Начало
 
 

Джон Пилджър: Сталинисткият процес срещу Джулиан Асанж

09.09.2020 /18:29 | Автор : Джон Пилджър | Източник: consortiumnews.com/baricada.org Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

Предлагаме статията на известния авсрталийски журналист Джон Пилджър, публикувана в независимото издание за разследваща жуурналистика Consortium News, откъдето тя бе преведена и препечатана в българския аналитичен сайт "Барикада".

Когато срещнах Джулиан Асанж за пръв път преди повече от десет години, го попитах защо е създал WikiLeaks. Той отговори: “Прозрачността и отговорността са морални проблеми, които би трябвало да са същността на обществения живот и журналистиката”

Никога не бях чувал издател или редактор да се позовава на моралността по такъв начин. Асанж вярва, че журналистите са агенти на народа, а не на властта: че ние, хората, имаме право да знаем за най-мрачните тайни на онези, които твърдят, че действат от наше име.

Ако тези с власт ни лъжат, ние имаме право да знаем. Ако казват едно нещо насаме и точно обратното публично, ние имаме право да знаем. Ако те заговорничат срещу нас, както Буш и Блеър заговорничеха за войната в Ирак, докато претендираха, че са демократи, ние имаме право да знаем.

Именно тази моралност на целта е толкова заплашителна за сговора на сили, които искат да потопят голяма част от света във война и да заровят Джулиан жив във фашистката Америка на Тръмп.

Още през 2008 г. свръхсекретен доклад на Държавния департамент на САЩ описва подробно как Съединените щати възнамеряват да се борят с тази нова морална заплаха. Тайно направлявана кампания за очерняне срещу Асанж трябва да доведе до „разобличаване и наказателно преследване“. Целта бе да WikiLeaks и основателят ѝ да бъдат заглушени и криминализирани. Страница след страница, в доклада описваха предстоящата война срещу едно човешко същество и самия принцип на свобода на словото, свободата на мисълта и демокрацията. Ролята на имперски щурмоваци бе предвидена за онези, които се наричаха журналисти: големите играчи в т.нар. мейнстрийм, особено “либералите”, които маркират и патрулират позволените параметри на несъгласието.

Точно това и се случи. Репортер съм от повече от 50 години и никога не съм виждал подобна кампания за очерняне: изфабрикувано унищожаване на името на човек, който отказва да се присъедини към клуба, който вярва, че журналистиката трябва да е служба на обществото, и никога обслужване на тези отгоре.

Асанж посрами преследвачите си. Той произвеждаше разкритие след разкритие. Той изобличи мошеничеството на войните, които бяха промотирани от медиите, убийствената същност на водените от Америка войни, корупцията на диктатори, злините на Гуантанамо.

Той принуди нас, на Запад, да се погледнем в огледалото. Той разобличи официалните говорители на истината в медиите като колаборационисти – тези, които той наричаше “Виши журналисти”. Никой от тези самозванци не вярваше на Асанж, когато той предупреждаваше, че животът му е в опасност; че “секс-скандалът” в Швеция е постановка, и че крайната цел е да го пратят в американския затворнически ад. Той се оказа прав – отново и отново.

Започналото тази седмица изслушване за екстрадирането му е финалното действие в англо-американската кампания Джулиан Асанж да бъде загробен. Това не е справедлив процес. Това е чисто отмъщение. Американските обвинения са очевидно подправени, лесно доказуеми фалшификации. Досега съдебните изслушвания напомнят на сталинистките си еквиваленти от времето на Студената война.

Днес земята, която ни даде Магна Харта, Великобритания, се отличава само с изоставянето на собствения си суверенитет, като позволява на злонамерена чуждестранна сила да манипулира съдебната система и да подлага Джулиан на жестоки психологически изтезания – форма на изтезания, които, както посочи експертът от ООН Нилс Мелзър, е била усъвършенствана от нацистите, защото се е оказала най-ефективна за пречупване на жертвите им.

Всеки път като посетя Асанж в затвора Белмарш, виждам ефектите от тези изтезания. Последния път , когато го видях, беше изгубил над 10 килограма, по ръцете му нямаше мускули. Не е за вярване, че хапливото му чувство за хумор бе останало непокътнато.

Родината на Асанж, Австралия, демонстрира единствено раболепно малодушие. Правителството ѝ тайно заговорничи срещу един от собствените си граждани, който би трябвало да бъде прославян като герой. Не е случайно, че Джордж Буш-младши помаза тогавашния премиер на Австралия като негов “заместник-шериф”.

Казва се, че каквото и да се случи с Джулиан Асанж през следващите три седмици, това ще отслаби и дори унищожи свободата на пресата на Запад. Но коя преса? Guardian? BBC, New York Times, или Washington Post на Джеф Безос?

Не, журналистите в тези организации няма защо да затаяват дъх. Юдите от Guardian, които флиртуваха с Джулиан, експлоатираха неговата забележителна работа, а после се надпреварваха да го предават, няма от какво да се страхуват. Те са там, защото са нужни.

Свободата на пресата сега разчита на малцината почтени: изключенията, дисидентите в интернет, които не принадлежат към никой клуб, които нито са богати, нито са затрупани с "Пулицър"-и, но произвеждат добра, непокорна, морална журналистика – тези като Джулиан Асанж.

Междувременно нашата отговорност е да застанем до този истински журналист, чийто истински кураж трябва да служи за вдъхновение на всички нас, които все още вярваме, че свободата е възможна. Аз му отдавам чест.

Сподели в
 

"Светът ще се върти по-глупаво, защото него го няма," пише в boulevardbulgaria.bg телевизионната журналистка, разказвайки за съвместната си работа в ефир с отишлия си ас в професията Георги Коритаров.

21.04.2021/09:38

Нека си припомним отново лъчезарната Мария Николаева, внезапно напуснала ни едва 47-годишна на 13 април т. г., през погледа на нейната приятелка и колежка Кристи Петрова.

16.04.2021/18:08

Да заплашваш журналисти е първата стъпка към бунището за употребени патриоти, пише авторът Борислав Кръстев в clubz.bg

14.04.2021/19:53

Основателят на "Уикилийкс" продължава да гние затвора заради това, че е посмял да каже истината, пише в своя статия австралийската авторка Катлийн А. Джонстън.

10.04.2021/09:14

Да се придържаш към златната среда, е вече неизгодно. Умерената преса, разчитаща доскоро на приходите от реклама, търсеше масова аудитория и я прелъстяваше, симулирайки обективност. Източникът на печалба обаче се промени.

24.03.2021/07:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки