От Климент ВЕЛИЧКОВ, журналист от „Старт BG Чикаго”: На Сами Крумов от Атланта звъннах по телефона и го улових буквално в крачка...Правеше една много хубава, дори отлична крачка към една река, чието индианско име не можах да запиша в бързината, но това въобще не й се отразява с нищо на тази река, пише авторът в новия брой от седмичника за българите в САЩ www.bulgariasega.com и продължава: Била е и остава река мечта, по която млади мъже като Сами се спускат с лодки по течението. Течението е някъде величествено и бавно, другаде става тясно и лодките се стрелват из разни въртопи като перушинки, обръщат се... весла, крака, глави и раници се пръсват из пенестите бързеи и всеки прави каквото може – спасява или го спасяват!

Такаси почиват, след 5 дни конска работа в студиото, журналистите от CNN. Включително и тези от Спортната редакция, като Самуил Крумов.

През три щата е далече от мене, но го усещам как си поглежда часовника, после се връща, сяда и почвам, за мое голямо удоволствие, да разговарям с него по много познати за мен теми, а не за кредити, бандити, чалга, изкуство или необходимите обществено-патриотични изцепки.

Той прави, с още неколцина като него луди глави, актуалните спортни включвания в предаването “WORLD SPORT”, което се гледа по цял свят. Ние, по вестниците, сме понякога направо като заралийски чорбаджии. Изгледаме я мач, я бой на ринга, па си ходим до редакцията, пушим, пием кафета, нагъваме сандвичи, пишем, четем написаното, пак пишем, коригираме, мъдрим се още някой и друг час, докато го пратим на печат.

А при тия момчета в телевизията работите стоят съвсем по друг начин. Подготвили са, примерно, пет минути синтезиран репортаж за финала между “ Манчестър Юнайтед” и “ Челси” в Москва с дузпата, пропусната от Джон Тери и колективната скръб на Роман Абрамович, целия Челси и всички чукчи от Чукотка... И тъкмо са си отдъхнали – електрониката избълва новината, че кон “ Моцарт” е спечелил стипъл-чейза на прочутите надбягвания в Йоркшир... За 5– 10 минути трябва да намериш във филмотеката някой и друг конско-моцартов кадър, да си намислиш какво още да кажеш, да се разбереш с думи, знаци и всякакви други иширети с водещи, продуценти, звукооператори и цялата останала телевизионна рат, която бачка с пот на челото в момента и да пуснеш новината...

“ Стресът наистина е огромен – казва Сами. – Затова всички ние имаме по 32 дни в годината платен отпуск и два дни в седмицата абсолютно безтелефонни, безтелевизионни и ако може напълно нецивилизовани дни – далече сред някаква природа... Иначе ще се побъркаме.”

Изглежда заниманията в телевизионно студио се родеят по нещо със занаята на астронавти и сапьори, щом им дават отпуска като на прикрити камикадзета, поради което и седмично се работи само по 30 - 35 часа, но със смени през всички часове на денонощието. И то в лудешко темпо.

“ Вече четвърта година прекарвам отпуската си в България – продължава Сами. Трябваше да започна работа в Америка, за да разбера колко велика е нашата природа и колко много сили ни дава. С това не искам да поставя по-назад футболните мачове, които играя с нашия отбор в една тукашна лига, многото визити в местния джим-клуб и честото бягство сред също грандиозната американска природа.”

А сега може би се питате вече откъде се е взел толкова як млад български журналист в Сиененския град Атланта? Ами, че от Чикаго, разбира се. Много хубави неща тръгват от Чикаго.

В Чикаго е бил от малко хлапе докато завърши известния, перфектен журналистически факултет на университета в Индиана. В журналистиката е не случайно.

“ Спомням си с какво възхищение гледах как на кухненската ни маса, под която се провирах безпроблемно, баща ми и Мони правеха... вестник. Компютрите още не бяха на мода, текстът се отпечатваше на “ шпалти” , те се изрязваха и колонките се лепяха върху “ макета” ... След като го отпечатваха – всички ходехме в църквата и го раздавахме.”

Тайната вече е разкрита. Бащата Крумов е познатият на сънародниците ни емигранти отпреди 2000-та, редактор на вестник “ Гуд Лак”. Бил е самотен навремето български чикагски вестник, който прогонвал самотата от душата на малцината по онова време българи в града. Днешната чикагска преса му дължим много!

Докато учел журналистика Сами се подвизавал почти равностойно и в студентската радиостанция, в студентската телевизия и в някои от спортните отбори на университета. После изкарал и един незабравим стаж в чикагската Рок-радиостанция! Много журналистически опит събира и сред футболния свят на “ Чикаго Файър”, където има успех при интервюта и други материали дори и със страдащия от хронична алергия към журналистическото братство Христо Стоичков.

Като завършил през 2004-та година и в къщи седнали да мислят “ а сега накъде?”, имало да се избира в две посоки: да се почне в някое малко вестниче или квартална телевизия, или да се хвърли направо да пробива с глава бетонните стени на някой медиен гигант.

Най-дипломатичния ход предложила майка му – да изпрати видеоматериал със свои спортни репортажи на Ралица Василева, нашата именита сънародничка, която първа стъпи в CNN и създаде с таланта и труда си златно име за българската журналистика. И да я помоли за съдействие.

На което Сами реагира ясно и кратко с “ Глупости !”, но накрая се предава и... праща. Разбира се, все пак сяда и написва тук и там, по американски маниер, нещо от рода на “ Ей , здравейте, аз току-що се излюпих от Университета, търся работа, най-добре да е нещо спортно...” и т.н.

След двадесетина дни чува в слушалката “ Ало , аз съм от спорта на Си Ен Ен – разбираш ли от сокър?” И си говорят половин час за футбол. После като че го забравят. Чак след месец същият човек пак се обажда: “ Ало , взимай си шапката и идвай! Работата е твоя!”

“ Така се случи едно от най-щастливите събития до сега в живота ми. И днес много се радвам, че така стана - почти колкото дядо и баба в България, които са ме заклели винаги, като съм понаправил нещо интересно за екрана, да им се обадя. Трябва по няколко пъти седмично да им звъня – “ Днес в 8 вечерта ще гледате обязване на бикове в Тексас, утре в 5 следобяд – репортаж от баскетбол, после бейзбол и американски футбол”. Станали са световни спортни специалисти!

Радостите и страданията в американска телевизионна спортна редакция не се различават много от общоприетите правила и по други страни. Най-напред си като момче за всичко – главно търсиш с бясна скорост информация, звук и картина из планините от електроника! Търсиш два гола и три думи от треньора във видеотеката, тичаш от единия до другия край на Атланта и Америка за половин минута телевизионен звук и картина и пр.

После вече стъпваш на следващия праг – на тебе ти търсят трески и парчета, а ти ги сглобяваш в репортаж. Правиш предаванията, които тук са по 30 минути – няколко пъти на ден... Третият етап е когато започнеш да преценяваш и поръчваш колко да бъде футболът и колко плуването, на кого да се натрие носът и кой да се похвали и пр. и пр.

Главните теми в новинарските спортни емисии на Си Ен Ен са Олимпийските игри и големите футболни първенства, тенис-турнири като Уимбълдън и US Open, американски футбол, бейзбол, голф, крикет... Правят се репортажи, профили на състезатели и клубове, интервю...

Специалният новинарски канал на CNN има свой бюра в Атланта, Лондон и Хонг Конг. Разбира се, сега става дума не само за спортна, а за цялата програма на канала, който предава всякакви новини.

“ Най -добрите ми приятели са в Чикаго. Помня как на Великден се събирахме стотици българи в църквата и носехме през целия град светлинките на нашите свещи... Мислите ми и днес са в Чикаго, при моите родители и при тези, с които заедно живях в моето детство. Винаги, щом мога, идвам в Чикаго. Един път в годината – в България. Но там звъня почти всеки ден.

Интересувам се от много хора и от много неща, които стават в родината. Сред тях е и “ Локо” . С баща ми сме от най-преданите и непоклатими “ локомотивци” , където и да се намира отборът ни в класирането. Празник е когато “ хвана” по телевизията малко живо предаване от някой "Локо-мач".

И знаете ли какво спечелих от тази любов към футбола и към клуба, пламнала от най-ранно детство? Спечелих много... Благодарение на “ Локо” - обикнах толкова много спорта, благодарение на спорта - спртната журналистика, и ето - най-просто казано, благодарение на всичко това съм и в Си Ен Ен...

-------

* Текстът е пуснат 1:1 - Бел. ред.

Сподели в