Начало
 
 

Самотата, която си избрахме

07.04.2020 /12:10 | Автор : Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът в любимата си градинка, носеща името на Катрин Хепбърн

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

През годините, когато работех в централата на ООН в Ню Йорк, един от любимите ми начини да изчезна за малко от някое дълго, но скучно и често безплодно заседание, бе да седна на някоя пейка до Пазара на Амишите. Той е на 45-та улица между Първо и Второ авеню. И не само да се радвам на градинката наблизо, носеща името на Катрин Хепбърн, а най-вече на един чудак с вечно димяща цигара в устата, с бархетна риза за два долара - от Бангладеш, с торбест кадифен панталон, къдрава пепелява коса и усмивка на Чарли Чаплин...

Всеки следобед той се припичаше на слънце, седнал на пейката и наблюдаващ как нюйоркчани си купуват разни лакомства от пазара. Аз сядах на отсрещната пейка, правех се, че чета "Ню Йорк Таймс", а скришом го наблюдавах. Този човек беше Кърт Вонегът, един от най-талантливите и проницателни писатели в света, ненадминат присмехулник над всичко и всички, поради което никога не му дадоха Нобелова награда. Вероятно и поради това, че след Втората световна война с неудоволствие е продавал за известно време шведски автомобили на американците...

Вонегът написа много хубави книги, преди да отлети над облаците на 11 април 2007. Но в една от тях - "Фарс или никога вече самота", той като че ли беше облякъл ризата на Пророка, защото фантасмагоричната му визия ни представяше картина, близка до тази, в която живеем днес. Светът е преживял невиждана катастрофа, много хора са измрели, половината от оцелелите са изперкали, брат и сестра живеят в странна симбиоза с общ мозък, стадото от маргинали си избира странен президент на Съединените щати, а междувременно Китай е станал световна сила. Запасите от петрол са изчерпани, западната цивилизаци е пред умиране, а могъщите китайци толкова са се смалили, че хората ги вдишват и в днешното отчаяние ни напомнят за нещо друго. Маски няма, но това не пречи на китайците да завладеят света.... Не се казва с ракети ли, или с респиратори. В тази черна комедия, написана през 1976 г, Коронованият вирус витае незабележимо наоколо. Не става ясно дали Вонегът е предчувствал днешната агония на света.

Макар и вече богат човек от продажбата на книгите си, някои от които бяха горени на клади или забранявани в училищата заради богогулството или нестандартното мислене в тях, Вонегът си обичаше бархетната риза за два долара. Може би защото се надяваше, че така инвестира и в икономиката на Бангладеш. Но истината беше, че той, ветеранът от Втората световна война, военнопленник на германците в Дрезден и свидетел на разрушаването му от американската авиация, американец с немски гени, написа потресаващата "Кланица 5", вероятно най-шокиращата книга за войната, заедно с "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Той, който беше пацифист до дъното на душата си, се надяваше, че след 1945 американци и руснаци ще намерят общ език, както го намериха преди това край бреговете на Елба. Но това не се случи. Обясненията са много, зависи кого питате: отвъд Атлантика, или отсам....

Но както каза френският президент Макрон преди две седмици, ние сме във война. Войната се оказа Световна. Врагът е един: Коронованият. И когато врагът е общ, народите - повечето от които са маргинализирани - очакват и отбраната срещу Коронования да е обща.

Както преди 1945 общият враг събираше обща коалиция от три държави и трима мъже - в Техеран, Ялта и Пот сдам. (На последната Труман замени болния Рузвелт, който караше 4-ия си мандат и с това даде пример на Путин как се търсят конституционни решения...) Срещата в Ялта не произведе много щастие за Източната част на Европа, но приемаме, че е било неизбежно за оня момент. "Такова било времето", казваше един наш цар.

Факт е обаче, че поне за няколко години, "Тримата Големи" си сътрудничеха прилично, изправени срещу общия враг. По-късно, след речта на Чърчил във Фултън се скараха, но това е друга история. Да не се отплесваме. Общият враг сега е пак пред вратите на света.

Но лидерите не си говорят. Или си говорят тихо, никой да не ги чуе. Не се и срещат. Помагат си скромно, което е по-добре, отколкото нищо, но пропагандаторите им виждат в тези скромни жестове опит за "превземане на противника (и бивш съюзник) отвътре" чрез един самолет с маски и респиратори. Бойте се от Данайците, дори когато идват с дарове, както се казва в една древна мъдрост.

И така, животът продължава, без да е ясно откъде дойде врагът, каква е коалицията срещу него, има ли въобще коалиция и ще даде ли този, който има две ризи поне една на ближния си. Дори ризата да е от Бангладеш. Или маската.

Когато след 1878 г османците се оттеглили след 5-вековна командировка по нашите земи и ние сме започнали да строим Съвременна България, поборниците се изпокарали кой да вземе по-хубави постове в строителството (от всички сектори на държавата); или от по-престижни части на София. Стамболов - поетът и поборникът с острата сабя - също имал архитектурни и градоустройствени видения насън. Някои осъществил. После сабята се извъртяла...

Общият враг се оттеглил към Цариград, а общата цел на поборниците се стопила в синевата над Витоша. Тя още не била Национален парк. Деленето на плячката започнало. И тогава Дядо Вазов написал, че епохата се нуждае от титани, а родила пигмеи.

И днес епохата се нуждае от титани. Вирусът коси наред. Но световните лидери засега не предлагат нищо заедно. Спасяването на удавниците е оставено на самите тях. Титаник вече е ударил айсберга и трите класи се бият за лодките. Дори Леонардо Ди Каприо не може да помогне.

Лидерите са такива, каквито си ги изберем.

Или както казваше литературният учител на Вонегът, "Ако гласуването променяше нещо, нямаше да ни позволят да го правим." Учителят се казва Марк Твен.

Сподели в
 

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020/11:31

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки