Начало
 
 

Стефан Продев завеща: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”

15.09.2020 /18:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Продев

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

Всяка година заедно с първия учебен ден ни огрява и отблясък от светлата диря, която остави в българската духовност, етика и журналистика незабравимият Стефан Продев. Той е роден тъкмо на 15 септември преди 93 години - и съвпадението с тази символна дата никак не е случайно. Както учението и просветата водят напред народа ни възродени, така и Стефан Продев дори и от вечността вдъхва кураж и сила на журналистиката ни и на гражданското ни съзнание, за да не се губят никога в лабиринта на обществените битки.

По-актуален отвсякога е днес и заветът му: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”. Това е универсалният код, който може да роди и онази истинска промяна, от която всички се нуждаем.

Нека си припомним житейския и професионален път на Стефан Продев. Той е роден на 15 септември 1927 г. в семейството на железничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – касиерка в софийско кино и сестра на революционера Борис Милев. Прадядото на Стефан Продев по бащина линия - поп Шино, е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е бил ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Младият Стефан израства в софийския квартал Банишора. Първите си публикации прави още 15-годишен във в. „Железничарски подем”.

А когато е 16-годишен - през 1943 г., става член на РМС. Участва в Деветосептемврийското въстание през 1944 г. и е от типичните ремсисти идеалисти, замечтани за един по-справедлив и хуманен свят. Години по-късно ще изрече станалите си легендарни думи, че не е нито комунист, нито социалист, а завинаги си е останал ремсист...

Завършва гимназия в София през 1946 г. В периода 1945-1947  г. е един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство”. Горе-долу по същото време е и репортер във в. „Труд” - между  1946 и 1948 г.

Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер е в БНА (1950-1954) и работи във в. „Народна армия” (1951-1954). След това - във в. „Народна младеж” (1954-1956), в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и в сп. „Септември” (1960-1961).

От 1962 до 1964 г. е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини”. През 1965 г. е в сп. “Българска музика”.

Следващите 15 г. от живота си работи в БТА. Главен редактор е на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Става главен редактор на сп. „София” (1979-1984) и на вестник „Народна култура”/„Култура” - от 1984 до 1988 и от 1989 до 1990).

Именно като ръководител на превърналата се в онзи период в трибуна на много полемични и критични статии „Народна култура” Стефан Продев е поканен и на прочутата „дисидентска закуска” в посолството на Франция по време на посещението у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

След промените през ноември 1989 г. оглавява вестник „Работническо дело”, превръщйки го във в. „Дума” и оставяйки негов главен редактор до 1999 г. На страниците на вестника под негово ръководство се раждат много емблематични инициативи и публикации, включително и ярката коментарна колонка „Ние пак сме тук”.

Пак от онзи период е и станалата нарицателна метафора на Продев за „червените бабички” и „червените мобифони” - като олицетворение на основното разяждащо БСП отвътре нейно противоречие. „Червените мобифони” не му простиха. През 1999 г. именно силите зад тях намериха начин да го махнат от любимата му „Дума”, та дори за известно време да присвоят и преименуват вестника - гавра, която Продев не можа да понесе и само две години по-късно, на 3 септември 2001 г., жестока болест ге отнесе към звездите...

Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от Стефан Продев - от 1990 до 1992 г.

Той бе и народен представител от БСП в Седмото Велико народно събрание, а също и в 36-ото и 37-ото НС (1990-1997).

Автор е на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001).

С авторство на Стефан Продев са и излезлите след смъртта му книги „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2005), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011).

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Стефан Продев е и сценарист на игралния филм „Поетът и дяволът” (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм „Дни „(1964), с режисьор Юлий Стоянов.

Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно).

Стефан Продев бе съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999) и баща на скулптора Иван Продев (1951-2016), който на свой ред също остави забележима следа в българските творчески среди. Иван създаде талантливи малки пластики, сатуетки и плакети за награди, правеше дизайн за екстериорни и интериорни решения, реставрации, паметни плочи и барелефи.

Иван Продев е автор на статуетката на Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст” и на почетните плакети на Съюза.

Освен това той изработи и паметна плоча с посланието на СБЖ към идните поколения, която сега посреща всеки гост, влизащ в сградата на Съюза.

Спомняйки си днес за големия Стефан Продев, нека отдадем почит и на неговия син, който остана верен на заветите, на съвестта и на морала на баща си...

 

Сподели в
 

На 13 ноември по покана на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в СБЖ ще гостува посланикът на Испания, който ще отговори на журналистически въпроси по актуални теми с акцент върху 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Ще бъдат засегнати също проблеми като пандемията на Covid-19 и свободата на медиите. Ето какво сподели Н. Пр. Алехандо Поланко в специално интервю за сайта на СБЖ.

23.10.2020/06:30

„Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине*. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат. Със слово – огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. За него „родината се бе установила в пределите на човека и го правеше безкраен“ („Възречени от Манастър“). С тези думи д-р Елена Алекова откри вечерта, посветена на 85-годишнината на Никола Инджов, състояла се в клуб “Журналист“ в СБЖ под мотото „Живея дълго, дълго светя“.

19.10.2020/18:01

Журналисти с ракети от 18 медии излязоха на тенис-корта за 37-ото си държавно първенство. Тодор Попов и Йоана Андреева са двойни победители. Доайените доказват, че за този спорт няма възраст. В чии ръце е бъдещето на журналистическия тенис?

13.10.2020/15:51

В инициативата, която ще е с фокус върху журналистическите организации в Югоизточна Европа и Турция, са поканени да участват членуващите в Европейската федерация на журналистите професионални съюзи и асоциации.

11.10.2020/20:36

„Как може да помогне ЕС? Чува ли ни Европа?” - това са темите на онлайн дискусията за състоянието на медиите у нас, в която на 12 октомври ще се включи зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, самата Йончева, представители на ЕП, Съвета на Европа, „Репортери без граници”, български журналисти и медийни дейци, сред тях и коментаторката на „Барикада” и отговорна редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

07.10.2020/17:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки