Начало
 
 

Бисера Йосифова: Вестникът уби Веселин Йосифов

29.06.2020 /12:00 | Автор : Бисера Йосифова | Източник: 24 часа Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бисера Йосифова е изкуствовед

Вестникът уби баща ми - в буквалния и в преносния смисъл, разказва дъщерята Бисера Йосифова. Веселин Йосифов не беше еднозначна личност. Но бе от тази порода хора, без които животът и историята биха били скучни.

Наричаха го Весо Кучето, защото имаше здрава захапка и остър език. Беше от малцината, които си позволяваха да “хапят” дори високопоставени властници, спомня си дъщерята в публикация за в. "24 часа":

През януари 1990 г. е изключен от СБЖ  

Умира от инфаркт на 3 септември същата година. Предлагаме ви текст, написан от по-малката му дъщеря Бисера. Тя беше зам.-министър на културата при управлението на НДСВ. 

Българското общество в духа на националната ни следосвобожденска традиция няма обичай да помни, а все да си припомня, и то винаги post mortem.

Това се отнася до мнозина смислени покойници, потънали в забрава, валидно е и за баща ни. Тази “бяла врана”, тази “черна овца”, даваща контраст върху сивата вестникарска страница на казионния журнализъм. 

Двете със сестра ми, никога не сме излизали от магнетичната орбита на раблезианското му възпитание и едва ли можем да бъдем други, освен пристрастни в оценките. Независимо от неизбежния житейски факт, че вече сме негови връстници. 

А тези, които искат да намерят мястото на Веселин Йосифов върху кривата карта на българската журналистика и публицистика, вероятно биха били обективните изследвачи. 

Младите не знаят какво е антена  

В отечеството любезно съществуват доволно много академични институции, в чиито научни недра би прилягало да назрее интерес към писанията на Веселин Йосифов. 

Ако не за друго, то барем да си припомнят, че традициите на българското вестникарство съвместяват гражданска позиция, храброст, ерудиция и изящна словестност.

Новите поколения, които може би не знаят какво е антена, също така никога не са чели вестник, сигурно не са помирисвали омайната отрова на печатарското мастило, не познават труда на словослагателите, които често бяха по-грамотни от журналистите. 

Да се отнасяме с отговорна честност към абсурдната идея, че “няма нищо по-старо от вчерашния вестник”. Зависи кой го е списвал. Мнимата журналистика наподобява третия пол. Ето защо днес новините и коментарите към тях бълват с безогледна арогантност и изливат продукцията си в мъглявината на общественото пространство, като в отходен канал.

С вестник се убиваше. В народната практика вестникът служи и за други цели и това е по-страшно от цензурата. Вестникарството е опасен занаят. Миризмата на антимона и оловото е смъртоносна. 

В четвъртък го привикваха в ЦК  

Тя е убила дядо ни Йосиф Колев, но нейната измамна сладост вече е била вдъхната от баща ни в семейната книжарничка с малката примитивна “американка”. 

Вестникът уби и Веселин Йосифов - в буквалния и в преносния смисъл. Неговият инфаркт е всъщност поредното ритуално жертвоприношение, извършено от организираната партийна посредственост.

Защото той си позволяваше да волнодумства и присмехулничи, а такова поведение, както тогава, така и сега нискочелите властници не са способни да понесат.

Обичайно бе в четвъртък (в. “Антени” излизаше всяка сряда) баща ми да бъде привикван в ЦеКа, където да обяснява на мозъчния тръст какво й е смешното на поредната карикатура на Борис Димовски от първа страница.

И до днес фосилите на някои партийни идеолози и социолози дават признаци за живот, сврени по родните си скравенски дупки, където се самопогребаха, само и само да оцелеят за по-дълго.

Беше словоохотлив човек  

Владееше живото слово с лекота и струва ми се, с по-голяма убедителност от писаното слово. Ако би живял в антични времена, то той би бил народен трибун. Съюзът на българските журналисти (СБЖ) процъфтяваше, защото неговият оглавяващ бе по натура безсребреник.

Що се отнася до речи, които е писал за нуждите на Тодор Живков, то опусът на тогавашния ни държавен глава по отношение на македонския въпрос носи всички белези на бъщиния ми промисъл.

Баща ни бе радетел на каузата за несъмнената историческа принадлежност на Македонския край към България, подбуден от огненото слово на чирпанлията, поета и войвода Пейо Яворов.

Със същата страст защитаваше Кирило-Методиевото дело и идеята на уважавания си приятел академик Дмитрий Лихачов за България като “Държава на духа” (каква ирония с днешна дата).

Той създаде вестник “За буквите”, който по чудо оцеля и на чиято последна страница през тези 3 десетилетия единствено можехме да видим изписано името на Веселин Йосифов, основателя. 

Втората фаза на Отечествената война 

Първа българска армия към Трети украински фронт. Зима в унгарската пуста. Битката при Драва. Водата кипи от мъртви тела. Веселин Йосифов влиза като доброволец, все още студент и убеден антифашист, за да преживее на своята 25-годишна възраст разстрела на мобилизираните 18-годишни овчарчета, които в уплах дезертират.

Не обичаше да говори за войната, тъй като страдаше за покосените. Той бе инициаторът за възстановяването на войнишките паметници. Битки, спечелени от войници, и войни, изгубени от правителства. Ала когато идваха вкъщи негови бойни другари, тогава домът ни дълго таеше мириса на заралийска анасонлийка.

Очилатото момче интелигентче е преживяло в унгарската пуста тъкмо защото един от неговите земляци го е завил с шинела си. Веселин Йосифов в буквалния смисъл се връща на бял кон (стара кобила) и участва в парада на победата, където е удостоен с орден за храброст, както и с капитански чин. 

Вече писах, че инфарктът на баща ми е предизвестена смърт. Апаратчиците, които познаваме още от случая “Жендов”, имат обичай да покосяват другомислещите, неконтролируемите, свободните души, изповядващи идеите на своя си утопичен социализъм.

Допълвам, че 30 години след неговата смърт, не съм склонна да изпадна в неприсъщ ми християнизъм и да простя както на живите, така и на умрелите, лишените от сетива да проумеят вдъхновяващата идея на волтерианство и русоизъм, така абсурдно съчетани в интелектуалната му натура.

Наричаше внуците си “Моят ХХI век”  

Що се отнася до избора на професиите ни - моята и на сестра ми, правото ни на избор е резултат колкото на либералното възпитание, което получихме, така и на неизбежното влияние на личностите, представляващи приятелския кръг на семейството ни - поети и белетристи, живописци и илюстратори, историци и журналисти, композитори и музиканти.

И ако сестра ми притежава органичния талант на свободен творец, то аз отрано осъзнах, че моята дарбица е вторична, опосредствана, тъй да се каже. Изборът на моя занаят, който обичам и практикувам и до днес, навремето предизвика бащиното ми неразбиране.

Ненко Балкански изтежко намекваше, че “Това интерпретаторството не е изкуство”, а Емилиян Станев откровено рекъл на майка ми “Бисерчето да не сте го намерили на улицата, че го пратихте да учи изкуствознание!”.

Баща ми бе убеден, че най-великото произведение на изкуството, което гарантира безсмъртието на човека, са децата и наричаше своите внуци “Моят ХХI век”.

Любимите литературни герои на Веселин Йосифов винаги ще ни съпътстват и затова ще припомня думите на Тил Ойленшпигел, който носеше муска с праха от бащината клада: “Пепелта на Клаас удря гърдите ми!” 

Свързани:   Да си припомним острото перо на Веселин Йосифов навръх 100-годишнината му

В памет на оглавявалия СБЖ от 1976 до 1986 г. Веселин Йосифов предлагаме няколко откъса от неговото творчество, подбрани от дъщеря му Бисера Йосифова. Написаното звучи неувяхващо и днес.
Дата: 21.06.2020

100 години от рождението на Веселин Йосифов: какво разказват дъщерите му Светлана и Бисера

На 21 юни се закръгля един век от рождението на изтъкнатия български публицист и писател Веселин Йосифов, оглавявал от 1976 до 1986 г. Съюза на българските журналисти, а от 1971 г. - главен редактор на популярния седмичник „Антени”. За личността му разговаряме с неговите дъщери - художничката Светлана Йосифова и изкуствоведката Бисера Йосифова.

Дата: 20.06.2020

 

Сподели в
 

Британският принц Хари и съпругата му Меган говориха в онлайн дискусия за кампанията си срещу негативизма в социалните медии, като Хари предупреди за "глобална криза на омразата", която засяга психичното здраве на хората, предаде Ройтерс.

22.10.2020/16:10

Общо 2,2 млн. реклами за Фейсбук и Инстаграм са отказани, както и 120 000 поста са били изтеглени преди президентските избори в САЩ заради опити за възпрепятстване на участието във вота. Това заяви в интервю за френския в. "Журнал дю диманш" вицепрезидентът на Фейсбук Ник Клег, цитиран от АФП.

21.10.2020/12:00

За златната диря на сп. „Златорог“ в българската критика и литература – по повод представянето в Дома на писателя в Бургас на новото юбилейно фототипно издание „100 години сп. „Златорог“ – разказва проф. Михаил Неделчев:

20.10.2020/15:25

Толкова е популярна, че митовете за нея вероятно са повече от истините в живота ѝ, голяма част от който минава пред очите на зрителите на първа програма.

18.10.2020/12:27

Гледането на качествени телевизионни програми за дивата природа може да подобри настроението на хората и да премахне негативните им емоции, пише сп. "Journal of Environmental Psychology", позовавайки се на британски изследване.

17.10.2020/12:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател в Катедра „Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки