Начало
 
 

Огнище на българщината и духовността стана на 5 години

04.05.2020 /17:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дворът на Кирилицата е любимо място за малки и големи

В деня, когато отбелязваме рождението на св. княз Борис І Покръстител – 2 май, Дворът на Кирилицата отбеляза своята 5-годишнина. Но тъй като празникът на духовността съвпадна с карантината по повод пандемията, тя бе отбелязана виртуално. Но това не попречи основателят на мемориала Карен Алексанян да получи от цял свят поздравления и топли благодарствени думи за родолюбивото дело, което е сторил за делото на пресветите братя Кирил и Методий.

По този повод и за годишнината от съграждането на този толкова значим несамо за България, но и за световната духовна култура  културно-исторически комплекс, своите поздравителни думи изпрати и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Най-сърдечно ви честитя 5-ия рожден ден на Двора на кирилицата - уникално ваше творение, създадено на българска земя в близост до българските светини Плиска и Преслав – пише Снежана Тодорова. -Този Музей на Кирилицата под открито небе в прослава на азбуката на славянския свят, за създаването на която България има забележителен принос, е открит на 2 май - рождения ден на св. княз Борис І Покръстител.

Поздравления и искрена признателност за уважението към българската история и историческите личности, които са символи на нашия духовен възход.

Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи.“

А областният управител на Русе Галин Григоров отбелязва, че в този ден отново си спомняме всички за „смисъла и силата на вярата и книжовността, благодарение на които българският народ зае своето достойно място,отредено от историята“. Родопската жрица на песента Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, едни от най-близките приятели на Карен Алексанян, също отправиха своите топли поздрави до него и му пожелаха още дълги лета да сее българщина.

Че Дворът на Кирилицата е влязъл в сърцата на хората и всички в него виждат горящото огнище на българщината, говорят и топлите поздрави, отправени от  Лерник Ованисян, Армения. „Имахме щастието да посетим този комплекс, да се възхитим от огромния мащаб на работата му, която обединява различни народи, започвайки от Хърватия и стигайки до далечна Якутия – е написал Ованисян. - И това културно многообразие от народи той представя в този музей. Радостно е, че нашият сънародник е създал средище, където са събрани бюстовете на писатели, поети, дейци на културата със световна значимост, творили на кирилица. Чрез него се формира една цялостна картина, която смятам, че има голямо въздействие и влияние за развитието както на самия град и региона, така и на туризма.“

Той припомня, че радостен факт е присъствието на паметници на творци от арменски произход в Алеята на писателите в Двора на Кирилицата, като Леонид Гурунц, Севда Севан и Агоп Мелконян. Лерник Ованисян е убеден, че макар по света да има много известни музеи, създаденото от Карен Алексанян е повече от уникално и не е случайно комплексът се е превърнал в любимо място не само за българите, не само за живеещите в страната арменци, и че се радва на общочовешко признание от Якутия до Хърватия и обратно.

Особено вълнуващ факт е, че топли думи до Карен са изпратили и жителите на село Чъчъмах в далечна Якутия. Сигурно не би стигнало мястото да се споменат всички приятели на Двора на Кирилицата, които изпратиха своите топли и пълни с много обич и признателност думи на благодарност, но мен ми се иска да споделя защо всеки, който е пристъпил портата на комплекса, оставя там частица от себе си и в сърцето си, пък отнася един неизбледняващ спомен от докосването до българския дух.  

Имам късмета да познавам Карен. Да си призная, когато преди шест години разбрах с какво се е захванал един арменец, дошъл от Ереван у нас, създал дом и се заловил да развива бизнес, останах дълбоко изумена. Помислих си, че навярно има някаква българска жилка в кръвта си и затова е решил да гради дом на Кирилицата, но се оказа, че си е чистокръвен арменец. При нашия първи разговор Карен беше притеснен защото още се градеше Дворът и предстоеше да бъде открит. Попитах го кое е накарало един арменец дошъл на българска земя, научил бързо нашия език, да се захване в едно толкова трудно време да гради Двор на Кирилицата и каква ще е аджеба неговата мисия. „Мисията на Двора на Кирилицата е да опази свещената азбука и да покаже нагледно на народите от целия свят, че България, и в частност Първопрестолна Плиска, е родина на кирилицата – ми отвърна той – И най-вече неговата най-важна мисия е да възпитава децата и младите хора в дух на славянски патриотизъм. Нека те никога да не забравят, че българският език е свещен.“

И без да прави мощна реклама, без да се опира на известни личности този син на гордия и толкова изстрадал арменски народ, тихо и кротко изгради оазиса на българщината. Изгради Двора на Кирилицата, на която поляна от онзи 2 май преди пет лета та до днес винаги е пълно с детска глъч и хора, пристигнали от всички кътчета на България и от света. Двор, пълен с човешка радост.

Ще си позволя да цитирам думи на стопанина му: „По тревата няма забранителни табели – всеки може да стигне до буквите, да ги пипне, да разгледа красивите изображения по тях. Хората ги прегръщат, целуват ги, снимат се всеки със своята…и благодарят! Оставят своите впечатления в книгата за гости и изразяват пожелания това място да бъде и да остане! Така Дворът получава своето покръстване и истинско предназначение – за Народа.“

И това е така, защото там не идват само, когато трябва да бъде открит поредният паметник в Алеята на писателите (има и такава, в която са творците на държавите, използващи Кирилицата), а там наред с хилядите гости и туристи идват млади родители да кръстят децата си в подножието на паметника на св. княз Борис І Покръстител, да положат цвете пред монумента на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, да сторят кръст пред 12-метровия църковен символ, бдящ над Двора на Кирилицата.

И още нещо - там вече се градят и традиции. Както споменах, деца приемат Божието кръщене, а и млади двойки се вричат във вярност. Така че за радост на Карен и всички около него, които се раздават в името на духовната идея, така както вярващият намира пътя към храма, така вече мнозина са открили и пътя към Двора на Кирилицата.

Много пъти съм споменавала и няма да се уморя да напомням, че за нас е един добър урок благородната инициатива на дошлия от Армения Карен Алексанян, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното време на българската история. Един човек, роден в героична и красива страна, дава добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ. 

Снимки Двор на Кирилицата и авторката

Сподели в
 

Община Ловеч обяви конкурс за присъждане на Националната литературна награда за цялостно творчество „Проф. Димитър Димов” на български писател - белетрист или драматург.

22.01.2021/15:42

Френската актриса Натали Делон, бивша съпруга на актьора Ален Делон, почина в Париж на 79-годишна възраст от бързопрогресиращ рак, съобщи АФП.

21.01.2021/20:08

Стартира 11-то издание на национален конкурс за българска драматургия на името на Иван Радоев, който се организира от Министерството на културата, Община Плевен и Драматично-кукления театър (ДКТ) "Иван Радоев" в Плевен, съобщиха от театъра.

21.01.2021/16:34

Глобус и пъстри корици приканват читателите на Градската библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград да научат нови неща за пътуват екзотични места. „Попътувайте без паспорт” е най-новата инициатива на книгохранилището , адаресирана до любознателната аудотирия. От всички възрасти.

20.01.2021/16:24

Читателската аудитория у нас получи ново издание на "Тристахилядна София и аз между двете войни" от легендарния водещ на някогашното предаване "Минаха години" по БНТ Драган Тенев, който, уви, си отиде през 1999 г. на 80-годишна възраст.

18.01.2021/19:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки