Начало
 
 

Дистанционно обучение е имало у нас още преди половин век

08.10.2020 /20:41 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Някогашното основно училище "Коста Златарев". Днес то носи името "Йордан Йовков"

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

През 1971 г. за истинска сензация било обявено откриването на кабинет за кодирано дистанционно обучение в училище „Коста Златарев” в  Плевен,  днешното Основно училище „Йордан Йовков”. В пресата наричали създаването му „Кабинет на бъдещето”. Мотивацията дошла след министерско нареждане да се въведат в образованието експериментално нови техники на обучение. 30 училища у нас получили това право и едно от първите било  плевенското „Коста Златарев“.

През XX век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение. По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъскало със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникации. Разбира се, най-забележителната от тези нови технологии е Интернет.

Запленен от техническия прогрес началният учител Георги Трифонов се заел да направи учебния процес по-увлекателен като използвал дистанционна техника. Като всяко подобно начинание имало нужда от финансиране.

По време на среща с родителите на учениците от IIIa клас, чийто класен ръководител е Георги Трифонов, споделил идеята си за отварянето на подобен кабинет и срещнал пълна подкрепа. Родителите събрали средства и с труда си се включили в оборудването на кабинета. Помощ оказало и Държавно предприятие „Нефт и газ” – Плевен.

За естетическото оформяне и изчисленията се включил и художникът Никола Бенковски, който имал дете в класа на Георги Трифонов по това време. Закупени били аспектомат, магнетофон, грамофон, телевизор, диаскоп, киномашина за учебни филми и други уреди, с които се обзавел „кабинета на бъдещето“. Само за няколко месеца кабинетът  бил готов и можел да се използва в часовете за обучение.

В началото учителят Трифонов изнесъл няколко открити урока. В кабинета имало командно табло, монтирано до учителската катедра, бяла дъска служела за екран, а катедрата на учителя била като команден пулт. Децата стояли на банки и пред всяко имало радиослушалки. Учениците получавали задача от учителя чрез радиослушалките, а на таблото той получавал отговори. На това как работи учителят станали свидетели присъствалите на откритите уроци.

Така че всъщност „новото” е добре забравено старо.

Сподели в
 

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020/14:57

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки