Начало
 
 

Вицепрезидентът на МФЖ Тимур Шафир: Съюзът на българските журналисти работи много активно

11.03.2020 /18:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тимур Шафир

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

За първи път се срещнах с него преди 6 години, когато той за първи път посети България и поводът беше организираната от СБЖ научна конференция, посветена на „Културата в журналистиката, журналистиката като култура“. Тогава с него разговаряхме за това как използват журналистите в информационната война и още по други проблеми, свързани със занаята ни. Сподели ми, че е във възторг от София и от контактите, които е имал с български журналисти. Дано при сегашното си посещение той да е затвърдил своите положителни емоции от срещата с красивата ни страна и хората.

И при сегашната ни среща той не отказа да си говорим за нашия занаят, защото, оказва се, не само тук, но и в други страни по света за журналистиката се говори, че „боледува“. На това мнение е и моят събеседник, но той е сред малцината, които имат идея как се „лекува болна журналистика“. Според него занаята ни страда от много неприятни недъзи, но най-вече от „болест на вътрешните органи“, чиито симптоми Тимур Шафир съзира в незавидния рейтинг на подготовката на младите кадри, стремителното нашествие на социалните технологии, блогърите, които много активно се опитват да подменят журналистиката.

Но няма място за безпокойство, защото както за всички болести, така и за тази има лек, смята Тимур Владимирович. Той е убеден,че за да има положителен ефект, е необходима интензивна терапия, като за лечението на журналистиката лозунгите, призивите и празните приказки не вършат работа. „Много е важна ролята на самоорганизацията  на професионалната общност – е убеден Тимур Шафир. – В частност ролята на Съюза на журналистите, медийните организации, както и онези общности, обединяващи иащите ресурси, възможност и желание журналисти да проведат тази „интензивна терапия“. Разбира се, има и „бонуси“ под формата на тероризъм, екстремизъм и други.

Тимур Владимирович, вие сте вицепрезидент на Международната федерация на журналистите. Какво означава за Русия назначаването на неин гражданин на такъв висок международен пост? И в личен план за вас какво е този избор?

В личен план работата ми стана два пъти повече. Колкото до това, че с моя избор аз представлявам Русия и СЖР, това безусловно е много важно, защото дълги години както и в цялата ни страна в руските медии още от разпадането на Съветския съюз се култивираше мисълта, че нашата журналистика е изостанала, че не е способна да направи нищо самостоятелно, че журналистите трябва да се учат и на 100 процента да получават технологични знания. И то без да се запитат дали те са приложими у нас или не. С това ние не сме съгласни.Безусловно сме убедени,че трябва да се учим един от друг. Руските журналисти има много какво да научат от чуждестранните си колеги, в това число несамо от европейските, но и от азиатските. А и самите те могат да предадат своя голям опит, натрупан за всичките тези години, какъвто е от работата в екстремни условия, в горещите точки, и в зоните на конфликти, и в ситуация когато медиите стават конвергентни, когато редакциите на традиционните медии бяха принудени да преминават в нова форма на работа, да се адаптират. Изобщо това е един голям комплекс от въпроси, по който, както смятаме ние, руските журналисти вече са натрупали своя голям опит. И едно от голямото значение за това, че аз съм избран за вицепрезидент на МФЖ, е възможността да помагам на руските журналисти на международно равнище. За съжаление все по-често ми се налага да помагам, тъй като знаем какви нападки има срещу нашите колеги в Европа, как затвориха бюрото на „Спутник“ в Прибалтика, как арестуваха сътрудниците на бюрото в Турция. За съжаление ситуацията никак не е лека.             

Като вицепрезидент на МФЖ бихте ли ми казали дали е необходимо в ЕС да има и комисар, отговарящ за медиите, за журналистите?

Дали да има специално комисар за медиите в ЕС е сложен въпрос,защото всички прекрасно знаем, че такъв комисар има в ОССЕ. Това е ръководителят на офиса по правата на човека и защита на медиите Арлем Дезир, а ОССЕ в този случай обединява несамо страните от ЕСи тези, които са кандидати са членство в Съюза, както и страните от региона на Съвета на Европа, които не са членки, в това число и Русия. Според мен ОССЕ и бюрото на офиса много сериозно се справят с тези проблеми. Мисля си, че колкото повече се концентрират тези проблеми на едно място и не се разпиляват, по-лесно ще получат решение. В рамките на ЕС за журналистите съществуват отделни проблеми и въпроси, на първо място икономически, а на второ -  политически натиск, и все трябва с някой да се занимават там.  

Днес каква роля имат синдикатите, както в Русия, така и в света, за журналистите и могат ли те да бъдат ефективен инструмент за отстояването несамо на трудовите права, но и за свободата на медиите?

Аз не казвам, че ги няма, но в много страни на света и Европа те са много слаби. Ако говорим за нашия регион - Източна и Южна Европа, в тези страни, където преди няколко години съюзите присъстваха и играеха голяма роля, сега фактически ги няма. Къде е съюзът, къде са синдикатите в Чехия, Словения, Словакия, къде са унгарските колеги? Не знаем. В рамките на МФЖ фактически изчезна сътрудничеството, защото те нямат тази възможност. В този план много добър пример е Съюзът на българските журналисти, защото него го има и работи, и то много активно,но това е, колкото и тъжно е да го кажа, по-скоро изключение. Днес синдикатите са много по-слаби, отколкото преди, защото днес собствениците на медии, големият издателски бизнес, общата икономическа ситуация упражняват натиск върху тях. Синдикатите са последното препятствия по пътя на журналистите да не станат роби на големите издателски къщи и холдинги и едрите медийни магнати. Освен това, колкото и да им е трудно на синдикатите, трябваше да направят така, че да запазят такива понятия като журналистическа етика и журналистическа солидарност, защото ако няма синхрон, журналистът бързо ще се превърне в роб, а понятието етика ще изчезне също много бързо и окончателно.

Казвате: „И журналистиката като професия, която предполага на първо място сериозно проучване на даден въпрос, в това число анализ и извод,няма къде да се дене.“ Но ние все по-често виждаме как медии обявяват своя фалит, и то не само по финансови причини, а и заради това, че собствениците не разрешават на журналистите да работят както се полага и няма свобода на словото.

Това е самата истина. Още повече, че днес ситуацията е още по-тревожна, защото ако преди три години за нас това беше фантастика, то днес в определени моменти сме свидетели как сериозно се обсъжда въпросът за  замяната на журналистите с електронни роботи или агрегатори, базирани на компилация от съществуваща информация, което ще се превърне в основен конкурент на традиционните медии. Те сами ще съставят новини и ще ги разпространяват в новинарските ленти, на сайтовете, ще ги продават. Естествено на роботите нищо не трябва да се плаща, докато на журналистите ще трябва да се плаща и да бъдат гарантирани социално. И въпреки това дори в Русия забелязваме интересна тенденция. Преди време ни се струваше, че истинската журналистика е тази, която разследва, анализира и прави изводи. Имаше твърдения, че тя скоро ще умре. Че напълно ще я заменят новинарските автомати, блоговете, некомпетентността, непрофесионализмът и липсата на всякакви доказателства. В един момент броят на блоговете, на лъжите, на фалшивите новини станаха толкова много, че у хората автоматично се породи отблъскване към тях и започна бързо да нараства интересът към истинската журналистика, която разследва, анализира и прави изводи. Хората се умориха от еднотипните новини, от скандалите, от лъжите и интригите, от фалшивите информации. На хората винаги им е била необходима реалната журналистика, особено когато това засяга техните непосредствени проблеми в живота, свързани с икономиката и политиката, с бъдещето на децата им.         

Как мислите за ролята на социалните мрежи днес и те не са ли заплаха за нашата професия и нейното качество? Не знам как е в Русия, но у нас вече стана ежедневие в медиите да се публикуват постове от социалните мрежи. Дори и управляващите вече си разговарят с народа чрез фейсбук.

Така е навсякъде. Нали виждате, че дори президентът на САЩ Доналд Тръмп си контактува със света единствено чрез туитър. За мен това е заплаха за журналистиката. Не знам дали у вас помните съветския филм „Москва не вярва на сълзи“. Та в него имаше герой, който работи в телевизията и възторжено казва, че скоро няма да остане нищо – нито театрите, нито киното, нито книгите, а ще има само и единствено една телевизия. Филмът показва, че годините минават и нищо такова не се случва. Вярно, че телевизията зае един много голям сектор, телевизионните новини станаха много повече, но печатните медии никъде не изчезнаха и реалната журналистика си е все още тук. Така е и със социалните мрежи. Според мен вече има едно пренасищане откъм социални мрежи, както и разбиране, че те не могат окончателно да заменят медиите и сериозна аналитична журналистика в тях няма. Така че те ще заемат голяма ниша, ще раздвижат традиционните медии, но няма да ги убият. 

Промени ли се стандартът на съвременната журналистика и по какво руската се отличава от западната?

Ако говорим не за техническата част на журналистиката, а за моралната, то, разбира се, на думи не са се променили, защото нито една редакция няма да каже на журналистите, че й е нужна само оперативна информация и не е важно на каква цена. Неотдавна в един сибирски град в Русия имаше пожар, за който така популярните блогове разпространиха пълни лъжи, както за броя на загиналите, че властите крият истината, като по този начин се опитаха да създадат паника, от която последиците щяха да бъдат много по-големи. На фона на това в обществото възникна бурна дискусия за стандартите и беше казано, че при възникване на новите възможности и промени на технологии, то те трябва да си останат същите. Защото принципът е да не се навреди, да се правят сериозни разследвания, да се спазва принципът на конфиденциалност на информацията с цел стандартите да си останат такива, каквито са били.

А що се отнася с какво руската журналистика си прилича или отличава от западната, ще кажа, че приликите са много, стандартите са сходни, което може да се види при тв канала RT и да се направи сравнение на технологиите, които се използват от  CNN и BBC. Те с нищо не са по-напред от техническа гледна точка, а от гледна точка на блогърите ние отидохме много далече и за съжаление този сектор толкова много обхвана, максимално се използват социалните мрежи. А от гледна точка на регионалната преса, която излиза в малките градове и региони, не се забелязва никакво изоставане. Според мен, както и преди, по принцип главното различие на руската преса от западната е преди всичко е съсредоточено върху глобалните проблеми на битието. В Русия се започва с тв канала RT и се завършва с някое малко вестниче в някое градче и там задължително ще има два – три материала за международното положение и глобалната политика. Така че важните проблеми на деня те не ги пропускат и се смятат за важни в обществото.

А санкциите срещу Русия оказват ли някакво влияние върху работата на руските колеги зад граница?

Санкциите срещу Русия в икономическата или банковата сфера не. Тук по-скоро се налага влиянието на общата истерия, която се вихри около Русия. Постоянното обвинение да се разпали война в Прибалтика или да се завладее Близкия Изток, навсякъде се привижда ръката на Кремъл, намеса в изборите в САЩ, сега американските медии дори много често взеха да пишат, че Тръмп е агент на КГБ, както и Бени Сандърс. Но всичко това е в сферата на параноята, лудостта и спекулациите. Безусловно обаче това влияе и когато всички говорят, че в Русия действа законът за чуждестранните агенти в медиите, според който чуждестранните медии или тези, които се финансират от чужбина трябва да се регистрират, просто забравят, че това не е наше изобретение, а американско, и според него всички руски медии и тв канали,които работят на територия на САЩ трябва да се регистрират. Безусловно тази истерия влияе. Ето, затварят офиса на „Спутник“ в Естония, защото преследват журналистите, тъй като те работят за руска медия.За съжаление е така, но нашата задача  е да се борим и отстояваме правата на журналистите.       

Наскоро независимите медии в Русия учредиха „Синдикат 100“. Какво мислите за тази нова организация вие?

Не знам изобщо под каква форма ще съществува тази организация и по какъв начин, щом там говорят, че ще са финансово обединение.По какъв начин ще обединяват активите си и какво ще правят. В дадения случай разбирам, че веднъж седмично всички тези медии ще публикуват един общ материал по някакъв остър проблем. Според мен тази тяхна работа ще се ограничи само до това, защото самото създаване на „Синдикат“ от различни медии и различни издатели е нещо много сложно технически и икономически и на второ място не се разбира защо го правят. Но името е красиво „Синдикат 100“. Както се казва, ще поживеем, ще видим.  

СЖР би ли си сътрудничил със „Синдикат 100“?

Ние си сътрудничим с всички журналисти. Ние сме неполитическа структура и защитаваме всички, които имат нуждата от подкрепа. Иван Голунов е един от ярките опозиционни журналисти, който е настроен много критично към държавата, но когато го арестуваха, СЖР организира митинг в негова защита и подкрепа, защото срещу него имаше полицейски произвол. Независимо от политическите му позиции, той е журналист, на когото му беше необходима помощ. Така ще е и със „Синдикат 100“ ако там имат нужда да им се помогне.       

 А какво е независими медии в Русия?

Логично това са частни медии, неконтролирани от държавата. Но от друга страна винаги възниква въпросът кой плаща, кой е собственикът и кой, грубо казано, поръчва музиката. И тук аз лично - макар да сме длъжни да подкрепяме свободните независими медии и нашият Съюз има такава програма за недържавните медии - се старая да се отнасям много внимателно към тях. Независими - от кого и от какво? Независимост от държавата е зависимост от собственика? Това е много повече опасно и диктаторско. Частният собственик невинаги е по-добър от държавния. У нас често независимите медии са опозиционните. Такива са „Независимая газета“, тв канал „Дождь“, радиостанция „Ехото на Москва“ и новопоявилите се други медии. Те обичат да се наричат независими, защото не са държавни. А колко са независими е въпрос. Да вземем „Ехото на Москва“. Там единият от собствениците е „Газпром медия“,която е държавна структура.  

Работите в сферата на свободата на словото и сигурността на журналистите в Русия и света. Не е тайна, че свободата на словото е един от острите проблеми в Русия.Как се отнасяте към това, а също и към цензурата в медиите?

Цензурата е забранена чрез конституцията на РФ и главната наша задача е да пресичаме всякакви опити на цензура, които понякога се промъкват. Но аз ще ви кажа така: Основно в регионалните медии, главно в някои отдалечени региони, ако поредният губернатор си помисли, че е цар и Бог и се самозабрави, започва да проявява натиск върху местните медии, неотдавна имаше такива случаи. Например беше уволнен главният редактор на вестника в Урюпинск, защото тя е публикувала снимката на губернатора някъде назад на страниците, но я възстановиха, а него го уволниха. Имаше и друг случай, в който чиновник нападна журналист.Сега срещу него се води дело. Ако четете нашите опозиционни медии, слушате радио или гледате опозиционни тв канали, ще видите, че там няма цензура. Важното е навреме да бъдат пресичани всякакви опити на проява на цензура, с което ние се занимаваме. А относно свободата на словото в Русия ситуацията е същата както в Европа, както в САЩ, защото във всички страни по света политическата конюнктура зачертава някои теми в медиите, преценява,че е опасно и не трябва да се пише за дадена тема, а понякога се раздува и изкуствено. Например сега в европейските медии темата за бежанците се раздува.

Много руски и чуждестранни журналисти загинаха, изпълнявайки своя професионален дълг. Как могат да бъдат защитени нашите колеги в горещите точки? И освен това каква е ролята на професионалните организации в тази област? Мнението на МФЖ в тази връзка?  

Ще започна от края на въпроса ви.МФЖ е една от много организации, която не е ангажирана политически и през всичките тези години активно помага и подкрепя загиналите и пострадалите журналисти. Като организация и като съюз ние бяхме едни от инициаторите на законопроекта за командированите във всяка гореща точка журналисти –че трябва да е застрахован и да е преминал обучение и да получава психологична помощ в случай,че нещо се случи с него. Той трябва да получи добро финансово обезщетение или пък неговите близки. Това е задача и на СЖР. При нас има и Клуб на децата на загиналите журналисти. Сега се разглежда и инициативата да се оказва постоянна допълнителна помощ на журналистите. Тоест ние правим всичко, което можем, и на финансова и законодателна основа, което е много важно. Мога да отбележа, че най-големите загуби в горещите точки бяха през 2014 г. когато беше конфликтът в Източна Украйна, когато загинаха много наши колеги, след което, за щастие, статистиката се промени към по-добро. Да, наши колеги продължават да работят в опасни условия, но слава на Бога, жертвите намаляват.                 

Още по темата

http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=24977

 

Снимки Мари Къналян, Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020/11:11

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020/12:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки