Начало
 
 

Експерти: С центъра на НАТО във Варна ставаме не тилова, а фронтова държава

04.07.2020 /18:26 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Чавдар Борачев по време на срещата в Клуб "Журналист"

Българският национален съвет за мир стартира онлайн петиция срещу изграждането на Координационен център на Североатлантическия алианс в морската ни столица. Това би била мишена на ответен удар при конфликт на пакта с Русия, алармира бившият военен разузнавач Чавдар Борачев, а доц. Чавдар Орманов чертае екологичните рискове. „Нужни са мостове, а не окопи,” апелира проф. Нако Стефанов на среща в Клуб „Журналист” на СБЖ.

Експерти по национална сигурност споделиха на състояла се през седмицата среща в Клуб „Журналист” на СБЖ безпокойствата си по повод напредващото изграждане на Координационен военноморски център на НАТО във Варна. Те откроиха рисковете за България, произтичащи от базирането на такава структура у нас. При конфликт на Североатлантическия алианс с Русия страната ни става мишена за ответен удар. Освен това се уврежда екологичната обстановка в Черно море, ще пострада и туризмът ни.

Българският национален съвет за мир (БНСМ) с председател проф. Нако Стефанов, дфн, д-р ист., преподавател в Центъра за източни езици и култури в СУ „Св. Кл. Охридски”, е стартирал онлайн петиция против изграждането на натовски Координационен център във Варна. На БНСМ бе и инициативата експерти да изложат аргументите си пред медиите на среща в СБЖ.

Да напомним - за такъв център на НАТО заговори премиерът Бойко Борисов, веднага след разговора си в Белия дом с президента на САЩ Доналд Тръмп през ноември м.г., макар преди това да уверяваше, че натовска военноморска база у нас няма да има. За да избегне противоречието, той поясни тогава, че „координационен център” и „база” са различни неща. „Трябва да правите голяма разлика между база, флотилия и координационен център“, каза Борисов след срещата си с Тръмп.

Интересно бе, че това развитие на нещата свари неподготвен дори генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който обаче веднага побърза да приветства идеята. Обсипан с въпроси от медиите, пресцентърът на алианса тогава извади принципна договорка още от 2017 г. за откриване на такъв център у нас в отговор на решение на НАТО от 2014 г. за създаване на мрежа от командни центрове по източния фланг на пакта. Тази линия на НАТО бе подета преди 6 години покрай тогавашната криза в Украйна и присъединяването на Крим към Русия с ясната цел за противостоене именно срещу Русия.

На сегашната среща в СБЖ проф. Нако Стефанов апелира: „Трябва да се градят мостове, а не да се копаят окопи”. Той отбеляза, че е важно да се чуе мнението на професионалисти, които се занимават с проблемите на националната сигурност и на международните отношения.

Професорът обърна внимание на стартираната от БНСМ онлайн петиция против изграждането на натовски център във Варна. Според него „тя ще покаже, че ние, българите, сме против това България да се превръща във фронтова зона”.

Върху този аспект заостри вниманието и бившият военен разузнавач полк. Чавдар Борачев. Според него евфемизмите в начина на назоваване на задаващата се натовска структура във Варна са „голяма заблуда”, защото всъщност ставало дума за „изнесен преден команден пункт на въоръжените сили на НАТО и преди всичко на САЩ на източния и югоизточния театър на военните действия”.

Според Борачев допреди 5-7 години експертите са смятали, че България е подготвяна за тилова държава на НАТО чрез извършваните ремонти на болници, санаториуми, пътища, мостове. Тези дейности сочели, че в ход е подготовка за евентуално приемане на ранени, болни и бойна техника при възможен военен конфликт. Но с лансирането на Координационния център във Варна България вече се превръщала във фронтова държава.

Борачев направи връзка и с нашумялата мащабна покупка на осем американски бойни самолета F-16, за които българските данъкоплатци миналата година предплатиха на САЩ около 1,3 млрд. долара. Експертът изтъкна, че тези машини са в състояние да носят ядрени бомби, така че на територията на страната ни ще бъде изграден и специализиран склад за ядрено оръжие. По този начин според него у нас ще се появят не една, а две „първостепенни цели за унищожение” при ответен удар, ако се стигне до военен конфликт с Русия. И тези цели ще са центърът във Варна и въпросният склад.

Борачев определи закупуването на осемте F-16 като „грубо, безпардонно нарушение на заданието на Народното събрание за закупуване на самолети за противовъздушната отбрана на България”.

Той спомена визираната многократно алтернатива с възможното закупуване на шведски самолети, които са от друг тип - леки изтребители тъкмо за целите на ПВО, без функциите на бомбардировачи и непредназначени да носят ядрено оръжие. Според Борачев в рамките на отпуснатия бюджет е било възможно да се закупят 16 шведски самолета. „Вместо това бяха закупени самолети F-16 на двойно по-висока цена... На 100% съм убеден, че това беше направено, защото могат да носят ядрено оръжие,” посочи Чавдар Борачев.

„Даваме си територията, за да може на нея други да развиват своите стратегически интереси, които не съответстват на националните интереси на България. Изграждането на Координационен център на НАТО във Варна не е изгодно за нас и няма да допринесе за развитието на нашия флот”. Това заяви в изказването си капитан 1-ви ранг доц. Чавдар Орманов от Българските военноморски сили. Той добави също, че създаването на такъв център влиза в противоречие с Конвенцията от Монтрьо, не позволяваща присъствието в Черно море на военноморски сили, принадлежащи на държави извън региона.

Чавдар Орманов отбеляза още, че изграждането на военноморски координационен център на НАТО у нас ще увеличи честотата на военноморските учения на САЩ и НАТО в Черноморския регион. А това ще донесе сериозни рискове и поражения за екологията и туризма.

Ще зачести затварянето на райони за плаване и използването на взривни устройства - и то в опасното Черно море, в което се разраства податливия на взривяване и подпалване сероводороден слой. „В началото на века този слой започваше на 250 метра дълбочина, сега вече е на около 150. Интензивните военноморски дейности само влошават тази и без това тревожна тенденция. Сероводороднят слой се вдига и убива всичко живо. Всеизвестно е, че рибата в Черноморския регион намалява всяка година,” подчерта доц. Орманов.

Той обърна внимание също как затварянето на зони за плаване заради чести военни маневри ще прогони и чуждестранните любители на яхтен туризъм, които иначе биха се заинтересували от крайбрежието ни.

Срещата с експертите завърши с призива „НЕ на провокациите! ДА на мира и добросъседството!”, отправен и в онлайн петицията на БНСМ.

Сподели в
 

Каква по-хубава вест в сегашното време на протести и скандали от тази, че се появи ново гнездо за култура и литература, и то не къде да е, а в реставрираната и ремонтирана къща-музей „Христо Смирненски“. Събитието е включено в програмата на провеждащите се на 19 и 20 септември Европейски дни на наследството – София 2020, чието мото за България е „Опознайте културното наследство за цял живот“. В духовния празник участва и Националният литературен музей, отваряйки врати на центъра „Да бъде ден!“.

19.09.2020/18:44

Новият исторически роман "Тервел Богоравният" на журналиста Драгни Драгнев ще бъде представен пред читателската публика в Добрич, съобщават от общината, с чието съдействие се организира премиерата.

18.09.2020/15:25

Излезе от печат албумът „Почетни граждани на Димитровград” .Изданието на на Историческия музей с помощта на доброволци е финансирано от Виолета Желева - народен представител.

18.09.2020/11:44

На 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Испания е посветена обширната статия на испанския посланик у нас, публикувана в номер 24 за 2020 г. на изданието на Дипломатическия институт към българското МВнР.

16.09.2020/18:14

Историческият музей в Свиленград утре открива изложба „Благодетелите на Свиленград за наука и книжнина от епохата на Възраждането до средата на ХХ в.“.

16.09.2020/14:17

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки