Начало
 
 

Пет основни въпроса за 5G мрежите: дезинформацията и ролята на медиите

17.05.2020 /11:51 | Автор : Бисера Занкова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Какво е 5G технологията, има ли връзка между пандемията COVID-19 и развитието на 5G мрежите, как да се справим с дезинформацията и какво е бъдещето. Международният онлайн симпозиум/уебинар „5Won5G“ (5 въпроса кой, какво, къде, кога и защо относно 5G) събра на 14 май 2020 г. световни специалисти и широка публика, за да обсъдят едни от най-горещите теми напоследък.

Събитието беше организирано от членове на проекта „Компакт” (COMPACT), финансиран от Европейската комисия по програмата „Хоризонт 2020 за иновации. Целта на проекта е да повиши осведомеността относно най-новите технологии в контекста на социалните медии и конвергенцията.

Сред изтъкнатите гости на симпозиума бяха г-н Андреас Гейс, ръководител на отдел за политика в областта на спектъра в Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия, г-жа Андреана Атанасова, заместник-министър за информационните технологии и съобщенията, България, д-р Каталин Враби, Национален университет за политически изследвания и публична администрация, Румъния, г-н Питър Кимпиан, отдел за защита на данните в Съвета на Европа, г-н Хари Палохеймо, главен изпълнителен директор CoReorient и бивш ръководител на Nokia Green Research, проф. Мишел Израел, експерт в Националния център за обществено здраве и анализи,Министерство на здравеопазването, България, д-р Джак Роли, старши директор за научни изследвания и устойчивост в Асоциацията на мобилните оператори GSMA,д-р Йержи Журек, директор на Националния институт за далекосъобщения към Министерство на цифровизацията, Полша, Малика Кесвани, старши мениджър на продукцията, BBC World Services,експерти, журналисти и бизнесмени. Регистрирани бяхаповече от150 участници, които поддържаха изключително активна дискусия.Събитието се следеше и в социалните мрежи.

5G е технология от ново поколение с революционно въздействие. Тя ще създаде основа за напредъка в много социални области, вкл. и в медицината, като даде тласък на телемедицината, ще предизвика икономически растеж и ще открие нови възможности за професионална реализация. Чрез 5G мрежите интернет на нещата ще стане реалност, ще се развият интелигентните градове, а животът ще бъде по-удобен и ефективен.

Тази технология обаче все още не е масово въведена във всички страни. В хода на дебатите екпертите изтъкнаха, че всяка нова технология поражда страхове, както и етични проблеми. Един от изводите беше, че  технологиите трябва да се прилагат по отговорен за опазването на околната среда и човешкия живот начин. Необходимо е да се следят екологичните и здравните рискове и да  бъдат намирани своевременни решения. Важното е в центъра на подхода към техникатаи към изкуствения интелект да бъдат човекът и неговата сигурност.

Развитието на 5G изглежда насърчи възраждането на конспиративните теории за пагубното влияние на тази технология. Идеята, че радиовълните, използвани в мобилните комуникации, могат да навредят на здравето, е фокусирана върху последствията от йонизиращо и нейонизиращо лъчение.

Телекомуникационното оборудване излъчва радиовълни, както и повечето електрически съоръжения. Неспециалистите не вземат предвид, че електромагнитното излъчване (EMR) не е достатъчно мощно, за да причини щети на хората. Световната здравна организация (СЗО) и Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) в Германия са заявявали многократно, че радиовълните, използвани от мобилните комуникации, не са вредни за здравето при спазването на нормите.

В ЕС тези стандарти са възможно най-високи. От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщениятасъщо допълват, че "в България се прилагат едни най-високите изисквания в Европа към потенциалните вредни излъчвания. Независимо от технологичните промени, стриктните норми по отношение на излъчващите телекомуникационни съоръжения в България не са променяни от 1991 г. Тези стандарти са приложими и по отношение на изграждането на 5G мрежи."

Още по-странна е тезата, че „5G подпомага активно заразата с коронавирус". Глобалната пандемия, която съвпадна сширокото навлизане на безжичната технология от пето поколение, допринесе за засилването на тези твърдения. Масираното разпространение на фалшива информация беше съчетано с насилие - разрушения на антени и нападения върху технически специалисти.

Лекторите на симпозиума подчертаха, че трябва да се засили цифровото образование и да се подпомага качествената и просветена журналистика. Необходимо е дейността на проверяващите дезинформациятада е прозрачна и основана на ясна и публично обявена методика.

Ключова е ролятаи на инфлуенсърите в социалните мрежи. Освен всичко друго5G технологията ще създаде и новото поколение медии, но медийните специалисти и хората трябва да следят и да осмислят тези процеси.

В практически план като основа за по-висока информираност полските представители разказаха за новия проект на Полското министерство на цифровизацията – „Бяла книга“ на тема „Електромагнитни полета и човешкото същество“, чиято цел е да опровергае някои разпространени и вредни заблуди (https://pem.il-pib.pl/media/documents/BK_PEM_5G.pdf - на полски, предстои превод на английски език).Те подчертаха, че интердисциплинарността на проблемите, свързани с 5G, са огромно предизвикателство.

За по-добра журналистическа подготовка бяха препоръчани двата документа на ЮНЕСКО, предлагащи критичен поглед върху разрастващата се инфодемия, свързана с COVID-19: https://en.unesco.org/covid19/disinfodemic

Повече информация за симпозиума „5Won5G“  може да се намери на: http://compact-media.eu/compact-symposium-5w-on-5g-tentative-results/

Сподели в
 

На 13 ноември по покана на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в СБЖ ще гостува посланикът на Испания, който ще отговори на журналистически въпроси по актуални теми с акцент върху 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Ще бъдат засегнати също проблеми като пандемията на Covid-19 и свободата на медиите. Ето какво сподели Н. Пр. Алехандо Поланко в специално интервю за сайта на СБЖ.

23.10.2020/06:30

„Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине*. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат. Със слово – огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. За него „родината се бе установила в пределите на човека и го правеше безкраен“ („Възречени от Манастър“). С тези думи д-р Елена Алекова откри вечерта, посветена на 85-годишнината на Никола Инджов, състояла се в клуб “Журналист“ в СБЖ под мотото „Живея дълго, дълго светя“.

19.10.2020/18:01

Журналисти с ракети от 18 медии излязоха на тенис-корта за 37-ото си държавно първенство. Тодор Попов и Йоана Андреева са двойни победители. Доайените доказват, че за този спорт няма възраст. В чии ръце е бъдещето на журналистическия тенис?

13.10.2020/15:51

В инициативата, която ще е с фокус върху журналистическите организации в Югоизточна Европа и Турция, са поканени да участват членуващите в Европейската федерация на журналистите професионални съюзи и асоциации.

11.10.2020/20:36

„Как може да помогне ЕС? Чува ли ни Европа?” - това са темите на онлайн дискусията за състоянието на медиите у нас, в която на 12 октомври ще се включи зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, самата Йончева, представители на ЕП, Съвета на Европа, „Репортери без граници”, български журналисти и медийни дейци, сред тях и коментаторката на „Барикада” и отговорна редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

07.10.2020/17:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки