „Страница от историята на българското образование“ той е с първа награда на МОН, „Въз-тановка“ с Наградата на София, „Срещи с Иречек“, заедно с режисьора Юлий Стоянов са отличени с Наградата на СБДФ, а „Книжарят“ с Катрин Бернщайн им носят „Етоал“ на СКАМ, „Златен ритон“, специалната награда на журито, Наградата на българските критици и Наградата на БНФ. Филмите на Асен Владимиров разказват за известни личности и събития, свързани с българската история, наука и култура. Според режисьора много е важно филмите му да дават знание.

Авторът на Breaking news гостува на сайта на СБЖ за да разкаже за филма и какво най-много го е впечатлило по време на работата над него.

Какво ви подтикна да се заемете с темата за военните кореспонденти в Руско-турската война 1877-1878 година?

Това, че e възможно да се разкаже за войната от един нов ъгъл. Филмът бе едно предизвикателство, тъй като темата е слабо проучена, но от друга страна страшно интересна.

Как се прави филм с интригуващото заглавие BREAKING NEWS, разказващ за журналистите, които наживо са отразявали военните действия на Балканите преди 142 години? Трудно ли се прави разказ за тези „въоръжени“ с чудеса от храброст“  репортери, чиито материали са очаквани с нетърпение от читателите в различни страни по света?

Когато започнах подготовката на филма, ми направи впечатление, че има доста различия, но и  сходства между работата на тогавашните и съвременните журналисти. И тогава ми хрумна заглавието „Брейкинг нюз”. Руско-турската война от 1877-1878 г. е най –широко отразяваната война за целия деветнайсети век. В нея започва по-широко да се използва телеграфът, най-вече от западните кореспонденти.Те разполагали с огромни средства и организирали нещо като частна поща. Например кореспондентите на английския „Дейли нюз” и американския „Ню Йорк Хералд” използвали  около 30 коня за смяна по трасето от Плевен или  Шипка до Букурещ, а често и  до първия австро-унгарски  град, където имали запазен час за телеграфа. Да се предаде една по-дълга кореспонденция струвало около две хиляди долара, преизчислено към днешен курс – 35 000 долара. „Милиони читатели от целия свят очаквали новините от фронтовете. Името Плевна, например се споменава по страниците на „Ню Йорк таймс”, от юли до декември 1877 г., повече от двеста пъти. Прави впечатление, че когато на 10 декември най-сетне Плевен е превзет, новината е съобщена на първа страница на вестника още на 11 декември сутринта. Ето пример за една такава „Брейкинг нюз”.

И ако днес за нас, журналистите, болезнена тема е свободата на словото, то за онова време за военните кореспонденти във войната какви са били условията за работа и имали ли са свободата да пишат свободно за всичко, на което са били свидетели, били ли са допускани навсякъде? Сещам се за водещия на журнали на бойните действия Михаил Газенкампф, който като заемащ този пост при главнокомандващия е написал докладна записка за условията, при които кореспондентите да имат допуск до войската.

Ето главното в тази записка: кореспонденти се допускат по молба на редакциите и издателите. Чуждестранните по препоръка на руските посолства и високопоставени лица. Предварителна цензура не се предвижда. Въпросът с цензурата в тази война билрешенмного нетипично. Предварителна цензура не се изисквала. Но се изисквала последваща, наказателна, цензура. Тоест кореспондентите, и руските и чуждестранните, били задължени да не съобщават нищо за количеството войски, за тяхното разположение, придвижвания, за плановете на командването. И то под честна дума.Категорията честна дума няма юридическа стойност. И така кореспондентитесе задължавали да не публикуват определени сведения и трябвалода предоставят за проверкаброя на вестника със съответната публикация. Имало един случай с английски журналист, който публикувал във вестника си сведения за разположението на руските войски и затова бил отстранен.

При проучването на материалите за филма разбрахте ли какви професионални, морални и човешки качества са били обединяващи на журналистите от различните страни? Открихте ли нови, неизвестни факти и изобразителен материал за тях?

Тези морални и човешки качества са идентични с тези на днешните журналисти. А те са смелост, издръжливост, умението да пишеш бързо, и то от  мястото на събитието. Що се отнася до етиката на професията, имало е журналисти, които спазвали етичните норми и отразявали честно видяното. Но е имало и други, които често си измисляли. Най-известният руски военен журналист Василий Немирович-Данченко например е отбелязал, че някои английски, френски и английски илюстратори, базирани в Букурещ,  откровено лъжели:„Например предизвикалите толкова шум и препечатани във всички илюстровани вестници две рисунки: „Кореспонденти, минаващи Дунава по леда”  и същите тези герои, защищаващи се от вълци, нямаха нищо общо с действителността. Също като нашите руски гении, на които се подиграваха в отряда на Скобелев заради рисунката на играта на карти в окопите.”

Какво най-много ви впечатли в дейността на военните кореспонденти? И между другото, имате ли представа дали са се ползвали с някакъв по-специален статут, тъй като днес активно се работи по тази тема, за да бъдат защитени животът и личността на журналистите, отразяващи горещите точки?

Руско-турската война е първата война, в която кореспондентите  носят отличителен знак. На левия ръкав трябвало да има лента с цветовете на тогавашното руско знаме. На нея бил изобразен гербовият орел, а около него в полукръг имало надпис „Кореспондент”, отдолу номера на кореспондента и печат. Кореспондентът получавал удостоверение. Върху него се поставяла негова снимка. Второ копие от фотографията   се залепвало в специален дневник.

Кои имена на военни кореспонденти от много страни и с какво най-силно ви впечатлиха?

Тази война се отразява от над сто журналисти. Точният им брой никой не знае. Големите западни вестници са имали  кореспонденти, които се движели с руските войски, но и такива, които придружавали турската армия.

Руското командване за първи път позволява на руски журналисти да отразяват войната от бойното поле. Повечето от тях нямали нужния опит, докато английските журналисти били натрупали огромен опит в това. През деветнайсети век Англия  воювала непрекъснато в различни точки на земното кълбо и винаги е имало кореспонденти, които придружавали армията в нейните битки. Най-голямата звезда на английската военна журналистика на века Арчибалд Форбс също пристига тук, като кореспондент на „Дейли нюз”. Немирович-Данченко го нарича „вездесъщия Форбс”. Той можел да пише на бойното поле, и то толкова добре, че почти не се изисквала допълнителна редакция. Кореспонденциите му достигали Лондон 24 часа преди тези на другите журналисти. Често си служел и с „мръсни номера” за да изпревари конкуренцията. Повечето му колегите не го обичали. „Те се страхуваха от него, дори когато почиваше върху лаврите си и отиваше да спи” - отбелязва Василий Немирович-Данченко.

Американецът Макгахан  (също от „Дейли нюз”) отразява войната до последния й ден и умира в Константинопол от тиф на 9 юни 1978 година.

Имало доста френски, имало и немски журналисти. Доста били и военните художници. Например Пелесиер от най-голямото испанско илюстровано издание, Вилиърс, който работил за английския „График”. Често журналистите били и художници, понякога и фотографи. Недоразвитата печатарска техника не позволявала да се публикуват фотографии във вестниците, но много фотографии били използвани за създаването на прекрасни гравюри.

Смятате ли че днес почитта, която им отдаваме, е достойна за това, което са направили? И виждате ли Освобождението без тяхното присъствие и дейност в тази война? Припомням, че на гроба на уважавания Джануариъс Макгахан пише: „Освободител на България“, но това може да се каже не само за него, а у нас като че липсват знаци на признателност към кореспондентите, които са заслужили? Има паметници на лекарите, опълченците, различните военачалници, а на кореспондентите, които са съобщили на света за зверствата у нас по време на Априлското въстание и след това за хода на Освободителната война, няма.

Да, дейността им е малко позната, с изключение може би на Макгахан. На него са  наименувани улици в няколко града, едно училище. Има и паметници. Но имената на повечето журналисти от тази война са забравени. Може би  най-достойният паметник, би бил едно няколкотомно издание с техни кореспонденции.

Филмът ви ще бъде ли излъчен по някои от българските тв канали, за да го видят повече зрители? 

Надявам се, но като знам колко е трудно разпространението на българския документален филм, не съм голям оптимист. Все пак ще направя всичко възможно да го видят повече зрители.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020/12:19

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020/18:24

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки