Начало
 
 

„Я, конечно, вернусь весь в друзьях и в делах, я, конечно, спою…“

26.07.2020 /18:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

Проявата бе организирана от Съюза на българските журналисти, а вечерта бе открита от председателя на организацията Снежана Тодорова. Тя припомни каква голяма личност беше Висоцки, като цитира сина му, който преди години каза, че „един човек се разбира, че е живял достойно, като е посадил дърво или изградил къща, но има такива хора, които улавят настроенията на обществото и ги предават в творчеството си, какъвто беше и баща ми.“

„Колко хубаво е, че песните на барда и днес са живи, за тях бронебойни патрони няма открити, както е казал прекрасният български поет Вапцаров - сподели Ивайло Диманов. -  Скоро отбелязахме и неговата трагична гибел, а днес повече от всякога младите хора имат нужда от вдъхновяваща поезия в борбата за свобода, социална справедливост и демокрация".

На своеобразната „среща“ с Висоцки бяха показани филмови фрагменти от живота и концертната му дейност, уникални документални кадри от първия задграничен гастрол на театър „Таганка“ в България през 1975 г. с участието на Висоцки в емблематичните спектакли „Хамлет“ и „Десет дни, които разтърсиха света“. Поетът Ивайло Диманов разказа за своите вълнуващи срещи с Окуджава и други руски бардове, изпя и авторска песен, посветена на Висоцки.

Ще си позволя да споделя и нещо много лично. В годините, когато живях в Москва със съпруга ми Максим, имахме големия късмет да гостуваме в дома на Володя Висоцки, чиито врати бяха винаги отворени, както тези на храма. За него приятели и познати винаги бяха добре дошли. Та и ние бяхме на една такава вечер в дома му на „Малая Грузинская“.

Цяла нощ Володя не спря да пее, а в паузите между песните коментирахме текстовете им. За първи път го слушах наживо и така отблизо, и бях като омагьосана. От там си тръгнах с касета със записи от вечерта, която и до днес пазя като най-скъпоценната реликва.

За последно бяхме пред "Таганка" през юли 1980-та. И ако светът беше олимпиада, за нас беше черен ден. Прощавахме се с Владимир Висоцки. Още в 5 ч. сутринта станахме и тръгнахме към „Таганка“, за да можем да намерим място. Беше невероятно! Мълчание и тъга, и хора, много хора. Когато изнесоха ковчега, имаше аплодисменти, а последният път на великия бард беше постлан от килим от цветя. Той лежеше в костюма на Хамлет, неестествено притихнал и без своята китара!

40 години откакто го няма този не с ръст на исполин, но велик актьор, композитор, поет и певец Володя Висоцки. Но сякаш той никога не си е тръгвал от нас, защото всеки от нас носи своя Висоцки в сърцето. И когато ни е трудно или тъжно, винаги спасение търсим в неговия дрезгав глас и китара, в неговите песни и разтърсващи стихове. Самият той казваше за себе си: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“  

И както си му е редът, не може вечер, посветена на великия бард, да мине без неговите песни. И в клуб „Журналист“ се случи така. Творческата вечер завърши с „Он не вернулся из боя“, „На Большом Каретном“, „Еще не вечер“ и останалите хитове на безсмъртния бард.

А в интервю пред мен синът му Никита Владимирович на въпроса ми, че Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи, музейния, и няма ли опасност и неговият баща да се превърне в музеен експонат, ми отговори: „Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат. И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!“

Трудно е да се каже колко още прекрасни песни и театрални роли загуби светът с преждевременната му гибел. Вече е традиция в два дни от годината - в деня на рождението и в деня на неговата кончина, на Ваганковското гробище в Москва да се събират стотици почитатели, които пеят и четат стиховете на Висоцки.

Вечери в памет на световноизвестния бард бяха организирани и тази година както в Москва и Санкт Петербург, така и в няколко европейски столици, също и в бившите съветски републики. „Русский мир“ съобщава, че дори в Турция е бил организиран концерт в онлайн-формат, под наслов „Владимир Висоцки. Място на срещата... Измир“.

„- Где твои семнадцать лет?

- На Большом Каретном.

- Где твои семнадцать бед?

- На Большом Каретном.

- Где твой черный пистолет?

- На Большом Каретном.

- Где тебя сегодня нет?

- На Большом Каретном.“

А той остана завинаги там – и навсякъде  - в сърцата ни…

 

Снимки Мари Къналян и архив

Сподели в
 

СБЖ обявява конкурс за технически редактор на сайта на СБЖ с основна функция техническа, редакторска и коректорска подготовка на публикациите в сайта. За позицията ще бъде предложен граждански договор.

20.09.2021/18:54

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

Комисията по наградите за политическа журналистика и публицистика гласувала да се отличи Георги Георгиев от в. "Дума", но ИБ на НС на БСП на своя глава добавило като втора наградена и Светлана Шаренкова.

03.08.2021/17:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки