Начало
 
 

Огнян Стефанов: Свободата и бунтарството вървят винаги заедно

29.07.2020 /17:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Огнян Стефанов. Снимка "Фрог нюз"

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

Обвиняван в „грехове, за които няма прошка“, той отстоява професионалното си право да общува с различни личности и позиции в търсене на истината. Обвиняван и в момента по наказателни дела, преследван и застрашен да бъде арестуван, той намери сили и време да даде интервю за сайта на СБЖ.

През 2009 г. по инициатива на излизащия тогава вестник на СБЖ "Поглед" се учредява Награда за журналистическа доблест и неин първи носител е Огнян Стефанов

Чувстваш ли се, ако употребим заглавието на книгата на Любомир Левчев, че „Ти си следващият“?

Не знам какво означава да си следващият. Защото не знам кой и кои са предишните. Ценностната ни система е в тежка криза и само вътрешният бунт на хората с морал може да помогне. Не съм такъв, но ми се иска.

За кого и защо Огнян Стефанов е неудобен? И с какво чак толкова подразни властите?

Неудобен съм на хора, които имат какво да крият и представата им за власт е безконтролност и грабене. За тях прозрачността е непоносима. Всичко е сделка и понеже знаят, че вършат айдушки неща, бягат далеч от гражданското любопитство и контрол. Не ме харесват и по техните критерии аз не съм за харесване. Не се вмествам в матрицата, по която се мерят пеевските медии, да речем. Те си се харесват. Властниците и олигарсите, превърнали се в такива покрай политиката, плащат на т.нар. медии от пантеона на свинеугодната журналистика, с което мръсничките им отношения добиват още по-скверен характер.

А останаха ли ти белези от онзи гнусен побой? Все още ли са живи и болят ли?

Белезите не са най-важното. Страшното е, че много хора в държавата, включително на върха на прокуратурата и службите, знаят кой стои зад нападението срещу мен, но не пожелаха или не посмяха да го разкрият. Вероятно защото поръчителят по онова време бе на най-високо ниво в политиката. Той е бил вдъхновителят, а организаторът е мафиот, който изпълнява подобни „задачи“ и по този начин си осигурява „политически чадър“. Не казвам нищо ново и не обичам да говоря за това.  

Заметоха ли следите и като че май стана „Следствието приключи, забравете!“?

Никой не пожела да тръгне по следите, а те са били повече от очевидни. Нищо оттогава не се е променило – влошава се. Бойко Борисов, когато стана премиер за първи път, ме покани в Министерски съвет, поговорихме и той ми каза, че е наясно как е станала цялата работа. Само че прокуратурата така и не стигна доникъде. Тогава един обвинител на висок пост ме съветваше да изчакаме, защото „все някой от извършителите ще се напие някъде и ще се разприказва“. Чакам 12-та година…

Казваш, че „в други времена хората на словото са били водачи, но сега ги няма“. Защо? Страхуват ли се или безразличието ги е обзело? Или…

Не мога да давам оценки кой колко е талантлив. Това е субективно нещо, особено в области като литературата, живописта, музиката… Но творецът е длъжен да има гражданска позиция. Омръзнало ми е да давам примери с Ботев, Вазов, баща и син Славейкови, Антон Страшимиров, Гео Милев, Вапцаров… Изтъркват се имената от честа употреба, особено когато биват развявани от пладнешки крадци по телевизионни студиа и национални празници. Студентска анкета по случай 170-годишнинана на Иван Вазов показа, че от 30 случайно запитани в градинката между Художествената академия и парламента 29 не знаят къде е гробът на големия писател. А той на 50 метра оттам… Директорът на Народния театър Мариус Донкин в няколко интервюта по случай юбилея изрече такива клишета за Вазов, че на човек му става мъчно. Когато самолети са бомбардирали София по време на войната, Елин Пелин е бил уредник на къщата-музей „Иван Вазов“, всеки път е взимал стъкленицата със сърцето на Дядо Вазов и го носил в най-близкото скривалище, защото това е сърцето на България… А Антон Дончев наскоро получи Вазовата награда, не знам защо, но пък е в Надзорния съвет на голяма строителна фирма. И той каза няколко клишета по този повод. Не съм чул някога да е защитил правата на гражданите, свободното слово, преследваните журналисти… Защо да го прави, нали му бутат награди в ръцете, значи е голямата работа. Такива неща направо ме убиват. Но миналата година композиторът Микис Теодоракис, който написа гениалната музика за филма „Зорба гъркът“, поведе двеста хиляди протестиращи в Гърция. А беше на 94 години. Това пък ме вдъхновява.

Днес ври и кипи от протестни емоции - гневен народ, а младите хора на България са двигател на протестите. Но каква е ролята на медиите при тези събития? Само да ги отразяват ли и как го правят?

Цялото ми семейство е на протестите. Всеки ден. Много близки и познати също. Колегите ми. Аз съм зад компютъра по медико-технически причини и оттам викам „Оставка!“. Харесвам тези протести. Харесвам всички протести. Човек се изправя срещу нещо, когато му причернее, когато е унизен и излъган. Колко пъти сме били всички в такова състояние? Възхищавам се на французи, гърци, румънци, поляци, чехи и други, които са научени от малки да се борят за правата си. Ще те ударят с палка, ще те набият – това го има, но ще си на барикадата и си свободен да заявиш своята дума и воля. Свободата и бунтарството вървят винаги заедно. Колко медии отразяват протестите? Така наречените големи медии въобще не ги виждам там. Телевизия 7/8 на Слави и БСТВ на БСП единствени са на площада и улиците. „Големите“ журналисти излезли в отпуск и се излъчват повторения, турски сериали и всякакви говна. Това е предателство към гражданското общество, и към професията.

Нашият колега Калин Тодоров, чиято нова книга „Зад завесата на демокрацията“ излезе тези дни, сподели в интервю пред мен, че „фейк новини произвеждат абсолютно всички, а за съжаление най-много властниците, политиците, а чак след тях са медиите“. Ти как се отнасяш към фалшивите новини? И в твоя случай разпространената информация от прокуратурата може ли да се включи към фалшивите новини?

Съгласен съм с него. Политиците са шампиони в създаването на фалшиви новини. Всеки ден ни казват, че се грижат за обществото и всеки следващ ден откриваме каква гадна лъжа е това. Властта казва, че Българската банка за развитие е създадена да подпомага малкия и средния бизнес. А тя дала на фирми, свързани с Пеевски, стотици милиони. Пробвай ти да вземеш хиляда лева от ББР и ще разбереш каква лъжа ни пробутват.

Неотдавна прокуратурата публикува телефонни разговори на Васил Божков. Два от тях бяха с мен. Тези разговори трябваше да убедят някого, че Божков от Абу Даби организира, плаща или Бог знае още какво прави с протестите срещу правителството, корупцията и Гешев. Замесиха и мен, за да се „разбере“, че журналисти, в частност Фрог нюз, са забъркани в някакви заговори срещу властта. Видя се че няма нищо такова, но мои близки, пък и аз, се притеснихме, че ще ме задържат. Не толкова заради самото задържане, колкото заради прокурорските фалшиви внушения. А те бяха изречени от говорителката на Гешев – Сийка, която прочете, че е извършена противодържавна дейност. Тогава си спомних за Труман Капоти, който е казал: „Все ми е едно какво говорят за мен до момента, докато говорят лъжи“. Те говорят лъжи! Имам няколко повдигнати обвинения, които също се базират на подобни „доказателства“.

Твоето обяснение на един от поводите за „гордост“ на властта, че имаме пълна свобода на словото, и то при положение, че сме се циментирали вече няколко години на 111 място. За теб какво е свободата на словото?

Само свободният човек може да се изказва и да пише свободно. Това е състояние на духа. Медиите ни имат формалното право да се наричат свободни – фактически са зависими. В медиите под „крилото“ на Пеевски не смеят дори да помислят да напишат критична дума за Доган, Борисов, главния прокурор… „Труд“ и „24 часа“, които преди години наистина бяха каквото трябва, са се превърнали в ПР издания на властта. Десетина журналиста и 5-6 сайта изчерпват понятието „свободни“. Може да са малко повече… Да си свободен означава да се страхуваш и да надвиваш страха. Или поне да се опитваш, да използваш волята си и да не мрънкаш, че имаш семейство и се налага да слугуваш. Слугуват слугите по душа.

По времето на соца контролът над словото беше идеологически, а сега е финансов – как Фрог нюз оцелява в тези трудни времена?

Преди време бе приет закон за медиите, предложен от Делян Пеевски. В него пише, че трябва да е ясна собствеността и финансирането на медиите. Да не би това да се е случило? Да не би прокуратурата или НАП да са проверили как се издържат пеевските медии и тези от неговия олигархо-олигофреничен кръг? Гешев ли ще ги разследва? За получените милиони от фирми, близки до КТБ, и от които милиони не са върнали една стотинка? Това прави този закон абсурден.

Основател съм на Фрог нюз, но от няколко години не съм собственик. Сайтът се издържа трудно, както и други като нас, защото рекламният пазар се контролира от картел. Достъпът до реклама на издания като нашето, които не лъскат обувките на властта и задкулисието, е силно ограничен.

Борисов нарече репортерките, които пърхат всеотдайно около него „мисирки“ – и може би е прав. Става дума за достойнство или за професионални качества и възможности?

Всеки сам избира какъв да бъде. Имам познати, с които преди години сме цитирали бунтовни строфи, възхищавахме се на хората, борещи се за гражданските свободи. Днес виждам някои от тях в медии, от които се носи зловоние, чувам пискливите им гласове по събития и все ми се струва, че някой е подменил тези хора. Дяволът ли им взе душите срещу нещо? Защо, бе, готини някога човеци, станахте аргати? Такива ли сте били винаги?

Според теб какви са големите проблеми на днешната ни журналистика?

Себеуважението. Няма го. Ако не уважаваш себе си, занаята си, как ще се надяваш другите да те уважават. Получаваме си заслуженото.

В „чакалнята“ на парламента вече брадясва проектозаконът за медиите, към който и СБЖ внесе много важни за българските журналисти предложения. Защо народните избраници се страхуват болните ни проблеми да се решават със закон?  

Хубаво е, че някой се е потрудил да се напише такъв закон. Не съм запознат с текстовете, но щом не го гласуват, значи не ги интересува или не им харесва. Ако ги обслужваше, вече щеше да е минал. Но нима няма достатъчно закони, които съдържат добри текстове? Проблемът е, че не се изпълняват и спазват.

Според теб Вежди Рашидов има ли качествата да отговаря за медиите и културата, при положение, че той непрекъснато се възправя срещу свободата на словото?

Не го познавам лично, но ако съдя по изявите му и изразите, които използва, както и неговата екзалтация от гениалността на Бойко Борисов и ГЕРБ, сигурно ще кажа нещо остро. Да минем на следващия въпрос.

Има ли я у нас журналистическата солидарност и как се проявява?

Съпричастността или солидарността е странно нещо. Понякога за дребни неудобства и несправедливо отношение към някой колега се вдига голям шум, събират се журналисти, надигат глас. ОК. Така трябва да бъде, но сякаш се случва повече за работещи в големи телевизии. Журналисти от по-малки медии биват притискани, заплашвани, повдигат им се обвинения, влачат ги по съдилища само защото имат позиция, но няма реакции. „Големите“ сякаш са над тези неща, аристократи… Кафка казва, че „Само хора, които имат еднакви болки, се разбират помежду си“.

Нужен ли ни е днес един Йосиф Хербст?  

Такива като Йосиф Хербст винаги са нужни. Не по-малко са ни нужни хора като съпругата на Хербст - Виола Каравелова, дъщеря на Петко Каравелов, която 9 години издирва изчезналия си съпруг, обикаляйки столицата с негова снимка и табела „Къде е Хербст?“. Познавам трима-четирима колеги, които вършат страхотна работа, понасят тежки удари и продължават напред. Смятат ги за луди, но всъщност те са свободни.

Според теб властта и правораздавателните органи, чрез своите действия, могат ли да налагат табу върху теми или личности, които са обект на разследващите журналисти и да им търсят отговорност за това? И това намеса ли е в работата на журналистите?

Правят го всеки ден. Правят го с когото им е казано или те са решили. Всичко е в ръцете им. Безконтролността ги опиянява и стават все по-арогантни. Това им поведение кара много издатели и журналисти сами да се ограничават. В 80-90% от медиите никой дори не дръзва да помисли за разследване действия и скандали, свързани с ДПС и ГЕРБ, Доган, Пеевски, Борисов и пр. Затова Борисов е прав като казва, че не се бърка на медиите какво да правят. Няма нужда – те си знаят. Това не е журналистика, а форма на слугинаж. Но има и колеги, които не изповядват подобна „религия“. Те поддържат духа на занаята, макар това да им коства огромна цена.

Снимки Архив

Сподели в
 

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020/11:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки