Начало
 
 

Внукът на Марин Дринов: Така отвоювахме мирния живот…

03.05.2020 /21:47 | Автор : Александър Дринов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Александър Дринов е неделима част от "Безсмъртния полк"

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

Александър Дринов е участвал в бойните действия на Брянския, Централния и І Украински фронт от редови пехотинец до лейтенант. Сражавал се е в ключовите битки на Червената армия в Курско-Орловската дъга, освобождението на Полша, Чехословакия, в битката за Берлин и в още много други възлови операции и и сражения. Срещал се е очи в очи с врага и пред него са гинали най-добри негови бойни другари. За участието си в бойните действия е удостоен с правителствени награди.

След войната Александър Александрович живее в Стари Оскол, където е учител по рисуване и трудово обучение.

В предоставените от д-р Сафронов-Дринов откъси от спомените на баща му узнаваме от извора несамо за жестоките кървави сражения, а и за човечността и приятелствата, които са крепили войниците.

Беше страшно…

„От пленен немец разбрахме, че след разгрома край Сталинград фашистите ще се опитат да се реваншират в Курско-Орловската дъга. В този участък изкопахме толкова километри отбранителни съоръжения, че ни се стори повече отколкото е разстоянието от Земята до Луната. На сутринта към нашите окопи тръгнаха десетки немски танкове „Тигър“, съпроводени и от пехота. Те откриха огън по нашите позиции. Страшно е! Втриса ни от нерви, зъбите тракат, облива ни ту горещина, ту студ. Стотиците оръдия на нашата артилерия и минометите нанасят в отговор удар по вражеските танкове и пехота. Вълна от огън и метал се изсипва върху главите на фашистите, малко остават живи от тяхната пехота. По полето горят танкове, атаката е отбита. А ние, оглушали от грохота на оръдията, въздъхваме с облекчение.

След известно затишие немците отново нанасят удар по нашите окопи. Навсякъде взривове, трясък, свистене на шрапнели и всичко това примесено с тротилов дим. Окопите ни разрушени, много убити войници, ранени стенат и крещят от нетърпима болка.  И всичко това се е сляло в един вопъл като в ада. Лято е, юли, слънцето в зенита си грее непоносимо, иска ти се да пиеш, а водата в манерката е гореща и не утолява адската жажда.

След около трийсет минути последва нова атака с още по-голям брой танкове и няколко реда пехота. Артилерията директно бие по тях и много от танковете са изкарани извън строя. След една отбита атака на немците следва друга. Аз стрелям с ръчна картечница, а дулото й е нажежено до червено от непрекъснатата стрелба. Каската ми пази главата, а няколко шрапнела я уцелват. Помощникът ми Вася седи в дъното на окопа, зарежда диска и ми го подава. От взривовете и стрелбата не чуваме и си общуваме с жестове. Боят продължава през целия ден, привечер затихва. Газовете разяждат очите и е невъзможно да дишаме заради миризмата от разлагащите се трупове. Отбиваме и последната атака. Загубили сме представа за времето. Горещото слънце залязва зад хоризонта и всички си отдъхваме с облекчение. Последният снаряд се взриви на ръба на окопа и взривната вълна ме запрати на дъното. Ставам на крака и се опитвам да дишам, но не мога, защото гърдите ми са смазани. Поемам въздух, като риба на сухо. Вася ми подава манерката с водата и аз отпивам малко, изливам в дланта си и изплаквам лицето си. Олеква ми. Но Вася ме гледа и се смее неудържимо, а аз нищо не чувам,а само по изражението на лицето му разбирам, че ми се смее. Намерих едно парче от огледало и се оглеждам. И на мен ми става смешно,като виждам стичащите се по лицето ми вади от кал…

Атаката на река Припят

В началото на септември 1944 г. нашите войски приближиха Чернобил. Градът беше завзет от немците и ние се окопахме на източния бряг на река Припят. От наша страна брегът беше песъчлив, а от немската – стръмен. Мразовито, вятърът студен северен, по небето се носят тежки разпокъсани облаци. Луната ни облива със студена ярка светлина. В тъмнината на противоположния бряг се виждат единствено очертанията на сгради. След ден-два реката ще замръзне. През нощта на девети срещу десети ноември нашата рота получи заповед да форсираме река Припят. Без да се замисля, скочих в ледената вода, а на мен шинел, ватени панталони, тежки ботинки, пуловер, в джобовете патрони, на колана две гранати, а така също и ръчната картечница, тежаща около16 килограма. Усетих че потъвам и водата ме покрива над главата. Поех дълбоко въздух и се отблъснах от дъното, добирайки се до отсрещния бряг. Сграбчих клоните на някакъв храст и с труд се измъкнах на брега. А той стръмен и висок около 3 метра. В началото ледената вода ми се стори вряла, след това почувствах, че замръзвам до кости. Към брега се приближи танк, който започна да стреля с картечница по преплувалите реката наши войници и много от тях загинаха. Привършвайки бойните си запаси, танкът се обърна и си отиде. С голям труд се добрах до брега и получавайки заповед от командира, тръгнах в атака. От мен се лееха потоци вода. Искам да тичам, но силите не ми стигат да нося такава тежест. В боя се включи и нашата артилерия и катюшите отправиха залп по отстъпващите немци. Започнах да измръзвам чувствително, а зъбите ми тракат от кучешкия студ. Свалих шинела, пуловера, гимнастьорката и ги изстисках от водата, приближих се до една горяща къща. Откъм огъня започна да се вдига пара от мен, а от обратната страна да се покривам със скреж. Легнах да спя направо на голата земя и мокър до кости дълго време не можех да си затворя очите. Умората обаче си каза думата. На сутринта, едва разсъмнало, тръгнахме в настъпление…

Последният щурм

От 15 април, прекосявайки Германия, завзехме немско село. В двора на една от къщите на пейка седеше момиче, едно такова дребничко, чернооко и на възраст около19 години, в униформа на старши сержант от медицинските служби. Пред нея на масата голям стъклен буркан с череши. Покани ме: „Другарю лейтенант, почерпете се.“ Запознахме се, казваше се Фатима и беше узбечка. Седнах до масичката, хапваме череши, говорим и се смеем. Гледам я и се любувам на това живо произведение на изкуството. В този момент немската артилерия започна да стреля. Фатима изтича на улицата и ми извика: „Саша, скоро ще се видим!“ В отговор нашите оръдия дадоха залп по немската батарея. Като утихна обстрелът, край мен войници носеха тялото на убито момиче. Шрапнел беше отнесъл главата му. Беше Фатима. Стоях като прикован, а от очите ми течаха сълзи. Бях се нагледал по време на войната на убити, ранени и обезобразени хора, но тук не можах да се овладея. Свалих пилотката си и дълго стоях и гледах как войниците отнасят към вечния й покой нашата бойна другарка.  Родината на Фатима – прекрасният Узбекистан, се намираше на хиляди километра от Германия, но Фатима, като хиляди узбеки, таджики, киргизи, грузинци и други народности знаеха: „Нашата родина е Съветският съюз. И тази родина трябва да я защитаваме от жестокия враг!“

Главната черта на руския войник е човечността

В боевете за град Тройенбритцен почти целият наш батальон беше унищожен. Въпреки ожесточената съпротива на немците, беше ясно, че приближава краят на войната. Приближихме до старинен замък. Всички с тревога очаквахме картечни и автоматни откоси. Крадешком се качихме на втория етаж. Стените на дългия коридор и вратите бяха боядисани в бяло, от което ни стана ясно, че в замъка се намира немска военна болница. До всяка от стаите стоят медицински сестри и с протегнати ръце затварят вратите им. По решителното изражение на лицата им се четеше: „По-добре да загина, но да не дам руснаците да стрелят по ранените.“ Влязохме в първата стая, в нея около десет легла, а на всяко от тях лежи ранен немски войник. Някои от тях покриха главите си с одеяло, другите в ужас гледаха към нас. Двама дори се скриха под креватите. В малка болнична стая лежеше ранен капитан, а на стола висеше есесовски мундир, целият във фашистки отличия. Лекарят напомни за международната конвенция за защита на ранените, а аз му отвърнах, че ние не сме фашисти и нямаме намерението да разстрелваме никого. Те така и така ще отговарят за своите злодеяния, ще ги съди международен съд. На изхода на болницата лекарят ме задържа и ми подаде ръка за сбогом, казвайки: „Руснаците са хора с прекрасни души, благодаря ви!“ Аз не поех ръката му, само помолих за извинение за изкаляния под. Козирувах и излязох навън.  

На сутринта поехме на път, но мисълта за посещението в болницата не ме напускаше. Непипнахме ранените немски войници, у нас още от детството беше заложено хуманното отношение към беззащитните хора. На руските хора не е присъща жестокостта. А фашистите, виждайки много добре червените кръстове по покривите на вагоните, безпощадно бомбардираха нашите санитарни влакове, болници и затова получаваха бойни награди.

През май 1946 г. ни демобилизираха. На всички офицери раздадоха по един костюм подарък от Чърчил и по 3 хиляди рубли.

Започваше мирния живот…

Снимки личен архив

Сподели в
 

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020/17:45

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020/23:12

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020/17:56

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020/20:49

Вечната бунтарка с тежък характер и с ироничен поглед зад очилата не си е отишла - тук е някъде, и тя крачи „по булеварда с лиричния ритъм” срещу лъжата.

15.07.2020/20:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки