Начало
 
 

Стефан Продев завеща: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”

15.09.2020 /18:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Продев

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

Всяка година заедно с първия учебен ден ни огрява и отблясък от светлата диря, която остави в българската духовност, етика и журналистика незабравимият Стефан Продев. Той е роден тъкмо на 15 септември преди 93 години - и съвпадението с тази символна дата никак не е случайно. Както учението и просветата водят напред народа ни възродени, така и Стефан Продев дори и от вечността вдъхва кураж и сила на журналистиката ни и на гражданското ни съзнание, за да не се губят никога в лабиринта на обществените битки.

По-актуален отвсякога е днес и заветът му: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”. Това е универсалният код, който може да роди и онази истинска промяна, от която всички се нуждаем.

Нека си припомним житейския и професионален път на Стефан Продев. Той е роден на 15 септември 1927 г. в семейството на железничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – касиерка в софийско кино и сестра на революционера Борис Милев. Прадядото на Стефан Продев по бащина линия - поп Шино, е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е бил ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Младият Стефан израства в софийския квартал Банишора. Първите си публикации прави още 15-годишен във в. „Железничарски подем”.

А когато е 16-годишен - през 1943 г., става член на РМС. Участва в Деветосептемврийското въстание през 1944 г. и е от типичните ремсисти идеалисти, замечтани за един по-справедлив и хуманен свят. Години по-късно ще изрече станалите си легендарни думи, че не е нито комунист, нито социалист, а завинаги си е останал ремсист...

Завършва гимназия в София през 1946 г. В периода 1945-1947  г. е един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство”. Горе-долу по същото време е и репортер във в. „Труд” - между  1946 и 1948 г.

Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер е в БНА (1950-1954) и работи във в. „Народна армия” (1951-1954). След това - във в. „Народна младеж” (1954-1956), в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и в сп. „Септември” (1960-1961).

От 1962 до 1964 г. е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини”. През 1965 г. е в сп. “Българска музика”.

Следващите 15 г. от живота си работи в БТА. Главен редактор е на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Става главен редактор на сп. „София” (1979-1984) и на вестник „Народна култура”/„Култура” - от 1984 до 1988 и от 1989 до 1990).

Именно като ръководител на превърналата се в онзи период в трибуна на много полемични и критични статии „Народна култура” Стефан Продев е поканен и на прочутата „дисидентска закуска” в посолството на Франция по време на посещението у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

След промените през ноември 1989 г. оглавява вестник „Работническо дело”, превръщйки го във в. „Дума” и оставяйки негов главен редактор до 1999 г. На страниците на вестника под негово ръководство се раждат много емблематични инициативи и публикации, включително и ярката коментарна колонка „Ние пак сме тук”.

Пак от онзи период е и станалата нарицателна метафора на Продев за „червените бабички” и „червените мобифони” - като олицетворение на основното разяждащо БСП отвътре нейно противоречие. „Червените мобифони” не му простиха. През 1999 г. именно силите зад тях намериха начин да го махнат от любимата му „Дума”, та дори за известно време да присвоят и преименуват вестника - гавра, която Продев не можа да понесе и само две години по-късно, на 3 септември 2001 г., жестока болест ге отнесе към звездите...

Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от Стефан Продев - от 1990 до 1992 г.

Той бе и народен представител от БСП в Седмото Велико народно събрание, а също и в 36-ото и 37-ото НС (1990-1997).

Автор е на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001).

С авторство на Стефан Продев са и излезлите след смъртта му книги „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2005), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011).

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Стефан Продев е и сценарист на игралния филм „Поетът и дяволът” (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм „Дни „(1964), с режисьор Юлий Стоянов.

Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно).

Стефан Продев бе съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999) и баща на скулптора Иван Продев (1951-2016), който на свой ред също остави забележима следа в българските творчески среди. Иван създаде талантливи малки пластики, сатуетки и плакети за награди, правеше дизайн за екстериорни и интериорни решения, реставрации, паметни плочи и барелефи.

Иван Продев е автор на статуетката на Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст” и на почетните плакети на Съюза.

Освен това той изработи и паметна плоча с посланието на СБЖ към идните поколения, която сега посреща всеки гост, влизащ в сградата на Съюза.

Спомняйки си днес за големия Стефан Продев, нека отдадем почит и на неговия син, който остана верен на заветите, на съвестта и на морала на баща си...

 

Сподели в
 

В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя представянето на две нови книги от поредицата „Докосване до звездите“ на фоторепортера Христо Събев, който е от малцината майстори на обектива, имали редкия шанс наистина да се докоснат до най-ярките звезди в киното, театъра, спорта и музиката. И докато всеки вид изкуство е под егидата на една от музите, то Христо ще се окаже май галеникът на върховния бог Зевс.

27.09.2021/17:41

СБЖ обявява конкурс за технически редактор на сайта на СБЖ с основна функция техническа, редакторска и коректорска подготовка на публикациите в сайта. За позицията ще бъде предложен граждански договор.

20.09.2021/18:54

На 11 септември от 17 ч. в шатра № 19 на Алеята на книгата на бул. "Витоша" авторката на отличения с наградата "Христо Г. Данов" роман "Роден на Великден" ще се срещне с читателите си.

11.09.2021/09:03

С премиерата в клуб „Журналист“ на книгата на журналиста Георги Найденов „Журналистиката гласът на човечеството“, СБЖ отбеляза Деня на международната журналистическа солидарност“.

09.09.2021/19:31

Всички знаем израза: Като си казал А, трябва да кажеш и Б. Само че нашата колежка Петя Пейчева е подредила своята стихосбирка „Хорът на буквите“ по уникален начин, като всеки стих е посветен на една буква от азбуката ни. И така тя наистина „си казва всичко“ от А до Я, но в прекрасни стихове, до които си заслужава да се докоснете. Това е нейната пета поетична книга, събрала изповедите на Петя в рими.

15.08.2021/15:44

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Уродливият образ на жълтата преса, обрисуван още преди повече от век с жлъчен хумор от патриарха на българската литература, е болезнено разпознаваем и днес в част от медийния ни пейзаж. Нека сверим отново професионалните си координати с погледа на класика...

22.09.2021 /12:29 | Източник: anapest.org/vbox7.com

„Усмивката/със свойта нишка лека/човека тя привързва към човека.“ Така се пее в една песен на легендарната група „Трамвай № 5“. Песента важи с пълна сила за сутрешния екип на „Денят започва“ в БНТ и най-вече за водещата Христина Христова. Колкото и да си сънен или кисел, не можеш да останеш безразличен щом Хриси със заразяващата си усмивка ти каже: „Добро утро. Първи сме!“

20.09.2021 /07:21 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 10 септември от 20:30 ч.в зала „България“ в София световноизвестният руски диригент Валерий Гергиев и солисти на симфоничния оркестър на Мариинския театър (Санкт Петербург, Русия) със Софийската филхармония, ще изнесат Благотворителен концерт в подкрепа на инициативата за изграждане на нов акустичен музикален център в България, който да се превърне в духовен и културен храм за възпитание на поколения млади хора, а също да постави българската столица редом до големите културни центрове на света.

09.09.2021 /20:13 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

На 5 септември се навършват 125 г. от рождението на Сергей Румянцев - ярък поет, работил във в. "Земеделско знаме", съосновател на хумористичното земеделско списание "Див дядо". Отвлечен и убит по време на "белия терор" през 1925 г.

05.09.2021 /20:02 | Автор: Богомил Колев | Източник: СБЖ/Дума

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

София ин´т Велд: „Тук сме, за да ви подкрепим. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата.” Елена Йончева: „Ако не надвием корупцията, ще продължим да сме бедна държава със зависими медии.”

24.09.2021 /19:15

Символно и логично точно на днешния Ден на Независимостта на България отбелязваме и 100-годишнината от отлитането във вечността на патриарха на българската литература Иван Вазов

22.09.2021 /13:06

Днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изнесе годишното обръщение за състоянието на Съюза пред членовете на Европейския парламент. В речта си тя подчерта необходимостта от по-добра защита на журналистите, независимостта на медиите и правото на обществото на информация. Обяви и две важни за свободата на медиите и за защитата на журналистите инициативи.

15.09.2021 /15:30

 Мнения

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Как преди три десетилетия демокрацията настъпваше през телевизията и до какви днешни въпроси ни доведе

05.08.2021 /07:45 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки