Начало
 
 

Милен Цветков и мълчанието на агнетата

21.04.2020 /18:48 | Автор : Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Известният журналист и дипломат Енчо Господинов коментира с болка трагичната гибел на колегата Милен Цветков и прави покъртителна дисекция на "малкия ни свят от Слънчев бряг до Дупница" в своя публикация в kvadrat5.bg

Изтъкнатият журналист и дипломат Енчо Господинов реагира на гибелта на популярния телевизионен водещ Милен Цветков със свой коментар в kvadrat5.bg под заглавието "Милен Цветков и мълчанието на агнетата", чийто текст препечатваме:

Преди много години, някъде в далечната 1977, светът осъмна с грозната новина, че децата на известния южноафрикански журналист Доналд Уудс са получили по пощата памучни ризки, напоени с опасна химическа течност. Баща им разбрал какво става, когато очите на децата започнали да текат като планински потоци.

Предишата вечер прозорците на дома му били пръснати на парчета от куршуми. Белият Доналд Уудс дразнеше властите на ЮАР, публикувайки статии за дивотиите им с чернокожия Стийв Бико, враг номер 1 на апартейда. Заплашван и тормозен, Доналд Уудс напусна ЮАР и избяга в Лондон. 10 години по-късно (1987), прочутият маестро Ричард Атънбъро направи блестящия си филм "Cry Freedom", със сюжет от историята с Уудс и Бико.

Тогава бях млад журналисдт в стария "ПОГЛЕД" и написах драматичен материал по случая. Бяхме издание на СБЖ. Не само ние, колегите от цял свят нададоха вой по случая. "Плакахме публично", както се казва. И правилно.

Нищо ново под слънцето, както обичал да казва още Цар Соломон. А и не само той. Откак свят светува и има вестоносци или хора, казващи неприятни за властите истини, последните често имат проблеми. Това е дипломатичен израз, отразяващ недипломатични практики.

У нас един от най-талантливите навремето журналисти и публицисти, известен с псевдонима "Щастливеца", е убит (уж по погрешка) през 1897 край пазарджишкото село Радилово. Алеко Константинов, както и дълъг списък от неудобни интелигенти в България, си отиде ненавреме, макар да ни завеща безсмъртния Ганю (Сомов) Балкански, който и до днес се възпроизвежда и мутира в политическата ни практика като коронавирус на влага....

По-късно, с течение на годините, ми се наложи да пиша и "да плача" за различни рицари на перото по цял свят: за десетки убити или измъчвани палестински колеги; за Даниел Пърл от "Уолстрийт Джърнал", с отрязана от ислямски бандити глава; за словашки колега, когото до неотдавна оплаквахме, застрелян от неизвестни мафиоти, за легендата Питър Арнет от CNN, който оцеля в тресавищата на Виетнам и в пламъците на Багдад през 1991, но генералите не му простиха и му направиха клопка, в коята Питър попадна и се изгуби в забвение. Нямаше го вече Тед Търнър да го закриля. А и наследниците на Генерал Уестморлънд не се шегуваха, когато става дума за опазване "честта на армията". И не само.

Естествено, нелепата смърт на Милен Цветков, когото не познавах лично, е на пръв поглед съвършено друга история. "ПТП", както би казал някой офицер от КАТ. Нищо политическо. Така е.

И все пак, гледайки към случайната, но предизвестена смърт на Алеко, седнал на грешното място във файтона, в грешно време, а и място (наречено тогавашна България), ни е трудно да повярваме, че и той е загинал от пътно-транспортно произшествие, при което файтонът му се блъснал в един заблуден куршум. Нямаме сведения какво са писали за случая с Алеко световните медии тогава. Както и още не знаем, какво ще пишат те за Милен Цветков.

Но онова, което знаем е, че макар Милен да си отиде по най-абсурдния начин, дълги години той беше самотен воин на перото, изложен на силен страничен вятър, без тъй-необходимата му колегиална солидарност, редакторско рамо и здрава защита от собствениците на медиите, в които работеше. Милен може и да не е бил ангел за мнозина, но по свой си невчесан и понякога остър начин изстрелваше въпросите си право в сърцето на седящия в отсрещния стол. Милен беше уважаван от много колеги , от огромно мнозинство от зрителите си, и подмятан насам-натам от собствениците на разни телевизии, от олигарси и близки до тях владетели на малкия ни свят от Слънчев бряг до Дупница....

И не само Милен беше подмятан. До него са Генка и още десетина сърцати момичета и момчета от различни медии и с различни съдби. Уволнявани и пребивани, тормозени и ругани, те - всеки по свой начин - си носеха кръста, най-често в пълна самота или много скромна колегиална солидарност. Насаме си ги хвалехме, както навремето и "Всяка Неделя" на Кеворк. Но това беше част от нашата домошарска храброст, която никога не се доближи до тази на Вацлав Хавел.

Ако имаше повече нетърпимост към мамините синчета с мощните джипове, които вършеят по пътищата, пребивайки или убивайки наред, Милен сигурно щеше да бъде още жив. Истина е, че в цял свят хора гинат по пътищата, но у нас нещата имат нерядко специфична мутренска закваска и окраска. Обществената пасивност и мълчаливото толериране на маса фрапантни случаи доведоха до поредното жертвено агне: Милен. Може би защото голямото стадо от агнета беше обвито в мълчание, като пред Великденско заколение.

Иначе сме готови да плачем за достойни колеги от всички краища на света. И правилно. Но дали не можехме да предложим малко повече солидарност и подкрепа на хора като Милен, докато са още живи и имат кауза? Дали не можем да намерим и отгледаме хора като покойната издателка на "Уошингтън поуст" Катрин Греъм и Главния редактор на вестника Бен Брадли, които с цялата си мощ - финансова и колегиална - застанаха зад две млади момчета - репортерите Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн, и ги спасиха от гнева на генералите, на Белия дом и на ФБР? Ако не беше този непробиваем екип от репортери, редактори и издатели, мошеникът Никсън сигурно още щеше да е на почит, лека му пръст. Не че днес пак няма мошеници в политиката, но има и стени зад репортерите, наречени издатели и редактори. Къде са те у нас? И те ли са избити по кръстовищата на историята? Затова ли няма кой да прочисти язвите на обществото ни, което на моменти мирише като екарисаж в лятно безветрие?

Антъни Луис, едно от най-блестящите пера на "Ню Йорк Таймс" обичаше да напомня на читателите си, че просперитетът на една държава и хармонията в едно общество се крепят на няколко стълба - и един от тях е смелата, доблестна, гражданска журналистика. И че тя трябва да се пази като зениците на очите, ако обществото не иска да остане сляпо. Само сляпото общество не вижда какво става по пътищата, по кръстовищата на политиката и по светофарите на географията. Така стигаме до трагедията: днес Милен, утре някой друг, близък или непознат - какво значение има. Светът е голям, но спасение май не дебне отникъде. Блеенето на агнетата продължава.

Малка утеха е, че Милен не си отиде с наведена глава, с вързан на възел език и не му се наложи да живее от подаяния.

През септември 1985 отидох да работя за 6 месеца в Международния Червен кръст в Женева. Първата ми командировка беше в бавно умиращата от глад Етиопия. Изкарах дълги седмици между провинциите Уоло и Харарге, между камионите с хиляди трупове и надеждата в гаснещите очи на агонизиращите скелети. Наоколо се въртяха ята от лешояди, очакващи поредния си пир в пустинята... Навсякъде миришеше на смърт. Режимът на некадърния полковник Менгисту беше великолепно неефективен. Душите на един-два милиона етиопци литнаха нагоре. Нямахме време да ги броим. И сигурно щяха да са повече, ако не беше един буден репортер от БиБиСи, който събуди блеещия свят с потресаващите си репортажи. Макар и късно, машината на съвестта се задвижи и лешоядите спряха да се вият в небето като "Месершмити" над Сталинград.

Една дъждовна сутрин, когато вакханалията на "оная с косата" беше попривършила, един от моите етиопски помощници ме заведе в близък резерват за диви животни. Там за първи път видях глутница хиени да тичат свободно насам-натам. Отвратително грозни. Казах това на етиопеца. Той отвърна:"Грешиш, хиените са санитарите на Африка. Те ядат всичко и така прочистват терена от болести и зарази....:"

По-късно прочетох някъде, че журналистите са санитарите на обществената джунгла. Ако няма добри журналисти, рано или късно идва Денят на лешояда.

 

Сподели в
 

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

04.09.2020/20:05

Авторката Дея Йорданова анализира в своя публикация в сайта "Гласове" ролята на медиите в изграждането на "неподражаемата кариера на Бойко Борисов".

20.07.2020/20:59

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки