Начало
 
 

Сирак Скитник обявява преди 84 г. новото Радио Стара Загора

21.05.2020 /11:22 | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екипът на Радио Стара Загора си направи и снимка за спомен

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

„Съгласно заповедта на г-на Министра от 21 т.м. да се почне редовно програмно предаване от Студио Стара Загора на обед и вечер. Съобразно наличността на живи изпълнители на концерти, сказки и материалите, с които Студиото разполага, ще се реди системна програма“.

От 21 май 1936 г. радиостанциите в София, Стара Загора и Варна започват едновременно да излъчват като първата национална радиомрежа с равнопоставени програмни служби, посочва БНР:  

Началото на историята на радиото в Стара Загора е поставено на 13 декември 1927 г., когато местният в. „Дума“ съобщава за предстоящото монтиране на радиоапарат в кафене „Бузлуджа“. В края на следващата година в града вече са регистрирани 6 радиоприемника.

През 1931 г. е основан клон на радиолюбителския съюз „Родно радио“ с председател Антон Куманов и около 50-ина членове. Една от целите му е „да се построи местна радиостанция за предаване на опера, концерти и др. в града и целия окръг“.

Има „разнообразна и актуална програма“   

За осъществяването ѝ допринася решението на Старозагорската община да се предостави сградата, заемана от Училищното настоятелство, за нуждите на регионалното радио, докато бъде изградена сграда специално за него.

На 1 февруари (според други източници – на 10 февруари) 1936 г. е осъществено първото пробно предаване на Радио Стара Загора чрез средновълновия предавател край с. Могила, който излъчва програмата му цели 77 години.

Освен една от първите радиостанции в страната, Радио Стара Загора е и единствената регионална радиостанция в Южна България до 1955 г., когато тръгват първите предавания на Радио Пловдив. 

Любопитното е, че още тогава изискванията са за „разнообразна, жива и актуална програма“ и Радио Стара Загора продължава успешно тази линия и днес, следвайки традицията и използвайки предимствата на съвременните технологии.

В дългогодишната му история негови директори са били интелигентни и будни хора, с усет към новото и ясна визия за ролята на радиото. Между тях са Стоян Паунчев – музиколог и цигулар, владеещ няколко езика, оглавява Радиото на 31 години, поетът Иван Хаджихристов – първият щатен служител, който постъпва на работа като литературен уредник, Йоско Йосифов – композитор и диригент, един от основателите на Старозагорската и Варненската опера, Иван Мечев – публицист и активен читалищен деец, писателят Ганчо Проданов и много други известни имена от старозагорската общественост.

Тръгва и „Музика по желание“   

Първият глас, прозвучал в ефира на Радио Стара Загора, е на актрисата Мара Шопова, майка на големия български актьор Наум Шопов. Първите говорителки-доброволки са Антония Денева, оперната певица Екатерина Манчева и студентката по немска филология Здравка Грашева.

На 21 декември 1937 г. по Радио Стара Загора е излъчен първият концерт на новосформирания (нещатен) радиооркестър от 9-има музиканти под диригентството на Петър Спиридонов.

Още в първите редовни емисии на Радиото през 1936 г. и след това в ефира звучи духова музика в изпълнение на оркестъра на 12-и пехотен балкански полк с капелмайстор Петър Спиридонов, който също допринася за изграждането на музикалната програма на новосъздаденото радио, както и на националната радиопрограма.

В това отношение са от значение и 2 нововъведения на Радио Стара Загора, за които споменава в интервюто си Йоско Йосифов и които са осъществени за първи път в България – предаването „Музика по желание“ и директното излъчване на концерти с публика. 

От 1994 г.  върви конкурсът  „Славейче“  

С богатата си и разнообразна 24-часова (от 2008 г.) информационно-музикална програма, излъчвана чрез 3 УКВ-предавателя, и близо 3 млн. слушатели Радио Стара Загора се утвърждава като модерна медия и предпочитана радиостанция в региона.

По думите на главния ѝ редактор Здравко Георгиев, според всички социологически проучвания това е радиостанцията с най-млада и интелигентна аудитория сред слушателите на БНР и неговите поделения, а едно от големите ѝ предимства е сигурно това, че в нея работят много млади хора.

Особено атрактивен експонат в колекцията и своеобразен свидетел на историята на Радио Стара Загора е роялът „Бехщайн“, останал от пребиваването на германската армия в града през 40-те години на миналия век. Той е реставриран и музиканти от различни жанрове и днес имат удоволствието да свирят на него.

Всъщност, още от първите години от създаването си до ден днешен регионалното радио е неизменна част от културния живот на старозагорци. Събитията, организирани в Арт-фоайето му, имат своето специално място в културния афиш на града. Радиото е известно с провеждането на Националния конкурс за млади изпълнители на български народни песни „Славейче“, създаден през 1994 г.  


 

Сподели в
 

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020/12:05

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020/20:41

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020/08:03

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020/11:57

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020/20:49

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки