Начало
 
 

„Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. А медиите къде бяха досега?

22.03.2020 /18:04 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Василев

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

Така се върнах, за кой ли път, към едни срещи, които си припомням винаги при поредната акция на защитниците на отиващата си природа.

Беше в началото на 70-те, „Поглед” беше абониран и за Служебния бюлетин на БТА (имаше и такъв) и в него попаднах на мнението на Арнолд Тойнби за опасните действия на човека към природата. С голяма тревога видният английски историк  споделяше, че съвременното консуматорско общество с критично бързи темпове изчерпва ресурсите на планетата – енергия, вода, въздух, изкопаеми – и се обрича на гибел. И вижда единственото спасение властта да поемат тоталитарни правителства и със сила да наложат едно по-ниско, разумно ниво на потребление…

Прибрах тази лист от бюлетина и досега го пазя. А когато наскоро след това тръгнах да правя интервю с гостуващия голям руски писател Леонид Леонов, го взех със себе си. Известно е мнението на Горки за него: „Много талантлив за цял живот и - за големи дела”. Едно от тези „големи дела” беше опазването на природата. Не само в известния си роман „Руски лес”.Той беше напълно съгласен с Тойнби, но допълни: „Уви, мисля че границата вече е безвъзвратно премината, няма връщане назад”. И когато след петнайсетина години, вече в Москва, отново го потърсих, вече усещах колко е прав. Беше болен и не приемаше никого, но когато по телефона секретарят му разбра, че съм от България, ми разреши среща („Но само петнайсет минути и никакви интервюта”) Още от вратата Леонов ме посрещна с думите: „Видя ли се с Ванга преди да дойдеш? (беше я посещавал няколко пъти) Поръча ли ти нещо да ми предадеш?” Явно отговор на въпрос, който тревожно очакваше… И отново темата ни беше съдбата на природата и човека и разговорът продължи близо час. Гледах обширния кабинет: наполовина изписан лист в пишещата машина на бюрото (с кощунствено желание да надзърна в него!) и насреща върху проста дървена маса метална фигура на Дон Кихот в почти естествен ръст, дясната ръка е протегнала обнажен меч, но погледът на великия човеколюбец е вперен в книгата в лявата ръка…И слушах думите на стария писател: „Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. „В страшно опасно време живеем. В този труден период за народите, много е важно човечеството да успее да мине през  здрачевините, които са се спуснали над него, да не стъпи в ямите, които е трудно да се видят в тъмното…”

Гледам сега пожълтелия лист на вестника, препрочитам текста с 35-годишна давност и сякаш сега чувам гласа му, който сякаш диктуваше заглавието: „Да опазим с добри и силни ръце зърното, което носи бъдещето”.

Е, дочакахме това време, за което ни предупреждаваха преди много десетилетия Тойнби и Леонов и други тревожни гласове.

Дочакахме го и отгоре.

А КЪДЕ БЯХА ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МЕДИИТЕ, ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ДЪЛГ?

Потърсих старите си дописки след една безсънна нощ, в която прочетох в последния брой на вестник „Уикенд” материалите, посветени на „Чумата на глобализацията” (едно от заглавията) - Кеворк Кеворкян, проф. Мирослава Кортенска, Георги Атанасов, Георги Неделчев. Направи ми впечатление колко много изводите им съвпадат с казаното от Тойнби и Леонов – значи двамата са били прави в тревогата си!

Да вземем някои от заглавията: „Природата ни отмъсти чрез коронвируса. Земята е болна и се съпротивлява на агресивната егоистична цивилизация с жажда, жега, студ и вируси. Животът коренно се променя”

„Чумата на цивилизацията. Коронвирусът е като бич за самодоволното потребителско и екскурзиантско общество”. „Коронвирусът е и стрес-тест, и генерална репетиция. Светът, подчинен на бясно консуматорство, в който ценностите са сгрешени, приключи”.

„Слободията свърши!” – така е озаглавила своя коментар Кортенска. Иска ми се да цитирам някои от акцентите. – „Но се оказваме изненадани, че във второто десетилетия на ХХІ век времето ни показва друго лице. Оказа се, че може да преобърне наложени наши практики, както и да постави под сериозна въпросителна извоюваната европейска демокрация”

„Природата ни наби една рязка спирачка, която дава възможност на всеки да се огледа, да смени ритъма си, досегашните си залисии с кариери, напредък, справяне с материалния свят”. „Сега излезе че уж тоталитарен, Китай на практика успя да осигури основното човешко право – на живот...”. „Ясно се разбра, че слободията свърши. Всеки не може да прави каквото е правил досега”…

Спрях се повечко на тези цитати, защото по свой начин те засягат и нелекия труд на оперативните журналисти, които при изключително трудната и сложна обстановка изпълняват професионалния си дълг. Доколко успешно и адекватно – това е въпрос на личен избор, от който ще зависи мястото му в утрешното коренно променено общество. 

Защото днешната борба на живот и смърт с това коронно зло, което ни насмете, не свършва с него, а продължава - да опазим „с добри и силни ръце” зърното на бъдещето.

В едно ново общество, с променени ценности, критерии и приоритети. Да се надяваме, че в него Четвъртата власт ще има по-достойно място…

 

 

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки