Начало
 
 

Солиден труд за националното ни самопознание и самочувствие

30.07.2020 /15:13 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Новата книга на Орлин Загоров, която вече е в ръцете на читателите – „Славянская духовность - культурный код болгарской национальной идентичности”, макар и на руски език, несъмнено ще грабне и привлече вниманието им. Авторът отдавна и широко е известен и уважаван с богатото си и разнообразно творчество в сферата на духовния живот като философ, литератор, културолог, специалист по проблемите на философската антропология и социалната екология.

Не може да не се отбележи и преподавателската му дейност в редица висши учебни заведения, включително във филиала на Международния университет в Москва. Член е на Международната славянска академия на науката, образованието, изкуството и културата в Москва и на Българската академия на науките и изкуството.

Трудно могат да се изброят основните му научни трудове, заглавията на книгите му и темите – те са многобройни и разнообразни. Но всички те са обединени от трайния и задълбочен интерес към духовността и бездуховността, смисъла на човешкия живот – все съдбовни въпроси, които си е задавал човекът, включително и днешният. Но характерно за Орлин Загоров е, че той не търси абстрактни отговори на „вечните въпроси”, а ги проектира в съвременността. Изследва новите културни стратегии, хуманизацията на съвременния живот, космосът и човешкото мислене. Особено внимание отделя на такива актуални проблеми, като националната идентичност и европейската интеграция, славянските идеи, философските аспекти на екологията и устойчивото развитие. Изследователи на творчеството му изтъкват, че той обосновава идеята за съчетаване на духа на революцията и революцията на духа, хуманистичните идеали на културата, силата на човешкия дух, идеала на съвършения човек в източната мистична традиция, проблемите на политическата философия на съвременността…

Но особено траен и задълбочен е интересът му към една важна тема – славянството, във всичките й многобройни аспекти, както исторически, така и животрептущо актуални изследвания: „Обединена Европа и славянската духовност”, „Европа и славянския свят”, „България. Европа. Славянството”,  „Европейска идентичност със славянска духовност, „Славянската цивилизационна идентичност”, „Славянската духовност и европейската мечта”. 

„Славянската духовност – културния код на българската национална идентичност” е поредното заглавие от поредицата негови книги, преведени на руски език. Това говори за международния интерес към нея и темата, която е особено актуална и горещо обсъждана: мястото на славянската идея в съвременния сложен и променящ се  свят.

Същевременно руският превод на книгата дава документиран отговор и на някои изказвания напоследък в Русия, които подценяват българския принос в славянската култура, и с това може да е интересна за руската общественост. Нас особено ни интересува как кодът на българската идентичност е свързан със славянската идея. Тук се изкушавам за припомня някои примери, които говорят, че това не е само идеен  спор. Когато един „велик атлантик” подхвърля от въображаемата си висота „Майната му на православието!” – това не е само срещу вярата: то се изповядва главно от славянството. Оттук и паметникът, наложен от него, на бивш, забравен натовски лидер, който като бурен за появи на българска земя. А идеята да се замени свещената ни азбука на името на покровителя на Европа свети Кирил, която обединява славянството, с латиница? А напъните на русофобите да се променят руски имена, заслужено останали в родната ни история и памет? Зад тях стои да забравим кои сме и откъде сме.

Във време, когато в Европа и света нациите трескаво търсят как да утвърдят своята идентичност и интереси, за нас е жизнено важно да открием своя културен код, който ни определя и ни дава самочувствие. Воден от убеждението „че е необходимо сериозно изследване на славянската духовност на българите и нейната роля за укрепването и издигането на по-високо равнище на тяхната национална идентичност”, Орлин Загоров прави едно обстойно, убедително с многобройни факти и източници от историята, изследвания на видни учени и свои анализи  Бих посочил само някои от опорните точки на този сериозен научен труд: „За същността на славянската духовност и опитите да бъде заменена”, „Основни  направления за противодействие на опитите за замяна на културната идентичност на българската нация”, „Дългосрочната стратегия на устойчивото национално единение”, „Славянската  духовност и нейното бъдеще”.

А в тая „славянска духовност” доказано огромен принос има българската „Държава на духа”….

Авторът не страда от тесногръда защита на славянската идея и не я противопоставя на развитието на съвременния свят – напротив, доказва че тя може за го обогати. . И когато констатира, че „В съвременната ситуация в света, в която доминиращо положение имат великите сили, се възобновяват опитите за деславянизация на славянските земи”, особено на Балканите, същевременно отбелязва: „Демокрацията има всички шансове да се утвърди здраво в нашия живот, да се превърне в национална психология и начин на живот…”

Книгата е снабдена и с богата справочна част – указател на имената и ползваната литература, както и „кратка” но твърде любопитна антология от видни имена, по различно време изказали свое мнение за нас. Изненада ме едно - на Фридрих Енгелс: „Българите са народност, която в средните векове е била най-силна и страшна, сега са известни в Турция само със своето добродушие и мекосърдечност и считат за чест да се наричат български християни”.

Годината е 1849.  Още ли се славим само с добродушие и мекосърдечност?!

Сподели в
 

Китайският културен център в София, заедно със Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, организират конкурс за превод от китайски на български и от български на китайски на стихотворение и откъс от проза.

04.12.2020/12:42

Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Валери Петров, Блага Димитрова, Дора Габе, Елисавета Багряна, Любомир Пипков и още много ярки личности от нашата култура оживяват в книгата на чл.-кор. проф. Милена Цанева „Броеница из гънките на спомените”.

03.12.2020/20:17

В днешното време на свръх възможности за размяна на информация човек може да поздрави по различни начини свой близък, роднина, другар, любим/а или просто своя друга сродна душа, където и да се намира по света.

03.12.2020/18:52

Днес в Регионална библиотека „Христо Смирненски” в Плевен ще бъде открит руски културен център. Това е международен културен проект, осъществен от Фонд „Русский мир“ – Москва в партньорство с водещи световни образователни структури.

01.12.2020/11:39

Съвместна изложба на български и турски художници "Цветовете" е подредена в градската художествена галерия "Атанас Шаренков" в Хасково. В нея е представено и стрийт-арт изкуството.

30.11.2020/15:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки